Решение № 1219 от 17.10.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1219 гр. София, 17.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-18, в закрито заседание на седемнадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Елена Св. Шипковенска като разгледа докладваното от Елена Св. Шипковенска Търговско дело № 20231100901860 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 25 от Закона за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел /ЗТРРЮЛНЦ/.

Образувано е по жалба с рег. № 15-00-681/02.10.2023 г., подадена от „ И . Б . “ ООД,

ЕИК ********, чрез адв. С.К.Ч., срещу Отказ №

20200929154434-2/27.09.2023 г. на Агенцията по вписванията – Търговски регистър и регистър на юридическите лица с нестопанска цел, постановен по заявление с вх. № 20200929154434 за обявяване по партидата на дружеството на декларация по чл. 38, ал. 9, т. 2 от Закона за счетоводството .

В жалбата е формулирано искане да бъде отменен отказа на длъжностното лице по регистрацията при Агенция по вписванията. Изложени са съображения, че обжалвания отказ е преждевременно постановен, тъй като указания № 20200929154434/23.09.2023 г. са дадени на 23.09.2023 г. /събота/.

Срокът по чл. 19, ал. 2 ЗТРРЮЛНЦ започвал да тече в първия работен ден 25.09.2023 г. и изтичал в края на третия работен ден - 27.09.2023 г., поради което отказът бил постановен преди изтичане на тридневния срок по чл. 19, ал. 2 ЗТРРЮЛНЦ. На следващо място в жалбата се поддържа, че обжалвания отказ е незаконосъобразен, тъй като е постановен във връзка с указания, дадени 1100 дни след подаване на заявлението, с което се искало обявяване на декларацията по чл. 38, ал. 9, т. 2 ЗСчет. Длъжностното лице не е изпълнило 1 задължението си незабавно, след изтичане на три дни от постъпване на заявлението, да се произнесе, както повелява нормата на чл.19, ал.2 ЗТРРЮЛНЦ. В тази връзка поддържа, че е неоправдано длъжностното лице да разполага с повече от 1100 дни, за да разгледа и да се произнесе по едно заявление, а на заявителя – търговец да бъдат предоставяни изненадващо само три дни за реакция. На следващо място, се сочи, че указанията, дадени от длъжностното лице по регистрация били незаконосъобразни. В случая заявителят е дал съгласие дадените незаличени данни в документа да бъдат оповестени публично, поради което не било необходимо да се представя препис от документа със заличени данни. Също така представената от заявителя декларация съдържала всички изискуеми по закон реквизити, поради което обстоятелството, че текстът не бил изпълнен в зададения образец, приет със заповед на Министъра на финансите не водело до неизпълнение на задължението за деклариране на посочените в чл. 38, ал. 9, т.

2 ЗСчет. факти.

Агенцията по вписванията е подала подробен писмен отговор, в който сочи, че жалбата е неоснователна. Поддържа, че установените от длъжностното лице по регистрацията нередовности не са отстранени от заявителя в срока по чл. 19, ал. 2 ЗТРРЮЛНЦ, поради което правилно е постановен обжалвания отказ. По изложените съображения Агенция по вписвания моли да бъде отхвърлена жалбата като неоснователна и да й бъдат присъдени разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 150,00 лв.

Софийски градски съд, след като съобрази изложените от жалбоподателя доводи и събраните по делото доказателства, намира следното:

Предмет на регистърното производство, по което е постановен обжалвания отказ, е обявяване в търговския регистър по партидата на „И.Б.“ ООД на декларация по чл. 38, ал. 9, т. 2 от Закона за счетоводството за удостоверяване на обстоятелството, че през 2019 г. дружеството не е осъществявало дейност по смисъла на § 1, т. 30 от Доп. разп. на ЗСч . Видно от заявление ГЗ с вх. № 20200929154434/29.09.2020 г., същото е подадено от управителя на търговеца, по чиято партида е поискано обявяване на декларацията, като към заявлението е приложена и самата декларация по чл. 38, ал. 9, т. 2 ЗСч.

По заявлението са дадени на заявителя указания № 20200929154434 от 2

23.09.2023 г., да представи декларация по чл. 13, ал. 4 ЗТРРЮЛНЦ от управителя, с която да декларира истинността на заявените обстоятелства и приемане на представените за обявяване актове и декларация по чл. 38, ал. 9 ЗСч със заличени лични данни – за обявяване.

