Решение № 1520 от 09.12.2022, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 1520 гр. София, 09.12.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 10-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на двадесет и пети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Цветко Лазаров

Членове:

Ралица Димитрова

Нина Стойчева при участието на секретаря Росица Й. Вьонг като разгледа докладваното от Ралица Димитрова Въззивно гражданско дело № 20211000503363 по описа за 2021 година

Производството е образувано по въззивна жалба на В. П. В., Г. Н. В. и С. С. С. срещу решение от 17.03.2021г. на СГС, ГО, 12 състав, постановено по гр.д. № 3101/18г. в частта, с която са отхвърлени исковете им по чл.226, ал.1 от КЗ/отм/ за първите двама над сумата от по 200 000лв. до 210 000лв. и за последната над сумата от 50 000 лв. до 120000лв.

Срещу същия съдебен акт е постъпила въззивна жалба от ЗАД „Армеец“ в частта, в която исковете на В. П. В. и Г. Н. В. са уважени над 130 000лв. до 200 000лв. и на С. С. над 20 000лв. до 50 000лв.

Жалбоподателите - ищци твърдят, че решението на първоинстанционният съд в обжалваната от тях част е неправилно, необосновано и противоречи на материалния закон. При постановяването му е нарушен принципът, установен в чл.52 от ЗЗД и в противоречие на ППВС № 4/68г. От медицинската експертиза е установено, че смъртта на П. В. е в причинна връзка с настъпилото ПТП. Разпитаният свидетел Т. установява, че починалият и съпругата му са живеели повече от три години преди инцидента при родителите му. Били са задружни. Отношенията в семейството били прекрасни. Произшествието се е отразило много тежко на 1 всички, като майката на П. В. в продължение на една година е посещавала лекар, изпаднала е в депресия. И до момента болката им не е отминала. След инцидента майката не е ходила на работа повече от една година. Каса е се за изключително тежка житейска ситуация, оказала влияние върху ищците.

Починалият П. В. е бил на 22 години. Жалбоподателите сочат, че застрахователните лимити са в размер на 2 000 000лв. за всяко събитие при едно пострадало лице и 10 000 000 лв. за всяко събитие при две или повече пострадали лица.

Затова молят въззивният съд да отмени решението на СГС в обжалваната от тях част и да присъди на В. П. В. и Г. Н. В. още сумата от по 10 000лв. за всеки един от тях, а на С. С. още 70 000лв.

Жалбоподателят – ответник излага, че първоинстанционното решение е нищожно поради липса на съдържанието по чл.236, ал.1, т.7 от ГПК. По делото липсва доклад по чл.146, ал.1 от ГПК. Съдебният акт е постановен при липса на мотиви, поради което е неправилно и необосновано. Сочи, че съдът е нарушил чл.52 от ЗЗД и не се е съобразил с ППВС № 4/68г. По предявените искове не се търси паричен еквивалент на претърпените от ищците болки и страдания, тъй като такъв едва ли би могъл да бъде посочен.

Целта е репариране на претърпените от тях морални болки и страдания в светлината на общо наложила се социална справедливост. Определените обезщетения от съда са силно завишени, въпреки че исковете не са били доказани по размер. Те не отговаря на принципа на справедливостта. При определяне размера на обезщетение на С. С. не е взето предвид продължителността на връзката между нея и починалия, както и нейната възраст-22г. и закономерно би могла да създаде ново семейство.

Затова моли въззивния съд да отмени първоинстанционното решение в частта, в която исковете на В. П. В. и Г. Н. В. са уважени над 130 000лв. до 200 000лв., а на С. С. над 20 000лв. до 50 000лв. като ги отхвърли над посочените суми до уважените размери.

В депозиран писмен отговор и съдебно заседание чрез процесуалния си представител В. П. В., Г. Н. В. и С. С. С. оспорват жалбата на застрахователя. Считат я за неоснователна.

ЗАД „Армеец“ в депозиран писмен отговор и в съдебно заседание чрез процесуалния си представител оспорва жалбата на ищците и я счита за 2 неоснователна.

Третото лице помагач С. Е. С. не изразява становище по жалбите.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства в първоинстанционното и въззивно производство по реда на чл.235 от ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

СГС е сезиран с искове по чл.226, ал.1 от КЗ/отм/. В исковата молба и молбата уточнение от 14.12.2021г., депозирана пред САС, ищците В. П. В., Г.

