Определение № 11013 от 14.08.2025, Районен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 11013 гр. Варна, 14.08.2025 г.

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 33 СЪСТАВ, в закрито заседание на тринадесети август през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Нела Кръстева като разгледа докладваното от Нела Кръстева Гражданско дело № 20243110101156 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.248 ГПК.

Постъпила по делото е молба с правно основание чл. 248 ГПК от ответниците Е. С. Станева и П. П. П., с която се иска изменение на постановеното по делото решение, в частта за разноските. Ответниците молят да им бъдат присъдени и разноски в размер на 390 лева, сторени по назначената съдебно-счетоводна експертиза.

В предоставения срок, насрещната страна не е депозирала отговор.

С оглед гореизложената фактическа обстановка и при съобразяване на относимите правни норми, съдът намира следното:

Депозираната молба по реда на чл. 248 ГПК е подадена в законовоустановения срок, от процесуално легитимирано лице, поради което се явява допустима и подлежи на разглеждане по същество.

Разпоредбата на чл.248, ал.1 ГПК предвижда възможност в срока за обжалване, а ако е необжалваемо – в едномесечен срок от постановяване на решението, по искане на страните съдът да допълни или да измени решението в частта му за разноските.

По настоящото дело съдът е постановил Решение № 1628/11.05.2025г., с което предявения иск по чл. 422 ал. 1 ГПК вр. чл. 415, ал. 1 т. 1 ГПК от „МИВАВИС“ ЕООД срещу Е. С. С. и П. П. П., е бил изцяло отхвърлен.

Предвид изхода от спора в полза на всеки от двамата ответници са присъдени разноски от по 800 лева, представляващи заплатено адвокатско 1 възнаграждение в заповедното и исковото производство, представените доказателства и списък по чл. 80 ГПК. съгласно

Съгласно нормата чл. 78, ал. 3 ГПК ответникът също има право да иска заплащане на направените от него разноски съразмерно с отхвърлената част от иска. В случая искът е отхвърлен изцяло и на ответниците се дължат сторените от тях разноски.

По делото е приет, представен от ответниците, списък на разноските по чл. 80 ГПК /л. 84/, с който са поискани разноски само за заплатеното от ответниците адвокатско възнаграждение.

По делото е била назначена ССчЕ с първоначално определен депозит от по 100 лева за ищеца и ответниците. Представено е платежно нареждане от ответника П. видно от което е заплатен депозита от 100 лева. В последното о.с.з. на вещото лице е определено окончателно възнаграждение в размер на 490 лева и с определение ответниците са осъдени да заплатят разликата от 290 лева.

Съдът присъждайки с решението разноските в полза на ответниците е съобразил приетия списък по чл. 80 ГПК и с това, което страната е поискала.

Видно от същия са претендирани разноски само за адвокатско възнаграждение в заповедното и исковото производство. До приключване на устните заседания ответниците не са претендирали присъждането на разноски за изготвената експертиза, нито е представен нов списът с разноски по чл. 80 ГПК. Страната сама е направила избор, кои разноски да претендира и да й бъдат репарирани.

След, като страната е представила списък по чл. 80 ГПК и сама е претендирала определени разноски в съответния размер, то следва да се съобразят само тези разноски, посочени в списъка по чл. 80 ГПК (проявление на принципа на диспозитивно начало), но не и други разноски, дори и такива да са направени. В този смисъл е и практиката на ВКС обективирана в Определение № 50006 от 13.03.2023г. по ч.гр.д. № 3172/2022г. по описа на II гр.о. на ВКС. Именно при съобразяване на сторените разноски посочени в представения списъка по чл. 80 ГПК, съдът е присъдил в полза на ответниците разноски за адвокатско възнаграждение.

С писмената защита на ответниците, представена с молба от 22.04.2025 г., се твърди, че към нея представят доказателства за действително заплатен допълнителен депозит за вещо лице и молят същия да им бъде заплатен.

2

Действително обаче липсват и не са представени каквито и да е доказателства за заплащане на сумата от 290 лева, представляващи допълнителен депозит за експерта. Предвид разясненията дадени с ТР №6/2012г. по т.д. № 6/2012г. на ВКС, съдебни разноски се присъждат само когато са представени доказателства за реалното им извършване. От граматическото тълкуване на хипотезите, очертани в чл. 78 ГПК се извежда, че само заплатените от страната разноски подлежат на възмездяване - така например чл. 78, ал. 1 ГПК регламентира кои от вече заплатените разноски страната може да претендира в хипотеза на уважен неин иск, чл.78, ал.3 ГПК урежда възможност и за ответника да иска заплащане при отхвърляне на иска на вече заплатените от него разноски. Следователно процесуалният закон урежда единствено случаите, при които разноските са заплатени.

Предвид изложеното, искането за изменение на постановеното съдебно решение в частта за разноските, следва да се остави без уважение.

Воден от изложеното и на основание чл. 248 от ГПК, съдът ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВИЖЕНИЕ молба вх. №48274/02.06.2025г., депозирана от ответните страни Е. С. Станева и П. П. П., за изменение на Решение № 1628/11.05.2025г., постановено по гр.д. № 1156/2024г. по описа на ВРС, в частта на разноските, на основание чл. 248 ГПК.

Определението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчване препис на страните, пред Варненски окръжен съд.

Съдия при Районен съд – Варна: _______________________ 3