Решение № 1158 от 29.02.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1158 гр. С., 29.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-9 СЪСТАВ, в публично заседание на първи февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Ели Д. Анастасова при участието на секретаря Юлия С. Димитрова Асенова като разгледа докладваното от Ели Д. Анастасова Гражданско дело № 20221100101937 по описа за 2022 година

Производството е по реда на Дял І, глава ХІІ от ГПК.

Производството е образувано по искова молба на С. Г. Н. срещу ЗК „Л.И.“ АД, с която е предявен осъдителен иск с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на размер на 40 000.00 лева, ведно със законната лихва върху присъдената сума от 10.11.2021г. до окончателното изплащане на сумата. В исковата молба са изложени съображения, че на 03.07.2021 г. около 08:30 часа ищцата пострадала при слизане от трамвай № 7, който се движел по бул. „Христо Ботев” в посока от бул. „Тодор Александров” към ул. „Цар Симеон”. На спирка на МГТ № *******” е ударена от лек автомобил „Хюндай Гетц” с рег. No *******, управляван от К. Л. В., която се движела по бул. „Христо Ботев” с посока на движение от бул. „Тодор Александров” към ул. „Цар Симеон”. Твърди, че виновна за настъпване на ПТП е К. В., която с действията си нарушила правилата за движение по пътищата, като не се съобразила със спрелия на спирката трамвай и не изчакала слизащите пешеходци. В резултат от ПТП получила изключително тежки увреждания, изразяващи се в счупване на лява ключица, поради което е прегледана по спешност в УМБАЛСМ „ПИРОГОВ”. Имала силни болки в областта на лявото рамо. Движенията й били невъзможни, а лявата ключица обездвижена.

Поради влошаване на състоянието й на 07.07.2021г. е хоспитализирана в УМБАЛСМ „ПИРОГОВ”, където на 08.07.2021 г. е оперирана. Извършена е открита репозиция и са поставени хук плака и 5 винта. Лявото рамо е обездвижено. Към момента все още не може да движи лявата си ръка и продължава да изпитва болки и дискомфорт в областта на счупването. Имала и има нужда от чужда помощ в ежедневието. Състоянието й продължава да е тежко. Все още не се е излекувала и лечението продължава. Проведена е обезболяваща терапия. Собственикът на лек автомобил „Хюндай Гетц” с peг. № ******* сключил своята задължителна застраховка 1

„Гражданска отговорност“ при ответника със застрахователна полица № BG/22/121000045925, валидна от 04.01.2021г. до 03.01.2022г., което обуславя отговорността на ответника.

Ответникът „ЗК Л.И.“ АД е представил писмен отговор в срок, в който излага съображения за неоснователност на иска. Оспорва допустимостта на предявения иск поради липса на предпоставките, регламентирани в чл. 380, ал. 3, вр. чл. 432 от Кодекса за застраховането. Съгласно чл. 432 от Кодекса за застраховането увреденото лице, спрямо което застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетение пряко от застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, при спазване на изискванията на чл. 380 от ГПК, което същевременно и по смисъла на чл.

498 от КЗ е предпоставка за предявяване на претенцията пред съда. Твърди, че преди предявяване на исковата молба пред застрахователя, от името на ищеца е предявена претенция за изплащане на застрахователно обезщетение за неимуществени вреди, по която е образувана преписка , която е разгледана от застрахователно експертна комисия при ответното дружество, като при съобразяване на обстоятелствата, при които са настъпили травмите, техния медикобиологичен характер - счупване на лявата ключица, данните за проведеното лечение - оперативно-кръвна репозиция, метална фиксация, медикаментозно, рехабилитация и неговия срок - 75 дни, както и поради настъпилото възстановяване без остатъчни последици е определено обезщетение в размер на 9 100.00лева. Счита, че определеното застрахователно обезщетение възмездява в цялост увреденото лице за всички претърпени от него неимуществени вреди.

