Решение № 1257 от 03.11.2020, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

Номер 1257

30.10.2020 г.

Град Варна

В ИМЕТО НА НАРОДА

Окръжен съд – Варна

На 07.10.2020 година в публично заседание в следния състав:

Председател:

Членове:

Секретар:

Диана Д. Митева

Цвета Павлова

Ивелина Д. Чавдарова

Албена И. Янакиева като разгледа докладваното от Ивелина Д. Чавдарова Въззивно гражданско дело № 20203100502153 по описа за 2020 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по повод въззивна жалба с вх. № 54703/25.07.2019г., депозирана от “Профи Кредит България“ ЕООД, ЕИК 175074752, със седалище и адрес на управление: гр.

София, бул. „България“ № 49, бл. 53Е, вх. В, действащо чрез процесуалния си представител юрк. Р.И., срещу Решение № 3030/03.07.2019г., постановено по гр. дело № 15415/2018г. по описа на Районен съд - гр. Варна, в частта, с която е отхвърлен предявеният от въззивника, против К.Р.К.-И., ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, ул. „Тодор Димов“ №38, ет.4, ап.31, осъдителен иск с правно основание чл. 79 от ЗЗД, във вр. с чл. 10а от ЗПК за заплащане на сумата от 480,40 лева, представляваща възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги по споразумение, неразделна част от Договор за потребителски кредит № 3018282561 от 28.03.2017г.

Във въззивната жалба се навеждат доводи за неправилност и неоснователност на изводите на РС-Варна, касаещи нищожността на клаузата за заплащане на възнаграждение за предоставяне на допълнителен пакет от услуги, поради противоречие със закона и добрите нрави. В тази връзка се поддържа, че кредитополучателят предварително е посочил параметрите на желания от него кредит и съответно е запознат с опционалните възможности, които предоставя дружеството, като по свое усмотрение е приел сключването на споразумение за предоставяне на допълнителен пакет от услуги, включващ приоритетно разглеждане и изплащане на потребителски кредит, възможност за отлагане на определен брой погасителни вноски, възможност за намаляване на определен брой погасителни вноски, възможност за смяна на датата на падежа и улеснена процедура за получаване на допълнителни парични средства. Жалбоподателят твърди, че предлаганите допълнителни услуги не са пряко свързани с договора за кредит, а са по повод на същия, като сключването 1 на споразумение за тях не обуславя отпускането на заетата сума.

С оглед изложеното моли първоинстанционното решение да бъде отменено в обжалваната част и вместо него да бъде постановено ново, с което да се осъди въззиваемата да заплати горепосочената сума.

В срока по чл. 263 ГПК, въззиваемата страна, редовно уведомена по реда на чл. 41, ал.2 ГПК, не е депозирала отговор на въззивната жалба.

В проведеното открито съдебно заседание дружеството-въззивник, редовно призовано чрез юрк. Р.И., не изпраща представител. Депозирало е молба, в която поддържа изцяло въззивната жалба. Претендира разноски, за които представя списък по чл. 80 ГПК.

Въззиваемата, редовно призована по реда на чл. 41, ал.2 ГПК, не се явява и не изпраща представител.

За да се произнесе по спора, Варненски Окръжен съд съобрази следното:

Производството по гр. дело № 15415/2018г. по описа на Районен съд - гр. Варна е образувано /след уточняваща молба от 13.11.2018г./ по предявени от “Профи Кредит България“ ЕООД, ЕИК 175074752, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул.

„България“ № 49, бл. 53Е, вх. В, срещу К.Р.К.-И., ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, ул.

