Определение № 1011 от 10.07.2025, Окръжен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1011 гр. Варна, 10.07.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в закрито заседание на десети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Елина Пл. Карагьозова като разгледа докладваното от Елина Пл. Карагьозова Търговско дело № 20243100900659 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе в предвид следното:

Производството е образувано по искова молба на К. Г. Д. с ЕГН ********** с адрес гр. *, ул. “*“ *, вх. А* ап.*, срещу „Еко Егс" ООД, ЕИК 201324605, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, ул. „Бяла мура" № 20- 22.

При служебна проверка относно допустимостта на производството съдът констатира, че исковата молба отговаря на изискванията на чл. 127, ал. 1 ГПК и чл. 128 ГПК, а предявените искове са допустими.

Обективираното в отговора на исковата молба възражение за недопустимост на производството по съображения за симулативен процес и липса на действителелн правен интерес съдът намира за неоснователно.

Симулативен или привиден процес е налице, когато страните са се споразумели чрез водене на съдебно производство да постигнат резултат (съдебно решение), който не отразява действителното материалноправно положение в отношенията между тях. Процесът не може да бъде симулиран само от едната страна. В случая ответникът оспорва иска и осъществява активна защита, което изключва симулация на процеса. Ако само ищецът прикрива истинското си намерение и няма „действителна воля“ да води процеса, то това би било reservatio mentalis и съответно без правно значение.

Искът е предявен по реда на чл.415 от ГПК от заявителя срещу възразилия длъжник в преклузивния месечен срок от уведомяването му за подаденото възражение. Допустимостта на производството се преценява с оглед въведените от ищеца правни твърдения, които сочат на наличие на интерес от установяване на дължимостта на сумата по заповедта за изпълнение. С оглед изложеното искът се явява процесуално допустим и следва да бъде разгледан по същество.

Предвид естеството на предявените искове производството по делото следва да се разгледа по реда на глава тридесет и втора от ГПК – „Производство по търговски спорове”.

По делото е осъществена пълна двойна размяна, поради което на 1 основание чл. 267 от ГПК производството по делото следва да бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание с призоваване на страните, на които да се съобщи проект за доклад по делото. Съдът следва да се произнесе по доказателствените искания, като допусне доказателствата, които са относими, допустими и необходими и да определи размер и срок за внасянето на разноски за събиране на доказателства.

Доколкото в отговора на исковата молба е налице неяснота по отношение на възраженията срещу иска и обстоятелствата, на които те се основават, съдът намира, че на ответника следва да бъдат дадени съответни указания.

Мотивиран от изложеното съдът намира, че следва да се премине към разглеждане на делото, поради което

ОПРЕДЕЛИ:

ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 140а, ал. 1, т. 11 от ГПК страните в срок до 24.09.2025г. лично да участват в информационна среща за процедура по медиация в Центъра по медиация, разположен на 4 етаж в сградата, в която се помещава Съдебно-изпълнителна служба при Pайонен съд Варна на адрес: гр. Варна, ***, тел. ***; служител за контакти Нора Великова.

УКАЗВА на страните, че могат да участват в информационна среща и в процедура по медиация и след този срок едновременно с разглеждане на делото или като поискат производството да бъде спряно по реда на чл. 229, ал.

1, т. 1 от ГПК.

УКАЗВА на страните, че в случай, че в процедурата по медиация бъде постигнато споразумение, същото може да бъде одобрено от съда по реда на чл. 234 от ГПК, в който случай половината от заплатената държавна такса подлежи на връщане.

УКАЗВА на ищеца в едноседмичен срок от получаване на съобщението с писмена молба с препис за ответника да уточни дали претендира законна лихва върху главницата считано от 04.10.2024г., когато е подадено заявлението по чл.417 от ГПК, а не от 27.08.2024г., както погрешно е посочено в заповедта за изпълнение.

При неизпълнение в срок производството по делото ще бъде оставено без движение.

