Определение № 37870 от 11.09.2025, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 37870 гр. София, 11.09.2025 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 35 СЪСТАВ, в закрито заседание на единадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ЦВЕТИНА Р. ЦОЛОВА като разгледа докладваното от ЦВЕТИНА Р. ЦОЛОВА Гражданско дело № 20251110100494 по описа за 2025 година

Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от Д. Л. М. срещу А. К. Ш.-Б.. Препис от исковата молба и приложенията към нея са изпратени на ответника, като в указания срок не е постъпил отговор от същия.

Съдът, след като констатира, че исковата молба е нередовна, но за процесуална икономия намира, че следва да изготви проект за доклад по делото.

В исковата молба са изложени твърдения, че ответницата за процесния период е упражнявала фактическа власт върху процесния имот, като основава своите претенции на договор, сключен с ФИРМА обективиран в нотариален акт №89, том ***** от 07.03.1997 г. В същото време не се сочи предметът на договора между ответницата и ФИРМА т.е. не става ясно на какво основание се твърди ответницата да е осъществявала фактическа власт, за да може да се направи еднозначен извод дали тази фактическа власт представлява владение или държане. Предвид изложеното, на ищцата следва да бъдат дадени указания да посочи основанието, на което твърди, че ответницата е осъществявала фактическа власт за посочения период.

Доказателствените искания на ищцата и ответницата за събиране на писмени доказателства са допустими и относими за изясняване на спора, предмет на делото.

Следва да бъде уважено и доказателственото искане на ищцата за допускане на съдебно-оценителна експертиза, която да определи средния пазарен наем за процесния имот за процесния период.

Като допустимо и относимо към правния спор, предмет на делото, следва да бъде допуснато и доказателственото искане на ответницата за събирането на гласни доказателствени средства чрез разпит на двама свидетели за установяване на обстоятелствата, посочени в отговора на исковата молба.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ ДВИЖЕНИЕ искова молба с вх. № 2332/06.01.2025 г., подадена от Д. Л. М..

1

УКАЗВА на ищцата в едноседмичен срок от получаване на настоящото определение с нарочна молба, с препис за насрещната страна, да отстрани нередовността на исковата си молба, като посочи на какво основание се твърди ответницата да е осъществявала фактическа власт върху имота за процесния период с оглед твърденията на ищцата, че ответницата е недобросъвестен владелец.

При неизпълнение на указанията в срок исковата молба ще бъде върната.

НАСРОЧВА производството по делото в открито съдебно заседание на 05.11.2025 г., от 11:15 ч., за което да се призоват страните с преписи от настоящото определение, а ищеца – и с препис от отговора на исковата молба.

СЪСТАВЯ, на основание чл. 146, ал. 1, вр. чл. 140 ГПК, следния проект за доклад на делото:

Ищецът извежда съдебно претендираните си права при твърденията, че е собственик на ½ идеална част от УПИ XIV-151 от кв. 10 по плана на АДРЕС, като с нотариален акт №74, дело №18171/1995 г., заедно с другия собственик на парцела, учредила право на строеж върху имота на дружеството ФИРМА срещу задължението дружеството да построи масивна жилища сграда. Поради неизпълнение на задълженията на дружеството, договорът бил равален с влязло в сила на 29.12.2001 г. решение, постановено по гр.д. №1830/1999 г. на СГС, потвърдено с решение по гр.д.

№259/2001 г. на ВКС. Твърди, че след разваляне на договора, по силата на чл. 92 ЗС с другия собственик на парцел на станали собственици на по ½ идеална част от апартамент №18, мезонет – част от построената в имота сграда. Така посочения имот бил завзет от ответницата А. Ш. не по установения от закона ред на 06.01.2005 г., след издадено от СРП постановление за възстановяване на съществуващо положение.

Ответницата основавала своите претенции на договор, сключен с ФИРМА обективиран в нотариален акт №89, том ***** от 07.03.1997 г., за който ищцата твърди, че бил съставен в нарушение на клаузи от учредителния договор.

Ищцата сочи, че на 17.01.2013 г. предявила иск срещу ответницата А. Ш.-Б. с правно основание чл. 108 ЗС за осъждане на ответницата да й предаде владението на притежаваната от ищцата ½ идеална част от апартамент №18, мезонет. С решение, влязло в сила на 09.10.2023 г., постановено по гр.д. №7842/2013 г. по описана СГС, ответницата била осъдена да предаде на ищцата владението върху имота. По делото било установено, че ответницата през целия период на завземане на имота с насилствени действия на 06.01.2005 г. е упражнявала повече от 18 години фактическа власт върху целия имот, включително и върху притежаваната от ищцата ½ идеална част.

