Определение № 1419 от 09.02.2022, Районен съд - Пловдив
- Съд
- Районен съд - Пловдив
- Дело
- Гражданско дело 10411/2021
- Вид
- Определение № 1419
- Подписан
- 09.02.2022
- В сила
- 25.02.2022
- Състав
- Кристина Янкова Табакова
Цитирани разпоредби
- чл. 232 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 253 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 34, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 415 · Граждански процесуален кодекс
- чл.415, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.418 · Граждански процесуален кодекс
- чл.422 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 4 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 8 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 79, ал. 1, пр.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 37 · Закон за правната помощ
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1419 гр. Пловдив, 09.02.2022 г.
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на девети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател: Кристина Янк. Табакова като разгледа докладваното от Кристина Янк. Табакова Гражданско дело № 20215330110411 по описа за 2021 година
Производството по делото е образувано по искова молба о т „ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД, ЕИК 123526430 против А. С. А., ЕГН **********, с която са предявени обективно съединени установителни искове с правно основание чл. 422, вр. чл.
415 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр.1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД, за признаване на установено в отношенията между страните, че ответницата дължи на ищеца следните суми: 246.86 лева главница, представляваща стойност на електрическа енергия, доставени за периода 23.11.2019 г. – 22.01.2020 г. по партида на длъжника за обект на потребление с ИТН ***, находящ се в гр. П. ****; 20.24 лева – обезщетение за забава за периода от 11.01.2020 г. – 10.12.2020 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК – 11.12.2020 г. до окончателното изплащане на дължимите суми, за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 16604 по описа за 2020 г. на РС - Пловдив, ІІІ-ти бр. състав.
С Определение от 18.11.2021 г. делото е насрочено за разглеждане в о.с.з. на 24.01.2022 г. в 13:30 часа.
С молба от 20.01.2022 г. ищецът „ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД, ЕИК 123526430, чрез юрк. Р.С. - Ч., е заявил, че оттегля предявените искове от „ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД против А. С. А..
С разпореждане от 21.01.2022 г., молбата от 20.01.2022 г. за оттегляне на предявените искове от „ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД, ЕИК 123526430 против А. С. А., е оставена без движение до представяне на изрично пълномощно по чл. 34, ал. 3 ГПК – за оттегляне на исковата молба от „ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД, ЕИК 123526430 на подалата я юрк. Р.С. - Ч., или до потвърждаването на молбата за оттегляне лично от представляващите ищцовото дружество „ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД.
С протоколно определение от открито съдебно заседание, проведено на 24.01.2022 г., предвид постъпилата молба от 20.01.2022 г. от ищеца за десезиране на съда, по която са дадени указания, не е даден ход на делото, а делото е отложено за разглеждане в о.с.з. на 15.03.2022 г. в 14:30 часа.
На 03.02.2022 г. в деловодството на съда, е постъпила молба с вх. № 8779/03.02.2022 г. от „ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД, ЕИК 123526430, чрез представляващите А.
1
С. – П. на С. на д. и П.Я. – п., с която заявяват, че длъжникът А. С. А. е заплатила на касата на Еаsypay на 14.08.2021 г. дължимата главница и на 22.10.2021 г. е заплатила дължимата лихва – обезщетение за забава, поради което оттеглят предявените искове в настоящото производство. Претендират се разноски за заповедното и настоящото производство.
Съдът намира, че постъпилата на 03.02.2022 г. молба е подадена от легитимирани лица – подписана е лично от представляващите ищцовото дружество, а именно: от А. С. – П. на С. на д. и от П.Я. – п., с която същите заявяват, че оттеглят предявените в настоящото производство искове.
Предвид постъпилата молба за оттегляне изцяло на предявените искове, следва да се приеме, че съдът е десезиран от разглеждане на повдигнатия правен спор.
Не е необходимо съгласие на ответника, доколкото все още не е проведено първото съдебно заседание.
С оглед на изложеното съдът приема, че е налице хипотезата на чл. 232 ГПК, поради което следва да прекрати производството по делото, поради оттегляне на исковата молба, а насроченото о.с.з. да бъде отменено.
Съгласно т.13 от ТР №4/18.06.2014г. на ВКС, ОСГТК, издадената заповед за изпълнение и изпълнителният лист подлежат на обезсилване при прекратяване на производството по иска, предявен по реда на чл.422 ГПК, респ. чл.415, ал.1 ГПК, с изключение на случая на прекратяване на производството по делото при сключена съдебна спогодба или ако исковият съд приеме, че заповедта за изпълнение е влязла в сила.
Компетентен да обезсили заповедта за изпълнение, издадена по чл.410, съответно по чл.417 ГПК, и да обезсили изпълнителния лист по чл.418 ГПК при прекратяване на производството по иска, предявен по реда на чл.415, ал.1, съответно чл.422 ГПК, е съдът в исковото производство, който е постановил определението за прекратяване.
Ето защо следва да бъде обезсилена издадената по ч.гр.д .№ 16604/2020 г. на ПРС, ІІІ – ти бр.състав, Заповед № 260040 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 12.01.2021 г.
Относно разноските:
Въпреки прекратяване на производството по делото, поради оттегляне на исковите претенции, поради погасяване на търсените суми в хода на процеса, съдът намира, че ищецът има право на разноски, поради следното:
Заявлението е входирано в съда на 11.12.2020 г., а исковата молба на 24.06.2021 г., като плащането на съдебно претендираните вземания са извършени от ответника, съответно: на 14.08.2021 г. – дължимата главница и на 22.10.2021 г. – дължимото обезщетение за забава. Тоест, ответникът е изпълнил своите задължения след подаване на заявлението по чл. 410 ГПК, дори след подаване на исковата молба в съда.
