Решение № 594 от 02.06.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 594 гр. Пловдив, 02.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VIII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Васил Ал. Тасев при участието на секретаря Ваня Д. Койчева като разгледа докладваното от Васил Ал. Тасев Административно наказателно дело № 20245330205091 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление № 13-2400374 от 27.08.2024г. на Директор на Дирекция „Инспекция по труда“ гр. Пазарджик, с което на А.

Ш. А., ЕГН **********, на основание чл.416, ал.5, вр. чл.414, ал.3 от Кодекса на труда /КТ/ е наложено наказание – ГЛОБА в размер на 1500 /хиляда и петстотин/ лева за нарушение на чл.62, ал.1, вр. чл.1, ал.2 от КТ.

Жалбоподателят, чрез процесуалния си представител адв. Б. атакува наказателното постановление /НП/ с искане за неговата отмяна като неправилно и незаконосъобразно, за което излага конкретни аргументи в жалбата си. В съдебно заседание не се явява, не се и представлява. В депозирана до съда писмена защита, адв. Б. пледира за уважаване на жалбата и развива допълнителни възражения в подкрепа на направеното с нея искане.

Претендират се сторените по делото разноски.

Въззиваемата страна, представлявана в съдебно заседание от юрк. С., моли съда да потвърди НП като правилно и законосъобразно. Претендира юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на заплатения адвокатски хонорар.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно 1 и в тяхната съвкупност, намира и приема за установено следното:

Жалбата е процесуално допустима, като е подадена от активно легитимирано лице с правен интерес и в законово установения срок.

Разгледана по същество същата е ОСНОВАТЕЛНА.

От фактическа страна съдът установи следното:

За времето от 08.04.2024г. до 18.06.2024г. св. В. Н. Д. и колегата му С. Й.

А., двамата на длъжност „главен инспектор“ в Дирекция „Инспекция по труда“ гр. Пазарджик /ДИТ гр. Пазарджик/ били командировани да извършат проверки по спазването на трудовото законодателство в гр. Пловдив. В тази връзка на 08.04.2024г. служителите на ДИТ гр. Пазарджик извършили проверка на строителен обект – „Изграждане на жилищна сграда“ в УПИ ХХІ501.1040, жилищно застрояване, кв.35 по плана ПУП-ПУР с устройствени зони „Жилищен парк Марица – север“ гр. Пловдив. На място установили няколко лица, които извършвали строително- монтажни дейности. Сред тях били жалбоподателя А. и св. В. Р. Ю., ЕГН **********, който извършвал дейност по шпакловане на стени в един от апартаментите на строителния обект. Св. Ю. декларирал, че е служител на фирма „Протектор БГ“ ЕООД.

За установените на обекта лица, сред които имало и непълнолетни такива, проверяващите извършили справка в ДИТ гр. Пазарджик за наличието на сключени трудови договори, с коя фирма, както и за наличието на разрешения за започване на работа. Жалбоподателят А. декларирал пред инспекторите, че е служител на „Протектор БГ“ ЕООД. В тази връзка с призовка изх. № 24024988/08.04.2024г. от посоченото дружество бил изискан сключен с В. Р. Ю. трудов договор. В отговор от „Протектор БГ“ ЕООД било посочено, че имат сключен трудов договор с В. Р. Ю., който към момента на проверката бил в неплатен отпуск от 01 до 11 април 2024г., като не били свързани с проверения строителен обект.

Инспекторите изискали справка и от строителя на обекта, посочен на намиращата се на строителната площадка информационна табела, а именно „Пенон“ ООД, който от своя страна декларирал, че няма договорни отношения с „Протектор БГ“ ЕООД, като посочил, че има такива отношения с „Тритон Хидроизолационни системи“ ЕООД за извършване на СМР по хидроизолацията, с „ГАП – 07“ЕООД за извършване на СМР по изкопни работи, с „Хермес Клима“ ЕООД за извършване на ВиК и с „Екотой-Сервиз“ ООД за монтаж и почистване на тоалетни за временно ползване. Въз основа на този отговор, проверяващите направили извод, че останалите строителномонтажни дейности в т.ч. и шпакловането били извършвани от строителя на обекта – „Пенон“ ООД, за което съставили срещу дружеството Акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ за нарушение на чл.62, ал.1, вр. чл.1, ал.2 от КТ.

