Решение № 1333 от 22.11.2023, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 1333 гр. София, 22.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 10-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на тринадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Цветко Лазаров

Членове:

Ралица Д.а

Нина Стойчева при участието на секретаря Ваня Ил. Иванова като разгледа докладваното от Цветко Лазаров Въззивно гражданско дело № 20231000500344 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 от ГПК.

С решение № 263 375 от 25.11.2022 г., постановено по гр.д. № 8418/2020 г. от Софийски градски съд, ответникът – Застрахователна компания „Лев Инс“ АД, ЕИК 121130788 е осъден да заплати на М. Ж. Я., ЕГН **********, М. Д. Я., ЕГН ********** и Ж. Д. Я., ЕГН **********, конституирани по реда на чл. 227 от ГПК на мястото на първоначалния ищец Д. М. Я., ЕГН **********, на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД:

- сумата от 35 000 /тридесет и пет хиляди/ лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от ПТП, настъпило на 21.02.2020 г., ведно със законната лихва, считано от 03.07.2020 г., като е отхвърлил прекия иск, за разликата над уважения до пълния предявен размер от 70 000 лева;

- сумата от 2 578.05 лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди от ПТП, настъпило на 21.02.2020 г., ведно със законната лихва, считано от 03.07.2020 г., като е отхвърлил прекия иск, за разликата над уважения до пълния предявен размер от 5 156.10 лева;

Първоинстанционният съд с посоченото решение е осъдил ответника – 1

Застрахователна компания „Лев Инс“ АД, ЕИК 121130788 да заплати:

- деловодни разноски на М. Ж. Я., ЕГН **********, М. Д. Я., ЕГН ********** и Ж. Д. Я., ЕГН **********, конституирани по реда на чл. 227 от ГПК на мястото на първоначалния ищец Д. М. Я., ЕГН **********, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, в размер на сумата от 1 000 лева;

- адвокатско възнаграждение на адв. Я. Д., на основание чл. 38, ал. 2 от ЗАдв., в размер на сумата от 3 656.24 лева;

- държавна такса по сметка на Софийски градски съд, на основание чл.

78, ал. 5 от ГПК, в размер на сумата от 1 103.12 лева;

Първоинстанционният съд с посоченото решение е осъдил М. Ж. Я., ЕГН **********, М. Д. Я., ЕГН ********** и Ж. Д. Я., ЕГН **********, конституирани по реда на чл. 227 от ГПК на мястото на първоначалния ищец Д. М. Я., ЕГН ********** да заплатят деловодните разноски на ответника – Застрахователна компания „Лев Инс“ АД, ЕИК 121130788, на основание чл.

78, ал. 3 от ГПК, в размер на сумата от 350 лева.

Решението на първоинстанционния съд се обжалва от ищците М. Ж. Я., ЕГН **********, М. Д. Я., ЕГН ********** и Ж. Д. Я., ЕГН **********, конституирани по реда на чл. 227 от ГПК на мястото на първоначалния ищец Д. М. Я., ЕГН ********** в частта, в която преките искове, имащи за предмет обезщетяване на претърпените неимуществени и имуществени вреди са отхвърлени, за разликата над уважените до пълните предявени размери при съпричиняване в равна степен /по ½ за водача на товарния автомобил и за пострадалия/.

Жалбоподателите излагат доводи за неправилност, поради необоснованост и допуснато нарушение на материалния закон.

Поддържат, че пострадалият при ПТП с поведението си не е допринесъл за настъпване на вредоносния резултат.

Молят въззивния съд да отмени решението в обжалваната част и вместо това да осъди ответника да заплати допълнително обезщетение за неимуществени вреди и имуществени вреди до пълния размер на предявените преки искове.

Молят да се присъдят направените деловодни разноски и ответникът да заплати адвокатско възнаграждение на техния процесуален представител, на основание чл. 38, ал. 2 от ГПК.

Насрещната страна - Застрахователна компания „Лев Инс“ АД, ЕИК 121130788 е подала отговор в срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК, с който оспорва основателността на жалбата и моли да се потвърди решенето на първоинстанционния съд в атакуваната от ищците част.

2

Моли да се присъдят направените деловодни разноски във въззивното производство.

Софийски апелативен съд, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, установи следното:

Въззивната жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена в срок от надлежни страни срещу валиден и допустим съдебен акт, който подлежи на обжалване по посочения процесуален ред.

При преценката за основателността на жалбата, съдът взе предвид следното:

Ищецът – Д. М. Я., ЕГН ********** е предявил против Застрахователна компания „Лев Инс“ АД, ЕИК 121130788 искове с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ и искове по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.

В хода на първоинстанционното производство, на основание чл. 227 от ГПК, са конституирани в процесуалното качество на ищците неговата съпруга и низходящи - М. Ж. Я., ЕГН **********, М. Д. Я., ЕГН ********** и Ж. Д. Я., ЕГН **********.

Ищецът твърди в обстоятелствената част на исковата молба, че на 21.02.2020 г., около 11:30 часа в гр. София на ул. „Тинтява“ е настъпило ПТП между него и товарен автомобил „ДАФ ФТ ХФ с рег. № ********, управляван от В. И. К., ЕГН **********.

