Решение № 1512 от 17.12.2025, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 1512 гр. София, 17.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 8-МИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на единадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мария Георгиева

Членове:

Петя Алексиева

Иванка Иванова при участието на секретаря Ирена М. Дянкова като разгледа докладваното от Петя Алексиева Въззивно гражданско дело № 20251000500964 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.258-чл.273 от ГПК.

Ответникът в първоинстанционното производство ЗД „БУЛ ИНС“ АД, в срока по чл.259, ал.1 от ГПК (препис от обжалваното решение е връчен редовно на 02.01.2025 г., а въззивната жалба е подадена чрез куриер на 15.01.2025 г.) обжалва с въззивна жалба вх.№ 5023/16.01.2025 г. Решение № 7093/19.12.2024 г., постановено по гр.д. № 4265/2022 г. по описа на СГС, І-1 състав в частта, с която искът на Т. К. В. срещу ЗД „БУЛ ИНС“ АД с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ е уважен за сумата от 10 000 лв., представляваща разликата над сумата от 20000 лв. до присъдената сума от 30 000 лв., ведно със законната лихва от 08.10.2021 г.

Въззивната жалба е подадена чрез адвокат Я. Д. с пълномощно приложено на л.53 от делото на СГС. Внесена е дължимата държавна такса с вносен документ от 20.01.2025 г., представен по делото с молба вх.№ 7677/22.01.2025 г.

С оглед на горното въззивната жалба е редовна и процесуално допустима.

1

Въззивникът ответник поддържа неправилност и необоснованост на решението в обжалваната му част с твърдението, че съдът не е взел под внимание всички установени по делото факти и не ги е отчел в тяхната съвкупност. Поддържа, че присъденото обезщетение е в завишен размер, който не съответства на претърпяната травма, противоречи на принципа на справедливостта, установен в чл.52 от ЗЗД и не отговаря на трайно установената практика за обезщетяване на подобен род вреди.

Моли съда да отмени решението за сумата над 20 000 лв. до 30 000 лв. и да постанови ново, с което да отхвърли иска над този размер като неоснователен и недоказан. Претендира разноските, съобразно отхвърлената част на иска и за двете съдебни инстанции.

В законоустановения срок по чл. 263, ал.1 от ГПК въззиваемият по тази жалба – ищецът В. депозира отговор на въззивната жалба чрез процесуалния си представител адвокат А. с надлежно учредена представителна власт с пълномощно приложено на л.32 от делото на СГС.

Оспорва въззивната жалба по подробни съображения изложени в отговора и моли съда да я остави без уважение и да потвърди решението в обжалваната му част. Поддържа, че възраженията в жалбата са декларативни и необосновани. Претендира сторените разноски пред настоящата инстанция.

Ищецът в първоинстанционното производство Т. К. В., в срока по чл.259, ал.1 от ГПК (препис от обжалваното решение е връчен редовно на 23.01.2025 г., а въззивната жалба е подадена чрез куриер на 04.02.2025 г.) обжалва с въззивна жалба вх.№ 14638/06.02.2025 г. Решение № 7093/19.12.2024 г., постановено по гр.д. № 4265/2022 г. по описа на СГС, І-1 състав в частта, с която искът на Т. К. В. срещу ЗД „БУЛ ИНС“ АД с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ е отхвърлен за сумата от 10 000 лв., представляваща разликата над присъдената сума от 30 000 лв. до пълния претендиран размер от 40 000 лв., ведно със законната лихва от 08.10.2021 г.

Въззивната жалба е подадена чрез адвокат А. с надлежно учредена представителна власт с пълномощно приложено на л.32 от делото на СГС.

Внесена е дължимата държавна такса с вносен документ от 24.02.2025 г., представен по делото с молба вх. № 25317/28.02.2025 г.

С оглед на горното въззивната жалба е редовна и процесуално допустима.

2

Въззивникът ищец поддържа неправилност на решението в обжалваната му част по съображения за необоснованост и допуснати нарушения на материалния закон-чл.52 от ЗЗД. Счита, че определеното обезщетение за неимуществени вреди е занижено и не е справедливо, тъй като първостепенният съд не се е съобразил в достатъчна степен с конкретните обективно съществуващи факти-характер и степен на претърпените от ищеца неимуществени вреди от ПТП.

