Решение № 474 от 10.01.2025, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 69924/2022
- Вид
- Решение № 474
- Подписан
- 10.01.2025
- Състав
- МАРИЯ ВАСИЛЕВА КАРАГЬОЗОВА
Цитирани разпоредби
- чл. 124, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 8 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 2, ал. 1, т. 7 · Закон за общинската собственост
- чл. 5 · Закон за общинската собственост
- чл. 37 · Закон за правната помощ
- чл. 86 · Закон за собствеността
- чл. 15, ал. 10 · Закон за устройство на територията
- чл. 15, ал. 6 · Закон за устройство на територията
- чл. 15, ал. 9 · Закон за устройство на територията
- чл. 17 · Закон за устройство на територията
- чл. 17, ал. 1 · Закон за устройство на територията
- чл. 19 · Закон за устройство на територията
- чл. 19, ал. 1, т. 1 · Закон за устройство на територията
- чл. 19, ал. 4 · Закон за устройство на територията
- чл. 200 · Закон за устройство на територията
- чл. 200, ал. 1 · Закон за устройство на територията
- чл. 200, ал. 2 · Закон за устройство на територията
- чл. 200, ал. 1 и 3 · Закон за устройство на територията
- чл. 151, ал. 2 · Конституция на Република България
- чл. 25 · Наредба за заплащането на правната помощ
РЕШЕНИЕ
...74 гр. С, 10.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 30 СЪСТАВ, в публично заседание на десети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: МАРИЯ В. КАРАГЬОЗОВА при участието на секретаря НИКОЛЕТА АС. БОЖКОВА като разгледа докладваното от МАРИЯ В. КАРАГЬОЗОВА Гражданско дело № 20221110169924 по описа за 2022 година
Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от А. К. В., с ЕГН **********, чрез адв. С. Г., със съдебен адрес: гр. С..., срещу СО, с адрес: гр. С...., с която са предявени два положителни установителни иска, съединени в условията на евентуалност, както следва:
1. главен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК, във вр. с чл. 79, ал. 1 от ЗС за признаване за установено спрямо ответника, че ищцата е собственик на основание давностно владение, осъществено в периода от 01.06.1996 г. до 01.06.2006г. и в периода от 04.03.2022г. до датата на депозиране на исковата молба в съда – 22.12.2022 г., на следния недвижим имот, находящ се в обл. С, общ. С, гр. С, район С, ул. К ... а именно: реална част с площ от 376 кв. м. от поземлен имот с идентификатор .... по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. С, одобрени със Заповед РД-18-53/23.11.2011 г. на изпълнителния директор на АГКК, целият с площ от 658 кв.м., с трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: незастроен имот за жилищни нужди, стар кадастрален номер: ..., квартал по регулация: 12, като поземленият имот представлява по регулация УПИ ...-..., ..., която реална част е образувана от север и запад с граници по кадастрална карта, а на югоизток – заснета на място масивна ограда, съгласно комбинирана скица за пълна и частична идентичност и извършено геодезическо заснемане на място;
2. евентуален иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК, във вр. с чл. 79, ал. 1 от ЗС за признаване за установено спрямо ответника, че ищцата е собственик на основание давностно владение, осъществено в периода от 01.06.1996 г. до 01.06.2006 г. и в периода от 04.03.2022 г. до датата на депозиране на исковата молба в съда – 22.12.2022 г., на следния 1 недвижим имот, находящ се в обл. С, общ. С, гр. С, район С, ул. К ... а именно: 376/658 ид.ч. от поземлен имот с идентификатор .... по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. С, одобрени със Заповед РД-18-53/23.11.2011 г. на изпълнителния директор на АГКК, целият с площ от 658 кв.м., с трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: незастроен имот за жилищни нужди, стар кадастрален номер: ..., квартал по регулация: 12, като поземленият имот представлява по регулация УПИ ...-..., ....
