Определение № 72 от 05.03.2024, Окръжен съд - Търговище

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 72 гр. Търговище, 05.03.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ, II СЪСТАВ, в закрито заседание на пети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: МАРИАНА Н. ИВАНОВА

Членове:

БИСЕРА Б. МАКСИМОВА

БОРЯНА СТ. ПЕТРОВА като разгледа докладваното от БИСЕРА Б. МАКСИМОВА Въззивно частно гражданско дело № 20243500500045 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл. 274 от ГПК.

Образувано е по частна жалба на С. Н. Й. К. от гр. С. против Определение № 1625 от 22.12.2023 година по гр. дело № 478/2023 година по описа на Търговищкия районен съд.

В депозираната частна жалба, по повод на която е образувано настоящото производство, С. Й. е отправил две конкретни искания:

1. Съдът да отмени Определение № 1625 от 22.12.2023 година в частта му, в която е оставено без уважение искането на жалбоподателя за отмяна на разпореждане № 1829 от 26.09.2023 година на ТРС;

2. Съдът да отмени Определение № 1625 от 22.12.2023 година в частта му, в която е оставено без уважение искането му за освобождаване от държавна такса и да бъде освободен от задължението си да внесе такава.

Настоящият въззивен състав констатира следното:

Производството по гр. дело № 478 по описа на Районен съд – Търговище е образувано на 19.04.2023 година от С. Н. Й. от гр. С. против „ПИБ“ АД – София, в което предявява искания за нищожност на съдебни актове по ч. гр. дело № 494/2018 година по описа на Търговищкия районен съд.

На 05.07.2023 година е входирана молба от ищеца за освобождаване от 1 внасянето на държавна такса в размер на 90 лева, излагайки съображения за затруднено материално положение. Към молбата е представена декларация за материално и гражданско състояние като ищецът е декларирал, че получава месечен доход от заплата в размер на 4 900 лева и рента от земеделска земя в размер на 200 лева годишно. Посочил е, че заплатата на съпругата му е в размер на 750 лева. На същата той плаща по силата на брачен договор месечна издръжка в размер на 3 000 лева. Отделно посочва, че плаща такси за обучение в НБУ на доведената му дъщеря.

С Определение № 937 от 07.07.2023 година съдът е оставил без уважение молбата на ищеца за освобождаване от държавна такса. Определението е било обжалвано пред въззивната инстанция като районният съд предварително е дал указания на частния жалбоподател с Разпореждане № 1829 от 26.09.2023 година да внесе държавна такса в размер на 15 лева за въззивната инстанция, които указания частният жалбоподател не е изпълнил. Въззивният съд, по образувано пред него производство по в. ч. гр. дело № 250/2023 година, е приел, че частната жалба не е администрирана по съответния ред и е върнал същата на Търговищкия районен съд с указания съдът да се произнесе по молбата на ищеца по чл. 253 от ГПК и по искането за освобождаване от държавна такса по частната жалба.

С Определение № 1625 от 22.12.2023 година по гр. дело № 478/2023 година състав на Търговищкия районен съд е оставил без уважение искането на ищеца за отмяна на Разпореждане № 1829 от 26.09.2023 година, както и за освобождаването му от внасяне на държавна такса по депозираната от него частна жалба.

Предмет на обжалване в настоящото производство е така посоченото определение № 1625 от 22.12.2023 година по гр. дело № 478/2023 година.

Поставеният пред въззивната инстанция въпрос по същество е в следната насока: Разполага ли ищецът по гр. дело № 478/2023 година с достатъчни средства, за да може да внесе държавна такса по предявените от него искови претенции в размер на 90 /деветдесет/ лева и за поемане на разноски под формата на държавна такса в размер на 15 /петнадесет/ лева за депозираните от него частни жалби пред въззивната инстанция. Отговорът на този въпрос касае обсъждане на предпоставките за освобождаване от държавни такси в производството на плоскостта на имущественото състояние на ищеца.

2

Настоящият въззивен състав държи да подчертае, че познава ищеца в професионален план в качеството му на някогашен съдия в Районен съд – Омуртаг, който е към съдебния район на Окръжен съд – Търговище. На състава е известно, че понастоящем ищеца С. Н. Й. е съдия в Софийския районен съд. Като съдия ищецът има задължение ежегодно да попълва и депозира имуществени декларации пред Инспектората на ВСС, което задължение той е спазвал. Декларациите по силата на закона са публични и видими за всички лица, включително и за настоящия съдебен състав, който констатира следното:

Видно от подадената от ищеца декларация по чл. 175a, ал. 1 от Закона за съдебната власт за 2017 година вх. № 9835/18.05.2018 година, през 2017 година съпругата на ищеца Е. А. О. е придобила апартамент в гр. Т. с площ от 118 кв. м., който й е бил продаден от ищеца. През 2020 година ищецът е продал лек автомобил Пежо 406. През 2021 година апартаментът в гр. Т. е продаден от съпругата на ищеца за посочена в декларацията по чл. 175а, ал. 1 от ЗСВ продажна цена от 70 000 лева.

