Решение № 1819 от 31.01.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 1819 гр. ***, 31.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 126 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: МОНИКА ХР. ХРИСТОВА при участието на секретаря ЦВЕТЕЛИНА ИВ. ЯНАКИЕВА като разгледа докладваното от МОНИКА ХР. ХРИСТОВА Гражданско дело № 20251110145179 по описа за 2025 година

Предявен е иск по реда на чл. 422 ГПК с правно основание чл. 432 КЗ от К. Г. Г., ЕГН ********** срещу ***, ЕИК ***, с който се иска да бъде прието за установено, че ответникът дължи на ищцата сумата в размер на 1152 лв., представляващо неизплатено застрахователно обезщетение за настъпили вреди по л.а. „Тойота Ярис“ с рег. № ***, вследствие на ПТП от ***г., ведно със законна лихва от датата на подаване на заявлението до окончателното изплащане.

Ищцата твърди, че на ***г.., в гр. ***, в района на разклона на ***, управлявайки л.а. „Тойота Ярис“ с рег. № *** по второстепенна улица около жилищен комплекс „***“ е настъпило ПТП, при което водачът на л.а. с рег. № ***, неспазвайки разпоредбите на ЗДвП удря отзад автомобила на ищцата, вследствие на което по л.а. „Тойота Ярис“ са настъпили имуществени вреди.

Твърди още, че автомобилът на виновния водач е застрахован по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите при ответника с полица № ***. Поради това в ответното дружество било заведена щета № ***, като на ***г. ответникът заплатил в полза на ищцата сумата от 647,37 лева. Доколкото стойността на ремонта бил на стойност 1 800 лева, то ищцата претендира 1 разликата в размер на 1152 лева, незаплатено застрахователно обезщетение.

Прави искане по чл. 190 ГПК, както и за на назначаване на САТЕ.

Ответникът *** в срока по 131 ГПК депозира отговор на исковата молба, с който оспорва предявения иск по основание и размер. Не оспорва наличието на валидно застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“ със собственика на л.а. „Ленд Ровър“ модел „Рендж Ровър“ с рег. № ***. Не оспорва механизма на посоченото в исковата молба ПТП, но твърди че всички вреди са изплатени от ответника. Сочи, че в изготвеното уведомление за застрахователно събитие ищцата се е съгласила застрахователното обезщетение да бъде определено по експертна оценка, поради което по този начин е определено обезщетение в размер на 647,37 лева. Твърди още, че по щетата не са представяни разходни документи за извършени ремонти, както и че ищцата не е възразила извънсъдебно срещу възстановения размер, нито е отправяла нова покана. Моли за отхвърляне на иска.

Софийският районен съд, след като взе предвид становищата на страните и ангажираните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, намери за установено следното от фактическа страна:

От приложеното ч. гр. д. № 8575/2025г. по описа на СРС, 126 състав, се установява, че на *** г. в полза на К. Г. Г. е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, съгласно която е разпоредено *** да заплати на заявителя сумата, предмет на настоящото производство. В срока по чл. 414 ГПК длъжникът е подал възражение срещу заповедта, поради което с разпореждане от 03.08.2025 г. съдът е дал указания по чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК на ищеца за предявяване на иск. В срока по чл. 415, ал. 4 ГПК К. Г. е депозирала искова молба.

Предвид изложеното, съдът намира, че производството се явява допустимо.

По исковете по чл. 422 ГПК, вр. чл. 432 КЗ, вр. чл.477 КЗ.

За да бъде уважен иска в тежест на ищцата е да докаже пълно и главно следните правопораждащи факти, а именно: 1) настъпване на описаното в исковата молба ПТП; 2) наличието на сключен договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност”, валиден към датата на ПТП, по силата 2 на който ответникът се е задължил да застрахова гражданската отговорност за вреди на сочения за виновен водач, което е отделено за безспорно; 3) отговорност на застрахования при ответника водач за причиняване на ПТП, за което следва да бъдат установени изискуемите елементи на непозволено увреждане: деяние, противоправност, вреди под формата на претърпени болки и страдания от получени травми и преживян стрес, причинна връзка между деянието и вредите и вина на прекия причинител /която се презюмира по арг. от чл. 45, ал. 2 ЗЗД/.

