Решение № 220 от 18.02.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 220 гр. Пловдив, 18.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Виолета В. Низамова при участието на секретаря Иванка Ат. Пиронкова като разгледа докладваното от Виолета В. Низамова Административно наказателно дело № 20245330205029 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление № 995 от 21.08.2024г. на Зам. кмет на „Обществен ред и сигурност” в Община Пловдив, упълномощен със Заповед № 23ОА-3278/ 18.12.2023г. на Кмета на Община Пловдив, с което на „**“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от М. Л. Б., на основание чл. 50 от Наредба за реда за поставяне на преместваеми обекти за увеселителната, търговска или друга обслужваща дейност и елементите на градското обзавеждане на територията на Община Пловдив /Наредбата/ е наложена имуществена санкция в размер на 500 лв. за нарушение на чл. 9, ал. 5 от Наредбата.

Жалбоподателят „**“ ЕООД, по съображения, изложени в жалбата и в съдебно заседание чрез своя процесуален представител адв. С., моли съда да отмени процесното НП като неправилно и незаконосъобразно. Претендират се разноски.

Въззиваемата страна, Зам. кмет „ОРС“ в Община Пловдив, редовно призована, в съдебно заседание се представлява от юриск. П., която пледира за 1 потвърждаване на обжалваното НП като правилно и законосъобразно, излагайки доводи за това. Претендира присъждане на разноските по делото за юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира и приема за установено следното от фактическа и правна страна:

На 27.06.2024г. в гр. Пловдив във връзка със сигнал подаден от директора на ПОИ била извършена съвместна проверка от свидетеля ст. полицай Р. С. С., полицай в Сектор „Общинска полиция“ и свидетеля К. К. – ** Пловдивския общински инспекторат, на преместваем обект „Хладилно съоражение за сладолед“ находящо се на ***, място номер **, стопанисвана от „**“ ЕООД, в присъствието на управителя М. Б.. При извършената проверка, около 00.15ч. мобилния преместваем обект бил в работен режим, извършвала се търговска дейност и от него се обслужвали клиенти. От ст. полицай С. бил изискан нулев касов бон от работещото в обекта фискално устройство, видно от който обекта бил в работен режим. Св. С. съставил докладна записка за констатираното като в нея описал че била извършена проверка на три обекта „преместваеми каравани“.

Съставената докладна записка, нулевия касов бон и заверено копие от дневника за получения сигнал в сектор „Общинска полиция“ били изпратени на Директора на пловдивски общински инспекторат с писмо входирано в ПОИ с вх. № 24ПОИ-568/10.07.2024г.

В тази връзка свидетелката Д. Б. извършила проверка по постъпилите документи на 12.07.2024г., и констатирала че на 27.06.2024г., в 00.15ч., мобилния преместваем обект „Хладилно съоражение за сладолед“ е в работен режим, извършва търговска дейност и от него се обслужват клиенти, следователно не е прибран след края на работния ден, а именно 23.00ч. С оглед направените констатации св. Б. приела, че дружеството-жалбоподател „**“ ЕООД е извършило нарушение по чл. 9, ал. 5 от Наредба за реда за поставяне на преместваеми обекти за увеселителната, търговска или друга обслужваща дейност и елементите на градското обзавеждане на територията на Община Пловдив. Актът бил съставен в присъствието на представляващия дружеството М. Б., който след запознаване със съдържанието на АУАН, го подписал с изричното отбелязване, че няма възражения по констатациите.

2

Получил и препис от него.

Въз основа на съставения АУАН било издадено обжалваното НП № 995 о т 21.08.2024г., с което на „**“ ЕООД, на основание чл. 50 от Наредбата е наложена имуществена санкция в размер на 500 лв. за нарушение на чл. 9, ал.

5 от Наредбата. В обжалваното наказателно постановление извършеното нарушение било описано по идентичен начин като описанието сторено в съставения АУАН, с една разлика – в АУАН било отразено че проверения обект е „мобилен преместваем обект „Хладилно съоражение за сладолед“, а в НП че това е преместваем обект „Хладилно съоражение за сладолед“.