В исковата молба се твърди, че ищцата е собственик на поземлен имот с кадастрален идентификатор ...., находящ се в гр. С, район С, ул. „К” ..., с площ от 694 кв.м, с трайно предназначение на територията: урбанизирана, като в имота е построена жилищна сграда с кадастрален идентификатор .....1 и застроена площ от 129 кв.м. Твърди се, че от 1980г. ищцата владее и ползва реална част от поземлен имот с кадастрален идентификатор ...., целият с площ от 658 кв.м., с трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: незастроен имот за жилищни нужди, стар кадастрален номер: ..., квартал по регулация: 12, като поземления имот представлява по регулация УПИ ...-..., ..., който се намира в гр. С, район С, ул. К ... като реалната част от горепосочения имот е с площ от 376 кв.м. и с граници съгласно комбинирана скица за пълна или частична идентичност и извършено геодезическо заснемане на място. Имотът представлявал празно дворно място, находящо се в съседство на собствения на ищцата недвижим имот, който същата владеела и ползвала, като го е своила и се е отнасяла към него като неин собствен имот. Сочи се, че мястото е оградено и поддържано през годините от ищцата. Твърди се, че никой не се е противопоставил на владението на ищцата, като такива действия не били извършвани и от страна на самия ответник. Ответникът не бил предприемал действия, водещи до прекъсване на давността. Осъщественото владение се било случило пред очите на всички съседи, живеещи в района, които винаги били възприемали процесния имот като собствен на ищцата и се били съобразявали с това положение. На 05.05.2022г., обаче, ищцата получила от СО, район „С“ съобщение с изх. № РСР22-ГР94-602-[1] от 21.04.2022г., в което общинската администрация твърдяла, че имотът е собственост на СО, с което се обосновава и правния интерес от предявяване на установителен иск за признаване на право на собственост на ищцата, придобито на основание давностно владение за периода от 01.06.1996г. до 01.06.2006г., както и от 04.03.2022г. до предявяване на настоящия иск.
Ищцата се позовава и на решение № 3 от 24.02.2022 г. по к.д. № 16/2021 г. на КС на РБ, с която са обявени за противоконституционни разпоредбите на § 1, ал. 1 от Закона за допълнение на Закона за собствеността (обн., ДВ, бр. 46 от 2006 г.; поел. дом., бр. 18 от 2020 г.) и на § 2 от заключителните разпоредби на Закона за изменение на Закона за собствеността (ДВ, бр. 7 от 2018 г.), с което се сочи, че е отпаднала пречката за придобиване по давност на имоти частна общинска собственост. Излагат се доводи, че спирането на придобивната давност по § 1 от ЗДЗС не е свързано със спиране или отнемане на владението върху имота.
Лицата продължават да владеят съответните имоти, но времето на спиране няма да се зачете като част от давностния срок. След периода на спиране, придобивната давност върху имотите - частна държавна и частна общинска собственост, продължава да тече, като към нея може да се присъединява и изтеклата преди спирането давност. Ето защо моли съда да 2 постанови решение, с което да уважи предявения иск. Претендира разноски.
Исковата молба и приложенията към нея са изпратени на ответника СО за отговор, като в срока по чл. 131 ГПК е постъпило становище чрез юрк. Н К. Твърди се, че имотът предмет на настоящата искова претенция, е в урбанизирана територия, не е земеделска земя и е частна общинска собственост. Твърди се, че имотът е актуван с АОС № 2301/26.05.2022г., видно от съставените актове за държавна собственост, преди влизане в сила на Закон за общинската собственост. Сочи се, че с решение № 260-6/81 от 02.04.1982г. на Столичен народен съвет - изпълнителен комитет е ликвидирана съсобствеността в УПИ .... от кв.12 по плана на гр. С, м. „кв. Б“, одобрен със Заповед ...13/18.08.1969г. на председател на ИК на СГНС, чрез изкупуване на частната собственост, като сумата за изкупуване на имота била изплатена с платежно нареждане на ДСК- окр.клон от 29.09.1982 г. и имотът не бил отписан от актовите книги за общинска собственост. Освен това се твърди, че ищцата не е осъществявала явно владение върху имота, чиято собственост претендира. Претендира разноски.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и ангажираните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа страна:
Между страните не се спори, а и от представения по делото нотариален акт за покупка на недвижим имот чрез общински народен съвет № .... се установява, че ищцата е придобила правото на собственост върху недвижим имот, представляващ празно дворно място с площ от 640 кв.м., находящо се в гр. С, съставляващо по регулационния план на гр. С, м. „Б“, парцел I-5 (първи за имот с планоснимачен номер пет) от кв. 12, при съседи: от две страни улици, Н.А.Б., Г.Н. и имот на СОНС.
От представената по делото скица на поземлен имот № ...., издадена от СГКК- гр. С, се установява, че поземлен имот с идентификатор .... е с обща площ от 658 кв.м., с трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: незастроен имот за жилищни нужди, предишен идентификатор: няма, номер по предходен план: ..., квартал 12, парцел ....I-..., съседи: ПИ с идентификатори: ........, ........, .... и .....459, като в случая ищцата твърди, че е владяла и претендира да е придобила по давност правото на собственост върху реална част с площ от 376 кв. м. от този имот, която реална част е образувана от север и запад с граници по кадастрална карта, а на югоизток – заснета на място масивна ограда, съгласно комбинирана скица за пълна и частична идентичност и извършено геодезическо заснемане на място.
