Определение № 27625 от 30.11.2018, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№............... гр. София, 30.11.2018г.

СОФИЙСКИ

ГРАДСКИ СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, VІ-15 с-в в закрито съдебно заседание на тридесети ноември две хиляди и осемнадесета година в състав:

Председател: ЗОРНИЦА ГЛАДИЛОВА

ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЪР ТЕОДОСИЕВ

СВЕТОСЛАВ ВАСИЛЕВ като разгледа докладваното от съдия Теодосиев частно гражданско дело № 9883 по описа за 2018 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано по жалба на С.О.срещу разпореждане на съдебен изпълнител, обективирано в протокол от 29.05.2018г. по изп.д. №20188560400657 на ЧСИ с рег.

№856, с което е оставено без уважение възражение на жалбоподателя (длъжник по изпълнителното дело) срещу размера на разноските на взискателя ЗАД „Б.В.И.Г.“ за адвокатско възнаграждение, посочен в поканата за доброволно изпълнение по делото.

Жалбата е недопустима.

Действията и актовете на съдебния изпълнител, които подлежат на обжалване от длъжника са изчерпателно регламентирани от процесуалния закон и в частност от разпоредбата на чл. 435, ал. 2 ГПК.

Цитираната разпоредба предвижда право на жалба на длъжника срещу изричен отказ на съдебния изпълнител да спре, прекрати или приключи принудителното изпълнение (чл. 435, ал. 2, т. 6 ГПК), не и право на жалба срещу отказ на съдебния изпълнител да постанови други актове, включително да намали по искане на страна разноски за изпълнението, чийто размер е определен с предходни негови актове.

Цитираната разпоредба предвижда и право на жалба на длъжника срещу разноските по изпълнението (чл. 435, ал. 2, т. 7 ГПК), но съгласно разрешението, дадено с т.

2 от тълкувателно решение №3 от 10.07.2017г. по тълк.д. №3/2015г. на ВКС, ОСГТК (възприето и от законодателя с приемането на актуалната редакция на чл. 435, ал. 2, т. 7 ГПК), правото на жалба на длъжника срещу разноските по изпълнението може да бъде упражнено именно срещу акта на съдебния изпълнител, с който е определен размер на разноските и който съгласно мотивите на цитираното тълкувателно решение представлява прякото изпълнително основание за принудително събиране на вземанията за разноски в рамките на образуваното изпълнително производство.

Обжалваното разпореждане не определя размер на разноски за изпълнението, не представлява пряко изпълнително основание за принудително събиране на разноските по смисъла, разяснен с тълкувателно решение №3 от 10.07.2017г. по тълк.д. №3/2015г. на ВКС, ОСГТК, поради което и по изложените съображения не представлява допустим предмет на обжалване по реда на чл. 435, ал. 2 ГПК.

Допустим предмет на обжалване по реда на цитираната разпоредба представлява поканата за доброволно изпълнение, с която е определен и приет от съдебния изпълнител размерът на претендираните от взискателя разноски, но жалбата срещу разноските не е подадена от длъжника в едноседмичния срок по чл. 436, ал. 1 ГПК от датата, на която му е връчена поканата, а дори да се приеме, че с жалбата, за чието разглеждане е образувано настоящото производство, се обжалва именно размера на разноските, определен с поканата за доброволно изпълнение, то жалбата отново би се явила недопустима, тъй като е подадена след изтичане на предвидения в чл.

436, ал. 1 ГПК срок

Изложеното не означава, че с изтичането на срока за обжалване на разноските, посочени в поканата за доброволно изпълнение, длъжникът е лишен от възможността да обжалва разноските по изпълнението по реда на чл. 435, ал. 2, т. 7 ГПК, но правото му на жалба е обусловено от постановяване на последващ акт на съдебния изпълнител, с който се определят по основание и размер дължимите разноски (напр. справка за актуалния размер на задълженията по изпълнителното дело; сметка за събрани такси по чл. 79, ал. 1 ЗЧСИ; сметка за разпределение на събрани суми), аналогично на възможността за упражняване на правото му на жалба по чл. 435, ал. 2, т. 2 ГПК, която съгласно т. 1 от тълкувателно решение №2 от 26.06.2015г. може да бъде упражнена на различни етапи от развитието на изпълнителното производство, но също е обусловена от постановяване на конкретен акт на съдебния изпълнител (налагане на запор или възбрана; опис и насрочване на продан; назначаване на пазач; разпределение) и подаване на жалба от длъжника в едноседмичен срок от съобщението за този акт.

Така мотивиран, Софийски градски съд

О П Р Е Д Е Л И :

ОСТАВЯ

БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на С.О., подадена срещу разпореждане на съдебен изпълнител, обективирано в протокол от 29.05.2018г. по изп.д. №20188560400657 на ЧСИ с рег.

№856.

ПРЕКРАТЯВА производството по ч.гр.д. №9883/2018г. на СГС, ТО, VІ-15 с-в.

Определението може да се обжалва от С.О.с частна жалба пред Софийски апелативен съд в едноседмичен срок от съобщението.

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :

1. 2.