Решение № 27 от 05.02.2024, Районен съд - Тетевен

РЕШЕНИЕ

№ 27 гр. Тетевен, 05.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ТЕТЕВЕН, I - СЪСТАВ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на двадесет и девети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Ани Б. Георгиева при участието на секретаря МИГЛЕНА Н. МОНОВА като разгледа докладваното от Ани Б. Георгиева Гражданско дело № 20234330100274 по описа за 2023 година

Постъпила е искова молба от С. Т. Н. от Ч.В., чрез пълномощника си, адв.Б. З. , САК, срещу „ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ" ЕООД, с ЕИК:

**********, със седалище и адрес на управление: гр.С., ет. 2, ап. 40- 46, представлявано от П. Б. Д. с цена на установителния иск 350 лева. И цена на осъдителния иск : 50,00 лева частичен иск от общо 350 лева.

В исковата молба се твърди ,че на 01.06.2020г. С. Н. е сключила договор за паричен заем № 3841028 с „Изи АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ" АД. Страните са се договорили за отпуснатия заем да бъде в размер на 700.00 лева, видът на вноската е месечна, а размерът на месечния лихвен процент не е посочен. В чл. 4 от процесния договор е уговорено, че страните се съгласяват договорът за заем да бъде обезпечен с гарант - две физически лица, поръчители или банкова гаранция в полза на институцията, отпуснала кредита. Поръчителите следва да отговарят на следните условия: да представи служебна бележка от работодател, за размер на трудовото възнаграждение, нетния размер на трудовото възнаграждение да е в размер на минимум 1 000 лв., да работи по безсрочен трудов договор, да не е поръчител, да има чисто ЦКР или да представи сключен договор за гарантиране задължението с дружеството.

На датата на сключване на договора, с „Изи Асет Мениджмънт" АД, ищцата и ответното дружество са сключили договор за предоставяне на гаранция № 3841028, по силата на който „ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ" ЕООД е поело задълженията да обезпечи пред „Изи Асет Мениджмънт" АД задълженията наищцата . Обезпечението се изразявало в наличие на парични средства и готовност за изплащане на задълженията на кредитополучателя.

Въз основа на сключения договор за поръчителство, ищцата се е задължила да заплати на гарантиращото дружество възнаграждение, което е разсрочено 1 за изплащане, заедно с месечната вноска по договора за кредит. Съгласно договора за поръчителство, ищцата е следвало да предоставя дължимите парични думи на „Изи Асет Мениджмънт" АД което пък от своя страна, съгласно договора, е упълномощено от „ФАИНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ" ЕООД да събира в тяхна полза сумите по процесния договор. Съобразно чл. 3, ал. 1 от договора за поръчителство, възнаграждението се дължи в полза на поръчителя „Файненпгьл България" ЕООД като „Изи Асет Мениджмънт" АД единствено е овластено да приеме плащането (фактически да получи паричните средства за възнаграждението, които след това да предаде на поръчителя). Предвид това, именно „Файненпгьл България" ЕООД е материално легитимирано да отговаря по процесната претенция. С. Н. е погасила изцяло процесния кредит.

Твърди ,че съгласно чл. 22 от ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал, 1, т. 7- 12 и т. 20, чл. 12, ал. 1, т. 7- 9 от ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен и липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпването на тази недействителност. Същата има характер на изначална недействителност, защото последиците й са възникнали при самото сключване на договора и когато той бъде обявен за недействителен, заемателят дължи връщане единствено на чистата стойност на кредита, но не и връщане на лихвата и другите разходи (арг. чл, 23 ЗПК).

Моли съдът : Да признае за установено в отношенията между страните С. Т. Н. с ЕГН ********** и „ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ"' ЕООД, с БИК:

**********, със седалище и адрес на управление: гр.С., ет. 2, ап. 40-46, представлявано от П. Б. Д., че сключеният между тях договор за предоставяне на поръчителство № 3841028 е нищожен.

Моли съдът да осъди на основание чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД ответникът „ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ" ЕООД, с ЕИК: **********, със седалище и адрес на управление: гр.С., ет. 2, ап. 4046, представлявано от П. Б.

Д. да заплати на С. Т. Н. с ЕГН ********** сума в размер на 50 лева, като частичен иск от общо 350 лв., представляваща недължимо платена сума по нищожен договор за поръчителство № 3841028, сключен между страните, ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба в съда до окончателното изплащане на вземането.

