Решение № 1737 от 21.10.2021, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1737 гр. Пловдив, 21.10.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, I НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Божидар Ив. Кърпачев при участието на секретаря Станка Т. Деведжиева като разгледа докладваното от Божидар Ив. Кърпачев Административно наказателно дело № 20215330204562 по описа за 2021 година Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.

Обжалван е Електронен фиш серия К, № 2201987, издаден от ОДМВРПЛОВДИВ, с който на С.П.С. е наложена глоба в размер на 100 лева за нарушение на чл. 21, ал. 1 ЗДвП.

Жалбоподателят излага конкретни съображения за незаконосъобразност на ЕФ и моли за неговата отмяна. Сочи, че:

-в ЕФ не е посочено техническото средство, с което е извършен контрола;

-АТСС не отговаряло на техническите изисквания;

-отговорността на дееца бил погасена по давност.

Съдът като съобрази доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност прие за установено следното:

Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирана страна, против акт подлежащ на обжалване по съдебен ред, поради, което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.

Само за пълнота на изложението следва да се посочи, че видно представения списък с намерени фишове, ЕФ е връчен на дата 28.05.2021г., а 1 жалбата е подадена на 04.06.2021г., тоест при спазване на 14-дневния преклузивен срок по чл. 189, ал.8 ЗДвП.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна, по следните съображения:

ПО ФАКТИТЕ И ПРАВОТО

Електронният фиш е издаден за това, че 04.08.2018 г. в 14:00 часа в гр.

Пловдив, на бул. Санкт Петербург срещу № 1, при максимална разрешена скорост за движение в населено място - 50 км/ч, и при отчетен толеранс в полза на водача от минус 3 км/час, МПС с рег. № ******* се движело с установена наказуема скорост 74 км/ч. и наказуемо превишение 24 км/час.

Собственик на когото е регистриран автомобилът е МИСТРАЛ 2015 ЕООД .

Нарушението е заснето с автоматизирано техническо средство TFR1-M№581.

На първо място изложената в ЕФ фактическа обстановка не се оспорва от жалбоподателя. На следващо място тя се доказва от:

- приложеното по административната преписка статично изображение към клип № 7652, което съгласно чл. 16, ал. 3 от Наредба № 8121з532/12.05.2015г. е годно доказателствено средство за обстоятелствата свързани с упражнения с АТСС видеоконтрол. Спазено е изискването да е попълнена графата с рег.№ на МПС, като посоченият номер съответства на този, който се вижда на снимковото изображение и е отразен в ЕФ.

-приложената от по делото справка за регистрация на МПС, от която е видно, че именно МИСТРАЛ 2015 ЕООД е регистриран собственик на процесното МПС, като от извършена служебна справка в публично достъпния търговски регистър се установява, че именно жалбоподателят е негов законен представител, към датата на заснемане на нарушението, поради което и при липса на подадена декларация по смисъла на чл. 189, ал.5 ЗДвП, правилно е ангажирана именно неговата административно наказателна отговорност.

Така Решение № 1643 от 03.08.2021 г. по к. адм. н. д. № 1487 / 2021 г. на XX състав на Административен съд – Пловдив, Решение № 1899 от 27.10.2020 г. по к. адм. н. д. № 1509 / 2020 г. на XXI състав на Административен съд – Пловдив, Решение № 1833 от 13.10.2021 г. по к. адм.

2 н. д. № 1731 / 2021 г. на XXIV състав на Административен съд – Пловдив, Решение № 446 от 02.03.2021 г. по к. адм. н. д. № 3338 / 2020 г. на XXVI състав на Административен съд - Пловдив Решение № 1753 от 14.10.2020 г. по к. адм. н. д. № 1428 / 2020 г. на XXVI състав на Административен съд Пловдив, Решение № 1217 от 13.07.2020 г. по к. адм. н. д. № 1026 / 2020 г. на XXI състав на Административен съд – Пловдив.

Следва да се посочи, че правилно е приложен и чл. 16, ал.5 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015г., като при определяне на установената наказуема скорост е приспаднат толеранс от -3 км/ч. В този смисъл следва да се съобрази, че съгласно протокола за последваща проверка допустимата грешка при отчитане на измерена скорост до 100 км.ч е +/- 3 км.ч. В приложеното статично изображение е посочено, че АТСС е отчело скорост на движение на процесния автомобил от 77 км/ч. След приспадане на нормативно определения толеранс се получава и скоростта, за която е наказан дееца с ЕФ74 км/ч.