В тежест на ответника, в случай, че ищцата установи горепосочените факти, е разпределено да докаже, че е заплатил претендираната сума, както и оборване на презумпцията на виновност на водача на автомобила.

В разпоредбата на чл. 380 КЗ е предвидено, че лицето, което желае да получи застрахователно обезщетение, е длъжно да отправи към застрахователя писмена застрахователна претенция. Съответно в чл. 496, ал. 1 КЗ е установено, че срокът за окончателно произнасяне по претенция по задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите не може да е по-дълъг от три месеца от нейното предявяване по реда на чл. 380 КЗ пред застрахователя, сключил застраховката "Гражданска отговорност" на автомобилистите, или пред неговия представител за уреждане на претенции.

Съгласно чл. 498, ал. 3 КЗ увреденото лице може да предяви претенцията си за плащане пред съда само ако застрахователят не е платил в срока по чл. 496 КЗ, откаже да плати обезщетение или ако увреденото лице не е съгласно с размера на определеното или изплатеното обезщетение, какъвто е настоящият случай, поради което е налице абсолютната процесуална предпоставка за предявяване на иск по чл. 432, ал. 1 КЗ от увреденото лице.

Между страните не се спори и относно обстоятелството, че в срока на застрахователното покритие по сключената с ответното дружество задължителна застраховка "Гражданска отговорност" е настъпило процесното ПТП – на ***г., в гр. ***, в района на разклона на ***, по второстепенна улица около жилищен комплекс „***“ е настъпило ПТП, при което водачът на лек автомобил, застрахован при ответника, неспазвайки разпоредбите на ЗДвП удря отзад автомобила на ищцата - л.а. „Тойота Ярис“ с рег. № ***, вследствие на което по л.а. „Тойота Ярис“ са настъпили имуществени вреди. Предвид горното съдът намира, че искът е доказан по основание.

3

Спорен е въпросът относно размера на причинените имуществени вреди.

Съгласно разпоредбата на чл. 493, ал. 1, т. 2 КЗ застрахователят по задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите покрива отговорността на застрахования за причинените на трети лица вреди вследствие на притежаването или използването на МПС, в т. ч. и вредите, причинени на чуждо имущество. При предявена по съдебен ред претенция за заплащане на застрахователно обезщетение от застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност", съдът следва да определи последното с оглед размера на действителната стойност на вредата към момента на настъпване на събитието /средната пазарна цена на нови части, материали и труд, необходими за възстановяването на щетите без да се прилага коефициент на овехтяване/, в който смисъл е и разпоредбата на чл. 386, ал. 2 КЗ, в границите на застрахователната сума, определена в договора за застраховка "Гражданска отговорност /решение № 60135 от 15.11.2021 г. по т. д. № 1821/2020 г., II ТО на ВКС; решение № 141 от 08.10.2015 г. по т. д. № 2140/2014 г., I ТО на ВКС и др./, съответно чл. 499, ал. 2 от КЗ. Съгласно разпоредбата на чл. 400, ал. 1 КЗ за действителна се смята стойността, срещу която вместо застрахованото имущество може да се купи друго със същото качество, а съгласно ал. 2 на същата разпоредба - за възстановителна застрахователна стойност се смята стойността за възстановяване на имуществото с ново от същия вид и качество, без прилагане на обезценка. Така при предявена по съдебен ред претенция за заплащане на застрахователно обезщетение, размерът на обезщетението се определя по действителната стойност на вредата към момента на настъпване на събитието т. е. по пазарната цена, при което съдът не е обвързан от минималните размери по методиката към Наредба № 49 от ***г.

В тази връзка е прието заключение по допуснатата по делото съдебнотехнически експертиза, която съдът кредитира изцяло като същото е пълно и обосновано. Видно от същото щетите на л.а. Тойота Ярис, отразени в описзаключение по щета № *** са задна броня, задна маска, задна маска долна, заден капак, заден ляв панел. Според вещото лице вещите по л.а. Тойота Ярис могат да бъдат получени по описания в исковата молба механизъм.