В законово установеният срок е постъпил отговор от ответника по делото .

В отговора се твърди ,че ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД е самостоятелно юридическо лице, и не е правоприемник на посоченото погоре дружество. „ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД не предоставя потребителски кредити ,а е е търговско дружество с основен предмет на дейност: предоставяне на гаранционни сделки по занятие. Дейността на дружеството и договорите, които сключва се регламентират от Търговския закон, а не от Закона за потребителския кредит. В случая не следвало да се смесват възникналите правоотношения и дори съдът да приемел, че Договорът за заем е нищожен (което категорично не е предмет на настоящото 2 дело), то на „Файненпгьл България“ ЕООД, изпълнявайки задължението си по Договора за предоставяне на поръчителство се дължи възнаграждение в пълен размер.

Обявяването на основния договор за недействителен по принцип водел до погасяване на поръчителството, но в случая дори и да се установи, че договорът за потребителски кредит е недействителен, потребителят, съгласно Закона за потребителския кредит, оставал задължен за чистата стойност на кредита. Ето защо, доколкото има главен дълг, то договорът за поръчителство не може да е нищожен.

Разпоредбите на чл. 138 - 148 ЗЗД били относими към отношенията между „ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД и „ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ“ АД, това правоотношение е акцесорно на главното - между ищеца и „ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ“ АД по повод кредита.

„ФАЙНЕНШЪЛ

БЪЛГАРИЯ“ ЕООД и „ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ“ АД имат сключен писмен договор, който урежда отношенията между тях като поръчител и кредитор.

Правоотношението между ищеца и „ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ“

ЕООД е самостоятелно, то влиза в действие под условие, че заемателят не предостави обещаните обезпечения на заемодателя. Твърдението, че договорът за поръчителство е сключен в противоречие на добрите нрави били неоснователни поради това, че в българското действащо право, в отношенията между правните субекти действа принципът на свободно договаряне (чл. 9 от ЗЗД), като излага мотиви в тази насока.

Не считат, че престациите са явно нееквивалентни, тъй като с Договора за предоставяне на поръчителство са поели задължение, което изпълняват сключвайки Рамковия договор за поръчителство и се задължават се да отговаря солидарно с цялото си имущество за задълженията на заемателя (и то за размер на дълга, който е много над уговореното възнаграждение по Договора), не получава нещо в повече, от това което предоставя, а дори напротив. Длъжникът, срещу възнаграждение в неголям размер, получавал сигурност, че ако не изпълни в срок задълженията към Заемателя, последният ще ангажира отговорността на Поръчителя. Молят съдът да постанови решение

С оглед на гореизложеното, моли да постановите решение, с което да отхвърли изцяло като неоснователни и недоказани предявените искове от страна на ищеца и претендират разноски.

По делото е конституирано като трето лице помагач на страната на ищеца „Изи Асет Мениджмънт " АД.

В съдебно заседание от 29.01.2023г е направено изменеие на осъдителния иск по чл.55 ал.1 пр. 1 от 50 лева на 354,84 лева .

В съдебно заседание страните не се явяват , всички искания са направени в писмен вид .

Предявен е иск с правно основание чл.26.ал.1 ЗЗД във с чл.22 ,вр. с чл.10а ал.2 ,вр. с чл.11,19 от ЗПК във вр. с чл.143 от ЗЗП и по чл.55 ал.1 пр.1 3 от ЗЗД .

От представените по делото писмени доказателства се установява ,че на 01.06.2020г. С. Н. е сключила договор за паричен заем № 3841028 с „Изи Асет Мениджмънт" АД. Страните са се договорили за отпуснатия заем да бъде в размер на 700лв , сфиксиран годишен лихвен процент 35% приложим на годишната основа към сумата по усвоения кредит,лихвен процент на ден 0,11% приложим при отказ от договора , срок на заема 6 месеца , брой вноски 6, размер на погасителна вноска 128,86 лв ,обща сума дължима по заема 773,16 лв ., посочени са датите на погасяване на вноските по кредита ,ГРП 41,87%, изчислен по формула съгласно изискванията на чл.19 от ЗПК и приложение едно към него , като е взето предвид следните допускания :

Договорът ще е валиден за посочения в него срок , всяко от страните ще изпълнява точно и в срок задълженията си , съответно няма да бъдат начислени разходи за събиране , лихви за забава и неустойки за неизпълнение на някои от задълженията по договора , както и др. разходи освен посочените в договора . Като видно от чл.3 от договора заемателя е рефинансирал и е заявил , че желае да погаси изцяло задълженията си по договор за паричен заем № 3751398 в размер на 257,28 лева , като страните правят изрично изявление за прихващане на насрещните суми , а заемателя изплаща остатъка от заемната сума.