„Тодор Димов“ №38, ет.4, ап.31, обективно кумулативно съединени искове, както следва:

– положителен установителен иск с правно основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 415 ГПК, вр. с чл. 240, ал.1 ЗЗД – да бъде прието за установено по отношение на ответницата, че дължи на ищеца сумата от 485, 75 лева, за която е издадена Заповед за изпълнение № 4616/12.06.2018г., постановена по ч. гр. дело № 9105/2018г. на ВРС, представляваща непогасена главница по сключен между страните Договор за потребителски кредит № 3018282561 от 28.03.2017 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на депозиране на заявлението в съда – 08.06.2018г., до окончателно изплащане на вземането;

– осъдителен иск с правно основание чл. 79 от ЗЗД, вр. чл. 240, ал. 2 от ЗЗД, вр. с чл. 9 и сл. от ЗПК, за сумата от 73, 41 лева, представляваща неизплатено договорно възнаграждение по същия договор за потребителски кредит;

– осъдителен иск с правно основание чл. 79 от ЗЗД, вр. с чл. 10а от ЗПК за сумата от 480, 40 лева, представляваща възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги по Споразумение за предоставяне на пакет от допълнителни услуги от 28.03.2017г.

С атакуваното решение претенциите за главница и договорно възнаграждение са уважени изцяло, като в тази част решението не е обжалвано и е влязло в сила. Предмет на настоящото произвоство е отхвърлителната част на същото, касаеща възнаграждението за закупен пакет от допълнителни услуги.

Настоящият съдебен състав на ОС-Варна, като взе предвид доводите на страните, събрания и приобщен по делото доказателствен материал, и като съобрази предметните предели на въззивното производство, очертани в жалбата и отговора, на основание чл. 12 и чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установени следните фактически положения:

На 08.06.2018г. “Профи Кредит България“ ЕООД, ЕИК 175074752 е подало пред Районен съд - Варна заявление с вх. № 39016 за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК против длъжника К.Р.К.-И., за сумата от 1039,56 2 лева, представляваща непогасена главница по Договор за потребителски кредит №3018282561 от 28.03.2017г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на депозиране на заявлението в съда – 08.06.2018г., до окончателно изплащане на вземането.

Заповедният съд, с Разпореждане № 22621/12.06.2018г., е постановил издаването на заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410 от ГПК в полза на заявителя „Профикредит България“ ЕООД срещу длъжника К.Р.К.-И. за горепосочената сума, ведно със сумата от 25 лева, представляваща заплатена държавна такса за заповедното производство, както и сумата от 50 лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение, определено на основание чл. 78, ал.8 от ГПК, във вр. с чл. 26 от НЗПП.

На 12.06.2018г. е издадена процесната заповед № 4616 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, която е връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК, което от своя страна е обусловило предявяването в законоустановения едномесечен срок на установителния иск по чл. 422 от ГПК от кредитора против длъжника.

В изпълнение на указанията, дадени от РС-Варна, ищецът, с молба от 13.11.2018г. е уточнил своите претенции, като е предявил осъдителен иск за сумата, предмет на настоящото въззивно производство в размер на 480, 40 лева, представляваща възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги по Споразумение за предоставяне на пакет от допълнителни услуги от 28.03.2017г.

Не е спорно между страните, а и от представените в хода на исковото производство писмени доказателства – Договор за потребителски кредит №3018282561 от 28.03.2017г. и преводно нареждане /документ с банкова референция: 067029970017176/ от 29.03.2017г. се установява по несъмнен начин, че по силата на правната сделка “Профи Кредит България“ ЕООД е предоставило на К.Р.К.-И. сумата в размер на 600,00 лева за срок от 11 месеца.

Размерът на вноската по кредита е 66, 40 лева при ГПР 49.88% и годишен лихвен процент 41.17%, лихвен процент на ден 0.11%, като дължимата сума по кредита е 730, 40 лева. По избрания и закупен пакет от допълнителни услуги уговореното възнаграждение е 660, 55 лева, а размерът на месечните вноски – 60, 05 лева. Общото задължение по кредита е 1390, 95 лева, с дата на погасяване всяко 10-то число от месеца, като общият размер на погасителната вноска е 126, 45 лева.

