Решение № 62 от 14.04.2020, Окръжен съд - Варна

Р

Е Ш Е Н И Е

Номер 62 /14.4.2020г. 2020 г. Град Варна

Варненският окръжен съд Наказателно отделение

На двадесет и седми февруари Година две хиляди и двадесета В публично заседание в следния състав:

Председател: А. Попов Членове:Яна

Панева

Стоян Попов

Секретар

Теодора Иванова

Прокурор

Росица Георгиева като разгледа докладваното от съдия

Панева

ВНОХД

№ 1407 по описа на съда за 2019 г., за да се произнесе взе предвид:

Въззивното производство е образувано по въззивната жалба на адв. В.Й.- служебен защитник на подс. М. Ф. К. срещу присъдата постановена от РС-Варна, 03 състав, по НОХД № 1247/2019г. за престъпление по чл. 206 ал.3 вр. ал.1 от НК, с която подсъдимият

К. е признат за виновен в това, че на 02.11.2010г., в гр.Варна, противозаконно присвоил чужда движима вещ – лек автомобил „Дожд Калибър”, с ДК № В 8752 РК, рама № 1В3НВС8А98D633842, двигател № BYL0405192, на обща стойност 32 480 лева от владението на В. С. Б., собственост на ЕТ „Лъки Геймс-2 – А. Ж.“, представляван от А.И.Ж., която вещ владеел, като обсебването е в големи размери, поради което и на основание чл. 206 ал.3 пр.1 вр. ал. 1 и чл. 54 от НК му било наложено наказание „Лишаване от свобода“ за срок от три години, изпълнението на което на основание чл.66 ал.1 от НК било отложено за срок от четири години.

С присъдата подс. К. бил осъден на основание чл.45 от ЗЗД да плати на гражданския ищец „ЛЪКИ

ГЕЙМС-2-А. Ж.“ ЕТ с правоприемник „ЛЪКИ ТРАНС БГ“ ЕООД сумата от 32480 лв., представляваща обезщетение за причинените имуществени вреди в резултат на престъпление по чл.206 ал.3, пр.1 вр. ал.1 от НК, ведно със законната лихва, считано от датата на извършване на деянието - 02.11.2010г., до окончателно изплащане на сумата.

На основание чл.189, ал. 3 от НПК първоинстанционният съд осъдил подсъдимия К. да плати направените по делото разноски в размер на 368.31 лева в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд – Варна, 270.90 лева в полза на ОД-МВР-Варна, 1299.20 лева държавна такса върху уважения граждански иск и 1250 лева в полза на НБПП.

С въззивната жалба служебният защитник – адв. В.Й. от ВАК иска от въззивната инстанция да намали размера на изпитателния срок от четири години на три години, както и да се отхвърли уважения граждански иск. Не се правят нови доказателствени искания.

В пренията пред настоящия въззивен състав прокурорът счита, че така постановената присъда е мотивирана и законосъобразна, съобразена с наличните доказателства по делото. Изразява становище, че са обсъдени всички относими за осъждането на румънския гражданин К. факти при индивидуализация на наказанието и присъдата в този смисъл е правилна и справедлива. Моли въззивният съд да потвърди присъдата и в частта за гражданския иск.

Повереникът на гр. ищец-адв. Х. счита, че подадената въззивна жалба е неоснователна в частта относно гражданския иск. Автомобилът не е върнат на ощетеното юридическо лице и моли въззивната инстанция да потвърди присъдата в тази част.

В пренията пред настоящия въззивен състав защитникът на подсъдимия К. поддържа изложеното във въззивната жалба, като намира, че присъдата е несправедлива по отношение размера на изпитателния срок. Поддържа жалбата и по отношения на уважения граждански иск, като твърди, че автомобила е наличен в Румъния и могат да си го получат от там.

Подсъдимият К. редовно призован, не се явява в съдебно заседание.

След преценка на доводите, изложени в жалбата, както и предвид позицията на страните, както и след цялостна служебна проверка на решението на основание чл.313 и 314 от НПК, настоящият състав намира жалбата за неоснователна.

