Решение № 18 от 05.01.2026, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 18 гр. София, 05.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 7-МИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на първи декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Капка Павлова

Членове:

Здравка Иванова

Десислава Б. Николова при участието на секретаря Невена Б. Георгиева като разгледа докладваното от Капка Павлова Въззивно гражданско дело № 20231000503143 по описа за 2023 година

С решение № 3900/14.07.2023 г., постановено по гр.д.№ 6625/2021 г. по описа на Софийски градски съд, ГО са отхвърлени предявените от А. Б. М. от гр.*** против М. С. Ж. от гр.*** искове, както следва:

=иск с правно основание чл. 496 ал. 3 ГПК за прогласяване недействителността на публична продан по изпълнително дело № 20158490400711 на ЧСИ А. П. на ½ идеална част от апартамент № 21 в жилищна сграда в гр. *** ул. „***“ № *, на пети етаж, със застроена площ от 183,41 кв. м, състоящ се от четири стаи, дневна с кухня-трапезария, баня-тоалетна, баня, тоалетна, две тераси, при съседи: улица, вътрешен двор, ап. 22, коридор и стълбище, заедно с мазе № 3 с площ от 5,90 кв. м, при съседи: рампа, мазе № 4, коридор и вътрешен двор, заедно с 3,79 ид.части от общите части на сградата и толкова идеални части от правото на строеж върху дворното място, находящо се в гр. София, местност „Гео Милев“ с площ 953 кв. м, при съседи на парцела по скица: улица „***“, парцел № 1 на ОЖС, имот пл. № 217, проведена от 20.10.2017 г. до 20.11.2017 г. и приключила с постановление от 01.12.2017 г., влязло в сила на 21.03.2018 г., за възлагане на имота на В. А. В., както и = иск с правно основание чл. 59 ЗЗД за осъждане на М. С. Ж. да заплати на А. Б.

М. сумата от 210 400 лева, която била получена от ответницата /нейната праводателка/ без правно основание.

На 21.09.2023г. в производство по чл.248 от ГПК е постановено определение № 11105 ,с което ищцата е осъдена да заплати на ответницата сумата от 360 лв. разноски.

1

В срока по чл. 259,ал.1 от ГПК А. Б. М. е подала въззивна жалба против постановеното решение.

В жалбата се правят оплаквания за неправилност на първоинстанционния съдебен акт , поради постановяването му при нарушение на съдопроизводствените правила, изразяващи се в едностранчива и превратна преценка на приобщените по делото доказателства, при неправилно приложение на относимия материален закон и поради необоснованост. По подробно изложените доводи в подкрепа на тези оплаквания се иска от настоящата инстанция да отмени първоинстанционно решение изцяло и по съществото на спора да постанови ново ,с което да уважи предявените искове.

Ответната страна в производството е подала отговор на жалбата, с който оспорва същата. Счита първоинстанционното решение за правилно и законосъобразно и моли същото да бъде потвърдено.

А. М. е подала и частна жалба срещу определение № 1105/21.09.2023г. В жалбата се поддържа, че определението е порочно и присъдените разноски са недължими.

Софийският апелативен съд, извършвайки проверка на обжалваното решение по направените оплаквания в жалбата и с оглед събраните по делото писмени и гласни доказателства намира за установено и доказано следното:

Пред СГС са предявени обективно чл.496,ал.3 от ГПК и чл.59 от ЗЗД. съединени искове с правно основание

С първия иск се моли да бъде прогласена за недействителна публична продан на ½ дял от апартамент № 21 със застроена площ 183,41 кв. м, находящ се на 5 етаж в жилищна сграда в гр. *** ул. „***“ № *, проведена по изп. дело № 711/2015 г. на ЧСИ А. П..

Поддържа се , че купувачът е лице, което има забрана за придобиване на имота на публична продан.

Вторият иск е за заплащане на сумата от 210 400 лева от ответницата М. Ж..

Ищцата твърди,че срещу нея е било проведено порочно и недопустимо изпълнение по изп. дело № 20158490400711 на ЧСИ А. П. в полза на привиден според ищцата кредитор – И. Г.

Ж., която е праводателка на ответницата М. С. Ж.. Изпълнителното дело било образувано по изпълнителен лист от 22.12.2014 г., в който не било посочено от кой документ се удостоверявало вземането от 130 100 евро и поради това липсвал документ, удостоверяващ вземането. Съдебният изпълнител образувал изпълнително производство в нарушение на чл .426 ал. 3 вр. чл. 129 ГПК, тъй като липсвал надлежно издаден изпълнителен лист, годен за провеждане на изпълнение. Същата счита, че приложеното към изпълнителното дело съдебно решение не представлява годно изпълнително основание. Поради това в изпълнителния процес липсвали изискуемите в закона реквизити, вследствие на което извършените изпълнителни действия били недействителни и нищожни. С постановление за възлагане от 01.12.2017 г. съдебният изпълнител възложил ½ дял от апартамент № 21 на ул.

„***“ 14 в полза на трето лице купувач по изп. дело № 20158490400711 на цена от 115 300 лева, от която сума за „привидната“ според ищцата кредиторка се полагала сума от 100 300 2 лева, съгласно извършено разпределение. Ищцата твърди, че публичната продан се явявала недопустима, неразрешена и незаконосъобразна, защото според нея имотът бил несеквестируем и защото бил продаден на адвокат, който нямал право да придобива недвижимо имущество от публични сделки.

