Решение № 1411 от 04.03.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1411 гр. София, 04.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО II ВЪЗЗИВЕН БРАЧЕН СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Галя Митова

Членове:

Валентина Ангелова

Милен Евтимов при участието на секретаря Мариана Д. Ружина като разгледа докладваното от Галя Митова Въззивно гражданско дело № 20251100506287 по описа за 2025 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е въззивно – по реда на чл. 17 от Закона за защита от домашното насилие (ЗЗДН), вр. чл. 258 – 273 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).

С Решение № 7559 от 29.04.2025 г., постановено по гр. дело № 58978 по описа за 2024 г., Софийският районен съд, 149 -ти състав, е издал, на основание чл. 15, ал. 1 ЗЗДН, заповед за съдебна защита срещу Р. Л. Г., ЕГН **********. Задължил е, на основание чл.

5, ал. 1, т. 1 ЗЗДН, Р. Л. Г. да се въздържа от домашно насилие спрямо М. О. Л.. Забранил е, на основание чл. 5, ал. 1, т. 3, предл. 1 ЗЗДН, на Р. Л. Г., да приближава М. О. Л. разстояние не по-малко от 100 метра за срок от 18 месеца, считано от издаване на заповедта за защита.

Забранил е, на основание чл. 5, ал. 1, т. 3, предл. 3 ЗЗДН, на Р. Л. Г. да приближава местоработата и местата за социални контакти и отдих на М. О. Л. на разстояние не помалко от 100 метра за срок от 18 месеца, считано от издаване на заповедта за защита.

Предупредил е, на основание чл. 21, ал. 4 ЗЗДН, Р. Л. Г., че при неизпълнение на настоящата заповед, полицейският орган е длъжен да го задържи и незабавно да уведоми органите на прокуратурата. Оставил е без уважение подадената от М. О. Л. молба за издаване на заповед за защита в полза на Р. Р. Г., ЕГН **********. Осъдил е, на основание чл. 11, ал. 2 ЗЗДН, Р. Л. Г. да заплати на М. О. Л. сумата от 1 000.00 лева, представляваща разноски по делото. Осъдил е, на основание чл. 11, ал. 2 ЗЗДН, Р. Л. Г. да заплати по сметка на Софийския районен съд държавна такса за производството в размер на 25.00 лева.

Постъпила е въззивна жалба, вх. № 158815 от 07.05.2025 г. по описа на СРС, подадена от ответника по молбите за защита Р. Л. Г. (въззивник в настоящото производство), който е останал недоволен от първоинстанционното Решение и го обжалва изцяло. Счита, че същото е незаконообразно, немотивирано, неправилно, необосновано и е 1 издадено в разрез с материалните и процесуални норми, както и със събраните в хода на делото доказателства. Алтернативно моли да се намали определения от СРС в максимален размер срок от 18 месеца на наложените забрани по чл. 5, ал. 1, т. 3, предл. 1 ЗЗДН и по чл. чл. 5, ал. 1, т. 3, предл. 3 ЗЗДН, като несправедливо и необосновано завишен.

Решението на СРС в частта, в която първоинстанционният съд е оставил без уважение подадената от М. О. Л. молба за издаване на заповед за защита в полза на Р. Р. Г., не е обжалвано и поради това е влязло в сила в тази част.

Молителката М. О. Л., в срока по чл. 17, ал. 4 ЗЗДН не е депозирала становище по подадената от ответника въззивна жалба.

Въззивната жалба е допустима. Подадена е в срока по чл. 17, ал. 1 ЗЗДН, от легитимирана за това страна в първоинстанционното производство при наличие на правен интерес от обжалването, като оспореният съдебен акт е валиден и допустим, и подлежи на въззивно обжалване по чл. 17, ЗЗДН, вр. чл. 258 ГПК.