Длъжностното лице по регистрацията е постановило обжалвания Отказ № 20200929154434-2/27.09.2023 г. , като е приел, че дадените указания не са изпълнени от заявителя.

Частната жалба е подадена в законоустановения срок срещу акт, подлежащ на обжалване съгласно разпоредбата на чл. 25 ЗТРРЮЛНЦ и от лице, което има право и интерес от обжалването, поради което същата е допустима.

Разгледана по същество, частната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Регистърното производство е охранително и изисква извършване на проверка за наличието на законовите предпоставки. По подаденото заявление длъжностното лице по регистрация е длъжно да извърши проверка на обстоятелствата, предвидени в разпоредбата на чл. 21 ЗТРРЮЛНЦ. Съгласно т. 4 и т. 5 от същата разпоредба, длъжностното лице по регистрация е задължено да провери дали към заявлението са приложени всички документи съгласно изискванията на закона и дали съществуването на заявеното за вписване обстоятелство и съответствието му със закона се установяват от представените документи, т. е. извършва се проверка на съдържанието на представените документи, а не само на формалното им съществуване.

Съгласно чл. 22, ал. 5, изр. първо и второ ЗТРРЮЛНЦ когато към заявлението за вписване, заличаване или обявяване на търговеца или юридическото лице с нестопанска цел не са приложени всички документи, които се изискват по закон, или когато не е платена дължимата държавна такса, длъжностното лице по регистрацията дава указания на заявителя за отстраняване на нередовността, които се оповестяват по електронната партида на търговеца не по-късно от следващия работен ден от постъпването на заявлението в регистъра.

Разпоредбата на чл. 13, ал. 4 ЗТРРЮЛНЦ съдържа изискване за представяне на декларация за истинността на заявените обстоятелства или за приемането на представените за обявяване актове. Целта на изискването на закона за подаване на декларацията по чл. 13, ал.4 ЗТРЮЛНЦ е да се удостовери от заявителя верността на заявените от него за вписване или 3 обявяване обстоятелства и за приемането на представените за обявяване актове. Представената от заявителя декларация по чл. 38, ал. 9, т. 2 от Закона за счетоводството не обективира извършването на такива действия, а обективира единствено извършеното от компетентния орган на дружеството удостоверяване, че същото не е осъществявало дейност през посочения период от време, както и фактът, че на представляващия му е известна наказателната отговорност по чл.313 НК за декларираните от него обстоятелства. В нея не се съдържа изрично изявление в посочения от законодателя смисъл в разпоредбата на чл. 13, ал. 4 ЗТРЮЛНЦ . Ето защо правилно длъжностното лице по регистрация е дало указание на заявителя да представи декларация по чл. 13, ал. 4 ЗТРРЮЛНЦ , което същият не е изпълнил, като дакларация по чл. 13, ал. 4 ЗТРРЮЛНЦ не е представена и пред съда с жалбата по чл. 25 ЗТРРЮЛНЦ .

Съгласно чл. 2, ал. 1 ЗТРРЮЛНЦ Търговският регистър и Регистърът на юридическите лица с нестопанска цел е обща електронна база данни, съдържаща обстоятелствата, вписани по силата на закон, и актовете, обявени по силата на закон, за търговците и клоновете на чуждестранни търговци, юридическите лица с нестопанска цел и клоновете на чуждестранни юридически лица с нестопанска цел. Според ал. 2 на същата разпоредба обстоятелствата и актовете по ал. 1 се обявяват без информацията, представляваща лични данни по смисъла на член 4, параграф 1 от Регламент (ЕС) 2016/679, с изключение на информацията, за която със закон се изисква да бъде обявена. В настоящия случай в представената за обявяване декларация се съдържат личните данни на управителя на дружеството, а същите не са част от подлежащия на обявяване акт. Нормата на чл. 2, ал. 2 ЗТРРЮЛНЦ съдържа забрана за обявяване на актове, които съдържат лични данни, която кореспондира с разпоредбата на чл. 13, ал. 6 ЗТРРЮЛНЦ, изискваща заявителят да представи заверени преписи от актовете, подлежащи на обявяване в търговския регистър, в които личните данни, освен тези, които се изискват по закон, да са заличени. Действително, съгласно нормата на чл.

