Определение № 3402 от 02.12.2025, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3402 гр. София, 02.12.2025 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ТО 4-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на дванадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Ирина Петрова

Членове:

Десислава Добрева

Мария Бойчева като разгледа докладваното от Ирина Петрова Касационно търговско дело № 20258002901832 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на ищцата Г. Г. Д. срещу решение № 153 от 16.05.2025г. по в.т.д.№ 151/2025г. на Апелативен съд Пловдив, с което е потвърдено решението по т.д. № 438/2023г. на ОС Стара Загора за отхвърляне на иска с правно основание чл.432,ал.1 КЗ, предявен срещу „ЗАД ДаллБогг: ЖИ.т и здраве“ АД, за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на сина на ищцата - Й.Г., роден 2021г., настъпила при пътна злополука на 27.06.2023г., за разликата над 60 000лв. до претендираните 200 000лв.

В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на въззивното решение поради нарушение на материалния и процесуалния закон и необоснованост. Поддържа се, че обжалваният акт е постановен при неправилно ценене на събраните по делото доказателства и е в протИ.речие с практиката на касационната инстанция при формиране на изводите за определяне на справедлИ. по размер обезщетение за неимуществените вреди на майката и при преценка за степента на съпричиняване поради неупражнена родителска грижа по отношение на детето, чиято възраст към момента на злополуката е една година и осем месеца. Възразява се, че неправилно въззивният съд е споделил изводите на първоинстанционния, че ищцата е поставила сина си във висока степен на риск и заплаха и неправилно е намалил определеното застрахователно обезщетение със 70%. Поддържа, че 1 няма как съпричиняването да е равно или по-голямо от това на дееца; че ако делинкветнът - водач на МПС не бе допуснал нарушение на правилата за движение, без значение е поведението на майката. Касаторът твърди, че грижите за детето са били възложени на трето лице и дори да бъде счетено, че не са положени в обема, необходим при конкретната ситуация, следва да бъде съобразено, че обстановката обективно не е предполагала/изисквала опеката да бъде засилена, „чрезвичайна“, тъй като деликтът е настъпил в черешова градина, където не се очаква да има предвидими опасности (трафик, голямо събиране на хора, водоеми), каквото внимание не е необходимо и в паркове, зони обособени за отдих, детски площадки. Акцентира се, че в овощната градина се е намирал единствено автомобилът на делинквента, той не е бил постоянно в движение, преместен е инцидентно, а „в повечето време е бил в покой“. Възразява се, че дори майката да не беше възложила грижата на трети лица, съпричиняването й не следва да надхвърли 30%, каквато според касатора е съдебната практика в сходни случаи. Изложени са и доводи за неправилно приложение на разпоредбата на чл.52 ЗЗД и определен занижен паричен еквивалент за търпените морални вреди. Искането е за отмяна на решението и уважаването на иска за разликата до претендираната сума от 200 000лв.

В изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК са поставени въпросите при въведена допълнителна предпоставка - разрешени от въззивния съд в протИ.речие с практиката на ВКС:

1/ „Несъответствието на фактическите и правни изводи на съда относно конкретните обстоятелства, от които се извежда извод за съпричиняване и причинна връзка, на задължението на съда да приеме съпричиняване при доказана причинна връзка и доказано конкретно поведение, довело до настъпване на вредоносните последици, установено по реда на задължителната съдебна практика, представлява ли нарушение на съществени процесуални правила; длъжен ли е съдът да обсъди в съвкупност и логическа връзка всички налични по делото доказателства и да изведе правилни правни изводи, въз основа на обосновано и логическо обсъждане на фактите и обстоятелствата? при сочено протИ.речие с ТР № 1/2001г. т.12;

2/ „Липсата на обсъждане в пълнота и при съвкупна и логическа последователност на налични по делото доказателства, представлява ли 2 съществено нарушение, тъй като се отразява на изхода на делото?“ поради твърдяно протИ.речие практика на ВКС - т.2 на ТР №1/2013г. на ОСГТК, т.19 на ТР № 1/2001г. на ОСГК, решението по гр.д.№ 5488/2013г. на ІV г.о., определение по гр.д.№ 619/2010г. на ІІІ г.о., решението по гр.д.№ 55/1988г. на ОСГК.

