Решение № 17903 от 21.09.2026, Софийски районен съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 17903 гр. София, 21.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 87 СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: МАРИЯ ИЛЧ. ИЛИЕВА при участието на секретаря ИЛИАНА Б. ВАКРИЛОВА като разгледа докладваното от МАРИЯ ИЛЧ. ИЛИЕВА Гражданско дело № 20251110136976 по описа за 2025 година

Производството е по реда на Глава Тринадесета от Гражданския процесуален кодекс (чл. 124 и сл. ГПК).

Ищецът „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК 203670940, е предявил срещу ответника Е. И. М., по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК установителни искове с правно основание чл. 99, ал. 1 от ЗЗД, чл. 240, ал. 1 и ал. 2 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за признаване установено, че ответникът дължи на ищеца сумата в общ размер на 22373,75 лева, от които 16958,54 лева предсрочно изискуема главница по Договор за банков кредит № 000LD-R ***/2020 г., ведно със законна лихва върху главницата за периода от подаване на заявлението – 05.03.2025 г. до окончателно изплащане на задължението, 3742,27 лева договорна възнаградителна лихва върху главница за периода от 02.12.2020 г. до 19.07.2024 г., 1672,94 лева обезщетение за забава за периода от 03.12.2020 г. до 05.03.2025 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение от 07.04.2025 г. по ч. гр. дело № 13118/2025 г. по описа на СРС, ГО, 87 състав.

Ищецът твърди, че на 02.12.2020 г ответникът е сключил Договор за банков кредит №000LD-R-071834 / 02/12/2020 г. с „Първа инвестиционна банка“ АД, по силата на който получил сумата от 17100 лева, като се е задължил да върне същата на 120 равни вноски от 233,81 лева в срок до 20.11.2030 г. при променлив лихвен процент, базиран на спестяванията за лева (СЛП), прилаган от банката, увеличен с надбавка от 10.2188 пункта, и при ГПР 11,54%. Развива съображения, че договорът за кредит е сключен при спазване на действащата нормативна уредба. Сочи, че вземането, произтичащо от процесния договор, е прехвърлено с договор за продажба и прехвърляне на вземания от 30.11.2022 г. на „Иновативни финанси“ ООД. На 01.07.2024 г. с договор за продажба и прехвърляне на 1 вземания „Иновативни финанси“ ООД е прехвърлило процесното вземане на ищеца.

Ответникът е уведомен и за двете прехвърляния. Твърди, че кредитът е обявен за предсрочно изискуем на 19.07.2024 г. и че ответникът дължи лихва за забава. При тези твърдения, моли съда да уважи предявените искове. Претендира разноски. Представя списък по чл. 80 от ГПК.

В срока за отговор на исковата молба по чл. 131, ал. 1 ГПК такъв е постъпил от ответника, който оспорва исковете като неоснователни. Сочи, че процесният договор не съответства на изискванията на ЗПК и ЗЗП и счита, че заради това е недействителен.

Оспорва легитимацията на ищеца да предяви исковете, тъй като в Договора за банков кредит липсва клауза за прехвърляне на вземането. Оспорва обявяването на кредита за предсрочно изискуем, тъй като не е бил надлежно уведомен за него. Прави възражение за изтекла давност за част от вноските. Моли за отхвърляне на предявените искове, а в условията на евентуалност и за обявяване на договора за недействителен. Претендира разноски.

Представя списък по чл. 80 от ГПК.

Съдът, след като взе предвид доводите на страните и след оценка на събраните по делото доказателства, при спазване на разпоредбата на чл. 235 от ГПК, намира от фактическа и правна страна следното:

Ищецът в производство е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК от 05.03.2025 г. срещу Е. И. М., по което е образувано ч. гр. дело № 13118/2025 г. на СРС, III ГО, 87 състав и на 07.04.2025 г. е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, с предмет описаните вземания за посочените от съда периоди и възникнали на описаните основания.

Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника, който е възразил в срока по чл. 414, ал. 2 от ГПК, поради което и на основание чл. 415, ал. 1, т. 1 от ГПК на ищеца са дадени указания да предяви установителни искове с предмет вземанията, за които в негова ползва е издадена заповедта за изпълнение на парично задължение по посоченото дело, които искове са процесуално допустими.

Предявени за разглеждане са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, във вр. с чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 240, ал. 1 и 2 от ЗЗД, във вр. с чл. 9, ал. 1 от ЗПК и чл. 86 от ЗЗД, по които в тежест на ищеца при условията на пълно и главно доказване е да установи, че между него и ответника е възникнало валидно правоотношение по договор за заем (кредит), по което заемодателят е предоставил на ответника посочената сума, а последният се е задължил да я върне в посочения срок, ведно с възнаградителна лихва в уговорения размер; че длъжникът е изпаднал в забава и размера на обезщетението за забава; че е настъпила предсрочна изискуемост на вземането, за което длъжникът е бил уведомен, както и че вземанията са прехвърлени на ищеца въз основа на валидно сключени договори за цесия, за което длъжникът е бил надлежно уведомен.

С оглед възраженията на ответника, в тежест на ищеца е да каже основания за спиране и прекъсване на давността.

2

В настоящия случай от представените по делото писмени доказателства, както от приетото по делото и неоспорено от страните заключение по съдебно-счетоводната експертиза, на което съдът дава вяра като обективно изготвено, безпристрастно и кореспондиращо с останалите събрани по делото писмени доказателства, се установява, че страните са обвързани от валидно възникнало облигационно правоотношение, възникнало по Договор № 000LD-R-071834/02/12/2020 от 02.12.2020 г., по силата на който ищецът е отпуснал на ответника кредит в размер на 17100 лв. за погасяване на съществуващи задължения по кредитна карта с Договор № 026CC-R-000472 от 27.12.2010 г. и за погасяване на съществуващи задължения по Договор № 51РКО-Б-8282 от 10.09.2007 г. в „Първа инвестиционна банка“ АД, за срок до 20.11.2030 г., с падеж на последната вноска на 20.10.2030 г. при годишен лихвен процент, формиран от СЛП, прилаган от банката, увеличен с фиксирана надбавка от 10,2188 пункта. Според чл. 4.1. в случай, че кредитополучателят допусне просрочие над 30 дни, Банката увеличава едностранно годишен лихвен процент с 2 (два) пункта. Според чл. 5 към датата на сключване на договора приложимият СЛП е в размер на 0,1812% годишно, като Методиката на Банката за неговото определяне е неразделна част – приложение към договора. Съгласно Раздел II, т. 7 дължимата от кредитополучателя лихва се изплаща периодично в размер и на падежи, подробно описани в погасителния план – Приложение № 1, неразделна част от договора, което е подписано (л. 9-11). Според чл. 8 от Договора и погасителния план, към датата на сключване на договора ГПК е в размер на 11,54%. Общата дължима сума от кредитополучателя е 28057,76 лева, което включваща общия размер на кредита по т. 1, както и всички известни на Банката разходи по кредита в това число лихви, такси и комисионни за откриване и обслужване на банковата сметка, по която се обслужва кредита, комисионна за кредитна оценка одобрение в размер на 85,50 лева и еднократна такса за кандидатстване по Тарифата на банката. Според чл. 14 от договора плащанията дължими, но неизвършени в срок поради недостиг на авоар по разплащателната сметка на Кредитополучателя в Банката се отнасят в просрочие и се олихвяват с договорения съгласно Раздел II, т. 4 лихвен процент (СЛП + договорната надбавка в размер на 10,2188 пункта) плюс наказателна надбавка в размер на законната лихва, считано от деня, следващ датата на падежа на съответната вноска. При наличие на просрочени плащания Банката има право да обяви кредита за предсрочно изискуем. Правото на банката да прехвърли вземанията по кредита е предвидено в чл. 17.6 и чл. 17.7 от приложимите към договора Общи условия, които са подписани от страните (л.18).