Моли съда да отмени решението за сумата над 30 000 лв. до 40 000 лв. и да постанови ново, с което да уважи иска над този размер. Претендира разноските.

В законоустановения срок по чл. 263, ал.1 от ГПК не е постъпил отговор от въззиваемият по тази жалба – ответникът ЗД „БУЛ ИНС“ АД.

С оглед на така очертания предмет на въззивното производство Решение № 7093/19.12.2024 г., постановено по гр.д. № 4265/2022 г. по описа на СГС, І-1 състав в частта, с която искът на Т. К. В. срещу ЗД „БУЛ ИНС“ АД с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ е уважен за сумата от 20 000 лв. неимуществени вреди, ведно със законната лихва от 08.10.2021 г., е влязло в сила на 07.02.2025 г., като необжалвано.

В съдебно заседание въззивникът-ищец чрез процесуалния си представител поддържа своята въззивна жалба и моли съда да я уважи, оспорва въззивната жалба на ответника. Претендира разноски, съобразно списък по чл.80 ГПК. Подробни съображения са изложени в писмена защита, представена по делото. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ответната страна.

В съдебно заседание въззивникът – ответник, редовно призован, не изпраща представител, не изразява становище в хода по същество.

В съдебно заседание третото лице помагач с писмена молба изразява становище по съществото на спора.

Апелативен съд-София, 8-ми граждански състав, след преценка по реда на въззивното производство на твърденията и доводите на страните и на събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа страна:

Софийски градски съд е бил сезиран с иск с правно основание чл. 432, 3 ал.1 от КЗ, в сила от 01.01.2016 г., във връзка с чл.45 от ЗЗД, обективно, кумулативно съединен с иск с правно основание чл.497 КЗ, предявени от Т. К.

В. против ЗД „БУЛ ИНС“ АД.

От събраните пред първоинстанционния съд доказателства, въззивният съд приема за установени и доказани следните правнорелевантни факти и обстоятелства:

Спорът в настоящото въззивно производство между страните е само досежно размера на дължимото застрахователно обезщетение за неимуществени вреди, доколкото и предвид влизане на решението в сила за присъдената сума от 20 000 лв. застрахователно обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва от 08.10.2021 г., между страните със сила на пресъдено са установени правопораждащите факти на спорното субективно материално право, както следва:

На 15.09.2019 г., около 10,40 часа л.а.м. „Мерцедес“ с рег.№ ********, с валидна задължителна застраховка «Гражданска отговорност» при третото лице помагач и в който автомобил на предна дясна седалка, без поставен предпазен колан, пътувал ищеца, се движил по път І-7 в посока от гр.

Силистра към гр.Шумен /север-юг/, като при достигане в района на км 100+740, в близост до отбивката за с.Върбак, скоростта на автомобила е била от порядъка на 84 км/ч. В същото време в обратна посока със скорост от порядъка на 96 км/ч се движил л.а.м. „Ауди А4“ с рег. № ********, с валидна задължителна застраховка «Гражданска отговорност» при ответното дружество, обективирана в застрахователна полица № BG/02/118003183326, валидна от 08.11.2018 г. до 07.11.2019 г., водачът на който автомобил, достигайки разклона за с. Върбак, в района на уширението, първоначално отклонил автомобила в дясно към банкета, а след това завъртял волана в ляво.

Тези действия на водача довели до загуба на напречната устойчивост на автомобила, в резултат на което автомобилът започнал да се отклонява в ляво с едновременна ротация по посока обратна на часовниковата стрелка гледано отгоре и навлязъл в лентата за насрещно движение. Настъпил удар между предна дясна странична част на лек автомобил Ауди и предна лява част на лек автомобил Мерцедес, който преди удара се е отклонил в дясно. След удара лек автомобил Ауди е започнал да ротира около масовия си център по посока обратна на часовниковата стрелка гледано отгоре и едновременно с това е 4 продължил движението си напред и в дясно до мястото описано в протокола за оглед.

Установено е, че технически причини за настъпване на произшествието са субективните действия/бездействия на водача на лек автомобил Ауди с органите за управление, довели до загуба на контрол върху автомобила и навлизането му в лентата за насрещно движение.

