Определение № 21529 от 10.06.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 21529 гр. С., 10.06.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 48 СЪСТАВ, в закрито заседание на десети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ИВЕЛИНА М. СИМЕОНОВА като разгледа докладваното от ИВЕЛИНА М. СИМЕОНОВА Гражданско дело № 20231110162202 по описа за 2023 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 248 ГПК.

С определение № 29077/08.07.2025 г. по гр. д. № 62202/2023 г. по описа на СРС, 48 състав, е върната исковата молба с вх. № 322826/13.11.2023 г., подадена от Г. Г. Б., ЕГН ********** (починал в хода на процеса – на 21.07.2024 г., и заместен на основание чл. 227 ГПК от наследниците си по закон Ц. Р. Б., ЕГН ********** – съпруга, и Р. Г. Б., ЕГН ********** – син), против „К.Ц“ ООД, ЕИК ********, „А.П.Б. 2005“ ЕООД, *********, „М.“ ООД, ЕИК ********, и „Ф********“ ООД, ЕИК ********, и e прекратено изцяло производството по гр. д. № 62202/2023 г. по описа на СРС, I ГО, 48 състав. Със същото определение са осъдени Ц. Р. Б., ЕГН **********, с адрес: гр. К., ул. „И.К.“ № 26, и Р. Г. Б., ЕГН **********, с адрес: гр. В., ул. „К.Б. I, бл. 13, вх. Б, ет. 1, да заплатят на „К.Ц“ ООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление: гр. С., ж. к. „С.“, ул. „Т.П.“ № 15, офис 20, сумата в размер на 5480,40 лв. – сторени разноски по делото.

В срока за обжалване на определението са постъпили частна жалба с вх. № 295873/09.09.2025 г. от ищцата Ц. Р. Б. и частна жалба с вх. № 362607/05.11.2025 г. от ищеца Р. Г. Б., с идентично съдържание, в които се съдържа и искане за изменение на определението в частта за разноските с доводи, че присъденото адвокатско възнаграждение е прекомерно. Излагат се съображения, че по делото не е проведено нито едно открито съдебно заседание, а фактическата и правна сложност на делото не предполагат присъждане на разноски в такъв размер.

Ответникът „К.Ц“ ООД е изразил становище за неоснователност на исканията по чл.

248 ГПК с доводи, че размерът на адвокатското възнаграждение е дори по – нисък от предвидения в Наредба № 1/09.07.2004 г. за възнагражденията за адвокатска работа, като е изчислен на база данъчната оценка на имота, а не на база пазарната му стойност, като е включен и ДДС. Счита, че фактът, че делото е прекратено преди насрочването му не е основание за намаляване на размера на адвокатското възнаграждение, което е заплатено предварително. Твърди и че по делото са извършени редица действия – изготвяне и подаване на отговор на исковата молба, подаване на частна жалба срещу определението, с което е допуснато обезпечение, а изясняването на фактическата обстановка е свързано със значителен ресурс от време и усилия. Моли исканията да бъдат оставени без уважение.

Останалите ответници не са изразили становище по искането по чл. 248 ГПК.

Като взе предвид изложените в молбите доводи и данните по делото, съдът намира следното:

Исканията по чл. 248 ГПК са направени в законоустановения срок - в срока за 1 въззивно обжалване на прекратителното определение, от надлежна страна, поради което се явяват процесуално допустими (представянето на списък по чл. 80 ГПК не е необходимо, тъй като се оспорват разноските на насрещната страна), поради което следва да бъдат разгледани по същество.

Разгледани по същество, исканията са основателни.

По общото правило на чл. 78 ГПК присъждането на разноски на страните се основава на вината на противната страна, която с поведението си е предизвикала предявяване на иска или защитни действия срещу неоснователно предявен срещу нея иск. Логиката на закона е, че разноски винаги се дължат от страната, която неоснователно е предизвикала делото, без значение от неговия изход, като задължението за заплащането им е задължение за заплащане на понесените от съответната страна вреди, когато неправомерно е засегната нейната правна сфера.

