Решение № 221 от 19.10.2026, Окръжен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 221 гр. Плевен, 19.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, І ВЪЗ. НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Г. К. ГРЪНЧАРОВ

Членове:

БОРИСЛАВА ИЛ. ЯКИМОВА

ВЛАДИСЛАВА АЛ.

ЦАРИГРАДСКА при участието на секретаря АЛЕКСАНДЪР Г. ПЕТРОВ в присъствието на прокурора Г. Л. Л. като разгледа докладваното от БОРИСЛАВА ИЛ. ЯКИМОВА Въззивно частно наказателно дело № 20264400600603 по описа за 2026 година Производството е по реда на глава ХХІ от НПК, вр. чл. 341, ал. 1, вр. чл. 306, ал. 1, т. 1 от НПК.

Образувано е по въззивен протест на прокурора от РП гр.Плевен, против Определение № 889/14.07.2026 г., постановено по ЧНД № 1443/2026 г. по описа на Районен съд – Плевен. Иска се изменение на определението в частта, касаеща определения първоначален режим на изтърпяване на групираните и увеличени по чл.24 от НК съдебни актове по НОХД № 616/2025г., НОХД № 1862/2025г., НОХД № 1474/2025г. НОХД 2083/2025г. и НОХД № 1207/2026г., всичките по описа на Районен съд град Плевен, а именно лишаване от свобода за срок от една година и три месеца. Иска се определяне на първоначален „строг„ режим за изтърпяване на съвкупността.

С обжалвания съдебен акт съдът е постановил наказанието лишаване от свобода по съвкупността да бъде търпяно при първоначален „общ“ режим.

В съдебно заседание пред въззивната инстанция представителят на Окръжна прокуратура – Плевен заявява, че не поддържа протеста. Пледира 1 обжалваното определение да бъде потвърдено.

В проведеното съдебно заседание осъденият и защитникът му заемат становище, че определението е правилно и законосъобразно.

Плевенският окръжен съд, като се запозна с изложеното в жалбата и доводите на страните, обсъди доказателствата по делото, и извърши цялостна проверка на атакувания съдебен акт в пределите по 313 и сл. от НПК, намира, че въззивният протест е процесуално допустим, като подаден от лице, имащо право да протестира, в срока по чл. 319, ал. 1 от НПК , а разгледан по същество протестът е неоснователен, по следните съображения:

Първоинстанционният съд е бил сезиран от Районна прокуратура – Левски с предложение по чл. 306, ал. 1, т. 1 от НК по отношение на осъжданията на Н. В. К., ЕГН **********.

Съобразно приложената справка за съдимост Н. В. К., ЕГН **********, съдът определил една група от следните наказания- по НОХД № 616/2025г., НОХД № 1862/2025г., НОХД № 1474/2025г. НОХД 2083/2025г. и НОХД № 1207/2026г., всичките по описа на Районен съд град Плевен.

Първоинстанционният съд правилно преценил и посочил, че найтежкото от тях е осъждането по НОХД № 1207/2026г. по описа на Районен съд Плевен, по което на осъдения е наложено наказание „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА“ за срок от ДЕСЕТ МЕСЕЦА, при първоначален СТРОГ режим на изтърпяване.

След групирането, първоинстанционният съд е определил „общ“ режим на изтърпяване, като е посочил, че неправилно е определен „строг“ вместо „общ“ режим по НОХД № 1207/2026г. по описа на ПлРС . Постановил е, на основание чл.24 от НК, така определеното общо най тежко наказание лишаване от свобода да бъде увеличено с 5 / ПЕТ/ МЕСЕЦА, като определеното общо най-тежко наказание след увеличението да бъде лишаване от свобода за срок от 1/ ЕДНА/ ГОДИНА и 3 /ТРИ/ МЕСЕЦА, при първоначален ОБЩ режим на изтърпяване

Този извод на съда е правилен.

Безспорно влезлият в сила съдебен акт е задължителен за всички и без оглед на неговата правилност не може да бъде ревизиран. Тази стабилност не важи за съдебните актове, с които съдилищата се произнасят по въпросите по 2 чл.23 и чл.25 от НК. Практиката и доктрината са категорични, че няма процесуална пречка въпросите касателно групирането на наказанията да бъдат пререшавани, както и, че при новата кумулация предложението на чл.66 от НК, чл.68 от НК, включително и въпросите за режима губят първоначалното си самостоятелно значение.

Производството е по чл.306 от НПК и към него съдът е пристъпил след влизане в сила на съответните съдебни актове. Съдът е определил режимът посочвайки, че тъй като не са налице предпоставките на чл.57 от ЗИНЗС за определяне на „строг“ режим, режимът на изтърпяване следва да е „общ“.

Съобразно чл.57 ал.1,т.2 от ЗИНЗС „Строг“ режим се определя на осъдените на лишаване от свобода: а) за повече от 5 години за умишлени престъпления; б) за умишлени престъпления, когато не са изтекли повече от 5 години от изтърпяване на предходно наложено наказание лишаване от свобода, което не е било отложено на основание чл. 66 от Наказателния кодекс, независимо от реабилитацията; в) за умишлени престъпления, извършени в изпитателния срок на условно осъждане, за което е постановено отложеното наказание да се изтърпи отделно, ако сборът от двете наказания надвишава две години;

Във всички останали случаи се определя „общ“ режим.

Първоинстанционният съд правилно е постановил режимът да е „общ“ и това не сочи изменение на влязъл в сила съдебен акт, а съблюдава разпоредбата на посоченият текст от ЗИНЗС. Противното би означавало невъзможност съдът да пререшава въпросите по същество при групирането. В този смисъл е и съдебната практика, напр. Реш. №359/22.07.2013г. по нак.д.

№811 на III НО на ВКС.

Водим от всичко изложено и на основание чл. 341, ал. 1 от НПК , вр. чл. 306, ал. 1, т. 1 от НПК , чл. 334, т. 6 от НПК, Плевенският окръжен съд РЕШИ:

Потвърждава Определение № 889/14.07.2026 г., постановено по ЧНД № 1443/2026 г. по описа на Районен съд – Плевен.

Решението е окончателно.

3

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4