Софийският градски съд, с оглед обхвата на въззивното обжалване, като прецени относимите доказателства по делото и обсъди доводите на страните, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

При постановяване на обжалвания съдебен акт Софийският районен съд е обсъдил събрания в хода на съдебното дирене доказателствен материал – Декларация по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН, с описани на 10.09.2024 г. действия на ответника по молбата за защита; удостоверение з а раждане на Р. Р. Г., издадено от Столична община, район Витоша; съдебномедицинско удостоверение №408/09.2024 г., с което при извършен преглед на молителката, са установени отоци и кръвонасядания по шията; социален доклад от ДСП Лозенец, в който се установява че майката и бащата на Р. са във влошени отношения.

В хода на съдебното дирене в първата инстанция са събрани гласни доказателства, чрез разпит на свидетелите на страните. Свидетелката О.-З.Л.И., майка на молителката, установява, че на 10.09.2024 г. към 11.30 часа, молителката се обадила по телефона на свидетелката, ревяща и обяснила, че ответникът я души. След около 30 минути тя пристигнала в апартамента на страните. Молителката стояла по средата на хола, прегърнала детето и плачела, викала „той ме души, той ме души“. Молителката показала белезите по врата си. В апартамента пристигнали бащата на ответника и неговата жена. Същия ден М. отишла на лекар. Молителката напуснала жилището и отишла при майка си. Ответникът обикалял около дома й. М. се страхувала да излиза. По делото е изслушан и свидетелката С.Г.Д. – фактическа съжителка на бащата на ответника. От нейните показания се установява, че на 10.09.2024 г. М. се е обадила на високоговорител и крещяла на бащата на Р. „Л., ела да си прибереш мръсния боклук“. Когато отишли в апартамента на страните, Р. си събирал багажа, а М. била спокойна. В тази последна част първостепенният съд не кредитира показанията, тъй като противоречат на останалите доказателствата по делото.

Съобразно доказателствения материал по делото първостепенният съд е приел, че молбата за защита е основателна и е доказан твърденият с молбата акт на домашно насилие, извършен на 10.09.2024 г. Съдът е достигнал до този извод, кредитирайки декларацията по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН, на основание чл. 13, ал. 3 ЗЗДН и другите доказателства по делото.

2

Определяйки вида и срока на мерките за защита, първостепенният съд е обосновал, че не е обвързан от искането на страните, а следва да ги наложи по своя преценка, съобразявайки необходимостта от защита.

Във въззивната инстанция не са ангажирани доказателства.

Въззивният съд споделя установената фактическа обстановка от първоинстанционния съд и направените въз основа на нея обосновани изводи, като не намира основания за изграждане на различни изводи въз основа на доказателствената съвкупност по делото. Освен това първоинстанционният съд е събрал всички поискани от страните, относими и допустими доказателства, и е изяснил изцяло делото от фактическа страна. Въззивният съд препраща към тези доказателства и изводи, на основание чл. 272 ГПК, правейки ги по този начин част от своя акт. С оглед оплакванията във въззивната жалба, и на основание чл. 235, ал. 2 ГПК и чл. 236, ал. 2 ГПК, въззивният съд излага и свои мотиви.

Въззивната жалба е неоснователна.

Оплакванията на въззивника Р. Л. Г. недоказаност на молбата за защита за 10.09.2024 г. не намират опора в доказателствения материал по делото – декларираното в декларацията по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН и събраните свидетелски показания в първата инстанция. Приетата по делото декларация (съдържаща конкретно описание на твърдения с молбата акт, индивидуализирайки го по време, място, начин на извършване и авторство), съставлява годно доказателствено средство и съобразно изричната разпоредба на чл. 13, ал. 3 ЗЗДН съдът може да издаде исканата заповед за съдебна защита само въз основа на нея. В конкретния случай изложените в нея факти се подкрепят и от събраните по делото свидетелски показания.

Неоснователно е оплакването във въззивната жалба, че направеният от СРС извод, че на 10.09.2024 г. Р. Г. е извършил действия на домашно насилие спрямо М. Л., „изразяващи се в бутане и душене“ е неправилен. Видно от представеното медицинско удостоверение и от разпита на свидетелката О.-З.Л.И., майка на молителката, тези действия се доказват като извършени. Самият ответник признава в отговора на молбата за защита, че между страните е имало словесен конфликт и разправия.

