Решение № 2468 от 15.03.2024, Административен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 2468

Пловдив, 15.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд -

Пловдив - I Състав, в съдебно заседание на седми март две хиляди и двадесет и четвърта година в състав:

Съдия:

МАРИЯ

НИКОЛОВА

При секретар НЕДЯЛКА ПЕТКОВА като разгледа докладваното от съдия МАРИЯ НИКОЛОВА административно дело № 20247180700156 / 2024 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда чл. 145 и сл. от

Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Производството е по реда чл. 145 и сл. от

Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.Производството е по реда чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.Производството е по реда чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПроизводството е по реда на чл. 145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК).

Образувано по жалбата на Т.И.М., с ЕГН **********, с посочен адрес ***, против Заповед №2900 от 04.12.2023 г. на председателя на Районен съд – Пловдив в частта й, с която е наредено на съдия Т.И.М. да не се изплащат средства за допълнително трудово възнаграждение, предвид образуваното във ВСС дисциплинарно производство №3/2022 г., понастоящем висящо, както и наложеното й със Заповед №2195/18.10.2022 г. на Председателя на Районен съд – Пловдив дисциплинарно наказание „забележка“, понастоящем висящо.

Жалбоподателят иска отмяна на заповедта в оспорената й част, като незаконосъобразна и необоснована, издадена при превратно упражняване на административна власт. В жалбата са изложени доводи за лично отношение на председателя на Районен съд – Пловдив към определени съдии и служители.

Жалбоподателят се позовава на практиката на ВАС, според която дисциплинарното производство следва да е във връзка с действия или бездействия на магистрата за същата година, за която е лишен от допълнително възнаграждение. В съдебно заседание жалбоподателя поддържа жалбата и излага подробни съображения по същество.

Ответникът – Председател на Районен съд – Пловдив, не изразява становище по жалбата.

За допустимостта:

Заповедта е връчена на Т.М. на 06.12.2023г., а жалбата е подадена чрез ответния орган на 20.12.2023г., т.е. в предвидения за това преклузивен процесуален срок и при наличието на правен интерес, поради което същата е ДОПУСТИМА.

От фактическа страна е установено, следното:

Няма спор по делото, че с решение на Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет по протокол № 13 от 29 март 2022г. (лист 35) по внесено предложение на административния ръководител на РС-Пловдив (лист 31-33) е образувано дисциплинарно производство – дисциплинарно дело № 3/2022 година по описа на ВСС, за налагане на дисциплинарно наказание на Т.И.М. ***. По дисциплинарно дело №3/2022 г. Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет е взела Решение по т.4 от Протокол № 21 от заседание проведено на 20.06.2023 год. да не налага дисциплинарно наказание на Т.М. ***, по предложението подадено от административния ръководител на Районен съд – Пловдив. Председателя на РС – Пловдив е оспорил пред ВАС, решението на Съдийската колегия на Висшия съдебен в резултат на което с Решение № 10908/09.11.2023 г. по адм.д.№ 6874/2023 г., ВАС е отхвърлил жалбата. Решението на тричленния състав на ВАС е оспорено от административния ръководител на РС - Пловдив с касационна жалба вх. № 18267/21.12.2023 г. пред петчленен състав на ВАС. С молба изпълняващият функциите на административен ръководител – председател на Районен със – Пловдив е оттеглил касационната жалба срещу решение № 10908/09.11.2023 г. по адм.д.№ 6874/2023 г. С Разпореждане от 21.12.2023г., ВАС е оставил без разглеждане касационната жалба.

На следващо място няма спор между страните и че със

Заповед № 2195/18.10.2022 г. на Председателя на РС – Пловдив (лист 46-50), на съдия Т.И.М. е наложено дисциплинарно наказание „забележка“. Тази заповед е потвърдена по реда на чл.314, ал.4 от ЗСВ с Решение по т. 3 от Протокол № 6/21.02.2023 г. на СК на ВСС (лист 52). Решението на СК на ВСС е обжалвано от съдия М. пред ВАС и с Решение № 11444/22.11.2023 г. по адм.д. № 2785/2023 г. е отменено Решение по т. 3 от Протокол № 6/21.02.2023 г. на СК на ВСС, като е отменена и потвърдената с него Заповед № 2195/18.10.2022 г. на Председателя на РС – Пловдив. Съдебния акт е оспорен от СК на ВСС, както и от административния ръководител - председател на РС - Пловдив с касационна жалба вх. № 18268/21.12.2023 г. във ВАС, за което във ВАС е образувано адм.д. № 1112/2024г.