Съгласно чл. 78, ал. 4 ГПК ответникът има право на разноски и при прекратяване на делото, доколкото с връчването на препис от исковата молба същият вече придобива процесуалното качество на страна в производството. Съгласно т. 5 от ТР № 6/06.11.2013 г. по тълк. д. № 6/2012 г. по описа на ОСГТК на ВКС отговорността за разноски при обезпечаване на иска се реализира при постановяване на решението, с което се разглежда спора по същество. В този смисъл е и определение № 1788/10.06.2025 г. по ч. т. д. № 599/2025 г. по описа на ВКС, ІІ т. о., в което изрично е посочено, че отговорността за разноските, направени в производството по повод обжалване на определението за допускане на обезпечение, е обусловена от крайния изход на спора и следва да бъде разпределена с бъдещото решение по съществото на правния спор. В случая предвид извършеното прекратяване на делото, отговорността за разноски не произтича от общото правило на разпоредбите на чл. 78, ал. 1 и ал. 3 ГПК, а следва да бъде определена в съответствие с правилото на чл. 78, ал. 4 ГПК и възложена в тежест на ищците. Съдът намира, че следва да се произнесе по въпроса какъв е справедливият размер на разноските, които ищците, които с поведението си са станали причина ответникът да придобие качеството страна по спора, на основание чл. 78, ал. 4 ГПК, следва да понесат.

В случая производството е образувано по иск с правно основание чл. 440 ГПК. В хода на производството е извършена процедура по чл. 131 ГПК, като от страна на „К.Ц“ ООД е депозиран подробен отговор на исковата молба. Производството по делото е прекратено като недопустимо преди насрочването му в открито съдебно заседание. В представения от ответника договор за правна защита и съдействие от 02.04.2024 г. адвокатското възнаграждение е определено общо – за процесуално представителство в исковото производството и в обезпечителното производство, поради което съдът следва да разгледа възражението на ищците за прекомерност на общо претендираната сума за адвокатско възнаграждение.

Съгласно чл. 78, ал. 5 ГПК основателността на възражението за прекомерност на заплатеното от страната адвокатско възнаграждение се преценява съобразно фактическата и правна сложност на делото. Преценката е за съотношението на цената на адвокатската защита и фактическата и правна сложност на делото (ТР № 6/06.11.2013 г. по тълк. д. № 6/2012 г. по описа на ОСГТК на ВКС). Фактическата сложност се обуславя от широк кръг обстоятелства, които се изследват и установяват в съдебното производство като релевантни към правния спор, а правната сложност произтича от преценката за основателността на претенциите. Размерите по Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатски възнаграждения (сега Наредба № 1/09.07.2004 г. за възнагражденията за адвокатска работа) служат единствено за ориентир на съда, но не го обвързват (така определение № 5764/10.12.2025 г. по гр. д. № 3983/2024 г. по описа на ВКС, II г. о.).

Съгласно чл. 7, ал. 5 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения (в действащата към момента на сключване на договора за правна защита и съдействие редакция), която следва да намери приложение и в случая по аналогия, за процесуално представителство, защита и съдействие по искове по чл. 75, 76 и 108 ЗС възнаграждението се определя съобразно интереса на представляваната страна според 2 правилата на ал. 2, но не по-малко от 800 лв. за движими вещи и не по-малко от 1500 лв. за недвижими имоти или вещни права върху тях. Възнаграждението се определя на база пазарната цена на имотите, а ако имотите нямат пазарна цена – на база данъчната оценка.

Съгласно чл. 9 от Наредбата, за изготвяне на искова молба и писмен отговор по искова молба, на въззивна жалба и отговор по въззивна жалба, без процесуално представителство, както и за проучване на гражданско дело и приподписване на касационна жалба по чл. 284, ал. 2 ГПК, когато не е изготвена от приподписващия адвокат, възнаграждението е в размер 3/4 от възнаграждението по чл. 7 или 8, но не по-малко от 400 лв. Определено въз основа на данъчната оценка на недвижимия имот, минималният размер на адвокатското възнаграждение е 5480,40 лв. с ДДС.