По отношение на втория иск се поддържа, че ответницата дължи връщане на получената от нейната наследодателка И. Г. Ж. сума в размер на 100 300 лева, при извършеното по изпълнителното дело разпределение от 11.12.2019 г. Ищцата обосновава иска си с „привидността“ на наследодателката на ответницата като кредитор и с получаването без основание на сумата, събрана от публичната продан на ½ идеална част от ап. 21 на ул. „***“ № 14. Впоследствие искът е увеличен на 210 400 лева с молба вх. № 1652 от 09.01.2023 г., който размер бил идентичен с извършен апорт от 11.02.2022 г. в „Рентал хаус и яхт“ ООД, съобразно оценката на непаричната вноска.

И двата иска са предявени от А. Б. М. против М. С. Ж. в качеството й на наследник на И. Г. Ж..

По отношение на първия иск въззивният съд намира следното:

Когато с решението по делото се предизвиква правна промяна, в производството следва да участват всички засегнати от тази промяна лица. Настоящият състав намира, че в случая е налице задължително необходимо другарство между взискателя в производството и купувача по публичната продан , тъй като евентуалното й обявяване за недействителна би рефлектирало в правната сфера и на двамата до степен, че би отрекло техните права.

С ТР №3/2020г. от 13.01.2023 г. на ВКС по т. д. № 7/2020 г., ОСГТК е разгледан въпросът относно вида на необходимото другарство на страните по един договор, когато трето лице е предявило иск за прогласяване на неговата нищожност. Прието е , че в този случай се налага конституирането на двете страни по договора като страни в производството, за да могат същите да реализират правото си на защита по предявения срещу тях иск, като се има предвид и обстоятелството, че при иска за нищожност на договора всяка една от страните по него осъществява защитата си с цел да запази придобитите от нея въз основа на договора права.

Макар в конкретния случай да не става въпрос за договор, евентуалното обявяване на публичната продан за недействителна ще рефлектира в правната сфера, както на взискателя, така и на купувача по публичната продан по начин, който ще накърни патримониума на последния, като за настъпването на тази последица от решението е без значение дали той е бил конституиран и е участвал в производството или не. Поради това на същия следва да бъде осигурена възможност да защити ефективно материалните си права.

Макар той да би имал процесуалното право да иска отмяна на влязлото в сила решение по реда на чл. 304 ГПК, този начин на защита не би гарантирал пълното реализиране на правата му. Именно поради това тази защита е предвидена като изключение, а не като правило при нарушено право на участие на необходимия другар в производството.

В т.6 на ТР №1 /2013г. на ОСГТК на ВКС са дадени задължителни разяснения за 3 съдилищата за правомощията на въззивния съд, съгласно които общото предявяване на иска от или срещу всички другари, чието участие в производството е задължително, представлява абсолютна положителна процесуална предпоставка, без наличието на която исковото производство е недопустимо. Прието е, че „нарушаването на изискването за съвместна процесуална легитимация е нередовност на исковата молба, за която съдът следи служебно и е задължен да упражни правомощията си съгласно чл. 129 ГПК. Когато правото на участие в процеса на задължителния необходим другар е нарушено и първоинстанционното решение е постановено без неговото участие, порокът на съдебния акт не може да се санира чрез конституирането му във въззивното производство, с оглед въведените в ГПК преклузии, в условията на ограничен въззив и забраната за събиране на доказателства във въззивното производство, освен предвидените изключения. Ако задължителният необходим другар е ищец /активно другарство/, искът не може да бъде предявен без неговото участие. Ако задължителният другар е ответник /пасивно другарство/, производството по отношение на него следва да започне с връчване на препис от исковата молба и даване на срок за отговор по чл. 131 ГПК, за да реализира правото си на защита.

Когато въззивният съд констатира, че първоинстанционното решение е постановено без участието на задължителен другар, следва да обезсили обжалваното решение и да върне делото на първоинстанционния съд за ново разглеждане с участието на задължителния необходимия другар.“

С оглед на тези задължителни за въззивния съд указания, предявеният иск с правно основание чл. 496, ал. 3 от ГПК се явява недопустим. Първоинстанционното решение в тази му част следва да бъде обезсилено и делото върнато на първоинстанционния съд за ново разглеждане от друг състав с конституиране на купувача на изнесения на публична продан имот.

По отношение на иска с правно основание чл.59 от ЗЗД:

Настоящата инстанция намира, че този иск е обусловен от изхода на първата претенция. Макар в исковата молба да са изложени твърдения, че праводателката на ответницата не е била действителен кредитор и поради това получената от нея сума е недължимо платена, валидното правно основание, на което се твърди, че е получена сумата, е извършеното разпределение на цената имота, получена при атакуваната публична продан.

Поради това въпросът за действителността на публичната продан е обуславящ за основателността на втория обективно съединен иск. При това положение е налице връзка между двете претенции и недопустимостта на обжалваното решение се разпростира и по отношение на иска по чл.59 от ЗЗД. С оглед на това решението следва да бъде обезсилено и в тази му част.

С оглед обстоятелството, че постановеното по реда на чл.248 от ГПК определение е част от решението , то също следва да бъде обезсилено. постановеното Предвид връщането на делото за ново разглеждане, съдът не следва да се произнася и по частната жалба против определението,постановено в производството по чл.248 от ГПК за присъждане на разноски, както и по искането за 4 присъждане на разноски, а това трябва да бъде направено при окончателното разрешаване на спора.

Водим от гореизложеното Софийският апелативен съд

РЕШИ:

ОБЕЗСИЛВА решение № 3900/14.07.2023 г. по гр.д.№ 6625/2021 г. по описа на Софийски градски съд, ГО, както и определение № 1105/21.09.2023 г. , постановено по същото дело в производство по реда на чл.248 от ГПК. .

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на СГС при конституиране като ответник в процеса на купувача на имота въз основа на атакуваната публична продан.

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред ВКС на Република България в едномесечен срок от връчването му на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5