Определение № 3228 от 23.10.2026, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3228 гр. София, 23.10.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 3-ТИ ТЪРГОВСКИ, в закрито заседание на двадесет и трети октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Теодора Кръстева

Членове:

Снежана Бакалова

Рени Ковачка като разгледа докладваното от Рени Ковачка Въззивно частно гражданско дело № 20261000502861 по описа за 2026 година за да произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е по чл. 274 и следв. от ГПК вр. с чл. 248 от ГПК.

Образувано е по частна жалба вх.№ 8793/17.07.2026год. на Г. М. против Определение № 1466/29.05.2026год., постановено по гр. № 264/2025год. на Окръжен съд- София, с което е оставено без уважение направено от частния жалбоподател искане по чл. 248 от ГПК за изменение на Решение № 561/20.11.2025год., постановено по гр.д.№ 264/25год. на СОС в частта за разноските.

В частната жалба се поддържа , че определението е неправилно . Сочи се, че предявеният против ответника иск с правно основание чл. 439 от ГПК бил уважен, но тъй като той бил признал иска и не бил дал повод за предявяването му, не дължал разноски на ищеца. При условията на евентуалност се сочи , че ако дължал разноски, то претендираното от ищеца адвокатско възнаграждение било прекомерно и следвало да бъде намалено, но първоинстанционния съд неправилно и необосновано отказал да стори това. Като неправилен се сочи извода на съда , че самото държане от ответника на изпълнителните листове било достатъчно да се приеме , че ответника бил дал повод за завеждане на делото от ищеца, тъй като липсвало активно поведение от ответника, с което да е предизвикал образуването на делото.

По изложените доводи се прави искане за отмяна на определението и постановяване на ново за изменение на решението в частта за разноските в смисъл, че да бъде отменено осъждането на ответника за разноски в размер на 5 440 лева. При условията на евентуалност се прави искане за намаляване размера на разноските от 5 440 лева на 2 620 лева.При условията на евентуалност се прави и искане за отмяна на определението и връщане на делото на първоинстанционния съд за извършване на дължимата преценка по чл. 78, ал.5 от ГПК.

В подаден от Ю. П. писмен отговор се излагат доводи за неоснователност на частната жалба и за потвърждаване на обжалваното определение като правилно и обосновано.

Апелативен съд-София , в настоящия си състав , намира подадената частна жалба за допустима- подадена от легитимирано да обжалва лице, в законоустановения срок и срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт.

За да се произнесе по същество по така подадената частна жалба съдът съобрази следната релевантна за спора фактическа обстановка:

Производството по гр.д.№ 264/2025год. на СОС е образувано по иск по чл. 439 във вр. с чл.

124, ал.1 от ГПК , предявен от Ю. П. срещу Г. М. за признаване за установено , че ищецът не 1 дължи на ответника сумата от 26 000 лева, предмет на изпълнителен лист от 06.07.2016год. по в.гр.д.№ 815/2016год. на АС- София поради изтекла погасителна давност , както и че не дължи сумата от 2 000 лева, предмет на изпълнителен лист от 24.04.2017год. по гр.д.№ 785/2014год. на СОС поради изтекла погасителна давност.

Към исковата молба е представена молба до ЧСИ А. Д., подадена от Г. М. на 29.07.2016год. за образуване на изпълнително производство въз основа на изп. лист от 06.07.2016год., което изпълнително дело, след образуването му и по молба на взискателя от 01.11.2023год. е преместено при ЧСИ Р. В. . Пред ЧСИ Р. В. делото е образувано на 10.11.2023год. под № 20237900402605. По това дело е налично съобщение до взискателя Г. М., с което е уведомен , че последното изпълнително действие по делото е налагане на запор върху банковите сметки и от него са изминали повече от две години, поради което изпълнителното дело следвало да се прекрати. В отговор на полученото съобщение взискателят е поискал от ЧСИ връщане на оригинала на изпълнителния лост/ молба от 06.12.2023год./, който оригинал – на изп.лист от 06.07.2016год. и на изп. лист от 24.04.2017год. , му е върнат на 06.12.2023год.

По делото е приложена справка от Камара на ЦСИ, установяваща ,че към 16.01.2025год. срещу Ю. П. няма регистрирани висящи изпълнителни дела.

Ответникът- Г. М. е подал писмен отговор на исковата молба, с която е признал предявените против него искове. Заявил е обаче,че с поведението си не бил дал повод за завеждане на делото, поради което и с оглед направеното от него признание на исковете,не дължал разноски на ищеца по производството на основание чл. 78, ал.2 от ГПК.

С постановеното от СОС решение № 561/20.11.2025год. , предявените от Ю. П. против Г.

М. искове са уважени. Със същото решение съдът е осъдил ответника да заплати на ищеца разноски в производството в размер на 5 440 лева.

В подадена от ответника молба от 10.12.2025год. същият е поискал изменение на решението в частта за разноските , с твърдения и доводи , че същите не се дължат на ищеца в наличната по делото хипотеза на чл. 78, ал.2 от ГПК. Отделно от това е поискал тяхното намаляване , обосновавайки че се касае за присъдено адвокатско възнаграждение и наличие на законовите предпоставки за намаляването му по чл. 78, ал.5 от ГПК.

В подаден от ищеца Ю. П. писмен отговор са изложени доводи за неоснователност на искането по чл. 248 от ГПК.

С обжалваното в настоящото производство определение СОС е оставил искането по чл.

