Решение № 229 от 26.05.2023, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 229 гр. Варна, 26.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на втори май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Цвета Павлова при участието на секретаря Мая Т. Иванова като разгледа докладваното от Цвета Павлова Търговско дело №

20223100900774 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството се разглежда като ТЪРГОВСКИ СПОР /чл. 365, т.1 ГПК, вр. чл.

1, ал.1 т.6 ТЗ/.

Предявен e иск от Ж. Х. К. срещу ЗК „Лев Инс“ АД за осъждане на ответника да заплати на ищцата сумата от 60 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претендирани като претърпени вследствие на ПТП на 28.02.2019 год., причинено от водача на л.а. марка „Фолксваген Шаран“ с ДК № ****, по отношение на който е била налице валидна задължителна застраховка „гражданска отговорност“, сключена с ответното дружество, ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на застрахователната претенция 28.06.2022 год. до окончателно заплащане на сумите, платима по банкова сметка в „Райфайзенбанк България“ ЕАД, IBAN: *******, BIC: *****, на основание чл. 432 КЗ и чл. 86 ЗЗД.

Твърди се от ищцата в исковата й молба, че на 28.02.2019 год., около 12.35 часа в кв.

А******, С.Д., при потегляне след спиране на забранено място на лек автомобил с рег. № ****, вследствие на недобра преценка на наклона на пътя и неупражнен достатъчно контрол над МПС, е ударил в лявата страна преминаващата зад автомобила ищца. В резултат на удара ищцата сочи, че в вследствие ПТП е получила счупване на външния кондил на лява тибия /голям пищял/, което е обусловило трайно затруднение в движението 1 на левия долен крайник. Твърди, че по случая е било образувано досъдебно производство, приключило в влязло в сила решение по НАХД № 355/2020 год. на ВРС – 27 състав, с което водачът на автомобила е признат за виновен. Излага, че вследствие ПТП ищцата е претърпяла силни болки и страдания, емоционален стрес и към настоящия момент не е възстановена напълно. Отговорността на застрахователя ищцата обвързва с обстоятелството, че към момента на процесното ПТП ответното дружество е застраховало отговорността на водача на автомобила, причинил удара, по застраховка „Гражданска отговорност“, поради което и пред него е била заведена писмена застрахователна претенция, но до настоящия момент не е налице отговор.

Поради горното сезира съда с искане за заплащане на сумата от 60 000 лева, ведно със законна лихва върху нея, начиная от датата на предявяване на писмената претенция.

Ответникът ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД, в срока по чл. 367 ГПК, депозира писмен отговор, с който не оспорва наличието на валидно застрахователно правоотношение по отношение на л.а. марка „Фолксваген Шаран“, с рег.№ ****, по силата на застрахователна полица № 22/118003283583, валидна от 20.11.2018 год. до 20.11.2019 год., но оспорва предявените искове по основание и размер. Оспорва изключителната вина на водача на автомобила, като релевира възражение за съпричиняване на вредоносния резултат, тъй като ищцата се е движила по пътното платно в нарушение на разпоредбите на ЗДвП, предприемайки пресичане на улицата на нерегламентирано за това място. Оспорва и твърденията за продължителен възстановителен процес и за претърпян от ищцата силен стрес, както и причинната връзка между ПТП и телесната травма. Твърди, че същата не е провеждала рахабилитация и физиолечение, че се е възстановила за обичайния период от 3 месеца без настъпили усложнения, както и твърди, че същата не е посещавала психиатър. Оспорва иска и по размер. Настоява за отхвърляне на иска, евентуално за присъждане на намален размер заради приноса на ищцата.

В срока по чл.372 ГПК, ищцата депозира допълнителна искова молба, с която оспорва наведените от ответника възражения както по основателността, така и по размера.

В срока по чл.373 ГПК, ответникът депозира допълнителен отговор, с който поддържа подадения първоначален такъв, всички въведени с него възражения и оспорвания на предявените искове.

