Решение № 207 от 19.06.2025, Районен съд - Разлог
- Съд
- Районен съд - Разлог
- Дело
- Гражданско дело 30/2025
- Вид
- Решение № 207
- Подписан
- 19.06.2025
- В сила
- 10.07.2025
- Състав
- Велина Иванова Полежанова
Цитирани разпоредби
- чл.131 · Граждански процесуален кодекс
- чл.172 · Граждански процесуален кодекс
- чл.242 · Граждански процесуален кодекс
- чл.242, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.69, ал.1, т.7 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.6 · Граждански процесуален кодекс
- чл.142, ал.1 · Семеен кодекс
- чл.142, ал.1 и ал.2 · Семеен кодекс
- чл.143 · Семеен кодекс
- чл.143, ал.2 · Семеен кодекс
- чл.144 · Семеен кодекс
- чл.150 · Семеен кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 207 гр. Разлог, 19.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РАЗЛОГ, І ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Велина Ив. Полежанова при участието на секретаря А. Р. Т., разгледа докладваното от Велина Полежанова, Гр. дело № 20251240100030 по описа за 2025 г.
Производството по делото е образувано по предявен от А.А.Б., ЕГН*, от с.К., о.Б., у.
„Ч.“№17, с ЕГН* и от А.М.М., ЕГН*, със съгласието на неговата майка и законен представител А.А.Б., ЕГН*, ч/з адв. Н.Р. от АК-Б., против М.М.М., ЕГН*, от с.К., о.Б., ул.
„Ш.“№13.
Иска се ответникът да бъде осъден да заплаща издръжка от 500.00 лв. месечно на всяко от децата си, считано от датата на предявяване на ИМ до настъпване на обстоятелства, водещи до отпадане или изменение на това задължение, ведно със законната лихва в/у всяка вноска, считано от датата на забавата до окончателното изплащане на задължението.
В едномесечния срок по чл.131 от ГПК, ответникът депозира писмен отговор на ИМ, с който изразява становище за неоснователност на депозирания иск за издръжка. Сочи, че претендираният размер на издръжката по чл.150 от СК, е твърде завишен, тъй като възнаграждението което получава не е високо. Отделно от изложеното, твърди че е финансово затруднен, тъй като изплаща 10-годишен потреб. кредит и наем на квартира.
Съдът след преценка на събраните по делото доказателства, прие за установено следното от фактическа страна:
Не се спори и се установява от представените удостоверения за раждане, че страните са родители на децата А.М.М., ЕГН*, роден на *, и М.М.М., с ЕГН*, роден на *.
Установява се от представеното Решение №74/13.03.2024 г., постановено по гр. д.
№1096/2024 г. по описа на Рг.РС, че ответникът е осъден да заплаща ежемесечно издръжка от 250.00 лева на всяко дете. Цитираният съд. акт е влязъл в сила.
За установяване на релевантни за спора факти по делото са разпитани свидетелите А.С.Б. – баща на ищцата и И.С. – колега на ответника. От показанията на същите се установява, че децата живеят заедно с майка си в дома им в г. Я. Бащата осъществява контакти с децата си, плаща определената от съда месечна издръжка, съгласно съд. решение.
От изисканите и приложени по делото писмени доказателства се установява, че всеки от родителите e имал трудови доходи, всеки декларира, че притежава недвижими имоти и МПС. Ответникът представя договор за кредит от 01.10.2018 г., както и договор за наем.
За установяване на релевантни за спора факти по делото са разпитани свидетели - бащата на ищцата, чиито показания съдът възприема и цени при условията на чл.172 от ГПК, и непротиворечащи на останалите док-ва по делото. От показанията на същия се установява, 1 че, макар че работи.
По делото е представен социален доклад от о-л „ЗД” при ДСП-Я. В същия се изразява становище, че е в интерес на ненавършилите пълнолетие деца е родителят задължен да плаща месечна издръжка да продължи да плаща такава редовно.
Други относими и допустими доказателства по делото не са представени.
Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена въз основа на представените по делото писмени доказателства.
Приетото за установено от фактическа страна, обуславя следните правни изводи:
Предявеният иск за изменение на присъдена издръжка с правно основание чл.150 СК е допустим.
Разгледан по същество е частично основателен.