13, ал. 9 от закона, когато в заявлението или в приложените към него документи са посочени лични данни, които не се изискват по закон, се смята, че предоставилите ги лица са дали съгласието си за тяхното обработване от агенцията и за предоставянето на публичен достъп до тях. Но от цитираната разпоредба не може да се обоснове извод, че заявителят се е съгласил да 4 бъдат оповестени посочените лични данни, тъй като разпоредбата на чл. 2, ал.

2 ЗТРРЮЛНЦ изрично забранява вписването в регистъра на лични данни и обявяване на актове, съдържащи лични данни. Ето защо на заявителя правилно са дадени изрични указания да представи документа /декларацията по чл. 38, ал. 9, т. 2 ЗСч / със заличени данни, което указание не е изпълнено, като документ със заличени данни не е представен и в настоящото производство.

Неоснователни се явяват наведените в жалбата доводи, че отказът е постановен преди изтичането на срока по чл. 19, ал. 2 ЗТРЮЛНЦ. Съгласно разпоредбата на чл. 23, ал. 5 ЗТРЮЛНЦ, когато към заявлението за вписване не са представени всички необходими документи, длъжностното лице по регистрацията дава указания към заявителя за отстраняване на нередовността.

Указанията се оповестяват по електронната партида на търговеца не по-късно от следващия ден след постъпване на заявлението. Ако указанията не бъдат изпълнени до изтичането на срока за произнасяне по чл.19, ал.2 ЗТРЮЛНЦ, длъжностното лице по регистрация постановява отказ за вписване. Указания с нормата на чл.19, ал.2 ЗТРЮЛНЦ срок за произнасяне на длъжностното лице по регистрация е незабавно след изчитане на три работни дни от постъпване на заявлението в регистрите. Тази уредба цели бързина на производствата, поради което не е въведено от законодателя изискване за уведомяване на заявителя за дадените указания чрез връчване на съобщения, а от активността на последния зависи дали ще проверява редовно вписаните по партидата му указания, както и да следи за спазването на срока по чл. 19, ал. 2 ЗТРЮЛНЦ.

С оглед именно на преследваната от закона цел за бързина на производството течението на срока по чл. 19, ал. 2 ЗТРЮЛНЦ, както и на определения чрез него срок по чл. 22, ал. 5 ЗТРЮЛНЦ, започва от обективна дата- датата на постъпването на заявлението в регистрите, водени по ЗТРЮЛНЦ, като тази норма не може да бъде тълкувана в различен от вложения от законодателя смисъл. В случая отказът е постановен след изтичане на срока за изпълнение на указанията – на 27.09.2023 година, но дори да се приеме, че предоставения от длъжностното лице по регистрацията за изпълнение на указанията е пократък от законоустановения, това обстоятелство не може да послужи като самостоятело основание за отмяна на отказа. Това е така, защото жалбоподателят не излага твърдения за изпълнението на кое точно указание не му е бил достатъчен предоставеният от регистърния орган срок, съответно 5 н е представя пред съда допълнително документите, за които са му били дадени указанията и от възможността за представянето на които е бил лишен в производството пред Агенция по вписванията. Неоснователни в този смисъл са и доводите на заявителя затова, че тъй като указанията са дадени 1100 дни след подаване на заявлението, то е налице допуснато процесуално нарушение, което води до незаконосъобразност на отказа. От систематичното тълкуване на горепосочените норми на чл. 19, ал. 2 и ал. 4 и на чл. 22, ал. 5 ЗТРРЮЛНЦ може да се направи извод, че сроковете за произнасяне на длъжностното лице и за даване на указания от страна на същото са инструктивни, а не преклузивни, поради което произнасянето на длъжностното лице извън рамките на тези срокове не се отразява на законосъобразността на неговите актове. Ето защо наличието на забава в произнасянията от страна на длъжностното лице не освобождава страната да изпълни дадените указания, когато същите са съобразени с изискванията на закона. В този смисъл е формирана съдебна практика по аналогични на настоящия случаи, обективирана в Решение № 82 от 08.02.2023 г. по в.т.д. № 1012/2022 г. по описа на САС, и Решение № 179 от 15.03.2023 г. по в.т.д. № 182/2023 г. по описа на САС.