По образуваната застрахователна преписка не са представени данни относно банкова сметка на ищеца или пълномощно, съдържащо реквизитите на чл. 338 от Кодекса за застраховането, за необходимостта от които заявителят е бил уведомен с електронно писмо 24.11.2021 г., поради което счита, че не са налице предпоставките на чл. 498 от КЗ за предявяване на исковата претенция и същата е недопустима. Оспорва описания в исковата молба маханизъм на ПТП, както и същото да е настъпило изключително по причина от действията на водача на лек автомобил „Хюндай Гетц“.

Счита, че причина за настъпването му са действията на ищеца като участник в движението - пешеходец, а именно внезапно навлизане в пътната лента пред лекия автомобил и на такова разстояние от превозното средство, което е поставило в невъзможност водача на МПС да предотврати настъпването на транспортния инцидент. Поддържа, че ищецът като пешеходец е създал предпоставки за настъпване на произшествието и е станал причина за възникване на описаните травми, тъй като е нарушил разпоредбата на чл. 113 на Закона за движение по пътищата, според който при пресичането на платното за движение, пешеходците трябва да преминават по пешеходните пътеки, като преди да навлязат на платното за движение трябва да се съобразят с разстоянията до приближаващите превозни средства и тяхната скорост на движение. Твърди, че ищцата е осъществила пресичането, навлизайки внезапно в лентата за движение на превозното средство в непосредствена близост пред движещия се автомобил, без да се съобрази с конкретната пътна обстановка, за възприемане на която не е съществувала обективна пречка, с което е нарушила разпоредбата на чл.113 и чл. 114 от Закона за движение по пътищата, на чл.165 от ППЗДВП - когато пресичат платното за движение, пешеходците са длъжни: 1. ако наблизо има пешеходна пътека, да я използват; 2. преди да навлязат на платното за движение, да се съобразят с разстоянията до приближаващите се пътни превозни средства и с тяхната скорост на движение. Оспорва твърдението, че в причинно-следствена връзка с осъществяване 2 механизма на пътно - транспортно произшествие от 03.07.2021 г., за ищеца са настъпили описаните в исковата молба травматични увреждания, че описаните контузии в различни анатомични части на тялото са възникнали в пряка причинноследствена връзка с механизма на произшествието, както и че ищцата не е напълно възстановена към момента и ще търпи неудобства и негативни последици до живот.

Оспорвам всички твърдения за характеристики на лечебния процес и за продължителност на лечението, за настъпили неимуществени вреди, за техния интензитет и проявление, както и твърденията за наличие на причинно-следствена връзка между твърдените неимуществени вреди и механизма на произшествието.

Оспорвам твърдението за настъпване на вреди, обосноваващи размера на исковата претенция като прекомерен. Възразява, че исковата сума е недължима поради принос на ищеца за настъпване на вредоносния резултат. Оспорвам изцяло иска за присъждане на лихва като акцесорен. Излага, че отговорността на застрахователя по „Гражданска отговорност“ на автомобилистите се поражда на договорно основание, като е функционална от отговорността на причинителя на вредите и не е деликтна по своя характер. В конкретния случай при ответника е подадено искане за определяне на застрахователно обезщетение от ищеца, по което е образувана застрахователна преписка № 0000-1000-03-21-7514. По посочената преписка е налице произнасяне, за което насрещната страна е уведомена, поради което поддържа, че застрахователят не е изпаднал в забава от момента, посочен в исковата молба 10.11.2021 г. и претенцията по предявения акцесорен иск е неоснователна, вкл. по аргумент от чл. 497 от Кодекса за застраховането.

По делото е постъпил отговор от ТЛП К. Л. В. /л. 42/, с който оспорва предявения иск като неоснователен.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, I - 9 състав, като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл.235, ал.2, във вр. с чл.12 ГПК, по свое убеждение, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 432 КЗ, вр. чл. 45, ал.1 ЗЗД.