За да бъде уважен искът за осъждане на ответника да заплаща месечна издръжка на всяко едно от децата си в по-висок от присъдения вече размер, следва да се установи промяна на обстоятелствата, при които е бил определен първоначалният размер на издръжката, размерът на доходите на всеки от родителите на детето, с оглед преценката на възможностите им да осигурят издръжка. Изменението на обстоятелствата може да се отнася до здравословното състояние, трудоспособността, доходите, семейното положение и прочие, но за да се уважи иск за изменение на издръжката, се изисква трайна и съществена промяна в нуждата на търсещия издръжка или във възможностите на задълженото лице. С оглед разпоредбата на чл.150 от СК, при изменение на обстоятелствата присъдената издръжка може да бъде изменена или прекратена. При изменение на р-ра на присъдена издръжка и определяне на нов, съдът е длъжен да съобрази правилото на чл.142, ал.1 от СК, т. е. да съобрази, както новите, нараснали нужди на всяко дете, така и възможностите на родителя, от когото се търси издръжката. Размерът на издръжката следва да съдейства за правилното развитие, възпитание и отглеждане на детето, за покриване на нуждите така, както те биха били задоволени, ако родителите живеят заедно.
В настоящия случай, при преценка какъв е подходящият размер на издръжката за детето, съдът взе предвид неговата възраст и разходите, свързани със закупуване на дрехи, храна и посещаване на уч. заведение. През изминалия период от време съществува промяна на икономическата обстановка в страната, съответно промяна и в нуждите на децата. Двамата родители са задължени да осигуряват месечна издръжка на децата, която да осигури покриване на базисните им потребности от храна, облекло, добри жил. условия, образование. Освен това законодателят е предвидил, че издръжка за ненавършило пълнолетие лице се дължи съгласно ал.2 на чл.143 от СК, независимо от работоспособността и от възможността на родителя да се издържа от имуществото си. Посочената норма задължава родителите да заплащат издръжка дори когато не разполагат с достатъчно средства, за да покриват собствените си нужди.
По делата за издръжка съдът следва да изясни първо действителните нужди на търсещия издръжка и материалните възможности на дължащите такава и тогава да определи издръжката, която ответникът дължи.
Размерът на издръжката не е абсолютна величина и подлежи на преценка във всеки конкретен случай.
До навършване на пълнолетие правото на децата на издръжка от своите родители е безусловно. Пълният размер на издръжката, нужна за детето, се разпределя м/у двамата родители, съобразно техните възможности. Съобразяват се също грижите и издръжката в натура, предоставяни непосредствено от родителя, упражняващ родит. права. Естествено на преценка подлежат и потребностите на детето, като се съобразят обикновените условия на живот на деца от същата възраст.
В настоящия казус съдът намира, че една от алтернативните предпоставки за уважаване на предявената претенция е налице. От постановяване на съд. Решение №74/13.03.2024 г., постановено по гр. д. №1096/2024 г. по описа на РС-Рг, е изминал период от време (1 г.), 2 като икономическата обстановка в страната е променена (с ПМС №359/23.10.2024 г. миним. раб. заплата, считано от 01.01.2025 г., е 1`077.00 лв.), вследствие на което определената издръжка е под предвидения в закона минимум - 1/4 от МРЗ за страната. Нараснали са и нуждите на децата, които понастоящем са съответно на 16 г. и на 12 години. Промяната в нуждите на всяко дете има траен и продължителен хар-р. Трайното и същественото им изменение обуславя извода за основателността на иска за изменение на първоначално определената издръжка. Увеличените нужди на децата обосновават и по-голям размер на необходимата издръжка. Осигуряване по-големия размер на необходима издръжка, обоснован от увеличените нужди, следва да се поеме от двамата родители, а не само от родителя, на когото са предоставени за упражняване родителските права по арг. на чл.143, ал.2 от СК. Конкретният размер на дължимата издръжка се определя с оглед критериите, визирани с разпоредбите на чл.142, ал.1 и ал.2 от СК, а именно: да е съобразен с нуждите на малолетното дете, както и съобразен с възможностите на двамата родители, при съобразяване и с миним. размер на издръжката, който се определя по начин, визиран с разпоредбата на чл.142, ал.2 от СК, на база миним. раб. заплата, определена за страната.
