Решение № 970 от 20.01.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 970 гр. София, 20.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 85 СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА

ТОШЕВА при участието на секретаря ИВАНА ЛЮДМ. СТОЕВА като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА ТОШЕВА

Гражданско дело № 20241110128853 по описа за 2024 година

Производството е образувано по искова молба /уточнена с молба с вх. № 366032/14.11.2024 г./ на „****“ ЕАД срещу Н. Ж. С. и П. А. Д., с която са предявени установителни искове по реда на чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК с искане да се признае за установено, че ответниците дължат на ищеца разделно – всеки ответник по 1/2, задълженията за топлоснабден имот, находящ се в гр. ****, с абон. № 302835, а именно всеки ответник дължи на ищеца следните суми: 1 405.47 лв. – стойност на доставена топлинна енергия през периода от 01.05.2020 г. до 31.03.2022 г., ведно със законната лихва от 13.02.2024 г. до изплащане на вземането; 300.98 лв. – мораторна лихва за периода от 15.09.2021 г. до 24.01.2024 г.; 12.17 лв. – стойност на извършена услуга дялово разпределение през периода от 01.12.2020 г. до 31.03.2022 г., ведно със законната лихва от 13.02.2024 г. до окончателното плащане; 3.04 лв. – мораторна лихва за периода от 15.02.2021 г. до 24.01.2024 г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 8448/2024 г. по описа на СРС, 85 състав. Претендират се разноски и юрисконсултско възнаграждение.

Ищецът твърди, че е налице договорно отношение за продажба на топлинна енергия за битови нужди с ответниците в качеството им на собственици на топлоснабдения имот през процесния период, към което са приложими общите условия на ищцовото дружество, без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че е доставил за исковия период топлинна енергия за имот с абон. № 302835, като ответниците не са заплатили дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени от „*****“ ЕООД по реда за дялово разпределение. Излага, че ответниците са изпаднали в 1 забава. Твърди, че съгласно чл. 36 вр. чл. 22 от общите условия цената за извършване на услугата дялово разпределение се дължи от потребителите на ищцовото дружество, което е сключило договор с фирмата за дялово разпределение.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът П. А. Д. е подал отговор на исковата молба, с който оспорва предявените искове като неоснователни. Оспорва наличието на договорно отношение с ищеца. Оспорва реалното потребление на топлинна енергия. Счита за неприложима методиката към Наредба № Е-РД-04-1/12.03.2020 г. за топлоснабдяването поради противоречието й със ЗЕ /чл. 155, ал. 2 и ал. 3 и чл. 38б, ал. 1, т. 3/ и с правото на ЕС /чл. 101 и чл. 107 ДФЕС и чл. 9 и чл. 10 от Директива 2012/27/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 25.10.2012 г./. Оспорва годността и изправността на топломера в абонатната станция, поради което счита, че неговите измервания не са достоверни. Възразява, че е нарушено и изискването на чл. 46, ал. 3 от Наредба № 16-334 за топлоснабдяването относно присъствието при отчитането на оторизиран представител на собствениците. Оспорва размера на приспаданите технологични разходи в абонатната станция. Оспорва стойността на топлинната енергия за отопление, битово горещо водоснабдяване и сградна инсталация.

Възразява, че счетоводството на ищеца е водено нередовно. Изтъква, че не са издавани и не са му изпращани фактури на негово име, а дори и да бяха, те не отразяват реално потребена топлинна енергия и издаването им би представлявало нелоялна търговска практика, защото се касае за непоискана доставка. Поради неоснователност на главното вземане и поради неиздаване на фактури оспорва иска за лихва за забава като неоснователен. Релевира възражение за изтекла погасителна давност. Моли за отхвърляне на исковете. Претендира разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответницата Н. Ж. С. е подала отговор на исковата молба, с който оспорва предявените искове като неоснователни. Релевира възражение за нищожност и недопустимост на заповедта за изпълнение. Оспорва наличието на договорно отношение с ищеца. Възразява срещу прилагането на чл. 153, ал. 1 ЗЕ. Твърди, че живее на друг адрес и няма достъп до процесния имот. Изтъква, че не е приела общите условия на ищеца. Релевира възражение за неравноправност на клаузи от общите условия на ищцовото дружество, както и за противоречие със ЗЗП. Възразява, че е налице непоискана доставка.

Оспорва приложимата цена на топлинната енергия, която намира за едностранно определена от ищеца, защото тя не е изразявала съгласие да закупува топлинна енергия на пределната цена, определена от КЕВР. Изтъква, че ищецът не е представил първични счетоводни документи, а извлечението от сметка няма доказателствена сила. Счита, че дяловото разпределение е извършено неправилно и че топломерът е бил неизправен. Излага, че сумите са завишени и не отговарят на реалното потребление. Сочи, че отчислените технологични загуби в абонатната станция за сметка на ищеца са силно занижени. Твърди, че в имота няма радиатори, а е ползвана само топлинна енергия за битово горещо водоснабдяване. Оспорва дължимостта на суми за топлинна енергия за сградна инсталация.

Оспорва иска за мораторна лихва върху стойността на топлинната енергия при твърдения, че начисляването на мораторни лихва върху прогнозни сметки е нищожно. Оспорва 2 претенцията за дялово разпределение, като счита, че сумата е дължима към трето лице.

Релевира възражение за изтекла 3-годишна погасителна давност. Моли за отхвърляне на предявените искове. Претендира разноски.

Третото лице – помагач на ищеца „*****“ ЕООД изразява становище за основателност на исковете, като твърди, че дяловото разпределение е извършвано в съответствие с действащата нормативна уредба.

Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира от фактическа и правна страна следното:

Предявени са по реда на чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК искове за установяване дължимост на суми, за които е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 8448/2024 г. по описа на СРС, 85 състав. Исковете са допустими като предявени в срока по чл. 415, ал. 4 ГПК, при наличие на подадени в срок възражения срещу заповедта и в предметните и субективни предели на заявлението и издадената заповед по чл. 410 ГПК.

Възраженията на ответницата С. за нищожност на заповедта по чл. 410 ГПК са неоснователни. В случая тя е издадена от надлежен орган, действал в надлежен състав, в рамките на правораздавателната власт на съда, в писмена форма, подписана е от съдията и волята на съда е напълно разбираема, поради което тя представлява валиден съдебен акт.

Относно възражението за липса на разпореждане, обективиращо преценката на съда за наличие на предпоставките за издаване на заповед за изпълнение, следва да се посочи, че особеност на заповедното производство е различното наименование на актовете, с които съдът се произнася по същество на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в зависимост от това дали заявлението се уважава или се отхвърля и тяхното задължително съдържание. Разпоредбата на чл. 411 ГПК задължава съда при уважаване на заявлението да издаде заповед за изпълнение, като именно в нея се обективира правораздавателната му воля, а от разпоредбата на чл. 413, ал. 2 ГПК е видно, че разпореждане се постановява, единствено когато заявлението подлежи на отхвърляне изцяло или отчасти. Ето защо липсата на отделно разпореждане, в което съдът да констатира наличието на предпоставките за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, не води до нищожност на заповедта.

На следващо място, заповедта е издадена изцяло в съответствие с подаденото редовно заявление, обективиращо твърденията на заявителя за притежаваните от него вземания, поради което тя не е и недопустима.

Основателността на исковите претенции с правна квалификация чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ за цената на доставената топлинна енергия се обуславя от наличието на следните предпоставки: съществуването на договорни отношения между страните за доставка на топлинна енергия; реално доставена такава през процесния период, размерът на която да възлиза на претендираната сума; вземането да е станало изискуемо. Съгласно правилото на чл. 154, ал. 1 ГПК установяването на горните обстоятелства е в тежест на ищеца.

3

По правило източник на договорно правоотношение е договорът. Този начин на облигационно обвързване е приложим и в областта на продажбата на топлинна енергия предвид разпоредбата на чл. 149, ал. 1, т. 6 ЗЕ. Същевременно законът предвижда хипотеза на договорно обвързване и без наличието на изричен писмен договор, а именно – когато се касае за топлоснабдена сграда – етажна собственост, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване върху самостоятелен обект в етажната собственост са клиенти на топлинна енергия, т.е. те са страни по договорното правоотношение с доставчика /чл. 153, ал.

1 ЗЕ/. Законът по императивен ред приема, че договорът се смята за сключен със самия факт на придобиване на имота с новия собственик /собственици/ или вещен ползвател на същия.

В коментираната хипотеза законът приравнява придобиването на право на собственост или вещно право на ползване върху топлоснабдения имот със сключването на договор с топлопреносното предприятие, а развитите от ответницата С. доводи за неприложимост на разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ поради противоречие с разпоредби от Конституцията и от ЗЗП и с норми от общностното право са неоснователни.

В случая от Договор за продажба на държавен недвижим имот по реда на Наредбата за държавните имоти /л. 17 – 18/ се установява, че на 02.12.1991 г. ответниците са придобили правото на собственост върху имот, чиято идентичност с процесния имот е видна от Удостоверение с изх. № 7000-746/28.05.2012 г., издадено от Столична община – Район „****“ /л. 19/. При липса на други данни съдът приема, че те са придобили имота в съсобственост при равни квоти. Изяснява се от Нотариален акт за продажба на недвижим имот № 27, том І, рег. № 2232, дело № 24/2022 г. на нотариус **** /л. 15 – 16/, че ответниците са продали имота на 21.03.2022 г. Следователно те са били негови собственици при равни квоти през процесния период. В качеството си на съсобственици ответниците са материалноправно легитимирани да отговарят за задълженията, произтичащи от доставката на топлинна енергия в имота им през исковия период, съразмерно на правата си в съсобствеността. Предвид обстоятелството, че цената на доставената топлинна енергия в случая се претендира на договорно основание, обстоятелството дали ответницата С. фактически е живяла в имота и дали е имала достъп до него е неотносимо.

Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от КЕВР.

По възражението на ответницата С. срещу установения начин на приемане на ищцовите общи условия следва да се посочи, че наличието на общ законодателен принцип не изключва възможността законодателят в определени хипотези да уреди отклонения от този режим. В този случай изключенията ще се регулират от специалната норма, а не от общата. В случая отклонението от общите разпоредби на ЗЗД и ТЗ относно начина на приемане на общите условия и обвързващия им характер за страните по договора е уредено с нормативен акт от същия вид – закон, какъвто представлява ЗЕ. Следователно прилагат се специалните правила на чл. 150 ЗЕ, а не общият режим по ЗЗД и ТЗ. Чл. 150, ал. 2 ЗЕ предвижда, че топлопреносните предприятия задължително публикуват одобрените от комисията общи условия най-малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово 4 топлоснабдяване, като общите условия влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителите. В случая с Определение № 45026/05.11.2024 г., в което е инкорпориран изготвеният от съда проект за доклад, приет за окончателен без възражения на страните, им е съобщено, че на съда е служебно известно публикуването на Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „****“ ЕАД на клиенти в град София, одобрени с Решение № ОУ-1/27.06.2016 г. на КЕВР, в един централен и в един местен всекидневник. Следователно те са влезли в сила и представляват част от съдържанието на договорното правоотношение между страните по настоящото дело. В случая не са релевирани нито твърдения, нито има данни ответниците да са упражнили правото си по чл. 150, ал. 3 ЗЕ на възражение срещу приложимите общи условия.