Настоящият съдебен състав намира, че предявеният иск е допустим като в тази връзка следва да изложи следните съображения: в разпоредбата на чл. 498 КЗ /в сила от 01.01.2016г./ се съдържа абсолютна положителна процесуална предпоставка за допустимост на прекия иск на пострадалия от настъпило застрахователно събитие срещу застраховател. В тази връзка увреденото лице, което желае да получи застрахователно обезщетение, следва да отправи първо към застрахователя писмена застрахователна претенция по реда на чл. 380 КЗ. Ако застрахователят не е платил в срока по чл. 496 КЗ, откаже да плати обезщетение или ако увреденото лице не е съгласно с размера на определеното или изплатеното обезщетение пострадалият може да предяви претенцията си пред съда. В случая видно от представения по делото отговор на исковата молба /л. 15/ се установява, че ответникът признава неизгоден за него факт – отправената от страна на ищеца застрахователна претенция по реда на чл.

380 КЗ, въз основа на която при ответника е образувана застрахователна преписка № 0000-1000-03-21-7514/10.08.2021г. В този смисъл е и представената по делото от самия ответник застрахователна преписка /л. 76 и сл./. Ето защо съдът намира възражението на ответника за недопустимост на предявения иск за несъстоятелен.

3

Съгласно разпоредбата на чл. 432 КЗ, увреденият, спрямо когото застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя, покрил риска „гражданска отговорност” на делинквента. Основателността на иска, освен наличието на валидно застрахователно правоотношение, предполага да се установи наличието на правопораждащ деликтната отговорност на водача, причинил ПТП фактически състав, който включва елементите: поведение, противоправност на поведението, вина, настъпили вреди, причинна връзка между вредите и противоправното, виновно поведение. Субективният елемент от състава – вината, разбирана като конкретно психично отношение на лицето към собственото му поведение и неговите обществено укорими последици, се презумира, съгласно чл.45, ал.2 ЗЗД. Обективните елементи от състава на деликта следва да се докажат от ищеца, по аргумент от чл. 154, ал.1 ГПК, като субективният елемент се приема за доказан при липсата на ангажирани доказателства за оборване на законовата презумпция от страна на ответника.

При анализа на елементите от фактическия състав на предявените искове следва да се посочи следното: с изготвения по делото доклад от 31.05.2022г. /л. 42/ са отделени като безспорно установени и ненуждаещи се от доказване в отношенията между страните следните обстоятелства: наличието на валидно застрахователно правоотношение сключен договор за застраховка „Гражданска отговорност“ относно лек автомобил „Хюндай Гетц” с рег. № *******, валиден към датата на ПТП, с ответника; настъпване на ПТП на 03.07.2021г.

От представения констативен протокол за ПТП от 03.07.2021г. /л. 5/, изготвен от Б.М., мл. инсп. при СДВР, се установява, че на посочената дата – 03.07.2021г. около 08.30 часа е настъпило пътно транспортно произшествие, при което ищцата, която водачът на лек автомобил „Хюндай Гетц” с peг. № ******* – конституираната в настоящото производство като ТЛП К. Л. В. се е движела с посока на движение от бул.

„Тодор Александров” към ул. „Цар Симеон” и в района на спирка МГТ № 2113 – ул.

Пиротска участва в ПТП с намиращия се на платното за движение пешеходец – ищцата на С. Г. Н.. В протокола е посочено, че пешеходецът С. Н. е с работна диагноза фрактура на лява ключица.

Протоколът за ПТП е официален свидетелстващ документ, поради което има обвързваща съда материална доказателствена сила относно удостовереното в него обстоятелство, пряко възприето от съставителя му – настъпилото ПТП. По отношение на описания от съставителя механизъм на настъпване на ПТП, протоколът няма материална доказателствена сила, тъй като представлява заключение на съставителя му, поради което и съдът не е обвързан от извода на административния орган, а механизмът е елемент от предмета на доказване в производството.

Разпечатката съдържа 27 от 61 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/0faf67ef-6be6-4c99-a42f-879e18771877