248 от ГПК без уважение, приемайки че не са налице законовите предпоставки за освобождаване на ответника от разноски по делото, както и че последният не бил направил своевременно възражение по чл. 78, ал.5 от ГПК, поради което съдът нямал право служебно да намалява адвокатското възнаграждение поради прекомерност.

Определението е правилно.

Предпоставките за недължимост на разноските по делото от ответника,когато искът е уважен, са посочени в чл. 78, ал.2 от ГПК и са кумулативно изискуеми: ответникът с поведението си да не е дал повод за завеждане на делото и да е признал иска. В случая макар и ответникът да е признал предявените от ищеца- длъжник искове за несъществуване на двете процесни вземания по давност, то не е налице първата от двете кумулативни предпоставка по чл. 78, ал.2 от ГПК за освобождаването му от разноски. Фактите , изложени по-горе във връзка с притежанието от ответника на изпълнителен титул срещу ищеца за двете процесни вземания,предприетите от него действия по образуване на изпълнително производство за принудително събиране на вземанията му и настъпилата перемция на изпълнителното производство на основание чл. 433, ал.1 ,т.8 от ГПК , обосновават извод ,че с поведението си ответника е станал причина за предявяването на иска по чл. 439 от ГПК.Това е така ,тъй като към момента на предявяване на иска е разполагал с двата изпълнителни листа и във всеки един момент е имал възможност да иницира образуване на ново изпълнително дело и да иска извършване на действия по принудително събиране на сумите по тях .

В тази хипотеза за ищеца е съществувал единственият ред на защита , а именно да отрече правото на принудително изпълнение на процесните вземания чрез предявяване на иска по чл. 439 от ГПК и да се позове на давност пред съда . Правилно първоинстанционният съд е посочил , че със самия факт на държането на върнатите му от ЧСИ Р. В. изпълнителни листове ответникът е станал причина за образуване на делото, поради което не са налице предвидените в чл. 78, ал.2 от ГПК 2 предпоставки за освобождаването му от разноски в производството по иска по чл. 439 от ГПК.

Предвид гореизложеното , идентично на възприетото от първоинстанционния съд, и настоящият съдебен състав намира , че в случая е неприложима разпоредбата на чл. 78, ал.2 от ГПК и ответникът следва да отговаря за сторените от ищеца разноски. Същите се доказват в размер на 5 440 лева, от които заплатена от ищеца държавна такса в размер на 1 120 лева и заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 4 320 лева с ДДС. Първоинстанционният съд правилно ги е присъдил в пълния им претендиран размер и е отказал намаляването на адвокатското възнаграждение на основание чл. 78, ал.5 от ГПК в производството по чл. 248 от ГПК.

В чл. 78, ал. 5 ГПК е предвидена възможност поисканото от страната като разноски по делото адвокатско възнаграждение да бъде намалявано от съда, ако насрещната страна направи възражение за неговата прекомерност. Когато по делото е имало открити съдебни заседания и страната, която прави възражение за прекомерност, е била редовно призовавана за тях, тя следва да заяви искането си по чл. 78, ал. 5 ГПК срещу направеното искане за разноски до приключване на устните състезания в съответната инстанция. След този момент възражението за прекомерност е преклудирано, т.е. то не може да бъде заявено, а бъде ли заявено, следва да се остави без разглеждане.

В настоящия случай ответникът е бил редовно призован за открито съдебно заседание на 28.10.2025год., в което не се е явил нито негов процесуален представител, нито той лично , респ. не е надлежно заявено възражение по чл. 78, ал.5 от ГПК и такова не е разгледано в постановеното първоинстанционно решение.

В подадената от ответника молба по чл. 248 от ГПК ответникът е поискал изменение на вече определените от съда разноски, изразяващи се в заплатено адвокатско възнаграждение, понеже счита, че то е прекомерно. Тъй като искането за изменение на първоинстанционното решение в частта за разноските се основава на възражение за прекомерност, а то е недопустимо като прекрудирано, то основаното на него искане по чл. 248, ал. 1 ГПК, макар и направено в срока по чл. 248, ал.1 ГПК и така допустимо, се явява неоснователно и следва да се остави без уважение, до който извод е достигнал и първоинстанционния съд .

Неоснователно е твърдението на частния жалбоподател ,че във възражението му за недължимост на разноските , основано на чл. 78, ал.2 от ГПК е инкорпорирано и възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение по чл. 78, ал.5 от ГПК, тъй като възражението по чл.

78, ал.5 от ГПК следва да бъде ясно и недвусмислено. Същото не може да се извлича от съда нито по пътя на тълкуването на волята на страната , нито по аналогия , а и е недопустимо да извършва служебна преценка за прекомерност на адвокатското възнаграждение при липса на изрично искане от страната.

Поради съвпадащите изводи на двете съдебни инстанции, обжалваното определение следва да се потвърди.

Така мотивиран, Апелативен съд-София, в настоящия си състав ,

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА

Определение № 1466/29.05.2026год., постановено по гр. №

264/2025год. на Окръжен съд- София, с което е оставено без уважение направено от частния жалбоподател искане по чл. 248 от ГПК за изменение на Решение № 561/20.11.2025год., постановено по гр.д.№ 264/25год. на СОС в частта за разноските.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна касационна жалба пред ВКС в едноседмичен срок от съобщението , при наличие на основанията по чл.280 от ГПК.

Председател: _______________________

3

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4