Налице са всички кумулативно предвидени в Наредба № 8121з532/12.05.2015г. в редакцията към датата на извършване на нарушението / след изм. и доп. с ДВ. бр.6 от 16 Януари 2018г/ изисквания за законосъобразност на използването на стационарно техническо средство за видеоконтрол:

-нарушението е установено с автоматизирано техническо средство TFR1-M №581, представляващо мобилна система за видеоконтрол, като противно на твърденията в жалбата, както вида, така и конкретния номер на АТСС са надлежно индивидуализирани в ЕФ и в протокола по чл. 10 от Наредбата.

- противно на твърденията в жалбата, техническото средство е от одобрен тип, което е видно от приложеното по делото Удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 10.02.4835

- техническото средство е вписано в регистъра на българския институт по метрология под номер 4835, видно от приложеното по делото Удостоверение за одобрен тип средство за измерване -техническото средство е преминало през надлежна метрологична проверка, което се установява от приетото като доказателство по делото 3

Протокол № 1-33-18,

-надлежно съставен и попълнен е протокол по чл. 10 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015г., който съгласно трайната съдебна практика представлява официален свидетелстващ документ, който удостоверява мястото, времето и начина на извършване на видеоконтрола и спазването на нормативните и техническите изисквания за неговата законосъобразност.

Така Решение № 15 от 05.01.2021 г. по к. адм. н. д. № 2895 / 2020 г. на XXIV състав на Административен съд - Пловдив, решение № 2049 от 13.11.2020 г. по к. адм. н. д. № 2089 / 2020 г. на XX състав на Административен съд – Пловдив, Решение № 1945 от 29.10.2020 г. по к. адм. н. д. № 1795 / 2020 г. на XXI състав на Административен съд - Пловдив, Решение № 1349 от 23.07.2020 г. по к. адм. н. д. № 1314 / 2020 г. на XXI състав на Административен съд - Пловдив, Решение № 848 от 15.04.2019 г. по к. адм. н. д. № 156 / 2019 г. на XIX състав на Административен съд – Пловдив.

Само за пълнота на изложението следва да се отбележи, че към датата на извършване на нарушението – 04.08.2018г. след предприетите нарочни законодателни изменения (ДВ. бр.6 от 16 Януари 2018г., вече е отпаднало изискването мястото на контрол да се обозначава със знак Е24 и в средствата за масова информация.

Така Решение № 822 от 19.04.2021 г. по к. адм. н. д. № 188 / 2021 г. на XXII състав на Административен съд – Пловдив, Решение № 198 от 01.02.2021 г. по к. адм. н. д. № 3168 / 2020 г. на XXII състав на Административен съд - Пловдив Решение № 1733 от 14.10.2020 г. по к. адм. н. д. № 1423 / 2020 г. на XX състав на Административен съд - Пловдив Решение № 2041 от 12.11.2020 г. по к. адм. н. д. № 2272 / 2020 г. на XXVI състав на Административен съд – Пловдив, Решение № 1495 от 10.08.2020 г. по к. адм. н. д. № 1330 / 2020 г. на XIX състав на Административен съд Пловдив, Решение № 1493 от 10.08.2020 г. по к. адм. н. д. № 1440 / 2020 г. на XIX състав на Административен съд – Пловдив.

Посочена е правилната нарушена разпоредба, а именно чл. 21, ал.1 ЗДвП. Приложена е коректната санкционна норма-чл. 182, ал.1, т.3 ЗДвП, като наложената санкция кореспондира с законоустановения размер.

4

ПО ВЪЗРАЖЕНИЯТА НА ЖАЛБОПОДАТЕЛЯ ЗА ИЗТЕКЛА

ПОГАСИТЕЛНА ДАВНОСТ

Във връзка с възраженията на жалбоподателя за погасяване на отговорността му по давност, следва да се отбележи, че те почиват на смесване на видовете давност в наказателния и административно наказателния процес.

Това е така, доколкото НК и ЗАНН уреждат два вида давност:

-преследвателна давност, уредена в чл. 34 ЗАНН и чл. 80 и 81 НК, която ограничава във времево отношение възможността на държавата чрез съответния компетентен орган да реализира с влязъл в сила акт наказателната/административно наказателната отговорност на дадено лице. Преследвателната давност в общия случай започва от деня, в който е довършено престъплението/нарушението- чл. 80, ал.3 НК и тече до реализиране на наказателната/административно наказателната отговорност на дееца с влязъл в сила акт. Преследвателната давност бива два вида- обикновена и абсолютна. Обикновената давност се прекъсва с всяко действие насочено към преследване на нарушителя. След свършване на действието, с което е прекъсната давността, започва да тече нова давност- чл.