Установено е, че водачът на лек автомобил Мерцедес не е имал възможност да предотврати произшествието. Обратно водачът на лек автомобил Ауди е имал възможност да го предотврати, като запази траекторията си в лентата си за движение, като по този начин двата автомобила биха се разминали безконфликтно.

Спешна медицинска помощ на ищеца е оказана същия ден в медицински център в гр.София, когато получил болки и световъртеж. Констатирано е мозъчно сътресение и на ищеца е издаден болничен лист за временна нетрудоспособност за 14 дни. На 17.09.2019 г. ищецът е провел нов преглед, при който първоначално не са установени травматични увреждания. Поради продължаващи болки в горната част на гръбнака, на 30.09.2019 г. ищецът провел магнитно-резонансно изследване на целия гръбначен стълб, при което е установена травматична стабилна фрактура на тялото на 1-ви торакален прешлен с отделен костен откъс и наличие на костно-мозъчен оток на медулата му. На 01.10.2019 г. ищецът провел и компютърно-томографско изследване.

От неоспореното от страните заключение на СМЕ се установява, че в пряка причИ. връзка с произшествието, ищецът е получил следните травматични увреждания: мозъчно сътресение, фрактура на 1-ви торакален /гръден/ прешлен за сметка на горната дискална повърхност с намаляване на кранио-каудалния размер в предната част на тялото му, малък костен фрагмент в предната му част-без разместване, костно-мозъчен оток на около гръбначния мозък.

Мозъчното сътресение е било от лека степен и е довело до разстройство на здравето без опасност за живота. Ищецът е провел лечението си амбулаторно с временна нетрудоспособност и с назначени седативни и обезболяващи средства. Общо лечебният и възстановителен период при ищеца е продължил два месеца. Полученото счупване е довело до болки и страдания 5 за срок от два месеца, като през първите две седмици-болките са били с поинтензивен характер. След това болките са намалели и са станали периодични, явяващи се при обща преумора или рязка промяна на времето, като през тези периоди ищецът е принуден да приема повече седативни и обезболяващи средства. През първите 30 дни движенията на шията и главата на ищеца са били затруднени, често е получавал световъртежи при рязка промяна на главата. През този период е имал и затруднения при придвижване и обслужване в ежедневието. Към настоящия момент ищецът търпи все порядко болки в областта на фрактурата на прешлена. Травмата е довела до изтръпването на дланите и пръстите на двете ръце.

Вещото лице установява, че този тип фрактура

, който е получил ищеца може да се получи и при правилно поставен обезопасен колан, доколкото последният не ограничава движението на главата и шията в предна посока при осъществен челен удар на МПС.

За установяване на търпените от ищеца неимуществени вреди, пред първата инстанция са събрани свидетелските показания на съпругата на ищеца Д. Т. Т.-В..

Свидетелката установява, съпругът й се прибрал късно вечерта след произшествието, за което тя разбрала от медиите. Имал рани по главата и се оплаквал от болки във врата и гърба. През нощта останал да спи в друга стая, заради болките си. Свидетелката установява, че и към момента ищецът се оплаква от болки в гърба, не спи нощем и заради болките започнал да спи в друга стая. Не може дълго време да стои прав и почти нищо не върши в дома.

След работа се прибира и ляга, защото се оплаква че го болят ръцете и гърба.

След произшествието бил на легло около два месеца. Ходел с корсет, за да го държи изправен. Останал на работа в НСО, но бил преместен на друга длъжност, защото не е в състояние да поддържа физическата си форма, която се изисква за да охранява съответните лица. След произшествието ищецът станал по нервен, ограничил социалните си контакти, не излиза толкова често от дома си.

Въззивният съд не кредитира показанията на свидетелката, относно раните на главата на ищеца, от които излиза кръв и гной по възглавниците, доколкото те не кореспондират с останалите доказателства по делото, включително и със заключението на СМЕ, която не установява подобна 6 травма да е в пряка причИ. връзка от процесното ПТП, а и в исковата молба ищецът не е въвеждал твърдения, че в пряка причИ. връзка от ПТП е получил рани по главата. При разпита си в съдебно заседание, вещото лице не може да посочи от какво са се получили тези рани по главата на ищеца.