Стойността, необходима за възстановяване на л.а. Тойота Ярис, с рег. № ***, изчислена на средни пазарни цени е в размер на 1 541,42 евро /3014, 75 лева.

4

Предвид горното, съдът намира, че предявеният иск следва да бъде уважен в пълен размер, доколкото в заключението на вещото лице е посочено, че по средни пазарни цени към датата на ПТП размерът на нанесените щети възлиза на 1 541,42 евро (3014,75 лева), а ответникът е заплатил на ищеца сумата от 331 евро (647,37 лева) т.е. незаплатеното обезщетение е в размер на 2367,38 лева, като с оглед диспозитивното начало претенцията на ищеца е основателна в посочения размер от 589,01 евро (1152 лева).

Следователно искът е изцяло основателен и доказан и следва да се уважи, ведно със законната лихва от подаването на ИМ в съда до окончателното изплащане на дължимото.

По разноските:

При този изход на правния спор с правна възможност да претендира разноски разполага само ищеца.

Ищецът е доказал сторени разноски в размер на 472,94 евро (925 лева) за исковото производство, от които 255,65 евро (500 лева) адвокатски възнаграждение, 204,52 евро (400 лева) – разноски за експертиза и 12,78 евро (25 лева) за държавна такса, както и 217,3 евро (425 лева) – разноски в заповедното производство, от които 204,52 евро (400 лева) – адвокатско възнаграждение и 12,78 евро (25 лева) – държавна такса. Ответникът е направил своевременно възнаграждение за прекомерност на адвокатското възнаграждение по чл. 78, ал. 5 ГПК.

С преценката по чл. 78, ал. 5 ГПК съдът установява пределите/границите на деликтната отговорност на страната, предизвикала спора (чл. 51, ал. 1, изр. 1 ЗЗД). Критерият е обективен. С изискването заплатеното адвокатско възнаграждение да е „съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото“, преценката се концентрира върху характеристиките на защитата, възложена по конкретното дело. С изискването да е „прекомерно“, законът допуска уговореният паричен еквивалент да не съответства на пазара, при който адвокатите уговарят възнаграждения за дела с подобна фактическа и правна сложност, и отчита, че от страната не може да се изисква в детайли да познава този специализиран и квалифициран пазар, нито да се очаква да възложи защитата на адвоката, оценяващ най-ниско труда си. Едва след и ако установи, че възнаграждението е уговорено в съществено отклонение/пряко мярката, наложена от този пазар, съдът намалява 5 отговорността на страната, предизвикала спора, до обичайния и разумен размер. Преценката е към сключване на договора. Зачитайки решението от 25.01.2024 г. на СЕС по дело С-438/22 г., всеки национален съд е длъжен да не прилага ограничението по чл. 78, ал. 5 in fine ГПК, но само след и ако установи, че трудът на адвоката е бил съществено надценен. Платеното в повече няма за причина поведението на страната, предизвикала спора. То има за причина поведението на насрещната, която не е положила дължимата грижа, а уговореното в повече остава в нейна тежест (така прието в Определение № 2995/13.06.2024 г. по ч.гр.д. № 991 по описа за 2024 г. на 4-то г.о. на ВКС).

Предвид изложените специфики в редукцията на адвокатското възнаграждение в хипотезата на чл. 78, ал. 5 ГПК, съдът счита, че възнаграждението на процесуалния представител на ищеца с оглед пазара, при който адвокатите уговарят възнагражденията си за дела с подобна фактическа и правна сложност, е завишен единствено по отношение на заповедното производство. Според настоящия съдебен състав обичайният и разумен размер на адвокатското възнаграждение с оглед вида и характера на предмета на делото, процесуалните усилия, внимание и време, вложени от страна на процесуалния представител на ищеца възлиза на 102,26 евро (200 лева) за заповедното.

Предвид горното, ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на ищеца сумата от 115,04 евро (225 лева) – разноски в заповедното производство и 472,94 евро (925 лева) за исковото производство.