Неоснователен е доводът, че молителката се е обадила на майка си за извършените действия от Р. Г., а не на полицията. Начинът на защита се избира от застрашеното лице и не може да се прави негативен извод от това, че е не потърсено съдействие от полицията.

Неоснователно е и оспорването на констатациите за броя на „успоредни, еднотипни ивичести находки“ „по дясната странична повърхност на шията“ в съдебномедицинското удостоверение, както и наличието на противоречието с показанията на свидетелката О.З.Л.И. относно броя на нараняванията. Съдът не счита за противоречие за броя на нараняванията в показанията на майката (4 броя) и в съдебномедицинското удостоверение (3 броя), тъй като кредитира установеното от съдебния лекар. Броят е правноирелевантен и не се отразява на факта за извършеното домашно насилие.

Недоказано е твърдението, че Р. Г. е десничар и поради това не може да остави посочените белези по описания в молбата и декларацията начин.

По отношение на наложените мерки по чл. 5 ЗЗДН и техния срок, за които се поддържа, че са несправедливо определени и срокът е необосновано завишен, въззивният съд намира за неоснователни и тези оплаквания. Следва на първо място да се обоснове, че съобразно чл. 16, ал. 1 ЗЗДН съдът, както и в случая е аргументирано от първата инстанция, не е обвързан от искането на молителите или становището на ответника, а следва да наложи по своя преценка една или повече защитни мерки. При определянето им на съобразяване подлежат продължителността на периода, в който е извършено домашното насилие, броя на деянията, настъпилото негативно повлияване на пострадалото лице, интензитета на засягане 3 на молителя, вида на това засягане – физическо, психическо и пр. Съобразно посочените значими за преценката на съда критерии и конкретиката на процесния случай, въззивният съд достига до извода, че постановените от първоинстанционния съд мерки по чл. 5, ал. 1, т.

3, предл. 1 и предл. 3 ЗЗДН за защита на молителката са правилно определени, включително и по отношение на тяхната продължителност.

Алтернативното искане за намаляване на определения от СРС в максимален размер срок от 18 месеца на наложените забрани по чл. 5, ал. 1, т. 3, предл. 1 ЗЗДН и по чл. 5, ал. 1, т. 3, предл. 3 ЗЗДН, е неоснователно. Не са посочени никакви причини за несправедливо и необосновано завишаване на същия и необходимостта да бъде намален.

Правилно, с оглед на посочените по-горе критерии и конкретния случай, първостепенният съд е определил срока на действие на посочените мерки за защита.

Съобразно изложеното, и предвид неоснователността на въззивната жалба, като намира първоинстанционното Решение за правилно и законосъобразно, Софийският градски съд следва да остави в сила обжалвания съдебен акт.

По разноските

Предвид изхода на въззивното дело, Р. Г. дължи на Софийския градски съд държавна такса за въззивната жалба в размер на 6.39 евро (12.50 лева) (арг. от чл. 11, ал. 3 ЗЗДН, вр. чл.

18, ал. 1, вр. чл. 16 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК).

Във въззивното производство и двете стани претендират разноски.

С оглед на изхода на делото на въззивника Р. Г. разноски не се присъждат.

Въззиваемата М. Л. претендира разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 850.00 лева. За доказването им е представена вноска бележка за внесена сума по сметка на адвокат З. З.. Относно претендираното адвокатско възнаграждение, въззивният съд намира, че искането се явява неоснователно, защото въззиваемата не е доказала да е сторила тези разноски. Видно от представения договор за правна защита и съдействие (л. 20 от въззивното дело) е договорено възнаграждение в размер на 850.00 лева, платимо по банков път. Следва да се обоснове, че плащането по банков път представлява безкасово плащане по смисъла на чл. 305 ТЗ, което се извършва чрез задължаване и заверяване на банковите сметки на платеца и получателя на превода. Доказателства по настоящото въззивно дело, установяващи завършване на фактическия състав на безкасовото плащане, не са представени. Липсват писмени документи, от които да е видно, че е заверена сметката на получателя на плащането – З. З., със сумата от 850.00 лева. С оглед на което искането на въззиваемата за разноски за адвокатско възнаграждение във въззивното производство, като неоснователно, следва да се остави без уважение.