Протокол № 440 от 24.06.2026, Окръжен съд - Пазарджик
- Съд
- Окръжен съд - Пазарджик
- Дело
- Въззивно наказателно дело от общ характер 241/2026
- Вид
- Протокол № 440
- Подписан
- 24.06.2026
- В сила
- 24.06.2026
- Състав
- Красимир Стефанов Комсалов, Кристина Ламбрева Пунтева, Ирина Атанасова Джунева
Цитирани разпоредби
- чл. 119 до чл. 122 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 119 до чл. 122 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 119 до чл. 122 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 119 до чл. 122 · Наказателно-процесуален кодекс
ПРОТОКОЛ
№ 440 гр. Пазарджик, 24.06.2026 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, II НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: К. Ст. Комсалов
Членове:
Ирина Ат. Джунева
Кристина Л. Пунтева при участието на секретаря Антоанета Л. Метанова
Сложи за разглеждане докладваното от К. Ст. Комсалов Въззивно наказателно дело от общ характер № 20265200600241 по описа за 2026 година.
На именното повикване в 14:00 часа се явиха:
За Окръжна прокуратура - Пазарджик се явява прокурор Стоян Пешев.
Частният обвинител К. Х. Г. не се явява, редовно призован. За него се явява повереникът му адв. Е. П. от АК - Пазарджик – редовно упълномощена отпреди.
Подсъдимият Я. В. М. се явява, редовно призован. За него се явява Л. Л. от АК - Пазарджик – редовно упълномощен отпреди.
Свидетелите:
К. Х. Г.: редовно призован, не се явява.
М. С. Ф.: не се явява, изпратена е призовка за връчване, чрез служба „Съдебна охрана“. По делото е постъпило писмо, че лицето не е открито на посочения адрес. Приложена е докладна, в която е отбелязано, че е търсен по телефонен номер и е заявил, че живее във ФРГермания, гр. Мюнхен с влошено здравословно състояние, заявил е, че не може да се прибере в България.
Ю. И. Д.: явява се лично, принудително доведен от служба „Съдебна охрана“.
Ф. Р. Г.: явява се лично, редовно призована.
Х. Н. Г.: явява се лично, редовно призован.
С. Е. Д.: не се явява, редовно призован.
В. Д. К.: явява се лично.
1
ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на делото.
АДВ. П.: Моля да се даде ход на делото.
АДВ. Л.: Моля да се даде ход на делото.
Съдът намира, че не е налице процесуална пречка за даване ход на делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
Съдът пристъпи към разпит на свидетелите.
Всички свидетели бяха отново предупредени за отговорността по чл. 290 от НК, като съдът разясни отново и правата им по чл. 119 до чл. 122 от НПК.
Пристъпи се към повторен разпит на свидетеля В. Д. К. със снета самоличност:
СВИД. К.: Посетихме сигнал за сбиване с колегата С. Д.. Нямам спомен, с кой първо съм разговарял, беше преди 3-4 години. Установени са двете страни, написани са протоколи за предупреждение. Нямам спомен да са ми посочвали лице за инициатор на сбиването.
Нямам представа кой е пострадал, не си спомням.
СТРАНИТЕ /поотделно/: Нямаме повече въпроси.
След съгласие на страните свидетелят беше освободен.
В залата се въведе и се пристъпи към разпит на свидетеля Ю. И. Д.:
СВИД. Д.: К. Г. го пуснаха в отпуска, беше в затвора и събрахме се няколко момчета да идем да го видим и тогава пристигнахме там и те бяха отгоре на тротоара, ядат и пият. Говоря за К. Г. и баща му Х. Г. беше там, бая народ имаше, бая приятели имаше, над 20 души бяха. Седнах малко на мохабет и по едно време момчето Б. минава. К. Г. беше малко пиян и спира момчето Б. и се заяжда с него. Ние бая момчета отидохме и ги дръпнахме.
Изпратихме на Б. семейството и дръпнахме К. Г. и го вкарахме вътре и всички се разпръснахме и се прибрахме и това беше. На Б. семейството дойде след 20 минути. Махалата е малка и се разчу и те дойдоха. Не съм разбрал някой да е пострадал. Кавгата, дърпаницата беше за 5 минути. Считам го като кавга, не беше бой. Не съм видял К. да има наранявания.
Бутнахме К. вътре в къщата да се прибере и след това всички се разпръснахме вече. Не съм видял, не съм чул да има бокс. Не съм видял някой да е ходил на болницата. К. налиташе към Б. и ние отиваме, за да не се бият насериозно. К. го дръпнахме, Б. го дръпнаха другите момчета и това беше.
Познавам Я. М.. Я. дойде после след 15-20 минути. К. беше отгоре на тротоара и жените почнаха да плямпат.
Първо оставихме К. на тротоара, а Б. си е до колата и ние седим при К.