Претендираното възнаграждение за предоставен пакет от допълнителни услуги е договорено с процесното споразумение, което е неразделна част от гореописания договор за кредит, при изрично оповестяване в основния договор, че закупуването на такъв пакет не е условие за отпускане на кредита или за получаването му при предлаганите условия. В нарочното споразумение, сключено на датата на договаряне на кредита, са посочени пет предложени допълнителни услуги от кредитодателя, като съдържанието им е дефинирано в общите условия.

Престацията по първата от услугите се изчерпва с приоритетно разглеждане на искането за отпускане на потребителски кредит и изплащане на отпуснатата сума преди исканията на останалите клиенти, непожелали да закупят такъв пакет, при принципно общо задължение на кредитодателя да отпусне кредита след довършване на писмената форма на договаряне по подписан от клиента договор, съставен и предложен от самия кредитодател след първоначалното отправено от клиента искане. В случая естеството на така уговорената допълнителна услуга налага тя да е предоставена още преди окончателното сключване на договора, тъй като същата е предназначена да осигури именно приоритетно одобрение на кандидата.

Втората и третата от услугите в пакета гарантират на кредитополучателя възможност 3 за отлагане на определен брой погасителни вноски, както и за намаляване на размера на определен брой от последните. Всяка от тези възможности обаче е допълнително обусловена от изправността на клиента, който е обслужвал кредита до този момент редовно и от наличието на допълнителни обстоятелства, влошаващи платежоспособността му (намаляване на доходите от труд на кредитополучателя или член на домакинството му/ понесени имуществени щети от бедствие). Ползването на тази услуга не засяга дължимостта на плащанията, тъй като както отложените, така и намалените части от вноските остават изискуеми в края на погасителния план.

Четвъртата услуга е уговорена опция за промяна на падежна дата по целия план без допълнителни условия, което практически може да се изрази в отлагане на всички вноски, но не с повече от месец.

Улесненото допълнително кредитиране, предложено като пета услуга от пакета, не е дефинирано по начин, който да гарантира каквото и да е предимство за кредитополучателя, освен освобождаването му от кандидатстване, тъй като улеснения не са посочени, а задълженията на кредитора са обусловени от вътрешни правила.

При така изложената фактическа обстановка, въззивният съд достига до следните правни изводи:

Жалбата, инициирала настоящото въззивно производство, е подадена в срок, от надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от обжалване, поради което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Съобразно разпоредбата на чл. 269 от ГПК в правомощията на въззивния съд е да се произнесе служебно по валидността на решението, а по отношение на допустимостта – в обжалваната му част.

Атакуваното решение е постановено от надлежен съдебен състав, в рамките на предоставената му правораздавателна власт и компетентност, при спазване на законоустановената писмена форма, поради което същото е валидно.

Решението е постановено при наличието на всички положителни процесуални предпоставки за възникването и надлежното упражняване на правото на иск, като липсват отрицателните такива, поради което е и допустимо в обжалваната част.

По отношение на правилността на първоинстанционния съдебен акт, съобразно разпореждането на чл. 269, ал. 1, изр. 2-ро от ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените в жалбата оплаквания, като служебно се произнася само в хипотезите на нарушение на императивна правна норма /ТР №1/2013г. на ОСГТК/. Такова, според настоящия съдебен състав, не се установява.

В тази връзка настоящият съдебен състав намира оспорването с въззивната жалба на изводите на първоинстанционния съд, касаещи нищожността на споразумението за заплащане на възнаграждение за предоставен допълнителен пакет от услуги поради противоречие със закона и добрите нрави, за неоснователно.

Настоящата инстанция счита, че всички така описани елементи от пакета допълнителни услуги са договорени като възможности, но не и като задължения на финансовата институция. Въззивният съд констатира, че уговорените като предоставени на кредитополучателя престации изключват квалификацията им като допълнително благо, за което е обосновано насрещно възнаграждение и то в размер над уговореното такова за 4 същинската престация – ползване на заети парични средства за определен период от време.

Разпечатката съдържа 50 от 69 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/0fa00fe0-c40d-4268-8171-432098f0ee45