Определение № 12 от 11.01.2021, Окръжен съд - Смолян
- Съд
- Окръжен съд - Смолян
- Дело
- Въззивно частно гражданско дело 537/2020
- Вид
- Определение № 12
- Подписан
- 11.01.2021
- Състав
- Зоя Стоилова Шопова, Мария Анастасова Славчева, Петранка Райчева Прахова
Цитирани разпоредби
- чл. 118 -123 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 118 -123 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 118 -123 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 118 -123 · Граждански процесуален кодекс
- чл.122 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 118 -123 · Граждански процесуален кодекс
- чл.427 · Граждански процесуален кодекс
- чл.433, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.14, ал.1 и 2 · Наредба за определяне на реда за изплащане от държавата на присъдена издръжка
- чл.14, ал.1 и 2 · Наредба за определяне на реда за изплащане от държавата на присъдена издръжка
- чл.142, ал.2 · Семеен кодекс
- чл.150 · Семеен кодекс
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 12 гр. Смолян , 08.01.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – СМОЛЯН, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ в закрито заседание на осми януари, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:
Членове:
Мария А. Славчева
Петранка Р. Прахова
Зоя С. Шопова като разгледа докладваното от Зоя С. Шопова Въззивно частно гражданско дело № 20205400500537 по описа за 2020 година
Делото е образувано по предложение на държавния съдебен изпълнител Илия Карамфилов при Съдебно-изпълнителната служба на Златоградския районен съд да се разреши по реда на чл.122 ГПК спор за подсъдността на изп.дело № 31/2013 г. по описа на Съдебно-изпълнителната служба при Златоградския районен съд, възникнал между държавните съдебни изпълнители при РС-Мадан и РС-Златоград.
В предложението се твърди, че изп.дело № 31/2013 г. е образувано по описа на СИС при РС-З. по молба на взискателката Т. М. И., в качеството и на майка и законен представител на детето и Б.Б.Б., против длъжника Б.З.Б., чийто постоянен адрес е в гр.М..
То е прекратено с постановление от 12.03.2020 г. на
ДСИ при ЗлРС частично по отн.на взискателката за издръжката на осн.чл.150 във вр. с чл.142, ал.2 СК във вр. с чл.433, ал.2 ГПК, като е конституирана държавата, чрез община З., за изплатената издръжка на осн.чл.14, ал.1 и 2 от наредбата. За соченото конституиране длъжникът е уведомен със съобщение от 12.03.2020г., получено от него на 20.05.2020 г. Срещу постановлението няма възражение, нито жалба от длъжника Б.Б.. Той не е погасил доброволно 1 сумата за възстановяване на издръжката в полза на държавата.
Затова изп.дело е изпратено по подсъдност на ДСИ при РС-М., в чийто район на действие се намира длъжникът, и се предполага, че взискателят може да насочи изпълнението върху имущество на длъжника.
С постановление от 26.11.2020 г. ДСИ при РС-М. отказва да образува изп.производство и връща изп.дело обратно на ДСИ при РС-З., който поради това намира, че има спор за подсъдността на изп.дело № 31/2013 г. на РС-З. с ДСИ при РС-М. чието постановление от 26.11.2020 г. счита за неправилно по редица съображения, изложени в предложението.
Съдът установява следното:
Изп.дело № 31/2013 г. по описа на СИС при З.районен съд е образувано по молба на взискателката Т. М. И., в качеството и на майка и законен представител на детето и Б.Б.Б., против длъжника Б.З.Б., за събиране вземания за издръжка.
С постановление от 12.03.2020 г. ДСИ при РС-З., на осн.чл.433, ал.2 ГПК, прекратява производството по изп.дело № 31/2013 г.; конституира на осн.чл.14, ал.1 и 2 НОРИДПИ като взискател държавата, чрез община З., за изплатената от държавата чрез същата община издръжка за времето от м.юли 2013 г. до 17.07.2014 г. в размер на 883,88 лв., ведно със законната лихва/видно от писмо изх.№ 11-00-107/18.02.2020 г. на община З./ за сметка на длъжника Б.З.Б.. Постановено е да бъде уведомен взискателят, че прекратяването подлежи на обжалване чрез ДСИ при ЗлРС пред Окръжен съд-С. в двуседмичен срок от получаване на съобщението; както и да се уведомят община З. и длъжникът Б.Б. за посоченото конституиране. Страните са уведомени, но от тях не постъпват жалби, становища и др.под.