Г., за да не налита и при Б. има момчета, за да не се карат. И тогава вече дойде родата. Я. дойде с майка му, баща му и нямаше бой. Жените кавги направиха 2 и това е. Не съм видял нищо по лицето на К., не съм видял кръв. Не съм видял Б. да е удрял К.. Не знам за какво е спора между двамата. Я. отиде при Б.. К. беше на тротоара до неговата къща. М. Ф. не съм видял къде е бил. Имаше над 30 човека.
Я. дойде след 15-20 минути след дърпането между Б. и К.. Те са чули, че се карат и нормално е семейството на Б. да дойде. Я. е вуйчо или чичо на Б..
Когато дойде Я. полицията не беше дошла. Нямаше полиция. Не съм видял кръв по дрехите на Х..
Пиехме най-различен алкохол. Имаше уиски, домашна ракия, бира. Аз пих две бири и на крак бях на тротоара срещу пътя. К. излезна от затвора и за 4-5 часа се направи на парцал. Беше много пиян. Аз помня всичко добре.
К. обикаляше постоянно, става, сяда, обикаля. Не мога да помня къде е седял, всяка една минута ставаше. Той имаше 20 приятели там. По имена не ги познавам. Те бяха негови приятели.
Б. мина с кола. К. спря Б., който беше с кола, тогава Б. излезна от колата и стана дърпаницата.
СТРАНИТЕ /поотделно/: Нямаме повече въпроси.
След съгласие на страните свидетелят беше освободен.
В залата се въведе и се пристъпи към разпит на свидетеля Х. Н. Г.:
СВИД. Х. Г.: Аз оставям показанията каквито съм дал. Някои може да помня, други не помня. Аз от начало до край съм бил там. Синът ми К. беше в отпуска от затвора и направихме барбекю пред вратата на К. и ядохме, пихме.
По едно време Б. мина един път, след това мина пак с кола и аз казах на моя син К. „обърни се към стената, да няма някакви дразги“, да е с гръб към пътя.
Между К. и Б. имаше едни стари работи. За момиче става въпрос. Това е моята внучка, тя беше на 13 години тогава, тя е на К. дете. Б. имаше едни писания към момичето. Аз чувствах, че нещо може да стане, т.к. К. е в отпуска, той все още е задържан, в затвора е и го обърнах К. към стената. Мина вече втори път или трети път Б., дойдоха и баща му и майка му и Я. М.. Б. първо спря и след това те спряха с друга кола. В другата кола не мога да кажа точно кои бяха. Я. дойде с друга кола. Две коли бяха. Б. и още една кола. Я. си беше в неговата кола, караше втората кола, която е „Форд Галакси“. Я. и Б. дойдоха почти заедно и Б. започна да вика „защо псувате“, а никой не го е псувал и аз отидох до Б. и му викам „абе тръгвай, стига да се дразните“. След това К. и другите притичаха, всички които бяхме. Станах и отидох към Б., той беше от другата страна на пътя и му казах да не се дразнят. Почна една бъркотия и тогава удариха сина, нещо в зъбите. Аз не съм видял по-точно кой е. Питах К. кой го удари. Той понеже си изкара двата зъба, имаше кръв и му викам „ти си само кръв, кой те удари?“ Той каза „Я. ме удари“. К. казва, че Я. го е ударил с бокс, но аз лично не съм видял, не мога да лъжа. Мен не са ме ударили. К. ходи до болницата, медицинско изкара и това беше. Зъбите му се счупиха, двата предни зъба, наполовина се счупиха. Имаше наранявания по скулата /посочва лявата страна под окото/, но не много. Сега К. е в Германия.
3
К. имаше кръв по устата, не помня дали е имал по дрехите, по фланелката може и да е имал, но не съм сигурен. Не помня. Тази кръв се появи по време на боя. Убеден съм, че имаше по устата кръв. Този човек който ми изкара медицинското каза, че има нараняване на венците. Има го на медицинското.
СТРАНИТЕ /поотделно/: Нямаме повече въпроси.
След съгласие на страните свидетелят беше освободен.
В залата се въведе и се пристъпи към разпит на свидетелката Ф. Г..
СВИД. Г.: К. Г. дойде в отпуска. Той ми е син, но аз съм му втора майка.
Не съм му рождена майка, но съм повече от рождена майка. Дойде, направиха си маса, взеха си за хапване, направиха си скара, за пиене си взеха. Кротко и мирно сядаха пред вратата на тротоара на къщата на К.. Пожелах им добро прекарване и мирно. Ние живеем на другата улица. Прибирам се в къщи и излезнах да простирам дрехите на простора, чувам викове, крещене и се качвам на колата и веднага отивам при тях, викам дали при тях нещо има, нямах никакво съмнение, че нещо може да стане. Когато отивам там имаше много хора и се обаждам на тел. 112 и идва полиция. По едно време К. се качи нагоре на етажа в неговата къща. Аз влезнах вътре и го попитах какво му е, той ми каза „како счупиха ми зъбите“, шепата му беше пълна с кръв и ревеше.
Не беше пиян. Попитах го „кой ти направи това нещо“. Каза ми, че е Я.. Аз лично нищо не съм видяла, т.к. съм дошла накрая, когато всичко е свършило.