От доказателствата по делото, въззивният съд приема за установено от фактическа страна следното:

В началото на есента на 2010 г. подс. К. заедно с неустановено лице по данни на подсъдимия на име В.Ф. пристигнали в България. Те пътували до в гр. Варна с такси от гр. Кълараш и решили да наемат нов модел автомобил, за да се отправят до гр.София. За това се обърнали към туроператорската фирма „Глобъл турс“, с управител свид. С. С., чрез която други фирми рекламирали даването на коли под наем. Идвайки в офиса на „Глобъл турс“ по този повод и след разговор със свид. И., съдружник в това дружество, последната се свързала със свид. Ж.Х. - управител на „Транс Полис" ЕООД, с адрес гр.

Варна, ул. „Преспа"№11, което се занимавало с отдаване на автомобили под наем. Тъй като свид. Х. не разполагал със свободен автомобил, на 28.10.2010 г. се свързал със служител на ЕТ „Лъки Геймс-2-А. Ж.", със собственик и управител А. Ж., за наемането на лек автомобил

„Додж Калибър" 2,0 Л ЦРД, син на цвят с per. № В 8752 РК рама №1B3HBC8A98D633842. Същия ден автомобила бил докаран при свид. Х. от свид. Р.З., упълномощен от Ж. да извършва подобен род сделки с различни леки автомобили, като свид. З. знаел, че автомобила ще се преотдава. След това същия ден свид. В. Б., служител на „Транс Полис" ЕООД - закарал автомобила до офиса на „Глобъл Typс", находящ се в гр.

Варна на бул. „Княз Борис I" до пресечката с ул. „Македония". Там сключил договор с подс. М.К. като срокът на наемане бил до 30.10.2010 г.- 14.30ч.

Впоследствие след обаждане по телефона от подсъдимия до свид. Божков договорът бил продължен до 02.11.2010г., което било обичайна практика, ако наемателят на автомобила не се намира в гр. Варна. След изтичане и на удължения срок до 02.11.2010 г., автомобилът не бил върнат от подс. К.. Свидетелите В.Б. и З. многократно търсили подсъдимия на телефонния номер, който бил оставил за връзка, но телефона бил изключен постоянно.

По никакъв начин не могла да бъде установена връзка с подс. К., който не върнал и автомобила.

В хода на разследването била назначена и изготвена съдебно-оценителна автотехническа експертиза, от заключението на която е видно, че стойността на инкриминираната вещ възлиза на 32 480 лв.

Това заключение първоинстанционният съд кредитирал като обективно, компетентно и пълно.

Първоинстанционният съд възприел горната фактическата обстановка за установена частично от приобщените по реда на чл. 279 ал.2 вр. ал.1 т.2 от НПК обяснения на подс.К. и показанията на свид.Ж.Х., В.Б., С.С., и А.. И. дадени пред съда, тези на свид. Анг. Ж., Кр.Д., Ил.Б., Р.З. и Д.Д., приобщени чрез прочитане по реда на чл.281 ал.1 т.5 и ал.5 вр. ал.1 т.4 и 5 от НПК, заключението на оценителната експертиза и другите писмени материали по делото.

Първоинстанционният съд кретидитирал свидетелските показания на свид. С., И., и Б., с тези на свид. Х., З. и Ж. относно обстоятелствата, при които е станало възможно наемането на процесния автомобил от подсъдимия, последвалото устно продължаване на срока за неамане и окончателното едностранно преустановяване на контакта с тях от подс.К., тъй като приел,ь че те като цяло очертават безпротиворечиво фактологията изложена в обстоятелствената част на обвинителния акт.

Първоинстанционният съд възприел обясненията на подс К. като защитна теза, която е в противоречие с установеното от свид. С., И. и Б., а именно, че само подсъдимият е извършил всички действия по наемане на процесния автомобил.

При така установената по делото фактическа обстановка, настоящият въззивен състав, приема за правилни и направените от първоинстанционния съд правни изводи:

Подсъдимият

К. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпление по чл.206 ал.3 вр. ал.1 от НК , тъй като на

02.11.2010г., в гр.Варна, противозаконно присвоил чужда движима вещ – лек автомобил „Дожд Калибър”, с ДК № В 8752 РК, рама № 1В3НВС8А98D633842, двигател № BYL0405192, на обща стойност 32 480 лева от владението на В. С. Б., собственост на ЕТ „Лъки Геймс-2 – А. Ж.“, представляван от А.И.Ж., която вещ владеел, като обсебването е в големи размери.

