Решение № 23454 от 22.12.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 23454 гр. София, 22.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 65 СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: КАЛИНА В. СТАНЧЕВА при участието на секретаря ЗОРНИЦА ЛЮДМ. ПЕШЕВА като разгледа докладваното от КАЛИНА В. СТАНЧЕВА Гражданско дело № 20251110141253 по описа за 2025 година

Производството е по реда на Дял I от ГПК.

Производството по настоящото дело е образувано по подадена от ЗАД „Алианц България“ АД искова молба против Застрахователно дружество „ОЗК Застраховане“ АД, с която са предявени обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 411, изр. 1, пр. 2 КЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД с искане да се постанови решение, с което ответното дружество да бъде осъдено да заплати на ищеца сумата от 16 858,34 лв., представляваща изплатено застрахователно обезщетение за имуществени вреди, ведно със законната лихва считано от дата на подаване на исковата молба до окончателно изплащане на вземането, и сумата от 1 443,65 лв., представляваща мораторна лихва за периода от 27.11.2024 г. до 22.07.2025 г.

Ищцовото дружество извежда съдебно предявените си права при твърдения, че на 20.05.2024 г., около 16:50 часа, на АМ Тракия, при 47 500 км. в посока София, т.а. марка „Ситроен“, модел „Джъмпер“ с рег. № СА 7243 КХ, управляван от И. Ранчев, при предприемане на маневра за преминаване в лява активна лента, без да се убеди, че същата е свободна, не пропуска движещ се в нея с предимство друг автомобил, удряйки го в задната част. При сблъсъка с движещия се в дясна активна лента застрахован при ищеца л.а. марка „Фиат“, модел “Дукато“ с рег. № 6355JYP са нанесени увреждания, както следва: ожулена цяла лява страница, в това число вдлъбнатини и липсващи ламарини, счупен ляво странично огледало и др. Във връзка с инцидента на водача И. Ранчев е съставен АУАН № GA 1027387/20.05.2024 г. за нарушение на правилата за движение по чл. 25, ал. 2 ЗДвП. Ищецът твърди, че за л.а. марка „Фиат“, модел “Дукато“ с рег. № 6355JYP, е сключена при него имуществена застраховка „Каско“ на МПС. Сочи, че във връзка с настъпилото застрахователно събитие и необходимостта от техническа изправност за придвижване на лекия автомобил до **********застрахованото лице е направило частичен ремонт за своя сметка, за който ремонт му е издадена фактура № 10000217/21.05.2024 година на стойност от 1 170 лева. Ищецът е признал този разход и го е включил в общия размер на обезщетението.

Останалите щети са ремонтирани в доверен сервиз на застрахователя, а цената на ремонта 1 възлиза на общата сума от 8 021,32 евро или левовата равностойност на 15 688,34 лева, за която сума е издадена фактура № Т2241116/22.10.2024 г. На два пъти – на 22.10.2024 г. и на 09.12.2024 г. ищецът заплатил общата дължима сума. Излага, че гражданската отговорност на виновния водач е била застрахована при ответника по застраховка „Гражданска отговорност“. С регресна покана поканил ответника да заплати застрахователното обезщетение, ведно с ликвидационните разноски, но ответникът в отговор на поканата отказал плащане. Претендира и мораторна лихва считано от датата на получаване на отказа от страна на ответника /27.11.2024 г./ до подаване на исковата молба. При тези твърдения моли съда да уважи предявените искове. Претендира разноски.

Ответникът „ОЗК-Застраховане“ АД е депозирал отговор на исковата молба, извън срока по чл. 131, ал. 1 ГПК. В отговора ответникът оспорва изцяло предявените искове – както по основание, така и по размер. Навежда, че размерите на претенциите са прекомерно завишени. Счита, че в процесния случай липсват всички изискуеми предпоставки от фактическа и правна страна за суброгация на ищеца в правата на застрахования срещу застрахователя на причинителя на вредата. На второ място, релевира, че сочените увреждания не са причинени по вина на застраховано при тях лице. В тази връзка се позовава на чл. 25, ал. 1 и чл. 26 от ЗДвП, които правила са били съобразени от водача на застрахованото при тях МПС, респ. водача на застрахования при ищеца лек автомобил не се е съобразил с предприетите маневри на другия участник на пътя и е реализирал виновно ПТП. В условията на евентуалност, инвокира възражение по чл. 51 от ЗЗД за съпричиняване на твърдения вредоносен резултат, изразяващо се в нарушаване на разпоредбата на чл. 23, ал. 1 от ЗДвП от страна на водача на л.а. марка „Фиат“, модел “Дукато“ с рег. № 6355JYP.

