Решение № 20070 от 26.10.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 20070 гр. София, 26.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 25 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и шести октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ЦВЕТИНА В. КОСТАДИНОВА като разгледа докладваното от ЦВЕТИНА В. КОСТАДИНОВА Гражданско дело № 20251110127114 по описа за 2025 година

С Решение №12138/19.06.2026г. по гр.д. №27114/2025г. съдът е осъдил ЗЕАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ да заплати на В. Д. С. на основание чл.405 КЗ сумата от 298,64 евро, представляваща неизплатен остатък от застрахователно обезщетение по застраховка „Каско“ по полица №47252317304000646 от 26.10.2023г. за имуществени вреди по лек автомобил „Ауди Q5“, рег № СВ4000ХС, нанесени в нощта между 28.09.2024г. и 29.09.2024г., докато последният е бил паркиран в ***, около блок 40, в резултат на съприкосновението му с друг автомобил, изразяващи се в увреда на задна лява врата, за което е образувана застрахователна преписка по щета №4725-01300-00224/24/2024г., ведно със законна лихва върху сумата от 51,13 евро /100 лева/ от датата на подаване на исковата молба- 13.05.2025г. до окончателно плащане на сумата, както и върху сумата от 247,51 евро- от датата на молбата по чл.214, ал.1 ГПК - 27.02.2026г., до окончателното изплащане. С оглед изхода на спора съдът е осъдил ЗЕАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ да заплати на основание чл.78, ал.1 ГПК на В.

Д. С. и сумата от 335,56 евро, представляваща сторените от страната разноски в исковото производство.

На 23.06.2026г. по делото е постъпила молба от ищеца В. Д. С., чрез адв. П., с която същият отправя искане за поправка на допусната в решението очевидна фактическа грешка в частта относно разноските, евентуално- за изменение на същите по реда на чл.248 ГПК. Твърди, че присъденото в негова полза адвокатско възнаграждение в размер на 180 евро се явява несъответно на стойността на предявения от него иск, както и на заплатения хонорар в размер на 245,42 евро.

Поддържа, че с оглед притежаваното от него качество на потребител но спора не следва да му бъде възлагано понасянето на каквито и да е разноски във връзка с воденото от него съдебно производство, като счита, че с извършеното от съда намаляване на претендираното от него адвокатско възнаграждение остатъкът от реално заплатения негов размер остава в негова тежест. Счита, че присъденият от съда хонорар не отговаря и на изискванията на чл.36, ал.2 ЗАдв., тъй като не е нито 1 справедлив, нито съответен на фактическата и правна сложност на спора. Излага съображения относно положения от процесуалния му представител труд и извършените от същия действия по защита на правата му.

В законоустановения срок ответникът не е депозирал отговор на подадената от ищеца молба.

Съдът, като съобрази становището на страните и наличните по делото доказателства, намира следното:

Молбата е депозирана от легитимирано лице – страна в производството, а съдържащото се в нея искане за изменение на решението в частта за разноските е отправено в рамките на срока по чл.248, ал.1 ГПК, с оглед на което разглеждането му се явява процесуално допустимо. По същество отправените с молбата искания се явяват неоснователни, като аргументите за това са следните:

Съгласно чл.247 ГПК съдът по своя инициатива или по молба на страните може да поправи допуснатата в решението очевидна фактическа грешка. По смисъла на посочената разпоредба такава би била налице в случаите, при които съдът, след като е обсъдил данните по делото и в мотивите на акта си е направил извод във връзка с тях, е пропуснал или погрешно е отразил в диспозитива на решението си така формираната от него воля. В случая подобно разминаване не е налице, доколкото присъденият на ищеца размер на адвокатско възнаграждение кореспондира с изложените от съда съображения относно неговото определяне, поради което отправеното от страната искане по чл.247 ГПК следва да бъде оставено без уважение.

Неоснователно се явява и заявеното от ищеца искане за изменение на съдебния акт на основание чл.248 ГПК. С постановеното по делото решение съдът е разпределил отговорността за разноски между страните съобразно изхода по делото, като с оглед своевременно заявеното от ответника възражение по чл.78, ал.5 ГПК е намалил размера на претендираното от ищеца адвокатско възнаграждение, намирайки за съответен на положения от процесуалния му представител труд хонорар в размер на 180 евро. Съдът е отчел както фактическата и правна сложност на спора, така и конкретно извършените процесуални действия във връзка със защитата на правата на ищеца, като е изложил съображения в тази насока. Доколкото от съдържанието на подадената от страната молба не могат да бъдат изведени конкретни обстоятелства, които до обосновават промяна в така формираните изводи на съда, същата следва да бъде оставена без уважение. Неотносими към поставения за разглеждане въпрос са наведените от страната доводи относно липсата на основание да бъдат възлагани в нейна тежест разноски по потребителски спор, доколкото на ответната страна такива не са присъждани. Обстоятелството, че същата е заплатила хонорар в по-голям от възприетия като обоснован от съда размер и извършеното от последния негово намаляване не може да бъде възприето като възлагане на разноски в нейна тежест. В действителност право на страната е свободно да договаря условията, при които да й бъде предоставяна правна помощ и съдействие, включително и да определя по съгласие с процесуалния й представител размера на дължимото адвокатско възнаграждение. Последният обаче не следва да бъде за сметка на насрещната страна по спора, като нейно право е да иска неговото намаляване и извършване на преценка относно съответствието му с фактическата и правна сложност на спора.

Въз основа на изложените съображения, съдът

РЕШИ:

2

РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ съдържащите се в депозираната от ищеца В. Д. С. молба с вх. №200178/23.06.2026г. искания по чл.247 и чл.248 ГПК.

Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3