Що се отнася до трудовата заетост на ищеца, известно е, че същият работи като съдия в Софийския районен съд и е декларирал в представената пред съда декларация възнаграждение в размер на 4 900 лева.

Основните съображения на ищеца, които касаят неговото имуществено състояние и невъзможност да заплаща държавни такси в посочените по-горе размери, касаят следното: Ищецът заявява, че съгласно сключения между него и съпругата му брачен договор той й заплаща месечна издръжка в размер на 3 000 лева или 36 000 лева годишно. Съдът обаче не констатира в подадените от ищеца декларации по чл. 175а, ал. 1 от ЗСВ това негово задължение към съпругата му да е отразено в тях. Но дори и да се приеме, че ищецът реално заплаща на съпругата си за нейни нужди тази сума, явно е, че тогава същият разполага с възможност да разходва сума в размер на 1 900 лева, която не е незначителна и се равнява на средна месечна работна заплата в България за 2023 година.

Що се отнася до посоченото от ищеца обстоятелство, че участва в заплащането на такси за обучение на доведената му дъщеря в НБУ, следва да се отбележи, че ищецът няма юридическо задължение да участва в заплащането на тези такси, още повече, че има достатъчно добра програма за 3 финансиране на тези такси чрез банков заем, отпуснат на съответния студент, който заем се изплаща след завършване на обучението.

При тези обстоятелства, Търговищкият окръжен съд в настоящия си състав намира частната жалба за неоснователна. Освобождават се от такси и разноски физически лица, които нямат достатъчно средства да ги заплатят.

Тежестта за доказване на липсата на „достатъчно средства“ се възлага изцяло на молителя. Въз основа на представените данни и дължимия размер на държавната такса се реализира преценката на съда за основателност на молбата /в този смисъл е трайно установената практика на ВКС – определение № 361/05.10.2020 г. по ч. гр. дело № 2725/2020 г. на състав на IV г.о., определение № 148/21.09.2020 г. по ч. гр. дело № 2309/2020 г. на състав на I г.о., определение № 316/17.09.2020 г. по ч.гр.дело № 2337/2020 година на състав на IV г.о. и др./. С оглед на данните, представени във връзка с искането по чл. 83, ал. 2 ГПК, следва да се приеме, че ищецът е в работоспособна възраст, работи като съдия, реализира чрез трудово възнаграждение добър доход. Явно е, че молителят – жалбоподател не е доказал, че няма достатъчно средства по смисъла на чл. 83, ал. 2 ГПК за заплащане на дължимата държавна такса по предявените искови претенции по гр. дело № 478/2023 година в размер на 90 лева и по депозираните от него и неоснователни частни жалби в размер на 15 лева по всяка частна жалба. Ето защо настоящият съдебен състав намира, че молбата по чл. 83, ал. 2 ГПК за освобождаване на частния жалбоподател от внасяне на държавна такса по всички негови претенции е неоснователна и правилно е била оставена без уважение от районния съд.

Предвид изложеното, частната жалба против постановеното от районния съд Определение № 1625 от 22.12.2023 година по гр. дело № 478/2023 година се явява неоснователна и следва да се остави без уважение.

Доколкото частният жалбоподател в настоящото производство не е внесъл дължимата държавна такса по всяка една частна жалба, която е депозирал по гр. дело № 478/2023 година по описа на РСТ, то същият е останал задължен за разноски и следва да бъде осъден да заплати същите в полза на бюджета на съдебната система.

Мотивиран от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

4

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ подадената от С. Н. Й., ЕГН **********, от (населено място), частна жалба против Определение № 1625 от 22.12.2023 година по гр. дело № 478/2023 година по описа на Търговищкия районен съд, като неоснователна.

ОСЪЖДА С. Н. Й., ЕГН **********, от (населено място), да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Окръжен съд – Търговище сумата от 30 /тридесет/ лева, представляваща дължима държавна такса по депозираните от него частни жалби по в. ч. гр. дело № 250/2023 година и по в. ч. гр. дело № 45/2024 година, на основание чл. 77 от ГПК.

Определението подлежи на касационно обжалване в седмичен срок от съобщаването му на частния жалбоподател пред ВКС – София, на основание чл. 274, ал. 3, т. 2 от ГПК и само при условията на чл. 280 и сл. от ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5