Определение № 12079 от 21.09.2026, Административен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 12079

Варна, 21.09.2026 г.

Административният съд - Варна - XXII състав, в закрито заседание в състав:

СЪДИЯ:

ЯНКА ГАНЧЕВА като разгледа докладваното от съдията Янка Ганчева административно дело № 2927/2026 г. на Административен съд - Варна, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 166, ал. 4 от АПК вр. чл. 172, ал. 6 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/.

Образувано е по жалба от Н. Д. Я. от [населено място], чрез адв. И., против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка /ЗППАМ/ № GPAM 1276705/18.09.2026 г., издадена от мл. автоконтрольор в Сектор „Пътна полиция“ ОДМВР - Варна, с която е наложена ПАМ – временно отнемане на СУМПС, до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 6 месеца.

Жалбоподателят поддържа, че оспорената заповед е незаконосъобразна. За извършеното служебно прекратяване на регистрацията на автомобила не е уведомен, поради което не е налице субективният елемент от състава на твърдяното нарушение. Причината за прекратяването на регистрацията на автомобила е отстранена, налице е валидна застраховка „Гражданска отговорност“ от 18.09.2026 г. и регистрацията на МПС е възстановено. Сочи, че невъзможността да управлява МПС го поставя в невъзможност да полага труд, тъй като има сключен трудов договор и работи като шофьор. Наред с това Я. е родител на две деца, участва активно в отглеждането и образованието им, като ги води и придружава на допълнителни занимания. Съпрузите се редуват при полагане на грижи и за родител на М. Я., който е с влошено здравословно състояние. Наложената административна мярка засяга едновременно възможността на жалбоподателя да изпълнява трудовите си задължения, да реализира доходи, както и семейните си ангажименти. Отправено искане за спиране на допуснатото по силата на закона предварителното изпълнение на заповедта, на основание чл.166, ал.4 вр. ал.2 АПК.

От приложената по делото справка се установява, че на 18.09.2026 г. е сключена застрахователна полица за процесното МПС. От приложена справка от сектор „Пътна полиция“ се установява, че регистрацията на МПС е възстановена на 18.09.2026 г. – служебно.

Съдът намира, че отправеното искане за спиране е от страна, която има правен интерес, депозирано в рамките на висящо производство по оспорване на заповедта, поради което същото е допустимо.

Като съобрази доводите и твърденията в жалбата, както и приложените към нея доказателства, както и материалите по административната преписка, настоящият състав преценява искането за спиране на изпълнението на ЗППАМ № GPAM 1276705/18.09.2026 г., издадена от мл. автоконтрольор в Сектор „Пътна полиция“ ОДМВР – Варна за основателно.

Съгласно приложимата разпоредба на чл. 172, ал. 6 от ЗДвП, обжалването на заповедите за прилагане на ПАМ не спира изпълнението им. Специалният закон не предвижда основанията за спиране изпълнението на визираните в чл. 172, ал. 1 от ЗДвП заповеди, за които е дерогирал суспензивния ефект на жалбата, поради което с оглед препращащата разпоредба на чл. 172, ал. 5 от ЗДвП се прилага нормата на чл. 166, ал. 2, вр. ал. 4 от АПК. Във всеки конкретен случай съдът, разглеждащ искането за спиране на изпълнението на актове по чл. 172, ал. 1 от ЗДвП, преценява дали предварителното изпълнение може да причини значителна или трудно поправима вреда на адресата, която да бъде противопоставена на защитените посредством допуснатото предварително изпълнение особено важни интереси. Доказателствената тежест за настъпването на неблагоприятните последици от предварителното изпълнение е за адресата на ПАМ. Следователно, за да бъде спряно предварителното изпълнение, жалбоподателят следва да заяви и докаже вида и вероятността за настъпване на твърдените от него вреди от изпълнението, за да се прецени дали те са значителни или труднопоправими. За значителни се преценяват вреди, които имат определено материално изражение, а като трудно поправими – вреди, които ограничават/засягат основни права и/или ценности. Необходимо е да се докаже и висока степен на вероятност за тяхното настъпване в патримониума на жалбоподателя.

В случая жалбоподателят не установява по категоричен начин нито една от визираните по – горе предпоставки. От допълнително приложените към искането за спиране доказателства и от изложените доводи не може да се обоснове извод, че от предварителното изпълнение на заповедта, допуснато по силата на закона, за искателя е налице реална опасност от причиняването на значителни и/или трудно поправими вреди.

Независимо от гореизложеното, настоящият състав намира, че са налице основания за спиране на предварителното изпълнение на процесната заповед. Видно от приложените по делото доказателства – на 18.09.2026 г. е сключена застрахователна полица за процесния автомобил. Отделно от това от приложената справка от Сектор „Пътна полиция“ се установява, че на датата на издаване на ЗППАМ, служебно е възстановена регистрацията на МПС на жалбоподателя. Целта на допуснатото по силата на специална норма предварително изпълнение е да защити презумирани от законодателя като такива важни държавни или обществени интереси, обезпечени от самата ПАМ. Т.е., предварителното изпълнение е функционално подчинено и акцесорно спрямо целта на самия акт, на който е придадено. При установените факти по преписката, и в частност - отстраняването на нарушението в деня на установяването му и възстановяване на регистрацията на МПС, неясно и необосновано остава как наложената мярка по временно отнемане на свидетелството за управление на МПС на Я. би изпълнила типичните за всяка ПАМ превантивни или преустановителни цели и функции. Граматическото и систематично тълкуване на нормата сочи, че същата се налага поради извършено административно нарушение /в случая по чл.175, ал.3 ЗДвП/ , за което се предвижда административното наказание “лишаване от право да управлява МПС”. Процесното нарушение, обаче, е отстранено ex lege, с оглед нормата на чл.143, ал.10 ЗДвП поради сключената валидна застраховка “Гражданска отговорност”, което сочи на необоснованост на предварителното изпълнение. Във връзка с изложеното, съдът намира, че е налице и нарушаване на разпоредбата на чл. 6 от АПК, прокламираща принципа за съразмерност при упражняване на правомощията на администрацията. Съгласно императивните тълкувателни постановки на практиката на СЕС, доколкото прилагането на принудителните административни мерки предшества налагането на административни наказания, то не следва да бъде позволено и да се допуска тяхното предварително изпълнение като санкции.

По изложените съображения, искането съдържащо се в жалбата за спиране на допуснатото по силата на закона предварително изпълнение, следва да се уважи.

Водим от горното, Административен съд-Варна, двадесет и втори състав,

ОПРЕДЕЛИ:

СПИРА предварителното изпълнение на против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка /ЗППАМ/ № № GPAM 1276705/18.09.2026 г., издадена от мл. автоконтрольор в Сектор „Пътна полиция“ ОДМВР - Варна, с която на Н. Д. Я. е наложена ПАМ – временно отнемане на СУМПС, до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 6 месеца.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховния административен съд на РБ, в 7-дневен срок от съобщаването му на страните.

СЪДИЯ:

†††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††