Оспорва се изцяло и иска за присъждане на мораторна лихва с оглед неоснователността на главната претенция. С оглед неоснователността на заявените претенции, моли същите да се отхвърлят, като на ответника се присъдят сторените деловодни разноски.

Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявен е иск с правно основание чл. 411 от КЗ.

По иска с правно основание чл. 411 КЗ в тежест на ищеца е да установи, че в негова доказателствена тежест е да докаже пълно и главно, че е сключен договор за имуществено застраховане между него и водача на увредения автомобил, в срока на застрахователното покритие на който и вследствие виновно и противоправно поведение на водач на МПС, чиято застраховка гражданска отговорност е сключена при ответника, е настъпило събитие, за което ответникът носи риска, като в изпълнение на договорното си задължение ищецът е изплатил на застрахования застрахователно обезщетение в размер на действителните вреди и е направил съответните ликвидационни разноски, както и че е поканил ответника да заплати изплатеното застрахователно обезщетение.

С оглед становището на ответника и на основание чл. 153 ГПК като безспорни и ненуждаещи се от доказване по делото (с доклада) са отделени следните обстоятелства: че л.а. марка „Фиат“, модел “Дукато“ с рег. № 6355JYP, е застрахован при ищеца с имуществена застраховка „Каско“ на МПС; че т.а. марка „Ситроен“, модел „Джъмпер“ с рег. № СА 7243 КХ е бил застрахован при ответника по застраховка „Гражданска отговорност“; че до ответното дружество е изпратена регресна покана, в отговор на която ответникът отказал плащане, както и че отказът е получен от страна на ищеца на 27.11.2024 г.

От приетия като писмено доказателство по делото двустранен констативен протокол за ПТП от 20.05.2024 г., се установява, че на посочената дата на Автомагистрала А – София – София регион- Пазарджик – Пловдив – Стара Загора – Сливен – Ямбол – Бургас, община Ихтиман, област Ихтиман, координати – ширина: 42.392425, дължима: 23.871807, е настъпило ПТП с участието на л.а. „Фиат“, модел “Дукато“ с рег. № 6355JYP с водач Хосе 2

Игнасио Перал и т.а. марка „Ситроен“, модел „Джъмпер“ с рег. № СА 7243 КХ с водач И.

Петров Р.. Отбелязано е, че са взети административни мерки спрямо водача И. Р..

Представена е и схема, отразяваща мястото на съприкосновение между участващите в ПТП автомобили.

Двустранният констативен протокол представлява частен свидетелстващ документ, съставен от лица, трети на процеса. Освен формална доказателствена сила, която в случая не е опровергана, документът няма друга призната от процесуалния закон сила на доказване, т. е. не обвързва по задължителен начин съда да приеме за верни описаните в протокола факти.

Документът обаче има доказателствена стойност и същата се определя от съда по вътрешно убеждение – съобразно останалите доказателства, съобразно повода за съставяне на документа и др. В случая, двустранният протокол е съставен на основание чл. 123, ал. 1, т. 3, б. „б“ ЗДвП – с цел да удостовери причините за настъпване на ПТП, когато между участниците няма спор по тях. Процесният протокол е подписан от участниците, без възражения.

По делото е представено и Наказателно постановление № 24-1204-000859/06.06.2024 г., с което на И. Петров Р. е наложено административно наказание – глоба в размер на 200 лева на основание чл. 53 ЗАНН, вр. с чл. 179, ал. в, вр. с чл. ал. 1 , т. 5, пар. 4 от ЗДвП за това, че на 20.05.2024 г. в 16:50 часа, в община Ихтиман, на Автомагистрала А-1, като водач на л.а. марка „Ситроен“, модел „Джъмпер“ с рег. № СА 7243 КХ, в района на 47,500 км., предприема маневра за изпреварване, която се изразява в навлизане в изпреварващата лента и не пропуска движещия се по нея автомобил - т.а. „Фиат“, модел “Дукато“ с рег. № 6355JYP, който го удря отзад. В резултат на така предприетата маневра се реализира удар с другото МПС, регистрирано в Испания.

За установяване механизма на процесното ПТП, по делото са събрани и устни доказателства чрез разпит на свидетели.