С направеното възражение срещу акта по реда на чл.44, ал.1 от ЗАНН, дружеството депозирало и Споразумение от 06.03.2024г., сключено между „Пенон“ ООД и Д. П. Т., ЕГН ********** за извършване на довършителни 2 строително-монтажни дейности от страна на Т. в конкретно посочени в споразумението апартаменти. В тази връзка била изпратена призовка изх. № 24052964/06.06.2024г., в резултат на която на 17.06.2024г. Д. Т. представил писмени обяснения и декларирал, че като собственик на няколко апартамента в горепосочения строителен обект, имал устна уговорка с жалбоподателя А.

Ш. А. за шпакловане на апартаментите и не познавал св.В. Р. Ю..

За изясняване на обстоятелствата, на 18.06.2024г. жалбоподателят А. бил поканен в ДИТ гр. Пазарджик, където декларирал, че взел св. Ю. да му помага на строителния обект.

Въз основа на това, св. Д. приел, че на 08.04.2024г. в гр. Пловдив жалбоподателят А. Ш. А. в качеството му на работодател по смисъла на §1, т.1 от Допълнителните разпоредби на КТ /ДР на КТ/, не уредил отношенията си с В. Р. Ю., като трудови правоотношения при предоставянето на работна сила от последния, като не сключил писмен трудов договор с него. За така установеното св. Д. съставил срещу жалбоподателя А. АУАН № 132400374/20.06.2024г. за извършено нарушение на чл.62, ал.1, вр. чл.1, ал.2 от КТ.

Въз основа на съставения АУАН било издадено и атакуваното наказателно постановление, с което на А. Ш. А., на основание чл.416, ал.5, вр. чл.414, ал.3 от Кодекса на труда /КТ/ е наложено наказание – ГЛОБА в размер на 1500 /хиляда и петстотин/ лева за нарушение на чл.62, ал.1, вр. чл.1, ал.2 от КТ.

В хода на административнонаказателното производство пред съда са разпитани св. В. Н. Д. /актосъставител/, св. В. Р. Ю., както и св. Д. П. Т..

В разпита си като свидетел актосъставителят посочва обстоятелствата по извършената специализирана проверка на строителния обект, констатираното от инспекторите на място и след справките, извършени в ДИТ гр. Пазарджик, както и обстоятелствата по съставяне на процесния АУАН. В показанията си свидетелят заявява, че в помещението на проверения строителен обект установили четири лица, сред които и св. Ю., който проверяващите заварили да влиза в работното помещение при работещите там други две момчета, като едното от които работело със шлайф машина, а другото носело вода. Ю. на място попълнил декларация, в която посочил, че работи на трудово възнаграждение от 1000 лв. в посочената „Протектор БГ“.

Извършената от проверяващите справка в ДИТ гр. Пазарджик показала, че жалбоподателя А. и св. Ю. имали сключени договори с „Протектор БГ“, докато за установените на място две непълнолетни лица, нямало регистрирани трудови договори, както и не е било поискано разрешение от Инспекцията по труда за сключване на такива договори. Направена била и справка от дружеството „Протектор БГ“, от която св. Д. установил, че към момента на проверката жалбоподателят А. бил в отпуск, като дружеството нямало връзка с проверения строителен обект. Проверяващите се насочили към строителя, отбелязан върху поставената на обекта информационната табела – „Пенон“ 3

ООД, който посочил, че няма връзка нито с лицата, за които било изпратено запитване, нито има връзка с „Протектор БГ“. Тъй като не били представени нито трудови, нито граждански договори, но лицата били в работен процес по време на проверката на строителния обект, св. Д. първоначално съставил АУАН срещу строителя „Пенон“ ООД за липсата на трудови договори.