УКАЗВА на основание чл.101 от ГПК на ответника в едномесечен срок от получаване на съобщението с писмена молба с препис за ищеца да уточни дали се позовава на абсолютна или на персонална симулация (с оглед твърденията за издаване на записа на заповед от привиден кредитор). Във втория случай да посочи кое лице се явява прикритият поемател и вида на каузалната сделка между него и ответното дружество, както и вида на вътрешното правоотношение между привидния и прикрития кредитор.

При неизпълнение в указания срок съдът, на осн. чл. 101, ал. 3 от ГПК, ще 2 приеме, че ответникът не е изложил обстоятелства относно правоотношения, във връзка с които е издаден записът на заповед и не е направил възражения в тази връзка.

ПОСТАНОВЯВА разглеждане на делото по реда на глава тридесет и втора от ГПК „Производство по търговски спорове“.

НАСРОЧВА производството по делото в открито съдебно заседание на 24.10.2025 г. от 15.00 часа, за която дата и час да се призоват страните, като им се връчи копие от настоящото определение.

ИЗГОТВЯ проект за доклад на делото:

Производството е образувано по предявен от К. Г. Д. с ЕГН ********** с адрес гр. *, ул. “*“ *, вх. А* ап.*, срещу „Еко Егс" ООД, ЕИК 201324605, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, ***- 22, иск с правно основание чл.422, вр. чл.415, ал.1 от ГПК, вр. чл. 481, ал. 1 вр. 538, ал. 1 ТЗ за приемане за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца сумата от 265 000 лева, представляваща главница по запис на заповед от 18.01.2024 г. с падеж 10.09.2024 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението – 04.10.2024г. до окончателното изплащане на задължението, за която сума е издадена заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК по ч.гр.д. №12529/2024 г. на ВРС.

Ищецът поддържа, че в негова полза ответникът е издал на 18.01.2024 г. запис на заповед, с който едностранно и безусловно се е задължил да му заплати сумата от 265 000 лева, платима на падеж 10.09.2024 г. Записът на запис редовен от външна страна, тъй като съдържа всички изискуеми реквизити. С оглед абстрактния му характер ищецът не е длъжен да сочи каузата за издаването му. Поради изпадане на длъжника в забава, ищецът се е снабдил със Заповед за незабавно изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК, срещу която ответникът е подал възражение. В тази връзка ищецът обективира искане за съдебно установяване на вземането си.

В срока по чл. 131 от ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба чрез управителя Л. Я., с който оспорва иска като недопустим и неоснователен.

Изложени са твърдения за симулативен процес, организиран от другия управител на ответното дружество Атанас А.. Твърди се недействителност на записа на заповед поради накърняване на добрите нрави и абсолютна симулация. Поддържа се, че с поемането на задължението по записа на заповед се цели единствено увреждане на интересите на съдружника Л. С. Я. чрез изкуствено обременяване на „Еко Егс“ ООД с несъществуващо задължение в полза на зависимо от него лице и се подготвя придобИ.е на бизнеса и активите на дружеството от А. Р. А. чрез подставени лица. Излагат се твърдения за настъпил в средата на 2024 г. разрив в личните и служебни отношения между съдружниците и управители в „Еко Егс" ООД А. Р. А. и Л.