От разказа на свидетеля И. Р., в качеството му на участник в пътния инцидент – предмет на изследване в настоящото производство, се установява, че същият има спомен за инцидента. Уточнява, че е управлявал бус на МОН, служебна кола на Регионалното управление като във въпросния ден карал матурите на приемните изпити. Обяснява, че пътувал от град Пловдив към град София, като при спускане в посока град Ихтиман, в района на село Мирово, след ляв завой, започнал изпреварване на бус, който се движил и свидетелят бил зад него. Погледнал, че в лявата лента няма друга кола и дал мигач. Твърди, че след като двата буса се изравнили, последвал удар в неговия бус отзад, поради което последният се завъртял. Свидетелят признава, че в разговор с момичето, което управлявало лекият автомобил, който го ударил отзад, същото му казало, че той я е „засякал“ и затова няма спирачен път.

Механизмът на процесното ПТП, описан в протокола кореспондира изцяло с показанията на разпитания свидетел и участник в процесното ПТП – Д. И. Л.. В свободен разказ пред съда свидетелят разказва сюжет на процесното ПТП, идентичен с описания в двустранния констативен протокол, и напълно в унисон със заключенията на експерта по САТЕ, ведно с устните допълнения към него, приобщени по реда на чл. 200, ал. 2 ГПК към доказателствената съвкупност по делото. От разказа на свидетеля Л. става видно, че на процесната дата и пътен участък е реализирано ПТП, механизма на което се свежда до наслагване на следните интересуващи процеса факти и обстоятелства. Свидетелят Л. се движи в лявата лента на магистрала „Тракия“ – със средна скорост от около 140 км/час, без да дава ляв мигач – свидетелят изрично уточнява, че такъв не е подавала, доколкото се е движила само в тази пътна лента, т.е. не е осъществявала преместване от едната в другата лента. Относно сблъсъка, пунктуално извежда, че точно преди да изпревари процесния бус, последният й изскочил на пътя, т.е. направил несигнализирана и неочаквана маневра за изпреварване на движещото се пред него (трето за спора) МПС, поставяйки се в опасна 3 близост до автомобила на водача Лилчева – последната твърди, че отстоянието помежду им било 2-3 метра. Точно поради липсата на дистанция и време за реагиране, се случил и сблъсък помежду им. Изяснява, че ударът за нея бил в предна дясна част, а за него в задна лява част, като свидетелят жестикулира пред страните и съда, за да онагледи начина и мястото на удара между двете МПС.

Съдът кредитира изцяло показанията на свидетеля Л. и частично на свидетеля Р., тъй като същите са основани на преки и непосредствени впечатления, те са и ясни, последователни, логични, кореспондират с останалия събран по делото доказателствен материал, а наред с това са еднородни помежду си и дори взаимно се допълват. Настоящият състав на съда не кредитира свидетелските показания на разпитания водач И. Р. във връзка с механизма на удара и поведението на двамата участници непосредствено преди и по време на настъпване на съприкосновението - в тази част фактологията, изнесена от него е неподкрепена от каквито и да било други доказателства по делото. В този аспект, следва да се добави уточнението на вещото лице по САТЕ, което изяснява, че при екцентричен удар, какъвто е именно процесният, двата автомобила не са се намирали непосредствено един зад друг, а са били леко разместени и поради това именно уврежданията са приоритетно в лявата част. В останалата част и неговите показания са в унисон с доказателствените източници.

Тук е мястото да се маркира, че действително наличието на разминаване в някой детайли между показанията на свидетеля и целокупния доказателствен материал е житейски оправдано и поначало това не може да доведе до извод за противоречивост, нелогичност и непоследователност на свидетелските показания. Нещо повече, логично е с оглед момента на събитието свидетелите да си спомнят случая по-общо, допускайки неточности в някои детайли, които избледняват, поради особеностите на човешката памет. Важното е, че техните субективни възприятия по отношение на правнорелевантните факти са формирани непосредствено и не са взаимно опровергаващи се. Необходимо е да се изясни още, че с оглед непосредственото формиране на субективните възприятия е нормално свидетелите да описват някои детайли, според собствената си гледна точка. Това обстоятелство се обуславя от човешка перцепция, сугестия и контрасугестия, които са обусловени от обективни, но и от субективни фактори, поради което само наличието на представянето на детайлите от субективна гледна точка е и неизбежно и не е възможно да се направи извод за взаимоизключващи се показания. Въпреки това, съдът преценява, че в коментираната част показанията на свидетеля Р. са, ако не тенденциозни, то недоказани, поради което се счита, че тази разлика в смисъла, който същите дават, не е резултат на спецификата на начина на възприема на обективната обстановка от възприемащия участник в нея.