Н. В. и С. С. С. твърдят, че на 08.11.2015г. около 15 ч. на третокласен път GAB 3030, км. 1+650 между с. Джумрии и гр. Габрово е причинена смъртта на П. В. В., който е бил водач на лек автомобил „Хюндай Акцент“ с рег. № ***. Пътният участък, по който се е движел е бил със завои и неравности/ изкачвания и слизания/. В същото време С. Е. С. е управлявал лек автомобил „Алфа Роемо“ с рег. № ***. Последният е предприел изпреварване на движещият се пред него лек автомобил „Фолксваген Кади“ с италианска регистрация. В пътния участък не е имало пътна маркировка и знаци за регулация на движението. При маневрата С. С. е ускорил скоростта до 109 км/ч. и е навлязъл в лявата част на пътя, предназначена за насрещно движение на автомобили. МПС на С. С. се е движело по възходяща наклон /възвишение на пътя/, след което правият пътен участък продължава, но с низходящ изменящ се надлъжен наклон. Поради това С. С. е имал видимост само до възвишението. Преди да успее да довърши маневрата изпреварване като се прибере в дясно е продължил да се движи в лентата за насрещно движение. По същото време в противоположната посока се е движел лек автомобил „Хюндай Акцент“ с рег. № ***, управляван от П. В.. До него на предна дясна седалка е пътувала ищецът С. С.. Той също имал ограничение на видимостта до най- високата точка на изкачването. В. е управлявал автомобила със скорост 78 км/ч. в дясната част на платното за движение.

Двата автомобила са се приближавали без пряка видимост един към друг и са реализирали удар в лентата на лек автомобил „Хюндай Акцент“. В резултат на ПТП е загинал П. В. – син на В. и Г. В.. Те изключително тежки са понесли смъртта на сина си. Те живеели в едно домакинство и между тях съществували близки и топли отношения, особено силна връзка с чувства на обич, уважение и взаимна привързаност.

Загубата се е отразила изключително тежко на тяхното емоционално и здравословно състояние. Те 3 са загубили своята основна опора в живота и към настоящият момент не могат да преодолеят загубата на сина си и търпят много болки и страдания от липсата му. От 2012г. починалият и ищецът С. С. са живеели на съпружески начала в едно домакинство в дома на родителите на П. В.. Имали са своите надежди за бъдещето, планове за създаване на деца и закупуване на жилище.

Тя попада в кръга на лицата, очертан от ППВС № 5/69 г. Към момента на настъпване на ПТП за водача на лек автомобил „Алфа Ромео“ е имало валидна застраховка „ Гражданска отговорност“ при ответното дружество.

Затова ищците В. П. В. и Г. Н. В. молят съда да осъди ответника да им заплати обезщетение за неимуществени вреди в размер на по 240 000лв. за смъртта на синът им П. В. В., а С. С. С. моли съда да осъди ответника да й заплати обезщетение за неимуществени вреди в размер на 200 000 лв. от смъртта на П. В. В. , в едно със законната лихва от датата на ПТП до окончателното им изплащане. Претендират разноски.

В депозиран писмен отговор в срока по чл.131 от ГПК ответникът оспорва исковете по основание и размер. Счита ги за допустими, но неоснователни. Оспорва, че ищците търпят неимуществени вреди в размера и тежестта им, посочени в исковата молба. Оспорва факта на фактическо съжителство на С. С. и П. В.. Твърди се, че отношенията им са били краткотрайни и не могат да се определят като продължителна и трайна семейна съпружеска връзка. Поради това ищецът С. С. не попада в кръга от лица, посочени в ППВС № 4/61г. и ППВС № 5/69г. Съдът следва да отчете, че нейната възраст от 22 години предполага възможност да създаде ново семейство. Прави възражение за съпричиняване на вредите от страна на починалия, тъй като е нарушил правилата за движение по пътищата- чл.20, ал.2 от ЗДвП.

Конституираното трето лице помагач на основание чл.219 от ГПК е депозирало писмено становище, с което прави възражение за съпричиняване по отношение на починалия П. В., тъй като е пътувал без поставен предпазен колан.

Това е било констатирано в протокола за оглед, приложен в наказателното производство. Счита, че С. С. не е от кръга на лицата, имащи право на обезщетение. Твърди, че в кратък период от време е създала нова връзка. Оспорва, че застрахователя не е бил уведомен на 08.11.2015г. за настъпило застрахователно събитие. На 09.11.2015г. той е бил уведомен с 4 подаване на Уведомление- декларация за щета по застраховка „Каско“.

Безспорно е, че на 08.11.2015г. е настъпило описаното в исковата молба произшествие. Обстоятелствата във връзка с него се установяват от протокол за оглед на местопроизшествието от същата дата, фотоалбум.

От представеното удостоверение за раждане от 01.03.2018г. се установява, че ищците В. и Г. В. са родители на починалия П. В. В..

Не се спори, че на 08.11.2015г. е починал П. В. В..

