Решение № 548 от 03.05.2023, Окръжен съд - Варна
- Съд
- Окръжен съд - Варна
- Дело
- Гражданско дело 2173/2022
- Вид
- Решение № 548
- Подписан
- 03.05.2023
- Състав
- Нейко Симеонов Димитров
Други актове по делото
- Определение № 3832 от 13.10.2022 · Нейко Симеонов Димитров
- Определение № 4221 от 11.11.2022 · Нейко Симеонов Димитров
- Определение № 4785 от 30.12.2022 · Нейко Симеонов Димитров
- Определение № 87 от 10.01.2023 · Нейко Симеонов Димитров
- Разпореждане № 316 от 18.01.2023 · Нейко Симеонов Димитров
- Протокол № 154 от 31.01.2023 · Нейко Симеонов Димитров
- Протокол № 292 от 22.02.2023 · Нейко Симеонов Димитров
- Протокол № 591 от 05.04.2023 · Нейко Симеонов Димитров
- Разпореждане № 2678 от 31.05.2023 · Нейко Симеонов Димитров
- Разпореждане № 2947 от 15.06.2023 · Нейко Симеонов Димитров
- Разпореждане № 3108 от 27.06.2023 · Нейко Симеонов Димитров
- Разпореждане № 3284 от 05.07.2023 · Нейко Симеонов Димитров
- Разпореждане № 3402 от 11.07.2023 · Нейко Симеонов Димитров
- Разпореждане № 3752 от 01.08.2023 · Нейко Симеонов Димитров
- Разпореждане № 3753 от 01.08.2023 · Нейко Симеонов Димитров
- Определение № 3518 от 13.09.2023 · Нейко Симеонов Димитров
- Разпореждане № 4443 от 13.09.2023 · Нейко Симеонов Димитров
- Разпореждане № 4755 от 30.09.2023 · Нейко Симеонов Димитров
- Разпореждане № 5084 от 18.10.2023 · Нейко Симеонов Димитров
- Разпореждане № 714 от 09.02.2024 · Нейко Симеонов Димитров
Цитирани разпоредби
- чл. 300 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 6 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 45 · Закон за задълженията и договорите
РЕШЕНИЕ
№ 548 гр. Варна, 03.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, XII СЪСТАВ, в публично заседание на тридесет и първи март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Нейко С. Димитров при участието на секретаря Галина Сл. Стефанова като разгледа докладваното от Нейко С. Димитров Гражданско дело № 20223100102173 по описа за 2022 година
Предявени са искове от Д. Г. Н. срещу М. В. М. за заплащане сумата 65 000 лв., представляваща обезщетение за претърпените от ищцата болки, страдания и стрес и загрозяване, всички вследствие телесна повреда, причинена от куче, порода "Хъски", което се е намирало под надзора на ответника, на 08.11.2017 год., за което ответникът е признат за виновен с Присъда № 4/13.01.2022 г. по ВАНД № 20213100601181 г. по описа на Окръжен съд –Варна и сумата 15 000 лв., представляваща обезщетение за претърпените от ищцата страдания от смъртта на кучето й порода "Мини Пинчер", причинена на същата дата от кучето под надзор на ответника, ведно със законната лихва от датата на увреждането (08.11.2017 г.) до окончателното изплащане и сумата 259.90 лв., обезщетение за сторените от ищцата разноски за извършеното лечение на кучето й, ведно със законната лихва от датата на извършване на разноските (11.12.2017 г.) до окончателното изплащане.
Ответникът оспорва исковете. Предявява възражения, че неправилното лечение е довело до ампутацията на пръста на ищцата, а като е опитала да издърпа кучето си от захапката на кучето "Хъски", тя е допринесла за увреждането си.
Сочи, че се грижи за две малки деца и възрастни родители и изплаща ипотечен кредит и моли това да бъде съобразено при определяне размера на обезщетението.
По същество страните поддържат становищата и претендират разноски.
Ищцата възразява за прекомерност. Ответникът представя бележки.
Съдът, като взе предвид представените по делото доказателства, прие за установено следното:
1
По квалификацията и допустимостта:
Исковете и отговорът са допустими и надлежно предявени.
