Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 10457 от 01.06.2026, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 48637/2025
Вид
Решение № 10457
Подписан
01.06.2026
Състав
МАРИЯ ГЕОРГИЕВА КОЮВА

Цитирани разпоредби

  • чл.12 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.140 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.146 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.235 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.5 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.80 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.45 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.390, ал.2 · Кодекс за застраховането
  • чл.410 · Кодекс за застраховането
  • чл.410, ал.1 · Кодекс за застраховането
  • чл.411 · Кодекс за застраховането
  • чл.412 · Кодекс за застраховането

РЕШЕНИЕ

№ 10457 гр. София, 01.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 163 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: МАРИЯ Г. КОЮВА при участието на секретаря СВЕТЛА Р. Л.А като разгледа докладваното от МАРИЯ Г. КОЮВА Гражданско дело № 20251110148637 по описа за 2025 година

Производството е образувано по предявен иск с правно основание чл.411 КЗ вр.чл.410, ал.1 и чл.412 КЗ, и вр.чл.45 ЗЗД.

Производството е образувано по подадена в съда искова молба/ИМ/ вх.№ 331407/10.10.2025г. от ищец ДЗИ – ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ ЕАД, ЕИК 121718407, срещу ответник ЗД БУЛ ИНС АД, ЕИК 831830482, с предявени искове да бъде осъден ответника да заплати на ищеца следните суми - 100 лева/лв./51,13 евро/, предявена частично от общо 1547,93 лв./791,44 евро/, представляваща дължим остатък от регресна претенция за платено от ищеца застрахователно обезщетение по Щета № ********, от които 53лв. – разходи за репатриране на увредения автомобил МПС Т.К. peг.№ ******, 15лв. – ликвидационни разноски, и 32лв. – частично от сумата в общ размер на 1479,93лв., остатък от непогасена регресна претенция за заплатено обезщетение, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда на 10.10.2025г., до окончателното плащане на дължимото.

Обстоятелства, от които се твърди, че произтича претендираното право: Ищецът твърди, че на 14.2.2023г. в гр.Б, при движение по бул.Ив.В., водачът на лек автомобил МПС М. ЦЛК *****, с рег.№ ********, управлява последния с несъобразена спрямо пътните условия скорост, навлиза в лентата за насрещно движение и удря изчакващия на червен сигнал на светофарната уредба лек автомобил МПС Т.К., с рег.№ ******, в резултат на което му причинил материални вреди. За процесното ПТП бил съставен Протокол за ПТП № *****/14.2.2025г. от органите на МВР. Сочи се, че към момента на настъпване на процесното ПТП за МПС Т, с рег.№ ******, имало сключена при ищцовото дружество валидна 1 застраховка „Каско+“, обективирана в Застрахователна полица № **********. След подадено уведомление при ищеца била образувана Щета № ********, по която било определено и изплатено застрахователно обезщетение в размер на 30060,75лв. в полза на застрахованото лице. Твърди се да са сторени разноски в размер на 53лв. за репатриране на пострадалото МПС. Поддържа, че отговорността на водача на МПС М., с рег.№ ********, чиято била вината за настъпване на произшествието, била обезпечена със сключена застраховка „Гражданска отговорност/ГО/“ на автомобилистите при ответника, валидна към датата на ПТП. С изплащане на застрахователното обезщетение ищецът встъпил в правата на собственика на увреденото МПС срещу застрахователя по застраховка „ГО“ на автомобилистите на причинителя на вредата и виновен за процесното ПТП водач. Ищецът предявил регресната си претенция срещу ответното дружество с покана за изплащане регресната претенция в размер на 30113,76 лв., с включени ликвидационни разноски в размер на 15лв., като същата била удовлетворена частично за сумата от 28580,83лв., с оглед което останал дължим остатък в размер на 1547,93лв.

Моли съдът да уважи исковите претенции, с присъждане на сторените по делото разноски.

ОТВЕТНИКЪТ, в срока по чл. 131 ГПК, е подал отговор на исковата молба № 380467/20.11.2025г., с който оспорва исковата претенция по основание и размер. Счита, че с изплащането на сумата от 28580,83лв. е погасил изцяло регресната претенция. Поддържа, че претендираната сума не отговаря на действителната стойност на причинените щети. Твърди, че в калкулацията, изготвена от сервиза, отремонтирал вредите по застрахования при ищеца лек автомобил, били включени ремонтно-възстановителни дейности, които не са били необходими, и такива за части, които не били увредени от процесното ПТП. Били завишени сумите за доставка, монтаж и въвеждане в експлоатация на автомобила.

