Определение № 650 от 03.07.2024, Окръжен съд - Стара Загора

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 650 гр. Стара Загора, 03.07.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на трети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Пламен Ст. Златев

Членове:

Мариана М. Мавродиева

Веселина К. Мишова като разгледа докладваното от Веселина К. Мишова Въззивно частно гражданско дело № 20245500500333 по описа за 2024 година Производството е образувано по частна жалба на ,,Е.М.“ ЕООД против разпореждане № 2446 от 04.04.2024 г., постановено по ч. гр. д. № 807/2024 г. по описа на Районен съд – Стара Загора, с което е отхвърлено заявлението на частния жалбоподател против Н. Д. Ж. за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК.

Частният жалбоподател излага доводи за неправилност, незаконосъобразност и необоснованост на разпореждането. Излага подробни съображения в жалбата си и моли въззивният съд да отмени обжалваното разпореждане и издаде заповед за изпълнение за отхвърлените суми.

Претендира разноски.

Въззивният съд, след като обсъди оплакванията в частната жалба и данните по първоинстанционното дело, намери за установено следното:

Частната жалба е допустима, тъй като е подадена от процесуалнолегитимирано лице, в предвидения срок за обжалване, срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт. Разгледана по същество жалбата е основателна, поради следните съображения:

Първоинстанционното производство е образувано по заявление по чл.410 ГПК от ,,Е.М.“ ЕООД гр.С. срещу Н. Д. Ж. от гр. С.З. за издаване на заповед за изпълнение за сумата от 554,01 лв. - за главница по договор за револвиращ кредит от 08.10.2018 г. и 364,91 лв. договорна лихва за периода от 08.10.2018 г. до 24.10.2023 г., както и законната лихва, считано от датата на показане на заявлението до изплащане на задължението. В заявлението е посочено, че вземането произтича от договор за револвиращ кредит от 08.10.2018 г., сключен между „С.ж.Е.“ АД и длъжника, като вземането е прехвърлено в полза на заявителя с договор за цесия от 26.05.2023 г.

Длъжникът е уведомен. Посочено е още, че кредитът е станал изцяло предсрочно изискуем предсрочно на 24.10.2023 г., за което 1 кредитополучателят е уведомен с надлежно връчено съобщение.

С обжалваното разпореждане заповедният съд е отхвърлил молбата за издаване на заповед за изпълнение. Приел е, че вземането не е изискуемо, защото волеизявлението на кредитора за обявяването на кредита за предсрочно изискуем не е достигнало до длъжника, тъй като било непотърсено. Приел е, че по делото няма данни длъжникът да е променял адреса си, а че длъжникът не го е потърсил и че той няма задължение за непроменянето му с посочени от заявителя последици. Приел е, че заявителят е можел по друг начин да го уведоми за обявяването на предсрочната изискуемост на кредита. Затова е приел, че длъжникът не е бил уведомен и няма да бъде уведомен със заповедта за изпълнение , защото тя не съставлявала волеизявление на заявителя. И ако волеизявлението не е постигнало до длъжника, вземането е неизискуемо. Позовавайки се на решение на ВКС съдът е приел, че не само осъдителните искове за неизискуемо вземане са недопустими, но и заявлението за издаване на заповед за изпълнение на такова вземане е недопустимо, независимо дали е по чл.417 или по чл.410 ГПК, защото противоречи на процесуалния закон – чл.124, ал.2 ГПК, който не допуска да се предявява искане за допускане на принудително изпълнение на неизискуеми притезания. Този, който няма право да иска доброволно изпълнение, няма право да иска и принудително, като разликата между заповедта за изпълнение по чл.410 и тази по чл.417 ГПК е само в това, че последната допуска изпълнението незабавно, преди да влезе в сила.

На второ място заповедният съд е приел, че искането за издаване на заповед за изпълнение противоречи на императивните норми, както и на чл.99, ал.4 ЗЗД, така и на чл.26, ал.2 ГПК. Трайна била практиката, че в случай на прехвърляне на вземането, то следва да бъде съобщено на длъжника, защото до тогава то няма действие спрямо него.

Разпореждането е неправилно.

Съгласно разпоредбата на чл. 411, ал.2 ГПК съдът разглежда заявлението и издава заповед за изпълнение, освен когато искането не отговаря на изискванията на чл.410 и заявителят не отстрани допуснатите нередовности в 3-дневен срок; когато искането е в противоречие със закона или с добрите нрави; когато искането се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител или е налице обоснована вероятност за това; когато длъжникът няма постоянен адрес или седалище на територията на Р България и когато длъжникът няма обичайно местопребиваване или място на дейност на територията на Р България. Съгласно чл.419, ал.2 ГПК заявлението трябва да отговоря на чл.127, ал.1 и 3 и чл.128, т.1 и 2 ГПК.

