Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 5101 от 22.10.2026, Административен съд - Стара Загора

Съд
Административен съд - Стара Загора
Дело
Административно дело 660/2026
Вид
Решение № 5101
Подписан
22.10.2026
В сила
22.10.2026
Състав
Райна Тодорова

Други актове по делото

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 5101

Стара Загора, 22.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Стара Загора - V състав, в съдебно заседание на седми октомври две хиляди двадесет и шеста година в състав:

СЪДИЯ:

РАЙНА ТОДОРОВА

При секретар СТЕФКА ХРИСТОВА като разгледа докладваното от съдия РАЙНА ТОДОРОВА административно дело № 20267240700660 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 145 и сл. Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл.172, ал.5 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП).

Образувано е по жалба на А. Т., с адрес гр. Казанлък, [улица], вх. В, ет.1, ап.31, подадена чрез пълномощника му адв. Я. И. от АК – Стара Загора, против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка по чл. 171, т.1, б. „з“ (дд) от ЗДвП № 26-1228-000520 от 29.04.2026г., издадена от Началник група в сектор „Пътна полиция“ към Областна дирекция на МВР – Стара Загора.

В жалбата са изложени доводи за незаконосъобразност на оспорената заповед и на наложената със заповедта принудителна административна мярка (ПАМ), по съображения за издаването на акта от некомпетентен орган и при неспазване на императивните изисквания по чл.59, ал.2, т.4 от АПК досежно неговото съдържание, както и за постановяването му в противоречие и при неправилно приложение на материалния закон, при допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила и в несъответствие с целта на закона. Жалбоподателят поддържа, че упражненото административно правомощие е фактически, правно и доказателствено необосновано. Твърди, че извършването на вмененото му административно нарушение, съставляващо материалноправно основание за наложената му ПАМ по чл. 171, т.1, б. „з“ (дд) от ЗДвП, не е доказано, като счита, че липсват каквито и да е било надлежни доказателства както за наличието на съставомерно от обективна и субективна страна деяние, субсумиращо се в административнонаказателния състав по чл.175а, ал.1 от ЗДвП, така и за авторството на това деяние. Сочи, че в нарушение на изискванията на чл. 34 и чл.35 от АПК, преди издаването на заповедта не са изяснени всички релевантни за случая факти и обстоятелства. По подробно изложени в жалбата съображения, вкл. за несъответствие на наложената ПАМ с принципа на съразмерност по чл.6 от АПК, е направено искане обжалваната заповед да бъде отменена, като незаконосъобразна.

Ответникът по жалбата – Началник група в сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР – Стара Загора, чрез процесуалния си представител по делото, оспорва жалбата като неоснователна и моли да бъде отхвърлена. Поддържа че обжалваната заповед, като постановена от компетентен орган, в законоустановената форма, при доказано наличие на материалноправната предпоставка за приложената ПАМ по чл. 171, т.1, б. „з“ (дд) от ЗДвП и в съответствие с целта на закона, е правилна и законосъобразна.

Въз основа на съвкупната преценка на представените по делото доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа страна по административноправния спор:

На жалбоподателя А. Т. е съставен Акт за установяване на административно нарушение серия GА № 4889364 от 29.04.2026г., като административнонаказателното обвинение от фактическа страна се основава на това, че на 28.04.2026г. около 22.57 часа в гр. Стара Загора, в кръговото кръстовище, образуващо се от [улица]и [улица]в посока запад-изток, А. Т. управлява лек автомобил БМВ с рег. № [рег. номер], собственост на С. А. – Тсоли, като в кръговото кръстовище, при сухо пътно платно без разлети течности, без разсипан пясък и строителни материали, водачът предприема и извършва маневра завой наляво, като водачът използва път за обществено ползване за други цели, освен в съответствие с неговото предназначение за превоз на хора и товари, като рязко подава газ, извършва резки маневри, преднамерено извежда МПС извън контрол чрез презавиване до загуба на сцепление на задните гуми, отклонява/преплъзва задната част на автомобила и продължава движението си по бул. „България“ в посока запад, с което виновно е нарушил чл.104б, т.2 от ЗДвП.