С молба от 15.01.2024 г. Административния ръководител – председател на Районен съд Пловдив е оттеглил подадената касационна жалба, в резултат на което с Определение № 1655/13.02.2024г., ВАС е оставил без разглеждане касационната жалба на Административния ръководител – председател на Районен съд Пловдив против решение № 11444/22.11.2023 г., постановено по адм. д. № 2785/2023 г. по описа на ВАС и е прекратил производството по адм. д. № 1112/2024 г. по описа на ВАС в тази му част. Видно от справка на интернет страницата на ВАС, на 15.02.2024г. във връзка с жалбата на СК на ВСС, ВАС е провел открито съдебно заседание по адм. д. № 1112/2024 г. и е дал ход на делото по същество.

С оспорената в т.6 Заповед №2900 от 04.12.2023 г. на председателя на Районен съд – Пловдив е наредено на съдия Т.И.М. да не се изплащат средства за допълнително трудово възнаграждение, предвид образуваното във ВСС дисциплинарно производство №3/2022 г., понастоящем висящо, както и наложеното й със Заповед №2195/18.10.2022 г. на Председателя на Районен съд – Пловдив дисциплинарно наказание „забележка“, понастоящем висящо. Като правно основание за издаване на заповедта в оспорената й част е посочена разпоредбата на чл.5, ал.2, т.7 от Правилата за определяне и изплащане на средства за допълнителни трудови възнаграждения /ПОИСДТВ/.

От страна на жалбоподателя по делото са представени за сведение решения на ВАС.

При така установеното от фактическа страна се налагат следните правни изводи:

Съгласно чл.30, ал.2, т.10 от ЗСВ, Пленумът на ВСС определя възнагражденията на съдиите, прокурорите и следователите. С чл.13, ал.1 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, приета с ПМС № 4 от 17.01.2007 г. е предвидено определяне на допълнителни трудови възнаграждения за постигнати резултати от труда, когато това е регламентирано в трудов договор, с вътрешни правила за работната заплата и/или с индивидуален трудов договор. Съгласно ал.2 на цитираната разпоредба, условията за получаване и размерите на допълнителните трудови възнаграждения се определят с договорите и вътрешните правила по ал.1.

На основание чл.13 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, Пленумът на ВСС с решение по протокол № 29/22.11.2018 г. е приел Правила за определяне и изплащане на средства за допълнителни трудови възнаграждения /ПОИСДТВ/, изм. и доп. с решение на пленума на ВСС по протокол № 13/13.06.2019 г., изм. и доп. с решение на пленума на ВСС по протокол № 28/21.11.2019 г., изм. и доп. с решение на пленума на ВСС по протокол № 18/12.05.2022 г. С чл.7, ал.1 от Правилата, правомощието за определяне размерите на допълнителните възнаграждения на магистратите е предоставено на административните им ръководители. С решение по т.52 по Протокол № 34 от проведено заседание на 23.11.2023г., Пленумът на ВСС е дал съгласие административните ръководители на органите на съдебната власт да упражнят правомощията си на основание чл.7, във връзка с чл.9 от ПОИСДТВ, като размерът на средствата е в рамките на утвърдените бюджети по § 01-00 „Заплати и възнаграждения на персонал нает по трудови правоотношения“ на ЕБК за 2023 г.

(протоколът е публично достъпен на интернет страницата на ВСС). Следователно оспорената заповед е издадена от материално и териториално компетентен орган, а именно Председателя на Районен съд-Пловдив.

Оспорената заповед е в писмена форма, като формално съдържа фактически и правни основания за обективирания отказ за изплащане на средства за допълнително трудово възнаграждение на съдия Т.И.М..

На първо място е необходимо да се отбележи, че допълнителното трудово възнаграждение се различава от гарантираното възнаграждение за положения труд в изпълнение на заеманата длъжност и получаването му от магистратите и съдебните служители по реда на Правилата не е безусловно, а е обвързано с постигнати резултати през годината, каквито са и целите на определянето и изплащане на допълнително трудово възнаграждение.