Видно е, че по изрично разпореждане на закона препращането не се отнася до ал.2 на чл.127, предвиждащ задължение за ищеца, респ. заявителя да посочи и да представи писмени доказателства, установяващи конкретните обстоятелства, от които произтича вземането му. Това е така, защото в производството за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК съдът 2 няма право да проверява дали вземането съществува, с изключение на вмененото му задължение да следи за наличието на неравноправна клауза или обоснована вероятност за това. Задължението на заявителя по чл.410, ал.3 ГПК към заявлението да прилага договора, ако вземането е свързано с договор, сключен с потребител, е въведено от законодателят именно, за да даде възможност на заповедния съд да прецени дали искането се основава на неравноправна клауза или не. В останалите случаи преценката се дали искането противоречи на закона или е в противоречие с добрите нрави е ограничена до информацията, съдържаща се в заявлението. Съдът няма право да тълкува тази норма разширително. Промяната в субектите на облигационното правоотношение, касаеща титуляра на вземането по заема, с оглед целта на производството да се провери дали вземането е спорно и смисъла на закона, е извън обхвата на хипотезата по чл. 410, ал. 3 ГПК, поради което уведомяването на длъжника за договора за цесия, както и непредставянето на доказателства за това не е основание заявлението да бъде отхвърлено. Позоваването на т.4г от ТР № 4/2014 г. на ОСГТК на ВКС е неоснователно, тъй като то е постановено във връзка с приложението на чл.417 ГПК, т.е. във връзка с издаването на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист, в производството по което съдът проверява дали документът е редовен от външна страна и дали удостоверява подлежащо на изпълнение вземане срещу длъжника. В този случай договорът за цесия следва да бъде съобщен на длъжника, респ. следва да бъдат представени и доказателства за това. Иначе въззивният съд се съгласява, че по отношение на третите лица и длъжника прехвърлянето на вземането обаче има действие от деня, когато бъде съобщено на длъжника съгласно чл. 99, ал. 4 ЗЗД, че преди съобщението длъжникът не може да отказва на стария кредитор изпълнение под предлог, че вземането вече не му принадлежи, че до този момент цесията нито ползва, нито вреди на длъжника и че ако той не изпълни на падежа, изпада в забава спрямо цедента. Тези въпроси обаче следва да бъдат разрешени в исковото производство. Както бе посочено по-горе, целта на заповедното производство е да се провери дали вземането е спорно.

Тези съображения се отнасят и за другото основание, с което заповедният съд е аргументирал отказа си да издаде заповед за изпълнение.

Достатъчно е в заявлението за издаване на заповед за изпълнение да бъде посочено, че кредитът е обявен за предсрочно изискуем и това обстоятелство е съобщено на длъжника. В случая това е сторено. Не нужно да се представят доказателства, установяващи връчването на волеизявлението на кредитора за обявяване на предсрочната изискуемост на дълга, защото законът не изисква такива. Позоваването на т.18 от ТР № 4/2014 г. на ОСГТК на ВКС е неоснователно, тъй като в него се разглежда въпросът за вземане, произтичащо от договор за банков кредит, чиято предсрочна изискуемост не е била обявена на длъжника преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение от банката- кредитор по реда на чл. 418 вр. чл. 417, т. 2 ГПК и чл. 60, ал. 2 ЗКИ. В този случай (както и в другите хипотези, 3 предвидени в нормата на чл.417 ГПК) съдът издава заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист, и при издаването й проверява дали документът е редовен от външна страна и дали удостоверява подлежащо на изпълнение вземане срещу длъжника. По настоящото дело искането е за издаване само на заповед за изпълнение на основание чл.410 ГПК.

С оглед на тези съображения въззивният съд намира, че обжалваното разпореждане следва да бъде отменено, а делото – върнато на заповедния съд за продължаване на съдопроизводствените действия след извършване на преценка на основанията, предвидени в чл.411, ал.2 ГПК, които са пречка за издаване на заповед за изпълнение.

Воден от горните мотиви, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ разпореждане с № 2446/04.04.2024 г., постановено по ч.гр.д.

№ 807/2024 г. по описа на Старозагорски районен съд и ВРЪЩА делото за издаване на заповед за изпълнение по заявлението на „Е.М.“ ЕООД, ако са налице основанията, предвидени в чл.411, ал.2 ГПК, които са пречка за издаване на заповед за изпълнение.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4