Определение № 648 от 14.10.2024, Окръжен съд - Кюстендил

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 648 гр. Кюстендил, 11.10.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, III СЪСТАВ, в закрито заседание на единадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Росица Б. Савова

Членове:

Татяна Хр. Костадинова

Йоана Н. Такова като разгледа докладваното от Йоана Н. Такова Въззивно частно гражданско дело № 20241500500447 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 274 и сл. от ГПК.

Образувано е по частна жалба с вх. № 6134/07.06.2024 г., депозирана от В. А. В., действаща чрез пълномощника адв. Б. К., насочена против Определение № 430 от 25.04.2024 г., постановено по ч. гр. д. № 119/2024 г. по описа на Районен съд – Дупница, ГО, V състав, с което и на основание чл. 415, ал. 5 ГПК е обезсилена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.

410 ГПК с № 136/02.02.2024 г., издадена по ч. гр. д. № 119/2024 г. и е прекратено производството по делото.

В частната жалба е застъпено становище за необоснованост и неправилност на атакувания съдебен акт. Сочи се, че неправилно първоинстанционния съд е приел, че не са представени своевременно от заявителя доказателства за предявяване на иск срещу подалия възражение длъжник. Твърди се, че в законоустановения едномесечен срок заявителят е подал искова молба, която изпратил чрез „Б.П.“ ЕАД, но поради допусната техническа грешка, същата била адресирана до съдебния състав разглеждащ ч.гр.д. № 119/2024 г., вместо до регистратурата на съда. Такава била допусната и в самата пощенска разписка като в нея вместо ч.гр.д. № 119/2024 г. било посочено ч.гр.д. № 118/2024 г. Счита се, че доколкото предявеният иск е адресиран до заповедния съд в срока за представяне на доказателства, то срокът за последното е бил спазен, поради което и неоснователно заповедта за изпълнение е била обезсилена. Аргументира се становището, че заповедния съд е следвало на основание чл. 118, ал. 2 ГПК да изпрати предявения иск на надлежния съд и да уведоми заявителя за това обстоятелство, ако е счел, че искът не му е подсъден. Направено е искане въззивният съд да изиска ч.гр.д.

№ 118/2024 г. по описа на РС-Дупница.

1

Заявено е искане за отмяна на обжалваното определение, с което заповедта за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК е обезсилена, като неправилно и незаконосъобразно.

Към частната жалба е приложена искова молба /без входящ номер/, както и касов бон за заплатена пощенска услуга от 18.04.2024 г.

В срока по чл. 276, ал. 1 ГПК е подаден отговор от насрещната страна – В. М. В., с който се оспорва частната жалба като неоснователна и се иска от въззивния съд да остави същата без уважение. Сочи се, че към 19.04.2024 г. в регистратурата на съда не е постъпвала искова молба, като се твърди, че подадената такава от заявителя по ч.гр.д. № 117/2024 г. съдържа осъдителен петитум, поради което не може да се приеме, че указанията за предявяване на иск за установяване на вземането по заповедта, са изпълнени.

Кюстендилският окръжен съд, Гражданско отделение, III състав, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:

На 22.01.2024 г. в РС-Дупница е постъпило заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, депозирано от В. А. В. чрез пълномощник адв. Д. Д. срещу В. М. В., по което е образувано ч. гр. д. № 119/2024 г. по описа на същия съд.

На 02.02.2024 г. Районен съд –Дупница е издал заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК с № 136/02.02.2024 г., по образуваното ч. гр. д. № 119/2024 г., съгласно която длъжникът В. М. В., ЕГН **********, следва да заплати на заявителя В. А. В., ЕГН ********** суми, произтичащи от устен договор от 30.04.2019 г. за предоставяне на правна помощ и съдействие на по в.гр.д. № 9850/2017 г., по описа на СГС, както следва: 4000 лева – главница; 378,55 лева – лихва, дължима за периода 28.04.2023 г. – 19.01.2024 г.; законна лихва, считано от датата на подаване за заявлението в съда – 22.01.2024 г. до изплащане на вземането.

Заповедта за изпълнение е била връчена на длъжника В. В. на 12.02.2024 г.

В срока по чл. 414, ал. 2 ГПК, длъжникът е подал възражение с вх. № 2723/08.03.2024 г. срещу издадената заповед за изпълнение.

В съобщение, получено от заявителя н а 19.03.2024 г. районният съд е указал на заявителя В. В. възможността в едномесечен срок от датата на получаване на съобщението да предяви иск относно вземането, предмет на издадената заповед за изпълнение, като довнесе съответната държавна такса.

