Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 412 от 01.05.2024, Окръжен съд - Бургас

Съд
Окръжен съд - Бургас
Дело
Въззивно гражданско дело 1655/2023
Вид
Решение № 412
Подписан
01.05.2024
В сила
30.04.2024
Състав
Росица Желязкова Темелкова, Елеонора Симеонова Кралева, Таня Ташкова Русева Маркова

Цитирани разпоредби

  • чл.131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.179 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
  • чл.259 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.263, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.269 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.272 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.280, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.417 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.422, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.47 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.47, ал.5 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.47, ал.6 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.13 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.8, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.11, ал.1 · Закон за потребителския кредит
  • чл.23 · Закон за потребителския кредит

РЕШЕНИЕ

№ 412 гр. Бургас, 30.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, II ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Росица Ж. Темелкова

Членове:

Таня Т. Русева Маркова

Елеонора С. Кралева при участието на секретаря Стойка Д. Вълкова като разгледа докладваното от Елеонора С. Кралева Въззивно гражданско дело № 20232100501655 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

Постъпила е въззивна жалба от „Юробанк България“ АД, ЕИК 000694749, седалище и адрес на управление гр.София, ул.“Околовръстен път“ № 260, подадена чрез пълномощник адв.Златанов, против решение № 1061 от 17.05.2023 г., постановено по гр.д.№ 5067/2022 г. по описа на РС – Бургас, с което са отхвърлени исковете на „Юробанк България“ АД, предявените срещу В. С. П.-Е. от гр.Б., ж.к.З.“, бл.*, ет.*, ап.*, за приемане за установено, че ответницата дължи на ищцовото дружество следните суми: 1983.87 лв. – главница по сключен между страните на 29.05.2003 г. договор за издаване на кредитна карта „Euroline”, изменен с допълнително споразумение от 03.05.2017 г., 500.98 лв. – договорна лихва за периода 30.01.2018 г.-25.01.2021 г., 109.42 лв. – мораторна лихва за периода 30.01.2018 г.12.03.2020 г., 94.86 лв. – такси за периода 30.01.2018 г.- 18.06.2021 г., 60 лв. – нотариални такси, както и законната лихва върху главницата от 30.06.2021 г. до окончателното плащане, за които вземания по ч.гр.д. № 4762/2021 г. на БРС са издадени заповед за незабавно изпълнение по чл.417 ГПК и изпълнителен лист.

Във въззивната жалба се изразява недоволство от първоинстанционното решение, като същото се счита за неправилно, поради нарушения на материалния закон 1 и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Счита се за неправилен извода на районния съд, че няма валидно сключен договор за издаване на кредитна карта и за липса на валидно възникнала облигационна връзка между страните, като се сочи, че в случая представеното заявление-договор представлява именно съглашение по смисъла на чл.8, ал.1 ЗЗД, което съдържа волеизявленията и подписите на двете насрещни страни, насочени към постигане на облигационната връзка, а подписвайки и Общите условия, отпечатани на гърба на договора, ответницата е декларирала, че е запозната с тях. В тази връзка се оспорва като неправилен извода на БРС, че заявлението-договор представлявало единствено оферта за сключване на договор по смисъла на чл.13 ЗЗД и отправеното предложение не съдържало информация за съществените условия на договора, както и че ищецът не представил доказателства за размера на кредитния лимит, дължимите такси по договора, извършените операции с картата и за връчените на картодържателя месечни извлечения, като се сочи, че съгласно чл.7 от ОУ банката определя основния кредитен лимит по кредитната карта, който се съобщава на картодържателя посредством месечните извлечени. Сочи се, че съгласно чл.9 от ОУ дружеството изпраща всеки месец на картодържателя месечно извлечение, в което са отразени всички операции с картата и се съобщават промените в кредитния лимит – чл.7.2 от ОУ. Сочи се също, че съгласно допълнително споразумение от 03.05.2017 г. кредитна карта EuroLine American Express (стара карта) от 29.05.2003 г. е заменена с Mastercard CASH (нова карта) и съгласно чл.3 (1) от допълнителното споразумение кредитния лимит по новата карта е равен по размер на кредитния лимит по старата карта и по-конкретно е равен на 2000 лв. Въззивникът изразява несъгласие и с извода на БРС, че не може да бъде взето предвид заключението на изготвената по делото съдебно-счетоводна експертиза, като се счита, че като не е съобразил горните обстоятелства и е пренебрегнал приетите писмени доказателства от категорията на официални документи, съдът е допуснал съществено нарушение на процесуалните правила, в т.ч. и заложените в чл.179 ГПК, което се е отразило върху правилността на постановеното решение. В заключение, моли въззивния съд да отмени обжалваното решение и да постанови друго, с което да уважи исковата претенция. Не се правят нови доказателствени искания. Претендира се присъждане на съдебните разноски в двете инстанции.