С. Я., които до този момент повече от двадесет години живеели на семейни начала и между тях съществувало пълно доверие. Поддържа се, че са образувани множество съдебни и изпълнителни производства срещу 3 дружеството от кредитори, които се представляват от доверени на управителя А. Р. А. адвокати. Твърди се, че те са заведени от привидни „кредитори“ на „Еко Егс“ ООД и са част от организирани от А. Р. А. чрез зависими от него лица или в сговор с трети лица поредица от фактически и правни действия, имащи за крайна цел осигуряване на контрол върху активите на „Еко Егс“ ООД и придобИ.ето им чрез подставени лица – „кредитори“ по несъществуващи вземания. С тези действия пряко се увреждат и интересите на Л. С. Я., като съдружник в „Еко Егс“ ООД, имащ право на ликвидационен дял от имуществото при успешно провеждане на иск по чл. 155, т. 1 ТЗ, предмет на т.д. № 530/2024 г. по описа на ВОС. Възражението за абсолютна симулация е обосновано с твърдения за липса на воля от страна на управителя А. Р. А. за действително задължаване на „Еко Егс“ ООД със сумата по записа в полза на поемателя К. Г. Д., за което последният е бил напълно наясно. Твърди се липса на каузално правоотношение, което да е обезпечено със записа на заповед, тъй като последният е издаден без каквото и да било реално съществуващо задължение в полза на ищеца. Поддържа се, че ищецът се намира във финансова, служебна и/или друга зависимост от А. Р. А. и няма вземане от „Еко Егс“ ООД. Прави се възражение и за антидатиране на записа на заповед, с твърдения, че е издаден след предявяване от Л. Я. на иск за прекратяване на дружеството по чл.155 от ТЗ единствено за целите на симулативно заповедно, а впоследствие и изпълнително производство. Твърди се, че по същия начин е издаден още един запис на заповед за сумата от 442 600 лева в полза на трето за процеса лице Димитър Янин с дата на издаване 08.02.2024 г. и падеж 30.08.2024 г., който е предявен съдебно едновременно с процесния. Акцентира се върху редица съвпадения в обстоятелствата по издаване на двата записа на заповед и упражняване на правата по тях, както и по отношение на процесуалното представителство по делата на двамата поематели. Прави се аналогия и с друго образувано срещу ответното дружество заповедно производство със заявител „Колеви Груп ЕЛ“ЕООД въз основа на споразумение от 08.01.2024г. за признаване на задължения в размер на 800000 лева, което също се твърди да е симулативно. Изложени са твърдения за осъществени от управителя А. действия, насочени според ответника към декапитализация на дружеството. Поддържа се, че ищецът е с ниски доходи, страда от недостиг на средства и често прибягва до заеми, което изключва вероятността да е имал вземане към дружеството в размер на 265000 лева, както и възможността да осигури средства за разноски в производството.

В подадена в срока по чл. 372 от ГПК допълнителна искова молба ищецът оспорва като неоснователни възраженията срещу допустимостта и основателността на иска. Излага подробни правни аргументи с позоваване на практика на ВКС. Поддържа, че процесният запис на заповед е редовен от външна стана, съдържа всички задължителни реквизити и представлява автентичен документ, обективиращ волеизявлението на издателя чрез вписания към този момент в ТР органен представител. При възражение за антидатиране посоченият в записа на заповед издател „Еко егс“ ООД не може да се ползва от правилата на чл.181, ал.1 от ГПК относно достоверната дата, тъй като нейни адресати са само трети за документа лица, каквато в случая Л.

Я. не се явява, тъй като е управител и законен представител на дружеството издател. Ответникът не е представил обратно писмо, което да съдържа едновременно волята на издателя и на поемателя в смисъл, че издаването на 4 процесната ценна книга не е насочено към пораждане на правни последици, нито твърди, че е налице конкретно каузално правоотношение, по повод и във връзка с което е издаден записът на заповед, което би могло да е симулативно.

По възражението за нищожност поради противоречие с добрите нрави подчертава, че процесният запис на заповед сам по себе си не може да бъде да бъде приет за нищожен, поради противоречие с добрите нрави, защото като абстрактна сделка, основанието за издаването му е извън съдържанието на документа. Само от съдържанието на ценната книга не може да се изследва и да бъде установено противоречие с добрите нрави без каузалното правоотношение да е било въведено по делото и доказано от ответника.

Счита, че изложените в отговора обстоятелства, свързани с настъпил непреодолим разрив в личните отношения между управителите и съдружниците на „Еко Егс" ООД Л. С. Я. и А. Р. А., отношенията на „Еко Егс" ООД с трети лица – „Еко Егс България" ЕООД, К. Г. Д. и „Колеви Груп Ел" ЕООД, относно адвокатите представлявали „Еко Егс" ООД, Димитър Христов Янин и К. Г. Д. в различни съдебни и несъдебни производства, както и че ищецът К. Г. Д. е изцяло икономически, служебно и жилищно зависим от А. Р.