Изрично е указано на заявителя, че при не представяне на доказателства за предявения от него иск в посочения срок, издадената заповед за изпълнение ще бъде обезсилена изцяло/частично.

С обжалваното определение № 430 от 25.04.2024 г. заповедният съд е констатирал, че 1-месечния срок за предоставяне на доказателства за предявен иск по чл. 422, ал. 1 от ГПК е изтекъл, като указанията не са били изпълнени, 2 поради което обезсилил заповедта за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК. В мотивите на обжалвания съдебен акт, ДнРС е посочил, че съдът не е задължен служебно да извършва проверка дали искова молба с предмет, съвпадащ със заявлението по чл. 410 ГПК е постъпила в съда, както и да събира данни за датата на депозирането й.

С частната жалба пред настоящата въззивна инстанция е представена искова молба /без входящ номер/, адресирана до РС-Дупница, 5 състав, гр.д.

№ 119/2024 г., и касов бон за заплатена пощенска услуга. От последния се установява, че на 18.04.2024 г. жалбоподателят е изпратил чрез „Б.П.“ ЕАД, пратка с баркод № PS1000PS842R7 с получател Районен съд – Дупница и посочен номер на гражданско дело - 118/2024 г.

От служебно изискана справка от РС-Дупница с вх. № 4367/08.10.2024 г. по описа на КнОС и представен със същата препис от искова молба се установява, че на 22.04.2024 г. в регистратурата на съда е заведена искова молба с вх. № 4429, подадена от В. А. В. срещу В. М. В., адресирана до 5-ти състав и по гр. д. № 119/2024 г.

При така установената фактическа обстановка, ОС-Кюстендил, съобразявайки оплакванията в жалбата и фактите, установими от делото, приема от правна страна следното:

Частната жалба е допустима, като подадена в срок, от страна, която има право на жалба и срещу подлежащ на атакуване съдебен акт, в хипотезата на чл. 274, ал. 1 т. 1 във вр. с чл. 415, ал. 5 от ГПК.

Преценена по същество жалбата се явява неоснователна. Съображенията за формирания извод се заключват в следното:

При депозирано редовно възражение по реда на чл. 414, ал. 1 ГПК от длъжника, съдът следва да укаже на заявителя да предяви иск за установяване на вземането си по реда на чл. 422 във връзка с чл. 415, ал. 1 ГПК, в едномесечен срок от съобщението на съда, като му укаже и задължението да представи доказателства за това.

Предмет на преценка на въззивната инстанция по настоящото дело е дали заявителят надлежно е представил в едномесечен срок пред РС Дупница, доказателства за предявения установителен иск пред компетентния за неговото разглеждане съд, с оглед на преценката за правилност и обоснованост на постановеното определение, с което заповедта за изпълнение е обезсилена от първоинстанционния съд.

Съгласно разпоредбата на чл. 415, ал. 5 ГПК, когато заявителят не представи доказателства, че е предявил иска за установяване на вземането си в посочения срок, съдът обезсилва заповедта за изпълнение изцяло или частично, както и издадения изпълнителен лист. По въпроса за приложението на чл. 415, ал. 5 ГПК има утвърдена практика на ВКС /Определение № 123 от 27.01.2010 г. на ВКС по ч. т. д. № 736/2009 г., I т. о., ТК, Определение № 247 от 18.05.2009 г. на ВКС по ч. гр. д. № 166/2009 г., IV г. о., ГК, Определение № 3

319 от 29.03.2011 г. на ВКС по ч. т. д. № 88/2011 г., II т. о., ТК, Определение № 360 от 19.05.2010 г. на ВКС по ч. т. д. № 282/2010 г., II т. о., ТК, Определение № 337 от 4.05.2012 г. на ВКС по ч. гр. д. № 273/2012 г., IV г. о., ГК, Определение № 315 от 13.06.2011 г. на ВКС по ч. гр. д. № 314/2011 г., III г. о., ГК, Определение № 115 от 11.02.2010 г. на ВКС по ч. т. д. № 91/2010 г., II т. о., ТК, Определение № 291 от 12.05.2011 г. на ВКС по гр. д. № 253/2011 г., IV г. о., ГК, Определение № 452 от 25.06.2010 г. на ВКС по ч. т. д. № 241/2010 г., II т. о., ТК, Определение № 476 от 5.07.2013 г. на ВКС по ч. т. д. № 2174/2013 г., I т. о., ТК, Определение № 944 от 16.12.2010 г. на ВКС по ч. т. д. № 795/2010 г., I т. о., ТК, Определение № 924 от 19.10.2012 г. на ВКС по ч. т. д. № 646/2012 г., II т. о., ТК, Определение № 897 от 11.11.2011 г. на ВКС по ч. т. д.