От събраните по делото писмени доказателства, както и от заключението на счетоводната експертиза се установява, че между страните е възникнало облигационно правоотношение по силата на сключен договор за предоставяне от ищеца на ответника на кредит под формата на заем по смисъла на чл. 9 от ЗПК, като не е спорно и се установява, че кредитът е отпуснат.

Към процесния договор приложение намират разпоредбите на Закона потребителския кредит (ЗПК), както и Закона за защита на потребителите (ЗЗП).

3 за

Съгласно параграф 13, т. 1 от ДР на ЗЗП, „потребител“ е всяко физическо лице, което придобива стоки или ползва услуги, които не са предназначени за извършване на търговска или професионална дейност, и всяко физическо лице, което като страна по договор по този закон действа извън рамките на своята търговска или професионална дейност. В настоящия отвртникът има качеството на потребител, доколкото по делото не е проведено доказване, че заетите средства са ползвани от кредитополучателя във връзка с евентуално осъществявана от него търговска или професионална дейност.

В ЗЗП е установена принципна забрана на неравноправните клаузи в договор, сключен с потребител, които са прогласени за нищожни, освен ако са индивидуално уговорени (чл. 146, ал. 1 от ЗЗП). Съгласно чл. 145, ал. 1 от ЗЗП, неравноправната клауза в договор, сключен с потребителя, се преценява, като се вземат предвид видът на стоката или услугата - предмет на договора, всички обстоятелства, свързани с неговото сключване към датата на сключването, както и всички останали клаузи на договора или на друг договор, от който той зависи. Според, ал. 2 на същия текст преценяването на неравноправната клауза в договора не включва определянето на основния му предмет, както и съответствието между цената или възнаграждението, от една страна, и стоката и услугата, която ще бъде доставена или извършена в замяна, от друга страна, при условие че тези клаузи на договора са ясни и разбираеми.

В настоящия случай безспорно уговорката за главница и формиране на възнаградителна лихва касае основният предмет на договора, поради което същата може да се приеме за неравноправна по чл. 145, ал. 2 от ЗЗП, ако не е достатъчно ясна и разбираема, доколкото изискването за изразяване на ясен и разбираем език се прилага дори когато клаузата попада в обхвата на понятието „основен предмет на договора“ (т. 1 от диспозитива на решението по дело С-186/16 на СЕС, както и Решение № 67 от 12.09.2019 г. по т. д. № 1392/2018 г. на I ТО на ВКС).

Изискване за яснота и разбираемост на клаузите на договора за кредит е поставено и в чл. 10, ал. 1 от ЗПК, според който договорът за потребителски кредит се сключва в писмена форма, на хартиен или друг траен носител, по ясен и разбираем начин, като всички елементи на договора се представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт - не по-малък от 12, в два екземпляра - по един за всяка от страните по договора. Освен това по арг. от чл.

33а, ал. 1 и ал. 2 ЗПК когато кредиторът прилага референтен лихвен процент по определена от него методика, същата трябва да съдържа ясна и разписана изчислителна процедура (формула), в която се посочват видът, количествените изражения и относителната тежест на отделните компоненти (пазарни индекси и/или индикатори).

Неизпълнението на задължението по чл. 10, ал. 1 от ЗПК, на основание чл. 22 от ЗПК води не само до нищожност на съответната клауза на договора, а до недействителност на договора за потребителски кредит изцяло.

В раздел II, т. 4 е уговорено, че годишната лихва по Договор № 000LD-R***/2020 от 02.12.2020 г. се формира от две компоненти – променливата, която е лихвеният процент, базиран на спестяванията в лева (СЛП), прилаган от банката + 4 фиксирана надбавка. Методиката за определяне на променливата компонента (СЛП) е неразделна част - приложение към договора (раздел II, т. 6), което е предвидено и в Раздел I, буква „ж“ и чл. 4.12. от ОУ - Методиката на Първа инвестиционна банка АД за определяне на референтен лихвен процент е неразделна част от договора. В случая описаната Методика за определяне на променливата компонента (СЛП), към която договорните текстове препращат, не е представена и приета по делото, като не се установява и същата да е узната и подписана от потребителя. Ето защо не се установява изискванията на чл. 10, ал.