Поради изложеното се иска отхвърляне на исковата претенция на ищеца, с присъждане на сторените по делото разноски.

В открито съдебно заседание/о.с.з./ ищецът, чрез представляващ адвокат по пълномощно, поддържа исковите претенции и моли съдът да ги уважи, представя списък по чл.80 ГПК и моли да се присъдят в тяхна полза разноските.

В о.с.з. ответникът, чрез процесуален представител юр.консулт по пълномощно, поддържа подадения ОИМ и моли исковите претенции да бъдат отхвърлени, представя списък по чл.80 ГПК и моли да му се присъдят разноските.

Съдът, като взе предвид чл.12 и чл.235 ГПК, и събраните по делото и относими към разрешаване на спора доказателства по отделно и в тяхната съвкупност и във връзка с доводите, и съображенията на страните, и като съобрази нормативните актове уреждащи спорните отношения, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

По делото са приети като доказателства копия на следните писмени документи – платежно за ДТ за образуваното дело от ищеца/л.2/; пълномощно за адвокат представляващ 2 ищеца по делото/л.7/; Протокол от ПТП №*****/14.02.2023г. съставен от КАТ-МВР/л.8/; ЗП по застраховка „Каско+“ с ОУ №**********/28.10.2022г./л.9-15/; Свидетелство за регистрация на МПС Т.К. peг.№ ******/л.16-17/; Свидетелство за управление на МПС на К.

К.П/л.18-19/; Уведомление за щета № ********/14.02.2023г. по ЗП №**********/л.20/;

Опис-заключение по щета № ******** от 14.02.2023г./л.21-22/; Възлагателно писмо към сервиз за ремонт изх.№ ***/30.05.2023г./л.23/; Фактура № ********/31.05.2023г. за платена сума от ищец на сервиз за авансово плащане за сумата 15030,38лв. с ДДС/л.24/; Фактура с опис на части № ********/29.09.2023г./л.25-34/; Кредитно известие/л.35/; Приемопредавателен протокол от 03.10.2025г. след ремонт в сервиз по щета № ********/л.36/;

Фактура за репатриране № ********/24.03.2023г., с опис/л.37-39/; Платежно нареждане по три фактури за обща сума 41585,40 лева/л.40/; Ликвидационен акт по щета № ******** от 02.06.2023г./л.41/; Електронна кореспонденция, с опис за извършено масово плащане от 05.06.2023г./л.42-43/; Ликвидационен акт по щета № ******** от 16.10.2023г./л.44/;

Електронна кореспонденция, с опис за извършено масово плащане от 19.10.2023г./л.45-46/;

Препис справка от ИЦ на Гаранционен фонд от 14.02.2023г. за МПС с рег.№ ********/л.47/;

Регресна покана до ЗД БУЛ ИНС АД, заедно с писмо и известие за доставяне от 19.01.2024г./л.48-49/; пълномощно за ответник, приложено към ОИМ/л.70-71/; платежни от двете страни за депозит за САТЕ/л.80 и л.89/.

По искане на ищец и ответник по делото е назначена, изслушана и приета съдебнаавтотехническа експертиза/САТЕ-л.102-109/, чието заключение като компетентно и безпристрастно, съдът приема изцяло. Заключението не е оспорено от страните. От заключението се установява, че щетите върху МПС Т.К. peг.№ ****** са в пряка причинноследтсвена връзка с ПТП. Стойността на вредите по пазарни цени към дата на ПТП възлиза на 14572,24 евро. Вещото лице дава заключение, че в конкретния случай се касае за „тотална щета“ по смисъла на чл.390, ал.2 КЗ, защото 70 % от пазарната стойност на процесното МПС към дата на ПТП е по-ниска от стойност на вредите, които са ремонтирани. Вещото лице посочва, че стойността на запазените части възлиза на 4868,50 евро. Вещото лице посочва, че репатрираното на процесното МПС е било необходимо след ПТП, защото са констатирани сериозни повреди по ходовата част на автомобила – увредени са джанта предна лява, преден мост, гума, носач ляв, шенкел ляв, щанга, полувал и други, които обосновават преместване със специализиран транспорт.

С Протоколно определение № 11102/29.04.2026г. в проведено о.с.з. на 27.04.2026г. по искане на ищец, при липса на възражение от ответник, е прието за безспорно между страните, че процесен МПС Т.К. peг.№ ****** е бил в гаранция към дата на ПТП, защото е бил в експлоатация година и четири месеца след производство.