Ищецът твърди още, че:

- мястото на произшествието е било посетено от пътна полиция, които извършили оглед, съставили протокол за оглед и Констативен протокол за ПТП;

- бил е транспортиран и приет за лечение в УМБАЛ „ Св. Анна“ АД на получените от ПТП счупване на външен /латерален/ малеолус на ляв крак и счупване на вътрешен /медиален малеолус на десен крак;

- товарният автомобил е имал валидна застраховка „Гражданска 3 отговорност“ на автомобилистите при ответника в деня на настъпване на ПТП;

- на 03.04.2020 г. е предявил писмената претенция по чл. 380 от КЗ за обезщетяване на вредите, по която е заведена щета, по която не е заплатено обезщетение за неимуществени вреди и обезщетение за имуществени вреди, представляващи разходи за лечение.

Ищецът поискал ответникът да заплати обезщетение за претърпените от ПТП неимуществени вреди, в размер на сумата от 70 000 лева и имуществени вреди в размер на сумата от 5 156.10 лева, ведно със законната лихва върху двете суми, считано от 03.07.2020 г.

Поискал ответникът да заплати направените деловодни разноски, както и адвокатско възнаграждение за неговия процесуален представител, на основание чл. 38, ал. 2 от ЗАдв.

Ответникът - Застрахователна компания „Лев Инс“ АД, ЕИК 121130788 подал отговор на исковата молба /л. 40/, с който оспорил основателността на предявените искове и поискал да се отхвърлят с доводи, че приложените доказателства не установяват поведението на застрахования водач да осъществява деликтния състав по чл. 45 от ЗЗД.

При условията на евентуалност поискал да се присъди обезщетение за неимуществени вреди, което да е съобразено с критериите на съдебната практика за справедливост и обстоятелствата по делото, установяващи, че ищецът с поведението си допринесъл за настъпване на вредоносния резултат и със приетото съотношение на съпричиняване да се намали обезщетението за имуществени вреди.

Поискал да се присъдят направените деловодни разноски.

От фактическа страна:

От събраните по делото доказателства се установява, че на 21.02.2020 г., около 11:30 часа в гр.София, но не на ул. „Тинтява“, както се твърди в обстоятелствената част на исковата молба, а на паркинга на „Полиграфснаб“ АД е настъпило ПТП.

Товарен автомобил „ДАФ ФТ ХФ с рег. № ********, управляван от В.

И. К., ЕГН ********** при движение напред е ударил ищеца, който в момента на потегляне на товарния автомобил е бил в будка и когато предната част на влекача е достигнала до зоната на будката, ищецът е излязъл през 4 вратата на будката, движейки се назад.

Когато влекачът се е движил към мястото на удара с пешеходеца, пешеходецът се е движил от дясно на ляво спрямо десния габарит на автомобила и се е намирал на около 1.5 метра пред фронта му.

В тази зона водачът не е имал възможност да го забележи през предното стъкло на кабината.

Ищецът изминал 1 метър от вратата на будката и съприкосновението е настъпило между предната странична дясна част на влекача и десния крак пострадалия.

Ищецът вследствие на това съприкоснование е бил изведен от равновесие и паднал на земята.

Причина за настъпване на ПТП са субективните действия на пешеходеца, който се е движил назад към динамичния коридор на процесния влекач, като е навлязъл в невидимата зона за водача на автомобила.

Ищецът вследствие на падането на земята е претърпял:

- счупване на лявата малкопищялна кост в областта на глезенния израстък /латерален малеол/;

- трималеоларно счупване на дясната глезенна става тип Вебер Стадий IV, представляващо комбинация от Авулзивна фрактура на малеоларния израстък - медиален малеол, на дясната малкопищялна кост /счупване чрез изтръгване; откъсване на костен фрагмент обичайно в областта на залавно място на сухожилие; увеличено пространство между дисталната фибула и тибия - скъсване на предната синдесмоза; спираловидна супрасиндесмозна фрактура на малкопищялната кост, фрактура на заден малеол;

Счупването на лявата малкопищялна кост в областта на глезенния израстък /външния глезен на лявата подбедрица/, наложило извършване на 5 оперативна интервенция за наместване и фиксиране на костните фрагменти с метални остеосинтезни следства, реализира критериите на медикобиологичния признак трайно затруднение на движенията на левия долен крайник за срок по-дълъг от 30 дни.

Счупване на голямопищялната и на малкопищялната кости на дясната подбедрица /външен и вътрешен глезен на дясната подбедрица/ с разкъсване на синдесмозата между двете кости, наложило извършване на оперативна интервенция за наместване и фиксиране на костните фрагменти с метална остеосинтеза по отделно и в съвкупност по своете медико-биологични характеристики представляват средна телесна повреда по смисъла на чл. 129 от НК.

Общият лечебен и възстановителен период от време е продължил около 3 - 4 месеца.

Настъпилото в хода на лечение на фрактурата усложнение възпалителен процес с некроза на меките тъкани и възпаление на съединително тъканната обвивка /фасция/, диагностицирани като „Флегмон на долните крайници“ е довело до влошаване на общото състояние и наложило извършване на оперативни интервенции за отстраняване на некротичните тъкани, което също покрива медико-биологични характеристики на средна телесна повреда по смисъла на чл. 129 от НК.