В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор от въззиваема В. С.

П.-Е., подаден чрез назначения й от съда особен представител по реда на чл.47, ал.6 ГПК – адв.Мюмюнова, с който въззивната жалба е оспорена като неоснователна, поддържат се всички наведени от ответницата възражения в отговора на исковата молба и се изразява съгласие с изводите на районния съд, за което са изложени подробни съображения. Моли въззивния съд да остави без уважение въззивната жалба и да потвърди първоинстанционното решение. Не са направени нови доказателствени искания.

2

Въззивната жалба е подадена в законоустановения срок по чл.259 ГПК и от легитимирано лице с правен интерес от обжалването, поради което е допустима.

С оглед изложените във въззивната жалба доводи и становищата на страните, като прецени събраните по делото доказателства и разпоредбите на закона, Бургаският окръжен съд приема за установено следното:

Производството пред БРС е образувано по исковата молба на „Юробанк България“ АД против В. С. П.-Е. за приемане за установено, че ответницата дължи на ищцовото дружество следните суми: 1983.87 лв. – главница по сключен между страните договор от 29.05.2003 г. за издаване на кредитна карта „Euroline”, заменена с „Маstercard САSН“ с допълнително споразумение от 03.05.2017 г., 500.98 лв. – договорна лихва за периода 30.01.2018 г.-25.01.2021 г., 109.42 лв. – мораторна лихва за периода 30.01.2018 г.-12.03.2020 г., 94.86 лв. – такси за периода 30.01.2018 г.18.06.2021 г., 60 лв. – нотариални такси, както и законната лихва върху главницата от 30.06.2021 г. до окончателното плащане, за които вземания по ч.гр.д. № 4762/2021 г. на БРС са издадени заповед за незабавно изпълнение по чл.417 ГПК и изпълнителен лист.

В исковата молба са изложени твърдения, че между страните е сключен договор от 29.05.2003 г. за издаване на кредитна карта „Euroline” , с който на ответницата е предоставена възможност да ползва издадената кредитна карта, да тегли с нея пари в брой и да бъде кредитирана от ищеца при извършването на сделки с картата, като ответницата се задължила да заплаща месечни вноски и лихва върху отпуснатите й суми съобразно уговореното в чл.10, чл.11 и чл.12 от ОУ. Сочи се, че съгласно чл.9 от ОУ, страните са се уговорили Банката да изпраща на картодържателя ежемесечни извлечения, в които се отразяват всички извършени с картата операции и задълженията на картодържателя. Твърди се, че с допълнително споразумение от 03.05.2017 г. кредитна карта „Euroline” (стара карта) от 29.05.2003 г. е заменена с „Маstercard САSН“ (нова карта). На 30.01.2018 г. ответницата преустановила плащанията да дължимите от нея суми по месечните извлечения от 30.01.2018 г. и 28.02.2018 г., поради което Банката упражнила правото си по 15.1, б.“а“ и чл.15.2 от ОУ и обявила цялото задължение по договора за предсрочно изискуемо, за което длъжникът бил уведомен от ЧСИ при условията на чл.47 ГПК чрез залепено уведомление на 11.01.2021 г. и поради това предсрочната изискуемост е настъпила на 25.01.2021 г. В резултат, по договора останали непогасени задължения за главница, възнаградителна лихва, мораторна лихва и такси, в претендираните с исковата молба размери и периоди. За дължимите суми ищецът се снабдил със заповед за изпълнение по чл.417 ГПК и изпълнителен лист по ч.гр.д.№ 4762/2021 г. на БРС, но тъй като длъжникът бил уведомен за заповедта по реда на чл.47, ал.5 ГПК и с оглед дадените от заповедния съд указания, ищецът е предявил настоящите установителни искове по чл.422, ал.1 ГПК.