С постановеното по делото по реда на чл.140 и чл.146 ГПК Определение № 2286/19.01.2026г. за безспорно между страните е прието, че на 14.2.2023г. в гр.Б, при движение по бул.Ив.В., водачът на МПС М. с рег.№ ********, управлява МПС-то с несъобразена спрямо пътните условия скорост, навлиза в лентата за насрещно движение и удря изчакващия на червен сигнал на светофарната уредба МПС Т с рег.№ ******, като са 3 причинени материални вреди, както и наличие на валидна към датата на ПТП имуществена застраховка „Каско+“ по Застрахователна полица № ********** за МПС Т с рег.№ ******, при ищцовото дружество. Също наличие на валидна към датата на ПТП задължителна застраховка по Застрахователна полица „ГО на автомобилистите“ за МПС М. с рег.№ ********, при ответното дружество. Извършеното плащане от страна на ищеца към автосервиза, отстранил щетите по увредения МПС Т в размер на 30060,75лв. Извършено плащане от страна на ищеца към УС на СБА на 53,00 лв. за репатриране на МПС. И извършено плащане от страна ответника на сумата от 28580,83лв. по регресна претенция, заявена от ищеца.

Няма спор между страните, че ответник по процесната щета е възстановил на ищеца сумата 28580,83лв. /равностойност на 14613,15 евро/, като това е посочено в ИМ и в ОИМ.

С молба вх.№ 70059/05.03.2026г./л.110-112/ ответник представя соисък по чл.80 ГПК и Договор скл.с адвокат № ***********/17.02.2026г.

Други доказателства относими към предмет на спор страните не са ангажирали по делото.

При така установеното от фактическа страна съдът прави следните правни изводи:

Искът е допустим и следва да бъде разгледан, с оглед наведените твърдения от ищеца, че има права да иска възстановяване на платената от него сума по договор за застраховка от застрахователя на причинителя на вредата съгласно чл.410 КЗ във вр.чл.411 и чл.412 КЗ.

Разпределението на доказателствената тежест в процеса изисква при предявен иск ищецът да докаже възникването на спорното право, а ответникът следва да докаже фактите, които изключват, унищожават или погасяват това право.

Предвид характера на предявения и предвид разпределението на доказателствената тежест при този вид искове, ищецът се явява страната в процеса, върху която пада доказателствената тежест за доказване на предпоставките довели до дължимост на претендираната сума и наличието на такова задължение, а в тежест на ответника е да докаже изпълнение на задълженията си и другите си възражения въз основа на които претендира отхвърлянето на предявения иск.

Предвид събраните доказателства по делото съдът достига до извод, че възраженията наведени от ответник с ОИМ са напълно основателни, като фактите и обстоятелствата изложени в ИМ напълно се потвърждават от всички събрани по делото доказателства.

Съдът прави извод, че ищецът е заплатил нанесени щети върху автомобил, за който е била сключена застраховка Каско - описаната в исковата молба/ИМ/. След заплащането ищеца е встъпил в правата на увредения срещу причинителя на щетите или срещу неговия застраховател.

От наведените твърдения от двете страни и от събраните по делото доказателства съдът достига до извод, че спорен е всъщност само размера на щетите и дали плащането направено от ответника на ищеца покрива напълно констатираните вреди по МПС Т.К. с рег.

4

№ ******.

Съдът достига също до извод, че с плащането на 28580,83лв./14613,15 евро/ ответникът е признал извънсъдебно основателността на претенцията на ищеца, като е признал неизгодни за себе си факти – механизъм на ПТП, вина, причинно-следствена връзка между увреди и ПТП, т.е. всички елементи на фактическия състав посочен в чл.45 ЗЗД.

Съдът достига до извод, че предявения иск е основателен, затова следва да прецени извършеното плащане от ответник преди подаване на ИМ в съда на 10.10.2025г.

По отношение на размера на предявения иск съдът изцяло приема заключението на вещото лице, като е видно, че платеното от ищеца е в по-нисък размер от щетите, а ответникът изцяло е платил вредите, които по тоталната щета възлизат на 13632 евро.

Следователно след плащането няма остатък, като такъв се твърди в ИМ. Именно затова съдът достига до извод, че ответник с плащане на сума от 14613,15 евро при дължими 13632 евро е покрил изцяло вредите и не е останала сума, която да не е платена, както се твърди в ИМ.

Така предявения иск за главница 100 лева/лв./51,13 евро/, предявена частично от общо 1547,93 лв./791,44 евро/, представляваща дължим остатък от регресна претенция за платено от ищеца застрахователно обезщетение по Щета № ********, следва да се отхвърли изцяло.