81, ал.2 НК. Абсолютната давност изключва наказателното/административнонаказателното преследване независимо от спирането и прекъсването на обикновената давност-чл. 81, ал.3 НК. В общия случай при наложено наказание глоба на основание чл. 80, ал.1, т.5 НК обикновената преследвателна давност е 3 години, а абсолютната преследвателна давност е 4,5 години (чл. 81, ал.3 НК, вр. чл. 80, ал.1, т.5 НК) . В ЗАНН са уредени и специфични хипотези на обикновената преследвателна давностчл. 34 ЗАНН, а именно срок за издаване на АУАН (три месеца от откриване на нарушителя, но не по-късно от 1 година от извършване на нарушението) и за издаване на НП (6 месеца от издаване на АУАН);

-изпълнителка давност, уредена в чл. 82 НК и чл. 82 ЗАНН, която ограничава във времево отношение правомощията на държавата да изпълни едно вече наложено с влязъл в сила акт наказание. От гореизложеното е видно, че изпълнителската давност по чл. 82 ЗАНН и чл. 82 НК започва да тече от влизане в сила на съответния акт, с който отговорността на дееца е ангажирана. В случая, доколкото предмет на разглеждане е невлязъл 5 в сила ЕФ за приложение на двугодишна изпълнителска давност по чл.

82 ЗАНН изобщо не може да се говори и възражението на жалбоподателя се явява неоснователно. В смисъл, че две годишната давност по чл. 82 ЗАНН е приложима само за изпълнение на наказания по влезли в сила актове, но не и за висящи производства е и Тълкувателно решение № 2 от 12.04.2017 г. по тълк. д. № 3/2016 г. на Върховен административен съд За пълнота на изложението и с оглед гарантиране в максимална степен правото на защита на наказания субект следва да се разгледа и дали не е изтекла преследвателната давност. В тази връзка следва да се съобрази, че ЕФ представлява своеобразен властнически акт с установителни и санкционни функции (който по своето правно действие съчетава в себе си функциите, както на АУАН, така и на НП- така ТР 1/2014 на ВАС), поради което за него не намират приложение нито сроковете по чл. 34 ЗАНН за издаване на АУАН, нито тези за издаване на НП, нито обикновената 3 годишна давност по чл. 80, ал.1, т.5 НК, а само абсолютна преследвателна давност от 4,5 години по смисъла на Тълкувателно постановление № 1 от 27/02/2015 на ВКС и ВАС. Доколкото нарушението е извършено на 04.08.2018г. този срок безспорно е спазен.

Така Решение № 930 от 10.05.2021 г. по к. адм. н. д. № 721 / 2021 г. на XXIV състав на Административен съд – Пловдив, Решение № 233 от 04.02.2021 г. по к. адм. н. д. № 3229 / 2020 г. на XXVI състав на Административен съд – Пловдив, Решение № 610 от 10.03.2020 г. по к. адм. н. д. № 23 / 2020 г. на XX състав на Административен съд – Пловдив, Решение № 1640 от 24.07.2019 г. по к. адм. н. д. № 1382 / 2019 г. на XX състав на Административен съд – Пловдив, Решение № 786 от 08.04.2019 г. по к. адм. н. д. № 3876 / 2018 г. на XXI състав на Административен съд – Пловдив, Решение № 2553 от 10.12.2019 г. по к. адм. н. д. № 2923 / 2019 г. на XXIV състав на Административен съд – Пловдив, Решение № 2568 от 10.12.2019 г. по к. адм. н. д. № 2695 / 2019 г. на XXI състав на Административен съд – Пловдив, Решение № 1315 от 24.06.2015 г. по н. д. № 1282/2015 г. на Административен съд Пловдив, Решение № 2013 от 18.10.2019 г. по к. адм. н. д. № 1962 / 2019 г. на XXVI състав на Административен съд – Пловдив, .

Още повече, че от приложената по преписката справка за намерени фишове, се установява, че ЕФ е издаден на дата 04.08.2018г.-същата дата 6 като извършване на нарушението. тоест дори и да бяха приложими сроковете по чл. 34 ЗАНН, те биха се явили спазени.