№ 627/2010 г., II т. о., ТК, Определение № 483 от 5.10.2009 г. на ВКС по ч. т. д.

№ 444/2009 г., I т. о., ТК, Определение № 442 от 24.06.2010 г. на ВКС по ч. т. д. № 494/2010 г., II т. о., ТК/, според която в едномесечния срок по чл. 415, ал.

4 ГПК заявителят трябва не само да предяви иска относно вземането си, но в същия срок е длъжен и да представи по заповедното производство доказателства за предявяването, а пропускът да извърши това води до обезсилване на самата заповед, дори искът да е редовно и своевременно предявен. Относно надлежния начин на уведомяване, ВКС приема, че представянето на доказателства по смисъла на чл. 415, ал. 5 ГПК предполага не само изпращане и постъпване в регистратурата на искова молба от заявителя, но и уведомяване на заповедния съд, че искът е предявен, като в определение № 123/27.01.2010 г. по ч. т. д. № 736/2009 г. на I т. о. и определение № 124/27.01.2010 г. по ч. т. д. № 20/2010 г. на I т. о на ВКС се приема, че това може да стане както с изрично заявление, придружено с копие от исковата молба с отбелязване за постъпването й в регистратурата на съда на съответната дата, така и с удостоверение, издадено от съдебния състав, пред който е висящо исковото производство. Самият факт на предявяване на исковата молба в съда, включително и когато е налице съвпадение в институцията /т.е. един и същ районен съд и един и същ съдебен състав/ по заповедното и по исковото производство, не е достатъчен за доказване, че са спазени изискванията по чл. 415, ал. 5 ГПК.

От анализа на приложените по делото доказателства, въззивният съд не може да формира извод за надлежно уведомяване на заповедния съд за изпълнение на указанията по чл. 415, ал. 1 ГПК. Единствено по делото се установява, че действително пред РС-Дупница е депозирана, сочената с частната жалба искова молба с вх. № 4429/22.04.2024 г. от В. А. В. срещу В.

М. В., като по същата е образувано гр.д. № 835/2024 г. по описа на същия съд.

Същевременно, макар заявителят да е депозирал посочената искова молба, в кориците на ч.гр.д. № 119/2024 г. по описа на РС-Дупница, приложено в цялост към настоящото производство, не се съдържат доказателства за надлежно уведомяване на заповедния съд за това. Твърдяното с частната жалба посочване в исковата молба на номера на частното гражданско дело не променя факта, че заявителят не е представил на заповедния съд 4 доказателства за предявен установителен иск за вземанията, за които му е издадена заповед за изпълнение. С адресирането на исковата молба директно до съдебния състав разглеждащ заповедното производство, по мнение на настоящият съдебен състав не може да се постигне едновременно изпълнение на задължението, вменено на заявителя от разпоредбата на чл. 415, ал. 5 ГПК, да представи доказателства, че е предявил иска в посочения срок и самото предявяване на иска. Противно на доводите, изложени в частната жалба следва да се посочи, че предявяването на иска следва да предхожда представянето на доказателствата за същото обстоятелство, като заповедния съд няма задължение служебно да следи дали е постъпила искова молба с предмет, съвпадащ с този по заявлението по чл. 410 от ГПК, а още по-малко има задължение да изпраща исковата молба за вземането на исковия съд, тъй като такова задължение не му е вменено от закона /в този смисъл е становището, изразено в Определение № 945 от 23.10.2012 г. на ВКС по ч. т. д.

№ 631/2012 г., II т. о., ТК, съгласно което „съдът, разглеждащ заповедното производство, няма задължение да следи служебно дали заявителят е предявил иск до изтичане на срока по чл. 415, ал. 1 ГПК, включително в случаите, когато заповедното и исковото производство са висящи пред един и същ съдебен състав“./. Следва да се отбележи, че на заявителя изрично е било указано, че в едномесечен срок от получаване на съобщението има възможност да предяви иск за вземането си, като довнесе дължимата държавна такса, както и да представи доказателства за това в същия срок. От тези указания ясно следва, че е налице хипотезата на чл. 415, ал. 1, т. 1 от ГПК, поради което съгласно чл. 415, ал. 3 от ГПК предявения иск следва да бъде установителен, а не осъдителен. Предявяването на осъдителен иск е допустимо само в хипотезата на чл. 415, ал. 1, т. 3, във вр. с чл. 415, ал. 3 от ГПК, какъвто настоящия случай не е. Петитумът на предявената от частния жалбоподател искова молба, обаче, съдържа искане за осъждане на ответника, поради което и на това основание не може да бъде счетено, че със същата са изпълнени дадените от заповедния съд указания.