Тази фактическа обстановка се установява от приложените и събрани по делото писмени доказателства, както и от гласните доказателства показанията на разпитания в качеството на свидетел – актосъставител Д. Б. и от показанията на св. К. К. – очевидец на извършеното нарушение и свидетел по съставения АУАН.

В показанията си свид. Б. потвърждава авторството на АУАН и направените в него констатации. Свидетеля разказа че проверката била извършена по документите съставени от ст.пол. Р. С.. Разказва че АУАН бил съставен в присъствието на управителя на „**“ ЕООД. Свидетелката разказа че при проверката са били установени три отделни преместваеми обекта стопанисвани от жалбоподателя, като и трите са били в работен режим.

Потвърждава процедурата по съставяне на акта.

Свидетеля К. разказа как е протекла проверката на мобилните преместваеми обекти вечерта на 27.06.2024г. тъй като той е бил по време на установяването на нарушенията. Този свидетел също разказа че с пол. С. е била извършена съвместна проверка на мобилните преместваеми обекти стопанисвани от жалбоподателя при която било установено че те са в работен режим, след 23ч. и не са били вдигнати така както го изисква наредбата след края на работния ден. За трите преместваеми обекта, на жалбоподателя били съставени три отделни АУАН.

Съдът оцени с доверие показанията и на двамата свидетели, доколкото те са съответни едни на други и на останалите събрани по делото доказателства.

При така установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи:

3

По допустимостта на жалбата: Жалбата е с правно основание чл. 59, ал.1 от ЗАНН, подадена в преклузивния срок по ал. 2 от този текст, от легитимиран субект /срещу който е издадено атакуваното НП/, при наличие на правен интерес от обжалване и пред компетентния съд /по местоизвършване на твърдяното нарушение/, поради което е процесуално ДОПУСТИМА.

Разгледана по същество жалбата се явява ОСНОВАТЕЛНА.

АУАН е съставен от длъжностно лице оправомощено за това съгласно приложената по делото Заповед № 24 ОА-716 от 29.03.2024г., Заповед № 22 ОА-1494 от 05.07.2022г., а наказващия орган е оправомощен да издава НП съгласно Заповед № 23ОА-3278 от 18.12.2023г.

Спазени са сроковете уредени в чл. 34 от ЗАНН.

Жалбоподателя е наказан за това че на 27.06.2024г., в 00.15ч., мобилния преместваем обект „Хладилно съоражение за сладолед“, находящ се на **, място № **, е в работен режим, извършва търговска дейност и от него се обслужват клиенти, като мобилния преместваем обект не е прибран след края на работния ден, а именно след 23.00ч.

От така направеното от наказващия орган описание на нарушението на първо място не се установява дали на „**“ ЕООД изобщо е било издадено разрешение за поставяне на преместваем обект и с какви параметри е било това разрешение – стационарен или мобилен преместваем обект, място, срок.

Липсата на посочване на това обстоятелство възпрепятства възможността на съда да извърши проверка дали този обект действително е бил мобилен преместваем обект по смисъла на разглежданата наредба. Това е задължителен елемент който очертава субекта който би могъл да извърши нарушението за което е издадено НП. На следващо място от описанието на нарушението излиза че мобилния преместваем обект е бил поставен „на **. Същевременно обаче съгласно чл. 7, ал. 2 от Наредбата, не се допуска поставянето на преместваеми обекти върху уличните платна и паркинги, освен в случаите на ал. 6 – когато преместваемите обекти се разполагат върху улични тротоари и други елементи на градската транспортна инфраструктура. Следователно от описанието на нарушението не става ясно на кое място „**“ ЕООД е имал разрешение да постави мобилния преместваем обект, за да се направи извода дали той е бил вдигнат след края на работния ден. От описанието на нарушението излиза че той е бил поставен на уличното платно, каквото 4 наредбата забранява. Разпоредбата на чл. 9, ал. 5 от Наредбата изисква вдигане на мобилния преместваем обект именно от мястото за което има издадено разрешение да работи след приключване на работния ден.

