Определение № 286 от 28.04.2026, Окръжен съд - Плевен

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 286 гр. Плевен, 28.04.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН в публично заседание на двадесет и осми април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ГЕОРГИ К. ГРЪНЧАРОВ

Членове:

КРАСИМИР ИВ. ПЕТРАКИЕВ

ДАЯНА СТ. ВАСИЛЧИНА при участието на секретаря АНЕЛИЯ Й. ДОКУЗОВА в присъствието на прокурора Х. П. С. като разгледа докладваното от ДАЯНА СТ. ВАСИЛЧИНА Въззивно частно наказателно дело № 20264400600326 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл.64, ал.7 и сл. от НПК.

Образувано е по постъпила въззивна жалба, депозирана от В. Н. М. с ЕГН:********** – обвиняем по ДП по пр. № ****/2026г. по описа на РППлевен чрез процесуалния му представител адв. И. от *** с искане за изменение на Определение №49 от 23.04.2026г., постановено по ЧНД №100/2026г. по описа на РС-Никопол, с което е взета на основание чл.64, ал.1 от НПК мярка за неотклонение „Задържане под стража“ спрямо В. Н. М..

Навеждат се доводи, че не са налице предпоставки за вземане на найтежката мярка за неотклонение и процесуална принуда. Прави се искане за изменение на определението за мярката за неотклонение и евентуалното определяне на по-лека мярка за процесуална принуда, в това число „Домашен арест“.

В съдебно заседание жалбата изцяло се поддържа, както от защитника, така и лично от обвиняемия.

Обвиняемият В. Н. М. заявява, че иска съдът да измени наложената му мярка за неотклонение в по-лека.

Процесуалният представител на Окръжна прокуратура-Плевен сочи, че определението е правилно и като такова следва да бъде потвърдено, тъй като от материалите по досъдебното производство, събрани към настоящия момент, се установява както пряката съпричастност на обвиняемия към инкриминираната дейност, така и опасност обвиняемият да се укрие или да извърши престъпление.

1

Плевенският окръжен съд, като взе предвид становищата на страните и се запозна с материалите по делото, както и след цялостна проверка на обжалваното определение на първоинстанционния съд намира следното:

Жалбата е депозирана от процесуално легитимирана страна, в законоустановения в чл. 64, ал. 6 от НПК срок, поради което същата се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество, същата е НЕОСНОВАТЕЛНА, поради следните съображения:

С постановление за привличане на В. Н. М. е привлечен към наказателна отговорност за това, че На 19.04.2026г. в ***, на ***, в посока на движение с.***, управлявал МПС – челен товарач марка „Мерло“ с рег. №*******, собственост на „Евро Си Комерс“ ЕООД с ЕИК *********, с концентрация на алкохол в кръвта си над 0,5 на хиляда, а именно1,16 на хиляда, установено по надлежният ред с техническо средство, след като е осъждан с влязла в сила присъда – споразумение № 32/26.07.2023г. на РС Никопол, в сила от 26.07.2023г. за същото престъпление – престъпление по чл.343б, ал.2 от НК.

Проверяващата инстанция на

ОС-Плевен намери, че първоинстанционният съд е дал правилен отговор на въпроса относно наличието към настоящия момент на достатъчно фактически данни, събрани по предвидения в НПК ред, които позволяват изграждане на обосновано предположение за съпричастност на обвиняемия в извършване на инкриминираните деяния, за които е бил привлечен. Същото, както правилно и законосъобразно е приел и първоинстанционният съд, се извежда на база събраните до момента доказателства, в това число протоколите от извършените действия по разследването, а именно от разпитите на свидетелите Н. и Ф., от протокола за оглед на веществено доказателство, ведно с фотоалбум, от назначената и изготвена на досъдебното производство съдебна оценителна експертиза, на база приобщените писмени доказателства, в това число електронна справка за съдимост на обвиняемото лице, характеристична справка.

Въз основа така цитираните доказателствени материали, без да навлиза в конкретика при обсъждане на доказателствата, съгласно изискванията на СЕС - по Дело C-310/18, преценени в тяхната съвкупност и логическа връзка, може да се изведе обосновано предположение, относно участието и ролята на обвиняемия в инкриминираното деяние. Сред кориците на делото са налице данни, които към настоящия момент не разколебават подозренията на държавното обвинение за извършени деяния по работната към настоящия момент квалификация. Същото е достатъчно, предвид характера на настоящото производство, като не се изисква категоричност и убеденост в участието на обвиняемия в инкриминираната дейност, а обсоновано предположение, каквото в случая е налице (в този смисъл е и делото „И. срещу България“).

2

На следващо място, РС-Никопол правилно е приел, че са налице към настоящия момент и двете визирани в разпоредбата на чл. 63, ал.1 от НПК опасност от укриване и извършване на друго деяние от обвиняемия, като следва да бъде добавено следното:

За наличието на такава опасност съдът съгласно съдебната практика, включително и тази на ЕСПЧ, може да се изхожда от всички релевантни фактори, сред които са характера, морала, имуществото на лицето, строгостта на очакваното наказание и общественото безпокойство за определено време.

В настоящия случай, правилно първоинстанционният съд е анализирал детайлно, всестранно и обективно наличните данни, касаещи личността на обвиняемия, достигайки до правилния извод, че в настоящия случай се касае за лице с висока степен на обществена опасност.

От наличните данни по делото, касаещи съдебното минало на обвиняемия, се установява, че същият е осъждан за извършени престъпления в период, близък до настоящата деятелност. Същата е извършена в тригодишния изпитателен срок по НОХД № 137/2023 г. по описа на PC-Никопол, в сила от 26.07.2023 г. за извършено престъпление по чл.343б, ал.1 от НК, което е обусловило и квалификацията по чл.343б, ал.2 от НК. В този смисъл се касае не за единичен инцидентен акт на управление на МПС след употреба на алкохол, а за няколко такива. Настоящата деятелност е извършена в един сравнително близък до предходна такава проява период, със съзнанието, че обвиняемият вече е бил осъждан за друго такова престъпление.

Именно данните за личността на обвиняемия, които първоинстанционният съд правилно и законосъобразно е преценил в съдебния си акт, преценявани в съвкупност с настоящата деятелност, която не е еднократна, сочат за наличие на реална опасност обвиняемият да извърши ново деяние, предвид данните за честа употреба на алкохол.

В този смисъл настоящият въззивен състав намира, че целите, визирани в разпоредбата на чл.57 от НПК биха се изпълнили в най-голяма степен с постановяване на мярка за неотклонение „Задържане под стража“.

Поради гореизложеното въззивният съд счита, че определението на Районен съд-Никопол, с което е взета мярка за неотклонение „Задържане под стража“, е правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено.

Водим от горното, Плевенски окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение №49 от 23.04.2026г., постановено по ЧНД №100/2026г. по описа на РС-Никопол, с което е взета на основание чл.64, ал.1 от НПК мярка за неотклонение „Задържане под стража“ спрямо В. Н. М. с ЕГН:********** – обвиняем по ДП по пр. № ****/2026г. по описа на РП3 Плевен.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на жалба и протест.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4