В о.с.з. ищцата, чрез процесуалния си представител адв. С., поддържа исковете и моли същите да бъдат уважени в предявения размер, както и да се присъдят сторените по делото разноски.

В о.с.з., ответното дружество ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД, чрез процесуалния си представител адв. В., моли за отхвърляне на предявените искове във връзка с въведените възражения, както и отправя искане за присъждане на разноски съобразно представен списък.

Предварителните въпроси и допустимостта на производството са разрешени в определение № 288/21.02.2023 год. по чл. 374 ГПК.

2

Варненският окръжен съд, въз основа на твърденията и възраженията на страните, с оглед събраните по делото доказателства и по вътрешно убеждение, формира следните фактически изводи:

Не е спорно по делото, а и е видно от приобщенoто по НАХД № 355/2020 год. на ВРС решение, че на 28.02.2019 год., около 12.35 часа в кв. А******, С.Д.Д., при управление на лек автомобил с рег. № ****, e нарушил правилата за движение по пътищата, като загубил контрол над автомобила и ударил преминаващата зад него ищца Ж. Х. К., на която причинил средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на външния кондил на лява тибия, обусловила трайно затруднение на движенията на левия долен крайник за период от около 3-4 месеца, за което е освободен от наказателна отговорност и му е наложено административно наказание глоба.

Прието за безспорно установено по делото е и наличието на валидно застрахователно правоотношение по застрахователна полица № 22/118003283583, за застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите за лек автомобил марка „Фолксваген Шаран“ с рег. № ****, със срок на действие от 20.11.2018 год. до 20.11.2019 год.

Видно от представената с исковата молба застрахователна претенция от 28.06.2022 год. ищцата е претендирала от застрахователя да й бъде заплатена сума в размер 60 000 обезщетение за неимуществени вреди, по което застрахователят не твърди да е определил или изплатил обезщетение в тримесечния срок от предявяването й.

Във връзка с твърдените от ищцата травматични увреждания и релевираното от ответната страна възражение за продължителен възстановителен процес, проведена по делото е СМЕ. От същата се установява, че в резултат на ПТП от 28.02.2019 год. ищцата е получила счупване на външния кондил на лявата тибия /голям пищял/, обусловило трайно затруднение на движенията на левия долен крайник за повече от 3 месеца. Сочи се, че е проведено консервативно лечение – имобилизация с ортеза за 35 дни, която понастоящем е отстранена, a колянната става е възстановена в задоволително състояние. Вещото лице е посочило, че вследствие причинената телесна повреда има слабост на мускулатурата, която не позволява на ищцата самостоятелно придвижване, поради напредналата й възраст и съпътстващите артрозни промени в ставите. За самостоятелно придвижване препоръчва провеждане на физиотерапия и лечебна физкултура. Посочено е също, че ищцата може да изпитва болки в лявото коляно при рязка промяна на метеорологичните условия предвид вътреставното счупване. В момента ищцата се придвижва с две помощни средства и чужда помощ, като има вероятност това състояние да не се промени дълго време. В дадените в о.с.з. обяснения вещото лице е изложило, че поради напредналата възраст на ищцата и наличието на друго заболяване – остеопороза, проведеното лечение е било консервативно, а не оперативно. Не са констатирани други съпътстващи заболявания, довели до удължаване периода на оздравителния процес.

За установяване психичното състояние на ищцата вследствие претърпяното ПТП и 3 начина, по който същото й се е отразило, проведена по делото е съдебно-психиатрична експертиза, съгласно заключението по която ищцата първоначално е развила симптомите на разстройство в адаптацията с тревожно-депресивен симптом. Вещото лице е посочило, че към момента същата съзнава своята инвалидизация и зависимостта от грижи, като споделя усещане за непълноценност и потиснато настроение, които са проява на леко хроничнодепресивно състояние от реактивен тип. Не са констатирани трайни промени на личността.