Впоследствие било представено споразумение между „Пенон“ ООД и един от собствениците на апартаменти в обекта – Д. Т., който в обясненията си по случая посочил, че наел жалбоподателя А. да извърши СМР в негови апартаменти, за което му плащал, но не познавал останалите лица. За да изясни обстоятелствата по случая, св. Д. разговарял с жалбоподателя А., който потвърдил декларираното от Т. и посочил, че останалите три лица взел да му помогнат да свърши по-бързо работата по апартаментите, за което бил нает от Т.. Актосъставителят посочва, че въз основа на установеното по време на проверката, направените впоследствие справки и декларираното от жалбоподателя приел, че А. А. се явявал работодател за съответните лица, за което му съставил няколко АУАН-а. Допълва, че проверяващите не успели да установят за какво работно време и срок били наети лицата, какво им е трудовото възнаграждение и какви почивки били уговорени.

Съдът кредитира показанията на св. Д. като обективни, последователни, като в частта им, в която актосъставителят твърди, че жалбоподателя се явява работодател на конкретното лице, не получават доверие, доколкото не се подкрепя от събрания по делото доказателствен материал.

От показанията на св. Ю. се установява, че същият бил на строителния обект, за да помага на А., който бил негов колега и работили в една фирма.

Обяснява, че А. му се обадил предната вечер като му обяснил, че работата била за един час да почистят прах, боклуци и тухли. А. не му бил казал нито, че ще му плати, нито доколко ще работи и колко време. Посочва, че на мястото бил към 11 часа и хвърлял боклука, а доколкото си спомнял проверяващите дошли към 12 часа. Допълва, че когато дошли проверяващите те почти били свършили работата, като никаква дейност не са извършвали по стените. Твърди, че при проверката почиствал отпадъците. Показанията на този свидетел се кредитират от съда.

В разпита си като свидетел Т. обяснява, че ангажирал А. Ш. да извърши шпакловка и замазка по обектите ми след като получил препоръка от няколко души, че същият е добър в този вид работа. Не го е познавал предварително.

Уговорили се на място, че ще започне работа и след приключване ще му бъде заплатено. Обектът е открит, без ограда и достъпен по всяко време. На следващия ден след уговорката е извършена проверка от Инспекцията по труда и не е започната никаква дейност от страна на А.. В деня на проверката Т. не е присъствал на обекта. Допълва, че не е заплащал никаква сума на А..

Показанията на този свидетел се кредитират от съда.

Съдът кредитира и представените и приети по делото писмени доказателства.

4

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

От събраните в хода на съдебното следствие и обсъдени гласни и писмени доказателства, съдът намира за недоказано по безспорен и категоричен начин осъществено от жалбоподателя А. Ш. А., в качеството му на работодател, административно нарушение на чл. 62, ал.1, вр. чл. 1, ал.2 от КТ.

Съгласно чл.1, ал.2 от КТ отношенията при предоставянето на работна сила се уреждат само като трудови правоотношения. Твърдяната за нарушена разпоредба на чл.62, ал.1 от КТ предвижда писмената форма като форма за сключване на трудовият договор. Нарушаването на това изискване води до санкции по чл. 414, ал. 3 от КТ – имуществена санкция или глоба от 1 500 до 15 000 лв. за работодателя и глоба от 1 000 до 10 000 лв. за виновното длъжностно лице, за всяко отделно нарушение. В същия смисъл, чл. 61, ал. 1 от КТ предвижда, че трудовият договор следва да бъде сключен между работника или служителя и работодателя преди започване на работа.

Според §1, т.1 от Допълнителните разпоредби на КТ „работодател“ е всяко физическо лице, юридическо лице или негово поделение, както и всяко друго организационно и икономически обособено образувание (предприятие, учреждение, организация, кооперация, стопанство, заведение, домакинство, дружество и други подобни), което самостоятелно наема работници или служители по трудово правоотношение, включително за извършване на надомна работа и работа от разС.ие и за изпращане за изпълнение на работа в предприятие ползвател.

Трудовият договор представлява двустранен, възмезден договор, създаващ трудовото правоотношение между страните. Той урежда предоставянето на работна сила, като срещу труда се предоставя възнаграждение. Работната сила се предоставя от едната страна по договора (работник или служител) на другата (работодател) за изпълнение на конкретна работа на определено работно място и при определени условия, установени от КТ и други подзаконови нормативни актове – включително работно време, административно-организационни, технологични и дисциплинарни изисквания. Предметът на трудовия договор – предоставянето на работна сила – го отличава от облигационното правоотношение и гражданския договор.