Едновременно с това обаче, за определянето му се изисква и отсъствие на обективните пречки по чл.5, ал.2 от Правилата.

В случая, като фактическо основание за издаване на частично оспорената заповед е посочено: „предвид образуваното във ВСС дисциплинарно производство №3/2022 г., понастоящем висящо, както и наложеното й със Заповед №2195/18.10.2022 г. на Председателя на Районен съд – Пловдив дисциплинарно наказание „забележка“, понастоящем висящо“. Като правно основание е посочена разпоредбата на чл.5, ал.2, т.7 от ПОИСДТВ. Действително съгласно посочената норма, не се изплаща допълнително възнаграждение на магистрат и съдебен служител при висящо дисциплинарно производство - до приключване на производството. В разпоредбата на чл. 6, ал. 4, т. 5 от Правила за определяне и изплащане на допълнителни възнаграждения на съдии по реда на чл. 233, ал. 6, изр. първо от ЗСВ (приети от Съдийската колегия на ВСС с решение по протокол № 24/22.06.2021 г.), изрично е посочено, че не се изплащат допълнителни възнаграждения на съдии при висящо дисциплинарно производство, образувано за нарушение по чл. 307, ал. 3, т. 1 и 2 от ЗСВ в случай, че дисциплинарното нарушение е извършено през съответната година – до приключване на производството.

Както се посочи по-горе от данните по делото е видно, че спрямо М. е образувано дисциплинарно производство – дисциплинарно дело № 3/2022 година по описа на ВСС, за налагане на дисциплинарно наказание, като СК на ВСС е взела Решение по т.4 от Протокол № 21 от заседание проведено на 20.06.2023 год. да не се налага дисциплинарно наказание на Т.М. ***, по предложението подадено от административния ръководител на Районен съд – Пловдив. В предложението нито едно от констатираните дисциплинарни нарушения на съдията не е такова по чл. 307, ал. 3, т. 1 и 2 от ЗСВ, а всички са по чл. 307, ал. 3, т. 4 от ЗСВ. Нещо повече, с Решение № 10908/09.11.2023 г. по адм.д.№ 6874/2023 г., ВАС е отхвърлил жалбата на административния ръководител на РС – Пловдив против Решение по т.4 от Протокол № 21 от заседание проведено на 20.06.2023 год. на СК на ВСС да не се налага дисциплинарно наказание на Т.М. ***.

Решението на тричленния състав на ВАС е оспорено от административния ръководител на РС - Пловдив с касационна жалба вх. № 18267/21.12.2023 г. пред петчленен състав на ВАС. С молба изпълняващият функциите на административен ръководител – председател на Районен със – Пловдив е оттеглил касационната жалба срещу решение № 10908/09.11.2023 г. по адм.д.№ 6874/2023 г., като с разпореждане от 21.12.2023г., ВАС е оставил без разглеждане касационната жалба.

Що се отнася до наложеното на Т.М. дисциплинарно наказание „забележка“ със Заповед № 2195/18.10.2022 г. на Председателя на РС – Пловдив (лист 46-50), констатираните дисциплинарни нарушения на съдията са по чл. 307, ал. 3, т. 2 от ЗСВ, като към настоящия момент е висящо съдебното производство пред ВАС по оспорване на Решение по т. 3 от Протокол № 6/21.02.2023 г. на СК, с което е потвърдена посочената заповед. Въпреки това обаче е необходимо да се отбележи, че и по образуваното във ВСС дисциплинарно производство №3/2022 г. и по наложеното със Заповед № 2195/18.10.2022 г. на Председателя на РС – Пловдив дисциплинарно наказание „забележка“, констатираните дисциплинарни нарушения на жалбоподателя са извършени през 2022г., а не през 2023г.

В оспорената заповед изрично е посочено, че допълнителното възнаграждение е за постигнати много добри резултати на правораздавателна работа в съда. От изложеното следва извода, че допълнителното трудово възнаграждение е по чл.3, т. 1 от ПОИСДТВ - за постигнати резултати – текущо, за годината. Ето защо, същественото в случая е не крайния резултат от съдебния контрол за законосъобразност на двете дисциплинарни производства срещу съдия М., а в кой период са извършени вменените й дисциплинарни нарушения.