3/ „Може ли да се приеме съпричиняване без да е доказана причинна връзка между поведение на пострадалия, в случая и на неговите родители и настъпилия вредоносен резултат?“ с позоваване на протИ.речие на обжалвания акт с решение по т.д.№ 1117/2009г. на ІІ т.о. на ВКС;

4/ „Може ли съдът да обосновава изводите си за съпричиняване при недоказана причинна връзка, предвид правните последици от съпричиняването и значението му за законосъобразно определяне на размера на обезщетението на увредения за вредите от деликта?“ при сочено несъответствие с решение по т.д.№ 60341/2016г. на І т.о. и решението по т.д.

№35/2009г. на ІІ т.о. на ВКС;

5/ „Дали всяко нарушение на правилата за движение има релевантно значение за настъпването на вредоносния резултат или само това, което има доказана пряка причинна връзка с вредоносните последици?“ с позоваване на протИ.речие с решението по т.д.№ 35/2009г. на ІІ т.о.на ВКС;

6/ „Трябва ли приносът да е конкретен - да се изразява в извършването на определени действия или бездействия от пострадалото лице, в резултат на което е настъпил вредоносният резултат, както и да е доказан, а не хипотетично предполагаем - може ли приносът да е хипотетично предполагаем?“ поради протИ.речие с решенията на ВКС по т.д.№

1858/2013г. на І т.о., решението по гр.д.№ 53091/2015г. на ІІІ г.о., решението по т.д.№ 525/2008г. на ІІ т.о., решението по т.д.№ 977/2010г. на І І т.о., решението по н.д. №1359/1967г. на ІІІ н.о. и други цитирани.

7/ „При отчитане на съпричиняване следва ли съдът да отчете степента на вина/допринасяне на всеки от участниците и с оглед на това да определи размера на обезщетението?“ като се сочи протИ.речие с решенията по т.д.

№977/2010г., по т.д. № 525/2008г., по т.д.№ 35/2009г., и други цитирани, всички на ІІ т.о. на ВКС.

8/ „Налице ли е съпричиняване към вредоносния резултат при неизпълнение на задължението, произтичащо от чл. 125, ал. 3 Семейния кодекс - родителят 3 да осигурява постоянен надзор по отношение на малолетното си дете?“ 9/ „Как следва да се намали застрахователното обезщетение в хипотезата на чл. 51, ал. 2 ЗЗД и следва ли да се направи комплексна преценка като се вземе предвид как действието на увредения се отнася към увреждането и каква е степента, в която то обективно допринася за настъпването на вредата? Следва ли съпричиняването на вредоносния да е по-голямо от това на дееца?“

10/ „При доказано неизпълнение на задължението, произтичащо от чл. 125, ал.З СК родителят да осигурява постоянен надзор по отношение на малолетното си дете, следва ли обезщетението да бъде намалено в такава степен, че в негова тежест да останат по- голям процент от неблагоприятните последици?“

11/ „Как следва да се упражнява родителския надзор върху малолетно дете, за да се приеме упражняване на такъв, достатъчно ли е да докаже, че един от родителите е заедно с детето си и изключва ли се упражняване на „непрестанен надзор над малолетно дете", ако родителят не го държи за ръка постоянно или при настъпване на инцидент с детето, ако не е доказано, че родителят е можел да види и възприеме настъпваща опасност?

Обстановката в овощната градина не е предполагала реална опасност за жИ.та на детето. Автомобилът е преместен инцидентно с оглед придвижването в лехите с продукция. С него не се е работило постоянно, за да бъде той опасност“

12/ „Как следва да се прилага принципът на справедлИ.ст, въведен в чл. 52 ЗЗД и кои са критериите, които трябва да се съобразят и как се оценят и съобразяват при определяне на дължимо обезщетение за неимуществени вреди от причинена в резултат на деликт смърт, в хипотезата на предявен пряк иск срещу застрахователя?“

13/ „Длъжен ли е съдът да посочи всички относими критерии и реално да ги съпостави с всички конкретни факти и обстоятелства, обуславящи търпените болки и страдания от ищцата и настъпили последици и да ги съобрази в тяхната съвкупност, като оцени значението им за размера на вредите?“

14/ „Длъжен ли е съдът да извърши задълбочено изследване на общите и специфичните факти, които формират съдържанието на понятието 4

„справедлИ.ст", за да се изпълнят изискванията на задължителната съдебна практика - ППВС 4/68г.?“

По последните три въпроса се сочи протИ.речие с решение по т.д. № 486/2012Г. II т.о. , решение по т.д. № 2998/2013г. на I т.о. , решение по т.д. № 1948/2013г. II т.о. /.