В депозирания в срока по чл.131 ГПК писмен отговор от ответницата В. П.-Е., 3 подаден чрез назначения й от съда особен представител по реда на чл.47, ал.6 ГПК, исковата претенция е оспорена като неоснователна. Оспорено е наличието на валидно облигационно правоотношение между страните по договор за предоставяне на кредитна карта, както и дължимостта на претендираните суми, за което са изложени подробни съображения.

За установяване на твърденията си ищецът е ангажирал по делото писмени доказателства и съдебно-счетоводна експертиза.

След анализ на събраните доказателства, с обжалваното решение БРС е приел, че ищецът не е доказал наличието на облигационно правоотношение с ответницата, което не е установено нито от представеното заявление от 2003 г., нито от допълнителното споразумение от 03.05.2017 г., тъй като изцяло недоказани са останали основните елементи на договора за кредит, както и предоставянето на кредита посредством предаване на валидна (активна) кредитна карта, ведно с ПИН и съставен двустранен протокол, каквито са изискванията на ОУ на Банката. В тази връзка, съдът не е кредитирал представеното извлечение от сметка, доколкото е изходящо от ищеца и не е подписано от ответницата, като не е възприето и заключението на приетата по делото експертиза, тъй като е изградена само въз основа на извлечението и механично преповтаря неговото съдържание и е негодна да послужи за проверка достоверността на писмените доказателства. По горните съображения, районният съд е отхвърлил исковите претенции като неоснователни.

Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта м у – в обжалваната част, а по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата, т.е. правилността на първоинстанционното решение се проверява само в рамките на наведените оплаквания. При тази служебна проверка, Бургаският окръжен съд намира, че първоинстанционното решение е валиден и допустим съдебен акт.

С оглед събраните по делото доказателства и приложимите разпоредбите на закона, БОС намира въззивната жалба за неоснователна, като изцяло споделя окончателните правни изводи на районния съд и счита, че решението му следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

Въззивният съд, като прецени събраните в процеса доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира, че фактическата обстановка по делото се установява такава, каквато е изложена в обжалваното решение. Районният съд е съобразил и анализирал всички относими и допустими доказателства, въз основа на които е достигнал до правилни изводи относно това какви релевантни за спора факти и обстоятелства се установяват с тях. Във въвзивното производство не са ангажирани доказателства, които да променят приетата и изяснена от първата инстанция фактическа обстановка, поради което настоящият съд я възприема изцяло и препраща 4 към нея на основание чл.272 ГПК, като не е необходимо да се преповтарят отново събраните пред районния съд доказателства.

Настоящата инстанция напълно споделя и решаващите правни изводи на БРС за неоснователност на предявените установителни искове по чл.422, ал.1 ГПК за дължимост на претендираните суми, поради недоказване на валидно облигационно правоотношение между страните по договор за кредитна карта и липса на доказателства за предаване на картата на картодържателя. Тези изводи са формирани въз основа на установената фактическа обстановка, като БОС намира същите за правилни и в съответствие с приложимия закон, поради което препраща към мотивите на първоинстанционното решение на основание чл.272 ГПК и по този начин те стават част и от настоящия съдебен акт.

По изложените във въззивната жалба оплаквания и в допълнение към съображенията на районния съд, следва да се отбележи следното:

Предвид правилата за разпределение на доказателствената тежест и с оглед предмета на предявените претенции, ищецът следва при условията на пълно и главно доказване да установи, че между страните е сключен договор за издаване на кредитна карта, съдържащ твърдените права и задължения (кредитен лимит, срок, падеж, лихви, такси, обезщетения и др.), предаване на ответника на издадената по договора кредитна карта и усвояване на суми от кредитополучателя по одобрения кредитен лимит, както и размера на претенциите си. Ответникът, следва да установи правоизключващите и правопогасяващите възраженията, които прави в производството.