Съобразно актуалната съдебна практика, съдът е задължен да определи размера на възнаграждението с оглед действителната правна и фактическа сложност на делото, като съгласно практиката на СЕС, обективирана в решение от 24.01.2024 г. по дело С-438/22 на СЕС, чл. 101, § 1 ДФЕС във връзка с член 4, § 3 ДЕС трябва да се тълкува в смисъл, че ако установи, че наредба, която определя минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална правна уредба, противоречи на посочения чл. 101, § 1, националният съд е длъжен да откаже да приложи тази национална правна уредба по отношение на страната, осъдена да заплати съдебните разноски за адвокатско възнаграждение, вкл. когато тази страна не е подписала никакъв договор за адвокатски услуги и адвокатско възнаграждение. Съобразно цитираната задължителна практика на СЕС съдът не е обвързан от праговете, разписани в Наредба № 1/09.07.2004 г., а следва да определи дължимото адвокатско възнаграждение за всеки отделен случай, след извършване на преценка относно правната и фактическа сложност на делото и конкретно извършените от процесуалния представител на страната действия.

В разглеждания случай, в предмета на делото е включен вещен иск по чл. 440 ГПК, като във връзка със защитата на ответната страна процесуалният представител е депозирал писмен отговор по чл. 131 ГПК и частна жалба срещу определението по чл. 389 ГПК, които се припокриват по съдържание, както и молба за конституиране на наследниците на починалия ищец. Отчитайки фактическата и правната сложност на делото – изискваща анализиране на фактическите твърдения на страните относно сделките с процесния недвижим имот и тяхната противопоставимост на трети лица, обусловена от конкретния предмет на исковата претенция и защитавания интерес (искът е за имот с данъчна оценка 48 962,70 лв.), конкретно извършените от процесуалния представител на ответника процесуални действия и обстоятелството, че прекратяването на производството е направено преди насрочване на делото в открито съдебно заседание, т. е. без да се осъществи етапът на представителство и защита в открито съдебно заседание и без да са събирани допълнителни доказателства – разпит на свидетели, експертни заключения, съдът определя за разумен и справедлив размер на адвокатското възнаграждение от 3000 лв. с ДДС (2400 лв. с ДДС за исковото производство и 600 лв. с ДДС за обезпечителното производство), до която сума следва да бъде намалено присъденото такова.

Същото според настоящия съдебен състав е съобразено и с факта, че именно след подаване на отговора на исковата молба се е стигнало до изясняване на фактическата обстановка по делото и извършените сделки с процесния имот. Следва да се посочи, обаче, че договорът за правна защита и съдействие от 02.04.2024 г. е с предмет процесуално представителство за цялото производство, а не е само за изготвяне и подаване на отговор на исковата молба и частна жалба срещу определението, с което е допуснато обезпечение на иска. В тази връзка, претенцията за присъждане на цялото възнаграждение в посочения размер съдът намира, че не би съответствало на принципите на справедливост, пропорционалност, обоснованост и разумност на разноските, с оглед сложността на делото и обема на процесуалните усилия по защита интересите на ответника, който реално е осъществен по делото. Съдът приема, че легитимната цел на присъждането на разноски е в тежест на страната, станала причина за образуване на производство, което е прекратено впоследствие, да се възложат такива разноски, които да бъдат съобразени от една страна с 3 конкретиката на производството, а от друга – да не бъдат прекомерно обременителни за нея и да съставляват основание, което да действа възпиращо по отношение на достъпа до съд и защита на правата на гражданите от необосновано прекомерно засягане на същите.

По изложените съображения присъденото в полза на ответника адвокатско възнаграждение следва да бъде намалено до сумата от 3000 лв. с ДДС (1533,88 евро с ДДС).

Така мотивиран и на основание чл. 248, ал. 3 ГПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ: