Решение № 295 от 28.09.2022, Окръжен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 295 гр. Пазарджик, 27.09.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Красимир Г. Ненчев

Членове:

Албена Г. Палова

Николинка Попова при участието на секретаря Галина Г. Младенова като разгледа докладваното от Красимир Г. Ненчев Въззивно гражданско дело № 20225200500286 по описа за 2022 година

І.Развитие на съдебното производство.

Районен съд Пазарджик е сезиран с искова молба ,подадена от търговското дружество „Теленор България “ ЕАД, ЕИК 130460283, със седалище и адрес на управление на дейността гр. С.,ж.к. „М. 4 „ ,“Бизнес парк С.

„,сграда № 6, против М. О. М. , ЕГН **********, от с. М. , ул. „Т. „ № 5.

Исковата молба има за предмет заплащане на дължими и неплатени месечни такси за ползвани мобилни услуги ,неплатени лизингтови вноски и заплащане на сумата 232,26лв. , представляваща договорна неустойка за предсрочно прекратяване на договора .

С Решение № 168/ 16.02.2022г. на районен съд Пазарджик ,постановено по гр. д. № 3270/ 2020г.по описа на същия съд , иска за заплащане на договорна неустойка е отхвърлен изцяло,като неоснователен.

Решението на районния съд се обжалва с въззивна жалба от ищеца, търговското дружество„Теленор България “ ЕАД, ЕИК 130460283,подадена чрез пълномощника на страната. Във въззивната жалба се твърди ,че решението на районния съд в обжалваната част е неправилно, поради нарушение на материалния закон. Моли съда да се отмени решението на районния съд и се постанови ново решение по съществото на спора , с което се уважи предявения иск. Не сочи нови доказателства .

В срока по чл. 263 ал. І от ГПК е постъпил писмен отговор от противната страна , подаден чрез пълномощника на страната. В писмения отговор се оспорва въззивната жалба . Моли съда решението на районния съд , като правилно и законосъобразно да се остави в сила , а жалбата да се отхвърли, като неоснователна . Не сочи нови доказателства във въззивното производство .

ІІ. Правни изводи .

Решението на районния съд е валидно ( постановено е при спазване разпоредбите на чл. 235 от ГПК) и процесуално допустимо.

Разгледано по същество решението на районния съд е правилно и законосъобразно.

1

Районен съд Пазарджик е сезиран с установителен иск , за заплащане на сумата 232,26лв. , представляваща уговорена между страните договорна неустойка .

Правното основание на иска е чл. 422 ал. 1 от ГПК във вр. с чл. 415 от ГПК и чл. 92 ал. І от ЗЗД. Фактическият състав на правната норма по чл. 92 ал. 1 от ЗЗД е следния :

1/ Неустойката да е уговорена от страните или да се дължи по силата на закон или друг нормативен акт;

2/ Кредиторът да е изправна страна по договора –да е изпълнил задълженията си или е бил готов да ги изпълни ;

3/ Длъжникът да е неизправна страна по договора-виновно да не е изпълнил изцяло задълженията си или да ги е изпълнил частично , лошо или със забава ;

4/ Предвид разпоредбата на чл. 92 ал. І от ЗЗД неустойката обезщетява за вредите от неизпълнението , без да е нужно те да се доказват. Следователно , кредиторът е освободен от задължението да доказва , както настъпването на вредите , така и техния размер.В това се състои обезщетителната функция на неустойката .

Установено е по делото ,че н а 08. 06. 2018г. страните са сключили Договор за мобилни услуги.Срокът на договора е 24 месеца или до 08. 06. 2020г. На 25. 08. 2018г. страните са сключили Допълнително споразумение към договора за мобилни услуги. С допълнителното споразумение срока на договора е останал същия ,до 25. 08.

2018г. В договора и в допълнителното споразумение страните са приели,че при предсрочно прекратяване на договора по вина на потребителя или при неизпълнение на задълженията по договора и Общите условия потребителя дължи неустойка в размер на месечните такси до крайния срок на договора , но неповече от три месечни такси .

В исковата молба ищеца твърди,че договора за мобилни услуги е прекратен едностранно от мобилния оператор преди изтичане срока на договора , тъй като потребителя не е заплатил три последователни месечни абонаментни такси на обща стойност 106, 62лв. На това основание , поради предсрочното прекратяване на договора по вина на потребителя ищцовото дружество претендира заплащането на договорената неустойка .

Въззивната инстанция намира за обоснован и законосъобразен извода на първоинстанционния съд за това ,че не е доказан от ищцовото дружество факта на предсрочното прекратяване на договора от страна на мобилния оператор.

Според текста на чл. 20а ал. 2 от ЗЗД договорите могат да бъдат изменени , прекратени,развалени или отменени само по писмено съгласие на страните или на основанията , предвидени в закона . Законът допуска и едностранното прекратяване или разваляне на договора преди изтичане срока на договора ( виж чл. 87 от ЗЗД) , но това следва да стане с писмено изявление на едната страна до другата страна , в което да бъде обективиран факта на прекратяване на договора и основанията за прекратяването . Поделото не са представени писмени доказателства за едностранното прекратяване на договора от страна на мобилния оператор ,преди изтичане срока на договора, каквито са твърденията в исковата молба. Едностранното прекратяване на един двустранен договор не настъпва по право ( по силата на закона), а след волеизявление на изправната страна по договора до неизправната страна .

Ето защо следва да се приеме ,че договора е прекратен с изтичане срока на договора ,а не по рано .

В заключение следва да се отбележи,че в исковата молба няма изложени обстоятелства за това кога и как е станало едностранното прекратяване на договора от страна на мобилния оператор . Единствено съществува твърдението на ищеца за едностранното прекратяване на договора.

На основание чл.271 ал.1 от ГПК решението на районния съд в обжалваната част следва да се потвърди , като правилно и законосъобразно .

С оглед изхода на спора пред въззивната инстанция и на основание чл.78 ал. 3 от ГПК ще следва да се осъди жалбоподателя да заплати в полза на ответника по въззивната жалба сумата 300лв. , представляваща сторени разноски за възнаграждение на един адвокат пред въззивната инстанция .

Предвид на гореизложеното и на основание чл. 235 от ГПК , във вр. с чл. 271 ал. І от ГПК и чл.272 от ГПК Пазарджишкия окръжен съд

РЕШИ:

2

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 168/ 16.02.2022г. на районен съд Пазарджик ,постановено по гр. д. № 3270/ 2020г.по описа на същия съд , с което иска за заплащане на договорна неустойка е отхвърлен изцяло,като неоснователен.

ОСЪЖДА Теленор България “ ЕАД, ЕИК 130460283, със седалище и адрес на управление на дейността гр.

С.,ж.к. „М. 4 „ ,“Бизнес парк С. „,сграда № 6, да заплати в полза на М. О. М. , ЕГН **********, от с. М. , ул. „Т.

„ № 5, сумата 300лв. , представляваща сторени разноски за възнаграждение на един адвокат пред въззивната инстанция .

На основание чл. 280 ал. 3 т. 1 от ГПК( гражданско дело с цена на иска под 5 000 лв. ) решението на въззивната инстанция не подлежи на касационно обжалване .

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3