Действителната правна квалификация на исковете не е по чл. 50, а по чл. 45 ЗЗД, тъй като се твърди виновно противоправно поведение на ответника (определение № 506 от 29.05.2020 г. на ВКС по гр. д. № 1142/2020 г., III г. о., ГК). Страните са посочили доказателства за фактите от тази хипотеза. Правата им на защита не се нарушават от промяната в квалификацията.
Съдът приема, че възражението, основано на твърдения за нападение или провокация на животното, се квалифицира като такова за допринасяне (определение № 231 от 28.03.2019 г. на ВКС по гр. д. № 3946/2018 г., III г. о., ГК) и че материалните възможности на ответника и неблагоприятното отражение на задължението за обезвреда върху бита му нямат значение за размера на обезщетението (Големинов, Ч. Отговорност за непозволено увреждане. С.: Тилиа, 1999, с. 25).
По деянието, противоправността и вината:
От представения от ищцата заверен препис (л. 9) се установява, че с присъда № 4, постановена на 13.01.2022 г. по ВАНД № 1181/2021 г. на Окръжен съд - Варна, ответникът е признат за виновен в това, че на 08.11.2017 г. в гр. Варна, не положил достатъчно грижи за гръбначно животно – куче порода "Хъски", което се намирало под негов надзор в резултат на което кучето причинило на ищцата средна телесна повреда, изразяваща се в комбинирана травма на втори пръст на дясната ръка, която обусловила трайно затруднение в движенията на крайника за период, надхвърлящ един месец.
Присъдата следва да бъде зачетена, поради което съдът приема за установено, че ответникът противоправно и по непредпазливост (от служебно известните мотиви) е причинил телесната повреда на ищцата (чл. 300 ГПК).
От заключението на д-р Д. (л. 90) и от обясненията в с. з. (л. 93) се установява, че бактериалното усложнение при лечението на ухапване от куче е типична последица, въпреки че е приложено правилно лечение. В съдебната практика се приема същото (определение № 353 от 5.05.2021 г. на ВКС по гр. д. № 455/2021 г., III г. о., ГК).
По възражението за съпричиняване:
В обясненията си пред наказателния съд (л. 76, гръб) ищцата сочи, че като се навела да издърпа кучето (си), другото куче "се ядосало и й ударило два зъба на ръката", а като си вдигало главата, разкървило устната й.
Съдът приема, че ищцата действително е опитала да издърпа кучето си от захапката на кучето под надзор на ответника.
Ответникът е признат за виновен в това, че не е положил достатъчно грижи т.е. не е обучил кучето си или не го е водил на къс повод или не му е поставил намордник. Вярно е, че като се е навела да издърпа кучето си ищцата е скъсила разстоянието, но ако ответникът беше извършил някое от горните действия вредата пак не би настъпила.
Поради това съдът приема, че неполагането от ответника на грижа за кучето му остава единствена причина за нараняването.
По твърдяните болки и страдания:
2
В заключението си д-р Д. излага, че оздравителният процес след ампутацията е приключил за около три седмици, но ищцата усеща постоянни болки в областта на ампутационното чуканче. Дори операцията не гарантира облекчаване състоянието на ищцата.
В показанията си свидетелите П.С. (съпруг на ищцата) и М.Н. (син на ищцата) излагат, че тя още изпитва болки, както и че се притеснява от обезобразяването.
В заключението си (л. 100) вещите лице д-р К. и Р. Г. излагат, че ищцата е развила Разстройство в адаптацията, Посттравматично стресово разстройство-генерализирана тревожност. Състоянието все още не е преработено и изисква корекция от психиатър и психотерапевт.
Съдът приема за установени твърдяните болки и страдания.
По размера на обезщетението:
Съгласно раздел II-ри от ППВС № 4 от 23.12.1968 г., обезщетението за неимуществени вреди се определя след преценка на всички установени обстоятелства, имащи отношение към понесените от пострадалия вреди, каквито са характерът на увреждането; начинът на извършването му; обстоятелствата, при което е извършено; причинените морални страдания и други фактори, имащи отношение към преценката за справедлив размер на обезщетението.
В съдебната практика се приема, че се преценяват вида и тежестта на причинените телесни и психични увреждания, продължителността и интензитета на претърпените физически и душевни болки, други страдания и неудобства, стигнало ли се е до разстройство на здравето, а ако увреждането е трайно - медицинската прогноза за неговото развитие (решение № 202 от 24.06.2015 г. на ВКС по гр. д. № 6375/2014 г., IV г. о., ГК).