Ищцата твърди, че чрез осъществяване на фактическа власт ответницата я е лишила от възможността да ползва имота си за периода 06.01.2020 г. – 30.04.2024 г., като ползите от които я лишила възлизали на сумата в размер на 6000 лева, съответстваща на притежавания от ищцата дял в съсобствеността върху имота. Ето защо моли съда да осъди ответницата да й заплати сумата в размер на 6000 лева – обезщетение за ползите от които ответницата я е лишила, като я препятствала да ползва притежаваната от ищцата ½ идеална част от имота за периода 06.01.2020 г. – 30.04.2024 г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното плащане. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответницата, с който се оспорва предявения иск като недопустим и неоснователен. Сочи, че не била процесуално легитимирана да отговаря по предявения иск, доколкото не била 2 владелец на имота, тъй като на 09.01.2020 г. с протокол за опис на недвижим имот, съставен по изпълнително дело №2018***0400668 на ЧСИ М., рег. №*** ответницата предала доброволно ключовете за имота на В. С. М., която по силата на същия протокол била назначена за пазач на имота. В самия протокол било записано, че на основание чл. 486, ал. 1 ГПК имотът се оставя във владение на В. М.. Считано от тази дата, владението върху имота било отнето от ответницата , като изрично било посочено, владелец на имота била майката на ищцата В. М.. По изложените съображения сочи, че предявеният срещу нея иск е недопустим и моли съда да прекрати производството. По същество на спора, сочи, че искът е неоснователен, доколкото през процесния период не е държала или владяла процесния имот или по какъвто и да е начин е възпрепятствала правото на собственост на ищцата. Намира, че и за останалия период от началото на исковия период 06.01.2020 г. до съставяне на протокола на ЧСИ искът бил неоснователен, доколкото липсвала предпоставката по чл. 73, ал. 1 ЗС – ответницата да е недобросъвестен владелец. Твърди, че процесният имот през елия исков период бил негоден за обитаване, доколкото не била изградена нито една вътрешна инсталация, не била изградена баня, тоалетна, респ. нямало канал, поставени отоплителни тела, имотът бил празен, като не били правени дори шпакловка и замазка. Прави възражение за изтекла погасителна давност за претенцията, отнасяща се до периода по-дълъг от 3 години преди подаване на исковата молба. Претендира разноски.

Съдът намира, че е сезиран с иск с правно основание чл. 73, ал. 1, предл. 3 ЗС.

С оглед правилата за разпределение на доказателствената тежест, по така предявения иск в тежест на ищеца е да докаже следните правопораждащи претенцията му факти: 1) че е собственик на вещта, 2) че за периода, за който се търси обезщетението, ответницата е упражнявала фактическа власт върху нея, 3) както и размерът на пропусната полза, като УКАЗВА на ищцата, че не сочи доказателства за обстоятелството по т. 2.

ПРИЕМА като писмени доказателства по делото приложените към исковата молба и отговора на исковата молба писмени документи.

ДОПУСКА изслушването на съдебно-оценителна експертиза, която да отговори на въпроса, формулиран от ищцата в исковата молба, като вещото лице следва да работи след изслушване на свидетелите, допуснати на ответната страна.

ОПРЕДЕЛЯ депозит за изготвяне на експертизата в размер на 450 лева, вносими от ищцата в едноседмичен срок от получаване на настоящото определение.

НАЗНАЧАВА за вещо лице Д. Н. М.-Н..

ДОПУСКА събирането на гласни доказателствени средства от страна на ответницата чрез разпит на двама свидетели при режим на довеждане за установяване на обстоятелствата, посочени в отговора на исковата молба.

НАПЪТВА страните към спогодба, като им УКАЗВА, че доброволното и/или извънсъдебно уреждане на отношенията е най-взаимоизгодният за тях ред за разрешаване на спора.

УКАЗВА на страните, че ако отсъстват повече от един месец от адреса, който са съобщили по делото или на който веднъж им е било връчено съобщение, са длъжни да уведомят съда за новия си адрес, като при неизпълнение на това задължение всички съобщения ще бъдат приложени към делото и ще се смятат за редовно връчени.

Определението не подлежи на обжалване.

3

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

4