Безспорно е, а и от представената справка от Гаранционния фонд е видно, че за лек автомобил „Алфа Роемо“ с рег. № *** е имало задължителна застраховка „ Гражданска отговорност“ при ответното дружество и тя е била валидна към момента на настъпване на произшествието. Това обстоятелство е обявено за безспорно и ненуждаещо се от доказване от въззивния съд по реда на чл.146 от ГПК.

С влязла в сила присъда от 23.10.2017г. по нохд № 82/17г. на Габровски окръжен съд водачът С. Е. С. е признат за виновен за настъпилото на 08.11.2015г. ПТП, както и за причинената по непредпазливост смърт на П. В.

В..

От представения протокол за извършена химическа експертиза № 159/15г. се установява, че П. В. не е имал алкохол в кръвта.

Допусната медицинска експертиза е посочила причините за смъртта на П. В., а именно получени травматични увреждания несъвместими със живота. Те са в причинна връзка с ПТП. В съдебно заседание вещото лицелекар е допълнило заключението си като е заявило, че при този механизъм поставен предпазен колан не би изиграл роля.

Допусната автотехническа експертиза е дала заключение за механизма на произшествието, мястото на удара и скоростта на двата автомобила преди него, опасната им зона на спиране. Вещото лице е посочило, мястото на удара, механизма на произшествието, скоростта на движение на двете МПС преди и след удара, опасната им зона на спиране, че причина за ПТП са действията на водача на лек автомобил „Алфа Ромео“, който е предприел изпреварване при наличието на ограничена видимост.

Съдът възприема заключенията като компетентни, обективни, безпристрастни, основаващи се на научните правила и опита на експертите.

5

Във връзка със становището си третото лице помагач С. С. е представил уведомление – декларация за щета по застраховка „Каско на МПС“ от 09.11.2015г., изходяща от него и адресирана до ответното дружество.

В хода на съдебното дирене са събрани гласни доказателства.

Свидетелят Т. познава ищците. Близки са и живеят в едно и също село.

Той заявява, че е познавал и П. В.. С него са израснали заедно. Загинал е при ПТП. Ищците В. са негови родители, а ищецът С. С.- негова приятелка. Към момента на инцидента те са живеели заедно при родителите му. Отношенията им са били прекрасни. Инцидентът се е отразил много тежко на родителите.

Майката на П. в продължение на една година е посещавала лекари, изпаднала е в депресия. И до момента болката не е отшумяла. С. и П. са живеели заедно от 2012г. до момента на ПТП. Тя е била много щастлива, че е живеела със семейството на П., тъй като нейните родители са били разделени. В. и Г. са приели С. като тяхна дъщеря. След инцидента и до момента тя живее при тях. Г. не е работила около една година, но в момента работи. Бащата на П. се е държал, защото е трябвало да се грижи за своите възрастни родители.

Пред въззивния съд е допуснат нов свидетел на ищците.

Свидетелят С. заявява, че познава ищците от около 15 години. Близки приятели са. Познавал е и П. В. от основното училище, после от техникума.

След това са започнали работа и са се виждали всеки ден. Той е починал при катастрофа. П. е бил весел, засмян и винаги готов да помага. В семейството взаимоотношенията са били перфекти, не са се карали. Помагали са си. В. и Г. са негови родители, а С. му е приятелка, жена. В началото С. и П. са живеели на квартира няколко години, а след това са решили да живеят при майка му и баща му, за да пестят пари и да си купят жилище. Не са имали брак, но са живеели като двойка. С. и П. са се познавали около 15 години, а от 2013г. са живеели заедно. Отношенията между тях са били перфектни, не са се карали, навсякъде са били заедно. След смъртта му С. е останала да живее при родителите му около една година, а след това се е изнесла на квартира. След смъртта на П. на 08.11.2015г. я е виждал около десет пъти. Според свидетеля С. има нова връзка. След 2016г. я е виждал много рядко. След смъртта на П. всеки ден е бил в дома му. Всички са приели смъртта му много тежко, особено майка му и баща му. Майка му не е излизала около една година от 6 дома си. Не е ходела и на работа. Баща му е започнал да работи, за да е сред хора и да се разсейва. Когато ги е видял за първи път след катастрофата, те са изглеждали в много тежко състояние. Били са в депресия, постоянно са плачели. Те са се затворили, не излизат и не са весели както преди. Във времето това е останало за тях. П. има сестра. С. е приела смъртта на П. по същия начин. Тя не е излизала от вкъщи, спряла е да работи. И сега приказват за него. Почти всяка събота и неделя вижда родителите му. Казвали са му, че им е много тежко, че им липсва. Първата година на С. й е било много тежко, но след това не са се виждали и не може да каже как се чувства.