С оспорената в настоящото съдебно производство Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 26-1228-000520 от 29.04.2026г., издадена от Началник група в сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР – Стара Загора, на жалбоподателя А. Т. е наложена принудителна административна мярка - временно отнемане на СУМПС до решаване на въпроса за отговорността, но за не повече от 12 месеца. Обжалваният административен акт е постановен на основание чл. 171, т.1, б. „з“ (дд) от ЗДвП, като от фактическа страна е обоснован с констатациите, съдържащи се в съставения АУАН серия GА № 4889364/ 29.04.2026г. - че на 28.04.2026г. около 22.57 часа в гр. Стара Загора, в кръговото кръстовище, образувано от [улица]и [улица]в посока запад-изток, А. Т. управлява лек автомобил БМВ с рег. № [рег. номер], собственост на С. А. – Тсоли, като използва път за обществено ползване за други цели, освен в съответствие с неговото предназначение за превоз на хора и товари. Посочено е в заповедта, че за извършеното административно нарушение по чл.104б, т.2 от ЗДвП е предвидено наказание „лишаване от право да управлява МПС“ по чл.175а, ал.1 от ЗДвП.

Като доказателства по делото са приети документите, съдържащи се в административната преписка по издаване на обжалваната ЗППАМ.

Назначена и изпълнена е съдебна автотехническа експертиза, заключението по която, неоспорено от страните, съдът възприема като компетентно, обективно и обосновано.

По делото е допуснато и събиране на гласни доказателства чрез разпит в качеството на свидетели на лицата Й. С. Т., М. Г. Я., Г. К. К. и В. Б. П..

Свидетелят Й. Т. – мл. автоконтрольор в сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР – Стара Загора, за случая си спомня, че заедно с мл. автоконтрольор М. Я. с полицейския автомобил се придвижвали в посока юг-север по [улица], а процесният автомобил се движел от запад на изток - от бул. „България“ към [улица]. На кръговото автомобилът направил обратен завой и пак тръгнал в посока запад. Свидетелят поддържа описаното в АУАН поведение на водача при навлизането на автомобила в кръговото кръстовище, като твърди, че с патрулния автомобил са тръгнали след автомобила, с който е извършено нарушението, като последният ускорил скоростта в посока запад и са го изгубили, без да го спрат. Свидетелят заявява, че полицейските служители са видели кой управлява автомобила, тъй като по-късно водачът пак минал покрай тях и извършил същите маневри. Сочи, че самоличността на водача била установена след третото нарушение, като твърди, че са видели лицето на водача по време на маневрата, тъй като видимостта към автомобила била пряка и го виждали странично.

Свидетелката М. Я. - мл. автоконтрольор сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР – Стара Загора, заявява, че полицейският автомобил се е движил по [улица]в посока юг – север, а този на жалбоподателя - идвайки от [улица]завъртял цялото кръгово и продължил пак по същата улица - [улица], в посока север. Кръгово било взето с преднамерено подаване на газ, с изнесена задница. Свидетелката заявява, че са видели номера на автомобила и са направили справка с ОДЧ, като установили водача след третото нарушение. Водачът внесъл достатъчно смут с действията си, поради което, за да не създават паника и да не объркват допълнително движението в кръговото, полицейските служители не подали звуков и светлинен сигнал за спирането на автомобила.

Свидетелят Г. К. – приятел на жалбоподателя А. Т., заявява, че около 10.30 часа тръгнали от Ремиза със св. В. П. и А., с колата на А., към магазин СиБиЕс, намиращ се под кръговото на стадион Берое. След като напазарували, се върнали обратно на [улица] – до М. Г.. Свидетелят твърди, че от кръговото на Берое към кръговото на Била не са тръгвали.

