Определение № 33892 от 14.08.2025, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 33892 гр. София, 14.08.2025 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 50 СЪСТАВ, в закрито заседание на четиринадесети август през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ДЕСИСЛАВА ИВ. ТОДОРОВА като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА ИВ. ТОДОРОВА Гражданско дело № 20241110165163 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 248 от ГПК. Oбразувано е по молба на адв. Д.

М., процесуален представител на ищцата, за изменение на постановеното по делото съдебно решение в частта за присъдената разноска за възнаграждение на адвокат, по съображения, че не е определена в съответствие с фактическата и правна сложност на делото, в т.ч. с ДДС, при което да бъде присъдена и сумата 77,46 лв.

Насрещната страна не взима становище.

Съдът, като взе предвид изложените доводи, доказателствата по делото и закона, приема следното:

Молбата е подадена в срока по чл. 248, ал. 1 от ГПК, поради което е допустима.

Разгледана по същество молбата е неоснователна. Съгласно решението, съдът осъжда „В“ АД да заплати на Еднолично адвокатско дружество „Д. М.“, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 38, ал. 2, вр. ал.1, т. 2 от ЗА, сумата 387,28 лева – адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ. Съдът е уважил предявения от ищеца иск иск по чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, във вр. чл. 22 от ЗПК и от части по чл. 55, ал. 1, пр. I от ЗЗД. Разноската е определена съразмерно на уважената част от иска. Съдът не констатира обстоятелства, които да налагат ревизиране на преценката, обективирана в мотивите на съдебното решение по отношение отговорността на страните за съдебните разноски.

Предвид защитавания материален интерес, очакваните процесуални действия, които е било необходимо да се извършат от адвоката по делото, с оглед на фактическата и правна сложност на спора, без явяване в съдебно заседание; като съобрази разясненията с Определение № 29/20.01.2020 г. по ч. т. д. № 2982/2019 г., ВКС, ІІ т. о., и че защитата по осъдителния иск включва и тази по установителния иск, чиято основателност е правнорелевантен факт за възникване на правото по чл.

55, ал.1, пр. I от ЗЗД така определеното възнаграждение е онази необходима и разумна разноска, която се следва. Претендираното ДДС от адвоката е част от определеното възнаграждение. При преценка на размера на възнаграждение на оказалия безплатна помощ адвокат, съответният съд следва да съобрази вида на осъществената правна защита на всяка от страните и процесуалното им положение в образуваното двустранно, състезателно исково производство, фактическата и правна сложност на делото и извършените от пълномощниците 1 им процесуални действия. Определянето на размера на възнаграждението на процесуалните представители в процеса следва да се ръководи от принципа на равностойност, така че двете групи пълномощници, осъществяващи процесуални представителство срещу възнаграждение, с оглед липсата на други критерии за различно оценяване на техния труд, да са равнопоставени. За да приложи този принцип, съдът следва да изходи и от обема на извършените процесуални действия. С Решение на СЕС (втори състав) от 25.01.2024 г. по дело С-438/22 г. , т.1 е прието, че член 101, параграф 1 ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС трябва да се тълкува в смисъл, че ако установи, че наредба, която определя минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална правна уредба, противоречи на посочения член 101, параграф 1, националният съд е длъжен да откаже да приложи тази национална правна уредба по отношение на страната, осъдена да заплати съдебните разноски за адвокатско възнаграждение, включително когато тази страна не е подписала никакъв договор за адвокатски услуги и адвокатско възнаграждение. Предвид това съдът не е обвързан от същата наредба, тъй като има право да определя размера на възнаграждението, в хипотезите, в които законът му възлага това (в т.ч. чл.38 от ЗАдв). Ето защо, съдът ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ Молба вх. №232215/02.07.2025 г. по описа на СРС с правно основание чл. 248 от ГПК на Еднолично адвокатско дружество „Д. М.“, чрез адв. Д. М..

Определението може да се обжалва с частна жалба пред Софийски градски съд в едноседмичен срок от връчването му на страните.

Препис от настоящото определение да се връчи на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 2