Решение № 466 от 08.04.2026, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 466 гр. Пловдив, 08.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Анна Иванова

Членове:

Иван А.стасов

Емилия Лалева при участието на секретаря Валентина Василева като разгледа докладваното от Иван Анастасов Въззивно гражданско дело № 20265300500365 по описа за 2026 година

Производството по делото е образувано по въззивна жалба от А. И. Н. против решение № 5587/16.12.2025г. по гр.д.№ 6619/2025г. на ПдРС, XXV гр.с., в частта, с която е признато за установено по отношение на жалбоподателката, че същата дължи на „ЕОС матрикс“ЕООД сумата от 239,63 лева по договор за стоков кредит от 12.08.2023 г., сключен между А. Н. и кредитодателя „Банка ДСК“ЕАД, вземането за която сума е прехвърлено в полза на „ЕОС матрикс“ЕООД с договор за цесия от 20.09.2024г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК. Във въззивната жалба се сочи, че обжалваното решение е неправилно и незаконосъобразно. Сочи се, че първоинстанционният съд не е обсъдил правилно представеното от жалбоподателката банково извлечение от „Банка ДСК“АД относно движението по кредита. Приетото по делото заключение по съдебната счетоводна експертиза също не било обсъдено пълно и точно. Неправилно в нарушение на процесуалните правила първоинстанционният съд е отказал да изиска нова справка от „Банка ДСК“АД относно извършените плащания по кредита. Оспорва се като погрешен изводът на РС, за това че не всички суми по договора за кредит са платени. Иска се отмяна на решението на РС в обжалвА.та му част и цялостно отхвърляне на иска по чл. 422 ГПК.

От въззиваемата стрА. „ЕОС матрикс“ЕООД е подаден отговор на въззивна жалба, с който се поддържа, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно, постановено в съответствие със събраните по делото доказателства.

ПОС, XIV гр.с., като се запозна с материалите по делото, намира следното:

Производството по гр.д.№ 6619/2025г. на ПдРС, XXV гр.с. е образувано по искова молба от „ЕОС Матрикс” ЕООД против А. Н., с която е предявен иск за това да бъде признато за установено, че ответника дължи на ищеца сумата от 275,74 лева по договор за стоков кредит № 1064289 от 12.08.2023г., сключен между нея и кредитодателя „Банка ДСК“ ЕАД, 1 вземанията по който са прехвърлени в полза на „ЕОС Матрикс”ЕООД с договор за прехвърляне на вземания (цесия) от 20.09.2024 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК, до окончателното изплащане на сумата, за които суми е издадена заповед № 10663/16.12.2024 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 21613/2024г. на ПдРС, ІV бр.с. В исковата молба се твърди, че на 12.08.2023г. бил сключен договор за стоков кредит № 1064289 между „Банка ДСК”АД и А. И. Н., по силата на който кредиторът отпуснал на кредитополучателя стоков кредит в размер от 1500 лева за закупуване на климатик.

Кредитополучателят се задължил да погаси задължението си на 6 месечни анюитетни вноски, с краен срок за погасяване- 12.02.2024г. Твърди се, че след усвояване на кредита, кредитополучателката погасила част от месечните си вноски, след което преустановила плащанията си, като остА.ла непогасена главница по кредита в размер от 275.74 лева. На 20.09.2024г. бил сключен договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) между „Банка ДСК“ АД и „ЕОС Матрикс” ЕООД, по силата на който задължението на А. И. Н., произтичащо от договор за стоков кредит № 1064289 от 12.08.2023г., било изкупено от ищеца. Длъжникът бил уведомен по реда на чл. 99 ЗЗД за извършената цесия. Независимо от това, с исковата молба също се отправя уведомление за цесията, което се моли да бъде отчетено на основание чл. 235, ал. 3 ГПК. Поради неизпълнението на длъжника, новият кредитор „ЕОС Матрикс” ЕООД подал заявление до Районен съд - Пловдив, въз основа на което била издадена Заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК на 12.12.2024г. по ч.гр.д.

№21613/2024г. Ответницата подала възражение по чл.414 от ГПК против заповедта, поради което за ищеца възникнал правен интерес от установяване на вземането му по исков ред.

С подадения от А. Н. отговор на исковата молба искът е оспорен като неоснователен.