Свидетелят В. П. - приятел на жалбоподателя А. Т., заявява, че той, св. Г. К. и А. тръгнали към магазин СиБиЕс с колата на А., като последният шофирал. След като напазарували от магазина, който се намирал под кръговото кръстовище на стадион Берое, се върнали на Ремиза. Свидетелят описва движението на автомобила от Ремиза през кръстовището под стадион Берое до магазин СиБиЕс и обратно по същия път, като твърди, че към този момент не са минавали през кръговото на ОМВ.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства във връзка с направените в жалбата оплаквания, доводите и становищата на страните и като извърши цялостна проверка на законосъобразността на оспорения административен акт на основание чл. 168, ал.1 във връзка с чл.146 от АПК, намира за установено следното:

Оспорването, като направено от легитимирано лице с правен интерес – адресат на приложената с обжалваната заповед принудителна административна мярка, в законово установения срок и против административен акт, подлежащ на съдебно обжалване и контрол за законосъобразност, е процесуално допустимо.

Разгледана по същество жалбата е основателна.

Съгласно разпоредбата на чл. 172, ал.1 от ЗДвП, принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 2б, 4, т. 5, буква "а", т. 6 и 7 се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. Обжалваната ЗППАМ № 26-1228-000520 от 29.04.2026г. е издадена от материално и териториално компетентен орган - Началник група в сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР – Стара Загора, надлежно оправомощен със Заповед № 349з-4619 от 19.11.2025г. на Директора на ОД на МВР – Стара Загора, в рамките на предоставените му правомощия.

Оспорената заповед е постановена в писмена форма и съдържа изискуемите реквизити по чл.59, ал.2 от АПК. Посочено е както правното основание за упражненото правомощие, така и релевантните обстоятелства за обосноваване от фактическа страна на възприетото от административния орган наличие на материалноправна предпоставка за прилагане на ПАМ по чл. 171, т.1, б. „з“ (дд) от ЗДвП, вкл. посочена е административнонаказателната разпоредба, регламентираща съставомерността на деянието като административно нарушение, за което е предвидено налагане на административно наказание лишаване от право да се управлява МПС. С оглед на което съдът приема, че е изпълнено изискването на чл.172, ал.1 от ЗДвП и по чл. 59, ал.2, т.4 от АПК за постановяване на мотивиран административен акт.

Съдебният контрол за материална законосъобразност на оспорения административен акт обхваща преценката налице ли са установените от компетентния орган релевантни юридически факти (изложени като мотиви в акта) и доколко същите се субсумират в нормата, възприета като правно основание за неговото издаване, съответно - следват ли се разпоредените с акта правни последици. В случая ЗППАМ № 26-1228-000520 от 29.04.2026г. е издадена на основание чл. 171, т.1, б. „з“ (дд) от ЗДвП, съгласно която норма за осигуряване безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения, се прилага принудителна административна мярка „временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач“, до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 12 месеца, за извършени от водача нарушения, за които е предвидено налагане на наказание лишаване от право да се управлява моторно превозно средство – нарушения по чл. 175, ал. 4, чл. 175а, ал. 1, чл. 176, ал. 2 от ЗДвП. Съответно приложената на А. Т. с обжалвания административен акт ПАМ по чл. 171, т.1, б. „з“ (дд) от ЗДвП, от фактическа страна се основава на това, че на 28.04.2026г. около 22.57 часа в гр. Стара Загора, в кръговото кръстовище, образувано от [улица]и [улица]в посока запад-изток, А. Т. управлява лек автомобил БМВ с рег. № [рег. номер], собственост на С. А. – Тсоли, като в кръговото кръстовище водачът предприема и извършва маневра завой наляво, като използва път за обществено ползване за други цели, освен в съответствие с неговото предназначение за превоз на хора и товари, като рязко подава газ, извършва резки маневри, преднамерено извежда МПС извън контрол чрез презавиване до загуба на сцепление на задните гуми, отклонява/приплъзва задната част на автомобила.