Престояването му на друго място, различно от мястото за което има разрешение да работи, би могло да е друго нарушение, но не и по посочената разпоредба. Но дали това е мястото за което е имало разрешение за поставянето на мобилния преместваем обект и дали именно от мястото за което има разрешение не е вдигнат след края на работния ден, не може да се установи.

От възиваемата страна не са ангажирани никакви доказателства по отношение на тези обстоятелства. Не е представено разрешение за поставяне на мобилни преместваеми обекти за жалбоподателя „**“ ЕООД, като в описанието на нарушението в НП не е отразено защо преместваемия обект е бил мобилен, съответно за да има задължението жалбоподателя по чл. 5, ал. 1 т. 2 от Наредбата да прибира след края на работния ден обекта. Въз основа на показанията на св. Б. се установи че тя е извършила проверка въз основа на докладната записка съставена от полицейския служител С.. В докладната записка обаче е записано че обект на проверката са били три „преместваеми каравани“. Липсват каквито и да е други индивидуализиращи белези. Неясно остава за съда, а и за жалбоподателя, на какво основание актосъставителя в съставения от нея АУАН е заменил понятието „преместваеми каравани“ с понятието „мобилния преместваем обект „Хладилно съоражение за сладолед“, а в последствие и наказващия орган е използвал понятието „преместваем обект „Хладилно съоражение за сладолед“. Разпоредбата на чл. 5, ал. 1 т. 2 посочва че мобилни преместваеми обекти са колички, стойки, маси, щендери и други, но какъв точно е бил обекта стопанисван от „**“ ЕООД така и не е изяснено доколкото в докладната записка въз основа на която е съставен АУАН е записано „преместваеми каравани“, докато в НП е записано „преместваем обект „Хладилно съоражение за сладолед“. При това описание на нарушението възниква въпроса дали този обект който е бил заварен на мястото на проверката е обект с издадено разрешение за поставяне на мобилен преместваем обект или съвсем друг обект. Тези обстоятелства грубо нарушават правото на защита на жалбоподателя и представляват неотстраними процесуални нарушения от категорията на съществените тъй като е нарушена разпоредбата на чл. 42, ал. 1 т. 4 от ЗАНН и чл. 57, ал. 1 т. 5 от 5

ЗАНН.

На следващо място следва да се отбележи че и АУАН и НП описват извършеното нарушение на чл. 9, ал. 5 от Наредбата с понятието „не е прибран“. Разпоредбата на чл. 9, ал. 5 от Наредбата указва „Мобилните преместваеми обекти се поставят в началото на работния ден и се вдигат в края на работното време на обекта“. Очевидно е че двете понятия биха могли да имат различно значение. Под „не е прибран“ може да се приеме че обекта не е преустановил дейност както впрочем е описано в АУАН и НП, докато понятието използвано в Наредбата „не е вдигнат“ изисква именно преместваемия обект да бъде преместен от мястото на което е дадено разрешение за извършва някаква дейност. Това създава неяснота свързана именно с въпроса какво е извършеното то жалбоподателя нарушение, което е недопустимо и съществено процесуално нарушение, самостоятелно основание за отмяна на издадената наредба.

Като е допуснал посочените нарушения наказващия орган е издал едно незаконосъобразно НП.

По отношение на санкционната разпоредба, то същата е правилно определена. Именно в чл. 50 от Наредбата е предвидено за нарушение на разпоредбите на тази наредба на юридическите лица каквото е и „**“ ЕООД да се налага имуществена санкция от 100 до 50 000лв. Необосновано, на жалбоподателя, е била наложена санкция в размер на 500лв. без наказващия орган да е обосновал причината за това. Липсват данни извършеното нарушение да е било поредно и на жалбоподателя да са били налагани и други санкции за нарушения по посочената наредба.