Съобразно чл.4 т.3 от договора е сключен договор за предоставяне на поръчителство № 384128/01.06.2020г. между „Файнешъл България“ЕООД и ищцата С. Н. , като съобразно чл.3 от договора за гаранция за поемането на задължението потребителя дължи възнаграждение на гаранта в размер на 354,84лв , платимо разсрочено на вноски по 59,14лв , като са посочени датите на които се дължат вноските.

По делото е изготвена и приета съдебно счетоводна експертиза видно от която :Ищцата е заплатила на ответника сумата от 354,84 лева . Дължимата сума по заема е 700лв за главница , а постъпилата сума за главница е 700лв .

,дължима сума за лихви 73,16лв , а постъпила сума за лихви 67,84лв , остатък 5,32лв, т.е общо 767,84лв . Дължима гаранция от 354,84лв , като същата е заплатена .

Според легалната дефиниция, дадена в разпоредба на чл. 9 от ЗПК, въз основа на договора за потребителски кредит кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане срещу задължение на длъжника потребител да върнепредоставената парична сума. Доколкото по настоящото дело не се твърди и не е доказано сумата по предоставения заем да е използвана за свързани с професионалната и търговска дейност на кредитополучателя, то следва да се приеме, че средствата, предоставени по договора за заем /кредит/ са използвани за цели, извън професионална и търговска дейност на потребителите, а представеният по делото договор за заем е по правната си същност договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9 от ЗПК. Поради това процесният договор се подчинява на правилата на Закон за потребителския кредит и на чл. 143 – 147б ЗЗП, в това число и забраната за неравноправни клаузи, за наличието на 4 които съдът следи служебно.

Ето защо и съдът приема, че се касае за неразривно свързани помежду си сделки, всяка от които следва да се разглежда заедно с другата. Още повече, че за да бъдат осигурени ефективни средства за защита на потребителите и изпълнение на завишения стандарт за това е необходимо, когато се изследва въпроса за няколко договора, които са сключени със свързани лица и между свързани лица, съдът да изследва и връзките в отделните договори, но не като отделни правоотношения, които са независими едно от друго, а като една обща икономическа дейност. Дори при множество правоотношения, когато те са със свързани лица или между такива, трябва на отделните правоотношения да се гледа, като на едно правно и икономическо цяло, за да се постигне ефективната защита на потребителя, при проверката от страна на съда за спазване на императивните правила на закона и добрите нрави, в това число и проверката за наличието на неравноправни клаузи. Именно такъв е настоящият случай, доколкото от извършена служебно справка в Агенция по вписвания – Търговски регистър, на основание чл. 23, ал. 6 ЗТРРЮЛН се установява, че едноличен собственик на поръчителя „Файненшъл България“ ЕООД, е кредитодателят „Изи Асет Мениджмънт“ АД, следователно се касае за хипотеза на свързани лица по смисъла на § 1, т. 5 от ДР на ТЗ. Това дава основание да се приеме, че търговската им дейност се контролира пряко от едно и също лице, и двете дружества упражняват дейността си при общи икономически интереси и ползи, и се презумира наличието на знание у лицата, участващи в управлението им, респ. представителство, досежно търговските дела на другото дружество.Договорът за потребителски кредит се явява правопораждащия факт, с оглед на който длъжникът сключва договора за предоставяне на поръчителство . Обвързаността между двете съглашения се установява от уговорката за необходимост от предоставяне на обезпечение, без всякаква друга възможна алтернатива, чрез сключване на договор за гаранция на кредитополучателя с одобрено от кредитодателя юридическо лице - гарант, сключването на договора за поръчителство в деня, в който е сключен самият договор за кредит, с изричната уговорка за изплащане на възнаграждението за предоставяне на гаранция с основното задължение по кредита, както и че самостоятелен отказ от договора за предоставяне на гаранция не е предвиден. Не може да се приеме, че чл. 4 от договора за заем касае доброволен и информиран избор на потребителя за обезпечение.