Нуждите на всяко дете съдът прецени, имайки предвид изложените по-горе обстоятелства.
Според т.5 на ППВС №5/16.11.1970 г. "възможностите" на лицето, което дължи издръжка следва да се определят от неговите доходи, имотно състояние, възраст, образование, професионална квалификация, трудоспособност. За преценка възможностите на родителите по принцип имат значение следните обстоятелства: доходите на двамата родители; здравословното състояние на родителите, отразява ли се в/у възможността за получаване на доходи и какви средства са необходими за лечение; имат ли родителите задължение за издръжка към други лица; живеят ли под наем или в собствено жилище; притежават ли имущество, от което реализират доходи или имат обективната възможност да ги реализират.
Преценявайки конкретните потребности на всяко от децата, статистическите данни за страната и възможностите на родителите им, съдът намира, че издръжка от 195.00 лв., т. е. нормативно определения минимум, съгласно чл.142, ал.2 от СК, не би създала особени затруднения за ответника, тъй като съгласно чл.143, ал.2, вр. с чл.144 от СК, родителите дължат на ненавършилите си пълнолетие деца такава безусловно, без значение дали това ще създаде затруднение за тях. На ответника-родител, неполагащ непосредствена ежедневна грижа за детето си, следва да бъде възложено да участва в издръжката му с месечна сума от 300.00 лева. Същият е в трудоспособна възраст и следва да предоставя на децата си издръжка, осигуряваща им условия за живот и развитие. Безусловният хар-р на издръжката на ненавършилите пълнолетие деца, цели да им се осигурят такива битови условия и средства, които да им гарантират нормален живот и развитие, каквито те биха имали, ако родителите им живееха заедно.
При определяне размера на издръжката съдът съобрази от една страна увеличените потребности на всяко дете и особеностите на възрастта му, при която по-бързо нарастват духовните и материалните нужди, респ. разходите по тяхното задоволяване. От друга страна видно от представените по делото писмени док-ства ответникът е трудоспособна възраст с месечен доход около 2`100.00 лева. Същият обаче плаща месечен наем за жилище, в което живее от 450.00 лева, както и месечна вноска от 38000 лева за погасяване на потребит. кредит, изтеглен от „Б.Д.“АД.
Действително ищцата е тази, която полага непосредствените грижи по отглеждането и възпитанието на ненавършилите пълнолетие деца и в тази вр. тя поема ежедневните разходи за консумативи /ел. енергия, отопление, комуникации, ВиК услуги и др./ заплащани, във вр. с ползването на жилището, където живеят с децата.
Съобразявайки нарасналите потребности на децата А. и М. през изминалата 1 година, както и разбира се възможностите на двамата родители да дават такава издръжка, съдът намира, че е необходима сума от 550.00 лв. месечно. От тази сума бащата ответник следва да поеме поголямата част, а именно сума от 300.00 лв., а майката-ищца, останалата част от 250.00 лв.
3
Следователно претенцията се явява частично основателна до 300.00 лв. месечно, ведно със законната лихва в/у всяка закъсняла вноска, а до пълния претендиран размер от 500.00 лв. искът бива отхвърлен. Това е така, тъй като не бяха представени док-тва за установяване на необходимост от увеличение на издръжката на 100% , в какъвто смисъл е заявената претенция /от 250.00 лв. на 500.00 лв./. Безспорно е физическото израстване на децата в подобна на А. и М. възраст и оттам увеличените потребности и свързаните със задоволяването им финансови средства, но издръжката на всяко дете следва да бъде съобразена и с възможностите на дължащите такава. Съдът счита, че изминалия неголям период от време от първоначалното определяне на издръжката /близо една година/ не е обстоятелство, което да обуслови само по себе си 100% увеличение на присъдената издръжка.
Ето защо искът бива частично уважен до 300.00 лв. месечно, ведно със законната лихва в/у всяка закъсняла вноска до навършване на пълнолетие на всако от децата или до настъпване на други причини за изменянето или прекратяването на издръжката. Искът над присъдената сума от 300.00 лв. до пълния предявен размер от 500.00 лв. бива отхвърлен, като неоснователен и недоказан. Издръжката ответникът следва да заплаща от датата на депозиране на исковата молба 14.01.2025 г.