Характер на увреждането:
Физическите увреждания са били обичайните, а психическите – малко по-тежки от обичайните.
Характерът на увреждането е аргумент за присъждане на обезщетение в среден или малко по-висок от средния размер.
По начина на причиняването:
Начинът на извършване на деянието – поведението на ответника по време на произшествието и след това е аргумент за присъждане на обезщетение в размер, малко по-висок от средния.
Степен на възстановяване и прогноза:
Ищцата още изпитва болки и прогнозата не е добра, а психическото й състояние не е възстановено, което обуславя присъждане на обезщетение в размер, по-висок от средния.
Съдебна практика:
За сходна травма са определяни обезщетения, както следва: от 2016 г. – 15 000 лв. (решение № 50254 от 22.12.2022 г. на ВКС по гр. д. № 1032/2022 г., III г. о., ГК), от 2018 г., но наред с други увреждания – 40 000 лв.
(определение № 532 от 10.06.2022 г. на ВКС по гр. д. № 1087/2022 г., III г. о., ГК), през 2019 г., но наред с други тежки увреждания – 50 000 лв.
3
(определение № 159 от 15.03.2022 г. на ВКС по гр. д. № 3818/2021 г., IV г. о., ГК), през 2016 г., но наред с други тежки увреждания – 40 000 лв. (решение № 149 от 13.01.2021 г. на ВКС по гр. д. № 4301/2019 г., III г. о., ГК) т.е. средният размер е около 20 000 лв.
Съдът приема, че справедливият размер на обезщетение в процесния случай е 25 000 лв. Искът е основателен и следва да бъде уважен за тази сума.
Искът за горницата е неоснователен.
По иска за обезщетение за страданията на ищцата от смъртта на кучето й порода "Мини Пинчер":
В литературата се приема, че особеното отношение на човек към вещ, вкл. домашен любимец получава правна защита като афектационен интерес (Х., В. Защита на волята, човешките отношения и чувства в частното право. – Правна мисъл, 1993, № 4).
Приема се също, че афектационната стойност може да се вземе под внимание от съда при определяне на паричния размер на имуществена вреда, но не за да съвпадне обезщетението с нея, а за да се съобразят действителните вреди с афектационния интерес и за да бъде той оценен като морален интерес (К., Ал. Облигационно право. Общо учение за облигационното отношение.
Книга първа. С.: Софи-Р, 1992, с. 290).
По тези съображения съдът приема, че страданията на ищцата от загубата на кучето й би могло да бъдат съобразени само при определяне на обезщетение за имуществена вреда (определение № 60456 от 17.12.2021 г. на ВКС по гр. д. № 3132/2021 г., II г. о., ГК), а такъв иск не е предявен. Тези страдания обаче не могат да породят право на самостоятелно обезщетяване.
Искът е неоснователен по твърденията и следва да бъде отхвърлен без да бъдат обсъждани събраните доказателства.
По иска за обезщетение за разноските за лечение на кучето на ищцата:
Съдът приема, че кучето под надзор на ответника е захапало кучето на ищцата. От представения заверен препис (л. 24) се установява, че ищцата е сторила разноски за лечение на кучето си в опит да го спаси в размер 259.90 лв. Ответникът следва да бъде осъден да й заплати обезщетение за вредата в този размер.
Минималните възнаграждения по исковете са съответно 5 850 лв., 1750 лв. и 400 лв. или общо 8000 лв.
Съдът приема, че от общо уговореното и платено от ищцата адвокатско възнаграждение в размер на 4 000 лв. (л. 106), по иска за 65 000 лв. са платени 2925 лв., по иска за 15 000 лв. – 875 лв. и по последния иск – 200 лв.
Ответникът следва да заплати на ищцата и разноски в размер 1125 лв., платено възнаграждение по първия иск, съразмерно уважената част и 250 лв. по последния иск – платените възнаграждение и държавна такса изцяло.
От общо уговореното и платено от ответника адвокатско възнаграждение в размер на 5 800 лв. (л. 108), по иска за 65 000 лв. са платени 4 241.25 лв., по иска за 15 000 лв. – 1 268.75 лв. и по последния иск – 290 лв.
Разпечатката съдържа 60 от 74 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/0fa53f65-cdaf-4788-8718-66c435f498b4