Правилно първоинстанционният съд е изложил изводите си относно съставомерността на деянието, като е приел, че е доказано от обективна и субективна страна. Всички тези изводи се споделят и от въззивната съдебна инстанция и не следва да бъдат повтаряни отново. Първоинстанционният съд правилно и обосновано е мотивирал своя съдебен акт, като е анализирал всяко едно от доказателствата събрани не само в хода на досъдебното производство, но и в хода на съдебното следствие, като въззивната инстанция намира тези изводи за правилни и обосновани.

Въззивната инстанция намира, че възведеното против подсъдимия К. обвинение е доказано по несъмнен начин,поради което и правилно първоинстанционния съд го е признал за виновен в извършването на престъплението по чл.206 ал.3 вр. ал.1 от НК.

Обсъждайки и анализирайки доказателствата по делото въззивната инстанция намира, че възраженията на служебния защитник направени в хода по същество на въззивното производство са неоснователни, като взе предвид следното:

1. По възражението относно несправедливостта на определения размер на изпитателния срок, който първоинстанционния съд определил да е четири години, въззивната инстанция намира, че същото е неоснователно, тъй като при индивидуализация на наказанието първоинстанционния съд е приложил разпоредбата на чл. 54 от НК, като е отчел следните обстоятелства: обществената опасност на деянието, която определя като висока, предвид обекта на престъпно посегателство – чужда вещ на стойност, надвишаваща 70 кратния размер на МРЗ за страната за инкриминирания период, чистото съдебно минало на подсъдимия К., но е било отчетено, че предметът на престъплението-лекия автомобил не е възстановен. В този смисъл първоинстанционният съд наложил на подсъдимия М.К. наказание при баланс на смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства – и съобразно предвиденото в санкционната част на нормата на чл.206 ал.3 от НК в минималния размер, а именно „Лишаване от свобода“, за срок от три години. Тъй като така определеното наказание „Лишаване от свобода“ е до три години и подсъдимият К. бил с чисто съдебно минало правилно първоинстанционният съд преценил, че са налице предпоставките за прилагане на института на ”условното осъждане” по чл.66 ал.1 от НК и е определил изпитателния срок малко над минималния размер, предвиден в този текст, а именно четири години. Именно с така определеното наказание, отложено с изпитателен срок от четири години правилно първоинстанционният съд приел, че ще бъдат постигнати целите на специалната и генерална превенция на наказанието визирани в чл.36 от НК, тъй като съзнанието за възможността от привеждане в изпълнение на наказанието при неправомерно действие през периода на изпитателния срок, обезпечава въздържането на подсъдимия и коригиране на ценностната му система.

2. Въззивната инстанция счита, че първоинстанционната присъда следва да бъде потвърдена и в частта си по отношение на предявения граждански иск, тъй като правилно първоинстанционния съд е приел, че предявеният граждански иск е доказан по основание и размер. По отношение твърдението на защитата, че автомобила е намерен и задържан в Румъния, безспорно са налице такива доказателства видно от приложените справки в досъдебното производство и постановлението на прокурор от ВРП за връщане на автомобила. Но видно от справка на ДМОС- сектор СИРЕНЕ МВР-София /л.163 от ДП/ автомобилът е задържан в Румъния. Не са били установени следи от поправка върху номерата на рама и двигател. Румънските власти не са установили връзка между М.К. и задържания автомобил. Преписката била изпратена на прокуратурата в Констанца.Видно от постановление на прокурор от ВРП от 24.11.2014г. /л.183 от ДП/ същият е постановил връщането на автомобила на ощетеното юридическо лице.

Безспорно било установено, че документите на автомобила- големия и малкия талон са унищожени, а самият автомобил бил снет от отчет. В този смисъл въззивната инстанция намира, че правилно първоинстанционният съд е уважил предявения от ощетеното юридическо лице граждански иск, доколкото получаването физически на инкриминирания автомобил е невъзможно. В този смисъл въззивната инстанция намира и това възражение на защитата за неоснователно.

Въззивната инстанция счита, че първоинстанционната присъда следва да бъде потвърдена и в частта си по отношение на направените съдебно-деловодни разноски и по отношение на ДТ върху уважения граждански иск, както и присъдените разноски на НБПП.