Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 29066 от 17.07.2024, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 14190/2023
Вид
Определение № 29066
Подписан
17.07.2024
Състав
ПЛАМЕН ГЕНЧЕВ ГЕНЕВ

Цитирани разпоредби

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 29066 гр. София, 17.07.2024 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 39 СЪСТАВ, в закрито заседание на седемнадесети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ПЛАМЕН Г. ГЕНЕВ като разгледа докладваното от ПЛАМЕН Г. ГЕНЕВ Гражданско дело № 20231110114190 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 248 от ГПК.

Подаденa e молбa от Еднолично адвокатско дружество „**“, чрез адв. ** за изменение на решение № 6862 от 16.04.2024 г. постановено по гр. д. № 14190/2023 г. по описа на СРС, 39 състав, в частта за разноските.

В молбата се твърди, че възнаграждението следвало да се определи съобразно цената на всеки отделен иск.

Насрещната страна оспорва молбата като неоснователна. Поддържа, че съдът правилно е определил размера на дължимото адвокатско възнаграждение.

Софийски районен съд, след като съобрази доводите на страните и прецени данните по делото, намира следното:

Искането по чл. 248 от ГПК е направено в рамките на законоустановения срок от легитимирана страна, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледано по същество искането е неоснователно.

С решение № 6862 от 16.04.2024 г. постановено по гр. д. № 14190/2023 г. по описа на СРС, 39 състав е прогласена за нищожна по предявения от А. Н.

И., срещу „***, иск с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД, договор за възлагане на поръчителство от 28.11.2022 г., с който се обезпечава Договор за потребителски кредит № 100506911 от 28.11.2022 г. тип „***“ № 3-1-10272278026 поради противоречието му със закона, сключен между „*** и А. Н. И..

С решението по предявения иск с правно основание чл. 55, ал.1, предл.1 ЗЗД е 1 осъдено „*** да заплати на А. Н. И. сумата от 67.80 лв., представляваща недължимо платена сума по договор за възлагане на поръчителство от 28.11.2022г., с който се обезпечава Договор за потребителски кредит № 100506911 от 28.11.2022г. тип „***“ № 3-1-10272-278026, ведно със законната лихва от 17.03.2023г. до окончателното изплащане на вземането. Също така с решението е осъден „***, да заплати на А. Н. И., сумата в размер на 400 лв., представляваща разноски в исковото производство, както и да заплати на Еднолично адвокатско дружество „**“ вписано в регистър Булстат под № **, фирмено дело № 24/2021 г., на основание чл. 38, ал. 2 от ЗА във вр. с чл. 78, ал.

1 от ГПК сумата от 360 лв. с ДДС, представляваща адвокатско възнаграждение за процесуално представителство на ищеца А. Н. И. пред СРС.

Настоящият състав намира, че в случая правилно е определено с оглед изхода на спора дължимото възнаграждение. При определяне размерите на адвокатските възнаграждения следва да се прави разграничение дали са предявени в условията на обективно кумулативно съединяване от един ищец срещу определен ответник няколко иска или са предявени в условията на субективно съединяване искове от няколко ищци срещу определен ответник. В настоящия случай е налице първата хипотеза, поради което интересът върху който следва да се определи минималния размер на адвокатското възнаграждение, е сборът от цената на всички искове – в този смисъл определение № 29 от 20.01.2020 г., по ч. т. д. № 2982/2019 г. по описа на ВКС.

Още повече, че с определение № 603 от 11.10.2021 г. постановено по ч.гр.д. № 3103/2021г. по описа на ВКС и определение № 10 от 13.01.2020 г. постановено по ч.гр.д. № 4908/2021г. по описа на ВКС се възприема становище, че адвокатското възнаграждение принципно следва да се определя върху общия материален интерес по делото, а не за всеки иск по отделно. По отношение на оплакванията, че размерът на възнаграждението следвало да се съобрази с наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения следва да се посочи, че съгласно решение от 25.01.2024 г. по д. № C-438/22 на СЕС е предвидено, че националният съд е длъжен да откаже да приложи наредбата, която определя минималните размери на адвокатските възнаграждения. С оглед на гореизложеното молбата за изменение на решението в частта за разноските се явява неоснователна.

Така мотивиран, съдът

2

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба с вх. № 144309 от 30.04.2024г. от Еднолично адвокатско дружество „**“, чрез адв. ** за изменение на решение № 6862 от 16.04.2024 г. постановено по гр. д. № 14190/2023 г. по описа на СРС, 39 състав, в частта за разноските.

Определението може да бъде обжалвано с частна жалба пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 3