В о.с.з. вещото лице пояснява, че пониженото настроение на пострадалата от процесното ПТП се дължи на факта, че преди него ищцата е била подвижна и доста активна за възрастта си, като се е обслужвала сама, а понастоящем е зависима от чужди грижи. Изложено е, че тъкмо поради факта, че ищцата е мисловно съхранена за възрастта си, същата преживява по описания в заключението начин настъпилата вследствие ПТП физическа непълноценност и зависимост от чужда помощ.

Във връзка с релевираното от ответната страна възражение за съпричиняване, изразяващо се в пресичане на пътното платно на нерегламентирано място, по делото е проведена САТЕ. От същата се установява, че на 28.02.2019 год., около 12.35 часа, в гр.

****** е настъпило ПТП между лек автомобил „Фолксваген Шаран“, с рег.№ ****, с водач С.Д.Д., и пешеходеца Ж. Х. К., поради загубен контрол по посоката на движение на автомобила спрямо значителния положителен наклон на пътното платно. При потегляне напред, водачът допуснал автомобила да се придвижи назад по наклона до момента на обиране хлабината на педала на съединителя и подаване въртящ момент за потегляне напред спрямо положителния наклон. Ударът бил осъществен със задната част на автомобила спрямо лявата част на пешеходеца. В резултат на ПТП, пешеходецът К. получава нараняване в лявата част на тялото, съответстващо на съприкосновение с автомобила, както като страна на удара, така също и като тежест от осъществения контакт. Вещото лице сочи, че ударът между пешеходеца и автомобила е настъпил в дясната част на пътното платно, гледано в посоката на желано движение на автомобила. Пътният участък е без разделителна маркировка за пътни ленти или край на пътното платно. В непосредствена близост липсва пешеходна пътека. Пътните знаци, описани и заснети, са пътен знак, забраняващ престоя и паркирането, разположен вдясно от пътното платно, по посока на движение на автомобила на 31.5 м преди Ор.1 и преди крайната установена позиция на процесния автомобил.

Установява се, че автомобилът е потеглял от спряло положение след престой в дясната част на пътното платно, спрямо положителен наклон. При потеглянето, водачът на автомобила е допуснал леко придвижване на автомобила на заден ход спрямо наклона, в който момент зад автомобила се е движила от ляво на дясно зад задната част на автомобила, пострадалата.

Сочи се, че точката на ПТП се намира в дясната част на пътното платно, където няма положена пешеходна пътека. В о.с.з. вещото лице пояснява, че най-близката пешеходна пътека е на повече от 100 метра разстояние от мястото на ПТП, като въпросът за използването й от ищцата е обусловен от субективната й възможност да осъществи необходимия визуален контакт.

За установяване на претърпените от ищеца неимуществени вреди в резултат на ПТП- 4 то са допуснати гласни доказателства чрез разпита на свидетеля Г.К., внук на ищцата, чиито показания съдът кредитира, при условията на чл.172 ГПК. Свидетелят сочи, че по време на инцидента същият е живеел и работил в Германия, но знаел, че баба му е била блъсната.

След ПТП грижи за нея полагали майка му и нейна семейна приятелка – братовчедка. Сочи, че след инцидента ищцата не можела да върви и е имала болки в крака, ходила е на физиотерапия, но състоянието й е останало непроменено. Твърди, че преди инцидента баба му е била активна, дори е работила. Понастоящем, въз основа на преките му впечатления от посещенията при нея, свидетелят излага, че психичното състояние на ищцата е депресивно, което е пряко свързано с това, че същата е на легло и не може да води предишния си активен и самостоятелен начин на живот.

Въз основа на горната фактическа установеност, настоящият състав на Варненски окръжен съд формира следните правни изводи:

Предявеният иск черпи правното си основание в чл. 432 КЗ, като с оглед представените доказателства за предявена писмена застрахователна претенция пред застрахователя съгласно чл. 380 КЗ и липсата на определено и изплатено обезщетение в срока по чл. 496, ал. 1 КЗ, се преценява за допустим.