15/ „Длъжен ли е въззивният съд да вземе под внимание всички конкретни обстоятелства и да съобрази в тяхната съвкупност и в пълен обем значимостта им за размера на обезщетението за неимуществени вреди и достатъчно ли е формално възпроизвеждане на част от свидетелски показания и позоваване на част от задължителните критерии, без да са преценени в тяхната съвкупност и значимост? с твърдение за протИ.речие с решение по т.д. №486/2012г. II т.о. , решение по т.д. №2998/2013г. на I т.о., решение по т.д. № 1948/2013г. II т.о.

16/ „За да се гарантира правилно приложение на принципа на справедлИ.ст и изпълнение на задължителните критерии, въведени с ППВС №4/68г., длъжен ли е съдът да направи преценка на обективно съществуващи конкретни обстоятелства, като ги прецени адекватно в тяхната съвкупност с мотивирано изложение за точната преценка за значението на всяко от обстоятелствата, спрямо справедлИ.то обезщетение, а не само да се изброят фактите?“ при сочено протИ.речие с решение по т.д.№ 1015/2011г. на ІІ т.о. на ВКС.

17/ „Длъжен ли е съдът да търси „точен паричен еквивалент" на търпените морални вреди и длъжен ли е да намери „справедлив еквивалент" на същите или е достатъчно да се търси „известно компенсиране на загубеното", както е направено в обжалваното решение?“ с позоваване на решенията по т.д. № 708/2009г. на II т.о., по т.д. № 2974/2013г. на II т.о., по т.д.№ 14/2009г. на ІІ т.о. на ВКС.

18/ „Релевантни ли са за критериите по чл.52 ЗЗД лимитите на застраховане съобразно §27 ПЗР на КЗ и обществено-икономическите и социални условия в страната и тези условия към 2023 г. налагат ли присъждане на по-ниски обезщетения от такива, присъждани за събития години преди това и след това?“

19/ „Нарушен ли е принципът на справедлИ.ст при формалното сочене от съда за съобразяване с лимита и икономическите условия при определяне на 5 обезщетения, но реално липсва такова съобразяване с определяне на много по-нисък размер на обезщетение от определени такива за напълно аналогични случаи, но при лимит 10 пъти по-нисък от процесния при наличие единствено на положителни факти и обстоятелства и липса на каквито и да е негативни такива, обосноваващи занижен размер?“ с позоваване на протИ.речие с ППВС №4/68г. и решения по чл.290 ГПК;

20/ „При приложение на принципа на справедлИ.ст и прилагане на съпричиняване длъжен ли е съдът да намали обезщетението с точния обем на приетото съпричиняване, който отчита или има право на преценка относно обема, с който намалява обезщетението, за да се гарантира определяне на точен паричен еквивалент на търпените морални вреди и постигане целите на паричното компенсиране?“

21/ „Длъжен ли е съдът при отчитане на съпричиняване винаги да намали размера на обезщетението или разпоредбата на чл.51 ЗЗД - при съпричиняване съдът може да намали определено обезщетение - в закона е предвидена възможност и да не се намали размера на обезщетението при отчетено съпричиняване?“ поради твърдяно протИ.речие с решението по н.д.

№510/2008г. на І н.о. на ВКС.

Въведено е и, че обжалваният акт е в протИ.речие и с приетото в решението по гр. д. № 3388/2023г. на IV г.о. на ВКС, а именно, че „отричането на правото на обезщетение при реално проявени и доказани неимуществени вреди от загубата на близък човек протИ.речи на принципа на справедлИ.ст по чл. 52 ЗЗД и гарантираното с чл. 6, ал. 2 КРБ и с чл. 20 и чл. 47 Хартата за основните права в Европейския съюз равенство пред всеки закон".