С ръкописно разпореждане на л.115 от изп.дело от
23.11.2020 г. държавният съдебен изпълнител при РС-З. постановява делото да се изпрати по подсъдност на ДСИ при РС-М.по постоянен адрес на длъжника, който е в гр.М..
С постановление от 26.11.2020 г. държавният съдебен
2 изпълнител А.К. при СИС на М. районен съд отказва да образува изпълнително производство по изпратеното по подсъдност изп.дело № 31/2013 г. по описа на РС-З., като връща същото на СИС при РС-З..
ДСИ И.С.К. изпраща предложение изх.№ 312013/18.12.2020 г., входирано в СмОС под № 3557/22.12.2020 г., с което иска разрешаване по реда на чл.122 на спор за подсъдността на изп.дело № 31/2013 г. с ДСИ при РС-М.
Смолянският окръжен съд намира, че предложението е недопустимо и следва да се остави без разглеждане, като се прекрати производството по въззивното дело.
Както е прието в съдебната практика, която настоящият състав споделя напълно, „Спорове за местна компетентност по смисъла на чл.427 ГПК, касаещи местно компетентния съдебен изпълнител по отношение на изброените в същата разпоредба изпълнителни действия, не са спорове за подсъдност по смисъла на чл. 122 ГПК и съответно правилата, които уреждат последните, са изцяло неприложими в случая. Систематичното, граматическо и функционално тълкуване на разпоредбите на чл. 118 -123 ГПК категорично изключва правото на съда да решава спорове за подсъдност между органите на изпълнителното производство. Систематичното място на подсъдността глава Дванадесета от дял Първи на Част втора на ГПК е в частта "Исков процес". Съдържанието на нормите, уреждащи правилата на подсъдността и евентуалните спорове, сочат категорично, че същите са приложими само по отношение на исковия процес, но не и спрямо изпълнителния процес.
Поначало попълването на празноти в гражданския закон чрез техниката на прилагане по аналогия на закона е възможно само при казуистичния подход при решаване на един спор /при съпоставяне на два фактически състава/, т.е., приложение по аналогия на закона на цял правен институт, а не само на една правна норма, е недопустимо. Недопустимо е и приложението на процесуални норми по аналогия. В тази връзка искането за произнасяне от съда по спор за подсъдност между съдебни изпълнители е процесуално недопустимо.“ – Определение № 1475 от 2.06.2015 г. на САС по в. ч. гр. д. № 907/2015 г., което не е допуснато до касационно обжалване с Определение № 655 от 17.11.2015 г. по ч. т. д. № 3215/2015 г., II т. о. на ВКС.
3
Настоящият случай е именно такъв. Съдът е сезиран с предложение от ДСИ И.К. да се произнесе по спор между ДСИ при РС-З.и РС-М.относно подсъдността на изп.дело № 31/2013 г. по описа на РС-З., което е недопустимо.
По изложените съображения Смолянският окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ като недопустимо предложението с вх.№ 3557/22.12.2020 г. на държавния съдебен изпълнител от Съдебно-изпълнителната служба при З. районен съд за разрешаване по реда на чл.122 ГПК на спор с държавния съдебен изпълнител от Съдебноизпълнителната служба при М. районен съд за подсъдността на изп.дело № 31/2013 г. по описа на СИС при З.районен съд.
ПРЕКРАТЯВА В.ч.гр.дело № 537/2020 г. по описа на С. окръжен съд.
Определението подлежи на обжалване пред Апелативен съдП. в едноседмичен срок от връчването му на държавния съдебен изпълнител от СИС при З.районен съд.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
4