Твърди се, че ответницата била заплати всички задължения по кредита, вкл. и търсената главница, още към дата 20.09.2024 г., за което представя извлечение от „Банка ДСК“АД относно плащанията по договора за кредит.

Безспорно е, а и от събраните по делото доказателства се установява, че на 12.08.2023г. между „Банка ДСК”АД и А. И. Н. е сключен договор за стоков кредит № 1064289, по силата на който кредитодателят е предоставил на кредитополучателя сумата от 1500 лева, която следвало да бъде върната на шест месечни вноски, пет от които в размер от по 274,75 лева, а последната, която с падеж на 12.02.2024г., в размер от 244,62 лева. На 20.09.2024г. е сключен договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) между „Банка ДСК“ АД и „ЕОС Матрикс” ЕООД, с който в полза на цесионера са прехвърлени вземаният по сключения с жалбоподателката договор за кредит. Безспорно е също така, че тя е уведомена за извършената цесия, макар и в уведомлението да не е посочен размерът на задължението й, каквото изискване не е уредено в закона.

Спорът по делото се свежда до това, дали, както се твърди в отговора на исковата молба и във въззивната жалба, е погасена чрез плащане и последната шеста погасителна вноска по договора за кредит. Извлечението от „Банка ДСК“АД, на което се позовава жалбоподателката е налице на л.81- 82 по първоинстанционното дело. Прието е и заключение по ССЕ, изготвено от вещо лице Л. К.. Видно от извлечението, на 30.08.2023г. по договора е платена сума в размер от 275,41 лева; на 20.09.2023г.- 274,09 лева; на 06.11.2023г.- 274,75 лева; на 17.11.2023г.- 1,65 лева; на 20.11.2023г.- 274,75 лева; на 20.12.2023г.- 274,75 лева; 12.02.2024г.- 0,85 лева. Същите плащания са констатирани и от вещо лице Л. К.. За тях в извлечението изрично е записано „плащане по заем от СК0000000030132329“. Срещу дата 20.09.2023г.- датата на договора за цесия, е отразена сума в размер от 239,85 лева, за която не пише да е платено, а е записано „цесия ЕОС Матрикс“, след което са налице текстове „закриване“ и „ГЕНЕР ПЪЛНО ПОГС“ / генерално пълно погасяване на дата 24.09.2024г./. Разликата между записванията за дати 30.08.2023г., 20.09.2023г., 06.11.2023г., 17.11.2023г., 20.11.2023г., 20.12.2023г. и 12.02.2024г.- от една стрА., и за дата 20.09.2024г. е очевидна и недвусмислено навежда на извода, че на последната дата 2 не е извършено плащане, а кредитът е приключен поради извършената продажба на вземанията по него в полза на „ЕОС матрикс“ЕООД. В този смисъл е и заключението на вещо лице Л. К., в което е отразено, че остатъкът от главницата по кредита е в размер от 239,85 лева, за които в извлечението е записано „цесия ЕОС Матрикс“. Изводът за това, че от жалбоподателката не е извършено плащане на 20.09.2024г. се потвърждава и от приетото по първоинстанционното дело писмо от 03.11.2025г. от „Банка ДСК“АД / л.94 по първоинстанционното дело/. Ето защо, решението на ПдРС ще следва да бъде потвърдено в обжалвА.та му част, като в полза на въззиваемата стрА. бъде присъдено юрк.възнаграждение в минималния размер от 200 лева /102,26 евро/ по чл.25, ал.1 от Наредбата за заплащане на правната помощ, към която индиректно препраща разпоредбата на чл.78, ал.8 от ГПК.

Предвид гореизложеното, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 5587/16.12.2025г. по гр.д.№ 6619/2025г. на ПдРС, XXV гр.с., в частта, с която е признато за установено по отношение на жалбоподателката А. И. Н., че същата дължи на „ЕОС матрикс“ЕООД сумата от 239,63 лева по договор за стоков кредит от 12.08.2023 г., сключен между А. Н. и кредитодателя „Банка ДСК“ЕАД, вземането за която сума е прехвърлено в полза на „ЕОС матрикс“ЕООД с договор за цесия от 20.09.2024г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 13.12.2024г.- датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК.

ОСЪЖДА А. И. Н. от село *****, ЕГН: **********, да заплати на „ЕОС матрикс“ЕООД, ЕИК: *****, със седалище и адрес на управление: гр.*****, сумата от 102,26 евро- съдебни разноски във въззивното производство.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3