По делото е представен Акт № 2301 от 26.05.2022 г. за частна общинска собственост, съгласно който СО е призната за собственик на поземлен имот с идентификатор ...., като правно основание за собственост в акта е посочен чл. 2, ал. 1, т. 7 от ЗОС. Съгласно последната разпоредба, общинска собственост са имотите и вещите, придобити от общината чрез правна сделка, по давност или по друг начин, определен в закон.
По делото са представени и актове за държавна собственост, а именно: АДС № 124/11904 3 от 07.04.1971 г., АДС ...244/11690 от 08.05.1972 г. и АДС № 10213/11781 от 25.10.1982 г. С АДС от 1971 г. на осн. чл. 6 от Закона за собствеността и чл. 21 от Правилника за държавните имоти е актуван за държавен стар общински имот - парцел .... в кв. 12 по плана на кв. Б с площ от 715 кв. м., и имот на СГНС от около 600 кв.м. на ъгъла между ул. Хр. М и ул. В М в кв. 19, отреден за високо строителство. Видно от съдържанието на акта, теренът е предаден за стопанисване на СП „С“. С АДС от 1972 г. на осн. чл. 6 от Закона за собствеността и чл. 21 от Правилника за държавните имоти е актуван за държавен имот, собственост на А Г, представляващ празно място от 26 кв.м., имот пл. № 5/13 в кв. 12, кв.
„Б“ отчуждено по рег. преписка № 3/1972 г. Посочено е, че имотът се одържавява на основание платежно нареждане № 33502/16.03.1972 г. и писмо № 1619/24.04.1972 г. на Финансов отдел при РНС „9-ти септември“. Посочено е и че 82 кв.м. от имота – пл. № 5/13 на А Г се придават към парцел .... на СГНС в кв. 12; 56 кв.м. от имота на СГНС се придават към парцел I, кв. 12, собственост на А Г; както и че е направена компенсация и се актуват 26 кв. м. С АДС от 1982г. на осн. чл. 6 от Закона за собствеността и чл. 21 от Правилника за държавните имоти е актуван за държавен имот, собственост на Г В. Н, Г В. Н и П В. Н, представляващ празно място от 806 кв.м., съставляващо пл. № 1, кв. 12 по плана на кв. Б, който заедно с имот, собственост на СНС от 365 кв.м., одържавен с акт № 124, образуват съсобствен парцел .... от кв. 12. Посочено е, че разликата от 86 кв.м. е част от имот пл. № 5/13, който се компенсира с имот на СНС.
В хода на делото са събрани гласни доказателства чрез разпит на трима свидетели, доведени от ищцата – А. Й, С. Гев и Х. И.
Свидетелката Й заявява, че познава ищцата, с която са съседи. Сочи, че на този адрес живее от 1972 г. и имотите им са един срещу друг. Свидетелства, че имотът на ул. „К“ ... е ъглов и се намира косо точно срещу нейния имот. Твърди, че преди това бащата на ищцата поддържал това място. Имало плодни дървета, било заградено, имотът се поддържал, семейството на ищцата го косяло, като ищцата започнала да коси, когато се разболял баща й.
Твърди, че вътре в имота имало една ограда напряко. Сочи, че винаги е смятала, че мястото е на ищцата и родителите й. Сочи, че ищцата не живее там, а идва при майка си. Твърди, че не знае някой да има претенции към имота на ул. „К“ .... Сочи, че ищцата не й е споделяла някой да има претенции към дворното място и не е виждала общински служители в този имот.
Свидетелят Гев (на 44 г.) заявява, че с ищцата са съседи и я познава, откакто се помни.
Сочи,че имотът на ул. „К“ ... е отдясно с голяма къща и с нова къща отляво, като целият имот е ограден с този отляво на ищцата. Свидетелства, че имотът на ищцата е незастроен, вътре има овощни дръвчета и трева. Твърди, че като деца са прескачали и вътре в имота имало някаква тухлена ограда на диагонал, а ищцата ги гонела. Заявява, че откакто се помни, отляво на оградата имотът се стопанисва от ищцата. Сочи, че между имота на ул. „К“ ... и имота на ул. „К“ ... няма ограда, като в частта от имота на ул. „К“ ... която се стопанисва от ищцата, има дръвчета и трева. Твърди, че винаги някой от семейство на ищцата е поддържал имота. Твърди, че винаги си е мислел, че собственик на имота е ищцата. Когато 4 същата ги гонела, тя им казвала, че мястото е нейно и нямат работа там. Твърди, че не е виждал друг в имота, освен ищцата и нейните роднини.