Определение № 486 от 14.11.2023, Апелативен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 486 гр. Бургас, 14.11.2023 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в закрито заседание на четиринадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Румяна Ст. Калошева Манкова

Членове:

Веселка Г. Узунова

Д. Д. Михова като разгледа докладваното от Румяна Ст. Калошева Манкова Въззивно частно гражданско дело № 20232000500381 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството пред настоящата инстанция е образувано по частна жалба на Е. Х. Н. от гр.Н., подадена чрез пълномощника адв.Л. П., против определение №1953 от 21.07.2023г. по гр.дело №446/2023г. на Бургаския окръжен съд, с което делото е прекратено поради липса на международна компетентност на сезирания съд по предявения от Н. иск против „Аутотрейд“ ООД /„АUTOTREID“ spol. s r.o./, дружество, регистрирано в Търговския регистър на Чешката република под номер 25441663, с адрес гр.П., ул.“Ч.“ № *, Бохнице, *.

Иска се отмяна на определението като неправилно и незаконосъобразно и постановяването на друго, с което делото да бъде върнато на Бургаския окръжен съд за продължаване на съдопроизводствените действия. За да прекрати производството, Бургаският окръжен съд е посочил, че препис от исковата молба е връчен на ответното дружество на посочения адрес. В подадения от ответника отговор е оспорена международната компетентност на сезирания съд и възражението е уважено с обжалваното определение.

Според частния жалбоподател, съгласно приложимия Регламент 1215/2012г. на Европейския парламент и на Съвета, съдът, пред който е повдигнат спора, може да извършва единствено действия по администриране на исковата молба. ОС - Бургас неправилно е указал на ответника възможността да подаде отговор на исковата молба, с което е нарушил състезателното начало в процеса, без да съобрази, че в случая чл.133 ГПК е неприложим.

1

В отговор на частната жалба, подаден от ответното дружество, чрез пълномощника адв. Н. К., се иска оставянето и без уважение като неоснователна. Твърди се, че регламентът урежда подсъдността при възникване на правен спор между субекти от различни държави – членки, но не и процесуалното законодателство в съответната страна. Поради това, Бургаският окръжен съд е приложил разпоредбите на ГПК, с което не е нарушил правата на страните по делото.

Бургаският апелативен съд, предвид становищата на страните, доказателствата по делото и приложимия закон, приема следното:

Частната жалба е подадена в срок от надлежна страна, против подлежащ на обжалване съдебен акт, редовна и допустима е и следва да бъде разгледана по същество.

Производството по делото е образувано пред Бургаския окръжен съд по искова молба на Е. Х. Н. против „Аутотрейд“ ООД, дружество, регистрирано в Търговския регистър на Чехия под номер *, с адрес: гр.П., ул.“Ч.“ № *, Б., *, за приемане за установено спрямо ответника, че ищецът е собственик на лек автомобил марка „БМВ“, модел 840 D, рама № *, с регистрационен номер *, с издадено на 02.11.2021г. свидетелство за регистрация №*. С допълнителна молба по делото ищецът е посочил, че приложим е Регламент 1215/2012г. на Европейския парламент и на Съвета и компетентността на Бургаския окръжен съд е съгласно чл.26 от този регламент.

С обжалваното определение Бургаският окръжен съд е уважил направеното в отговора на исковата молба възражение на ответното дружество за липса на международна компетентност на сезирания съд и е прекратил производството по делото. За да достигне до този извод, съдът е посочил, че седалището на ответника е в Чешката република и не са налице основанията, посочени в Регламента, делото да бъде разгледано от сезирания съд.

Настоящата инстанция намира така постановеното определение за валидно, допустимо и правилно.

Съгласно чл.26, параграф 1 от Регламента, извън компетентността, която произтича от други разпоредби на настоящия регламент, компетентен е този съд на държава-членка, пред който се яви ответникът. Това правило не се прилага, когато ответникът се явява, за да оспори компетентността на съда, или когато друг съд има изключителна компетентност по силата на член 24. В чл.27 от Регламента е предвидено, че когато съд на държава-членка е сезиран с иск, който основно засяга дело, по което съдилищата на друга държавачленка имат изключителна компетентност по силата на член 24, той служебно 2 прогласява, че не е компетентен, а в чл.28 – че когато срещу ответник с местоживеене в държава-членка е предявен иск в съд на друга държавачленка и той не се яви, съдът служебно прогласява, че не е компетентен, освен в случаите, когато компетентността му произтича от разпоредбите на настоящия регламент.

От тълкуването на посочените разпоредби следва категоричният извод, че служебна проверка за международна компетентност, респ. прекратяване на производството по делото поради липса на такава, сезираният съд извършва само по отношение на изключителната компетентност по чл. 24 от Регламента.

При констатация за липса на изключителна компетентност на съд на друга-държава членка, какъвто е настоящият случай, съдът следва да пристъпи към връчване на препис от исковата молба на ответника, след което да извърши преценка на международната си компетентност в зависимост от явяването или неявяването на ответника, респ. оспорването или не на компетентността на съда и евентуално да извърши последваща проверка за наличието на други основания за своята международна компетентност – споразумение за избор на съд /чл.25/, компетентност по застрахователни, потребителски и трудови договори /раздели 3, 4 и 5/, обща компетентност /чл.4/, специална компетентност /раздел 2/. В практиката на ВКС се приема, че „явяване“ по смисъла на Регламента представлява подаването на отговор на исковата молба, което е така нареченото „първо защитно действие“ / така в решение на СЕО от 20.05.2010г. по дело С-111/09 и решение на СЕО от 27.02.2014г. по дело С-1/13/.

В разглеждания случай съдът надлежно, в съответствие с Регламента, е администрирал подадената искова молба, съобразявайки се с националната уредба в ГПК – препис от нея е връчен на ответното дружество на посочения адрес. Ответникът е подал отговор на исковата молба, в който е оспорил международната компетентност на Бургаския окръжен съд. Съдът, при отчитане на изложените в исковата молба обстоятелства, е приел оспорването за основателно и е прекратил производството по делото. Съобразено е, че не са налице изключенията по специалните правила на чл.7 и сл. в раздел 2 от Регламента и правилно е възприето за приложимо общото правило в разпоредбата на чл.4 от Регламента, която предвижда искове против лица, които имат местоживеене в държава – членка, да бъдат предявявани пред съдилищата на тази държава, т. е в случая по седалището на ответното дружество в Република Чехия.

При горните съображения, настоящата инстанция намира обжалваното 3 определение за правилно, като обосновано и законосъобразно. Частната жалба е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.

Мотивиран от изложеното, Апелативен съд – Бургас

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба на Е. Х. Н. от гр.Н., подадена чрез пълномощника адв.Л. П., против определение № 1953 от 21.07.2023г., постановено по гр.дело № 446/2023г. на Бургаския окръжен съд.

Определението подлежи на обжалване с частна касационна жалба пред ВКС в едноседмичен срок от връчването му на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4