Действително, нормата на чл. 78, ал. 4 ГПК предвижда, че при прекратяване на производството, ответникът има право на разноски, но в случая следва да се акцентира и върху факта, че искът е оттеглен, защото ответникът е погасил задълженията, но след образуване на заповедното, съответно на исковото производство.
С факта на плащането на процесните суми, ответникът потвърждава съществуването и изискуемостта на процесните вземания. При това положение, то явно е, че исковата претенция е била основателна и сумите са били дължими. Същевременно, с поведението си ответникът е дал повод да се инициира исковият процес и едва в неговия ход е погасил изцяло задълженията. Предвид това, то липсва каквото да и било основание да се откаже присъждане на разноски в полза на ищеца. ( В този смисъл е и константната съдебна практика на ВКС- определение № 388/ 11.07.2017г., по ч. т. д. № 831/ 2017г. на ВКС, т.о., 2
II- ро отделение; определение № 843/17.11.2014г. по ч. гр. д. № 6176/2014г. на ВКС, ГК, ІV г. о.; определение № 300/20.04.2012г. по ч. гр. д. № 245/2012г. на ВКС, ГК, ІV г. о., определение № 626/20.08.2012г. по ч. гр. д. № 275/2010г. на ВКС, ГК, ІV г. о., определение № 277 от 14.05.2014г. по ч. гр. д. № 2432/2014г. на ВКС, ГК, I г. о. ).
Съдът намира, че в процесния случай, не може да намери приложение разпоредбата на чл. 78, ал. 2 ГПК, тъй като по делото се установи, че ответникът с поведението си е дал повод за завеждане на исковете и всъщност не е признал изрично дължимостта на сумите.
Тези предпоставки следва да са налице кумулативно, за да се приложи последицата на сочената разпоредба, какъвто, обаче не е настоящия случай.
Предвид изложеното и с оглед направеното от ищеца искане в негова полза, следва да се присъдят разноски, както в заповедното, така и настоящото исково производство.
В исковото производство ищецът е направил искане и е представил доказателства за сторени такива в размер на – 75 лева – ДТ; 300 лева – възнаграждение за особен представител. Претендира и юрисконсултско възнаграждение, което е дължимо на основание чл. 78, ал. 8 ГПК, а съдът го определя по реда на чл. 37 ЗПП, вр. с чл. 25, ал.1, вр. с ал.2 НЗПП на сумата от 100 лева, предвид конкретната фактическа и правна сложност, общо 475 лева.
В заповедното производство ищецът е направил разноски за държавна такса в размер 25 лева и юрисконсултско възнаграждение, което е дължимо на основание чл. 78, ал. 8 ГПК, а съдът го определя по реда на чл. 37 ЗПП, вр. с чл. 25, ал.1, вр. с ал.2 НЗПП на сумата от 50 лева за заповедното производство, общо 75 лева.
Общият размер на разноските в заповедното и исково производство е 550 лева, който следва да бъде присъден в тежест на ответника.
Водим от горното и на основание чл. 232 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА поради оттегляне на исковете производството по гр.д. № 10411 по описа за 2021 г. на РС Пловдив, ХVІІІ гр.с., образувано по искова молба от „ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД, ЕИК 123526430 против А. С. А., ЕГН **********, с която са предявени обективно съединени установителни искове с правно основание чл. 422, вр. чл.
415 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр.1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД, за признаване на установено в отношенията между страните, че ответницата дължи на ищеца следните суми: 246.86 лева главница, представляваща стойност на електрическа енергия, доставени за периода 23.11.2019 г. – 22.01.2020 г. по партида на длъжника за обект на потребление с ИТН ***, находящ се в гр. П. ****; 20.24 лева – обезщетение за забава за периода от 11.01.2020 г. – 10.12.2020 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК – 11.12.2020 г. до окончателното изплащане на дължимите суми, за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 16604 по описа за 2020 г. на РС - Пловдив, ІІІ-ти бр. състав.
ОБЕЗСИЛВА Заповед № 260040 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 12.01.2021 г., издадена по частно гражданско дело № 16604 по описа за 2020 година на Районен съд – Пловдив, ІІІ – ти бр.състав.
ОТМЕНЯ на основание чл. 253 ГПК, протоколно определение от открито съдебно заседание, проведено на 24.01.2022 г., в частта, с което делото е отложено за разглеждане в о.с.з. на 15.03.2022 г. в 14:30 часа.
3
О С Ъ Ж Д А А. С. А., ЕГН ********** да заплати на „ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД, ЕИК 123526430, със седалище и адрес на управление: ул. „Христо Г. Данов” № 37, следните суми: сумата от общо 550 лева /петстотин и петдесет лева/ – деловодни разноски, от които сумата от 75 лева - деловодни разноски за производството по частно гр. дело № 16604/2020 г. на ПРС, IІІ - ти бр.с. и сумата от 475 лева – деловодни разноски по настоящото гр.д. № 10411 по описа за 2021 г. на ПРС, ХVІІІ гр.с-в.
Определението подлежи на обжалване едноседмичен срок от връчването му на страните. пред
Пловдивски окръжен съд в
Съдия при Районен съд – Пловдив: /п/_______________________
4