Решение № 5529 от 18.08.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 5529 гр. София, 18.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-III-А, в закрито заседание на седемнадесети август през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Ваня Н. Иванова

Членове:

Полина Люб. Амбарева

Маргарита Ил. Николова като разгледа докладваното от Ваня Н. Иванова Въззивно гражданско дело № 20261100506831 по описа за 2026 година

Производството е по чл. 435 и сл. от ГПК.

Образувано е по жалба на „Застрахователно акционерно дружество ОЗКЗастраховане“ АД – длъжник по изпълнително дело № 20268410401037 по описа на ЧСИ Н.М. с рег. № 841, срещу разпореждането на съдебния изпълнител от 11.05.2026 г., с което по възражението на длъжника вх. № 023921/09.04.2026 г. приетият за събиране адвокатски хонорар на взискателя М.С.Х. е намален само до сумата 1444,40 евро, и начислената такса по т. 26 от ТТР към ЗЧСИ е намалена само до сумата 2591,03 евро.

В жалбата се излага възражение, че претендираният от взискателя адвокатски хонорар за изпълнителното производство е прекомерен и не съответства на фактическата и правна сложност на делото. Изтъква се, че извършените по изпълнителното дело процесуални действия не са необичайни и не налагат определянето на такова адвокатско възнаграждение, като единствените предприети от пълномощника на взискателя действия са подаване на молба за образуване на изпълнителното дело. Изтъква, че разпоредбата на чл. 10, т. 2 от Наредба № 1/2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа е неприложима в случая, тъй като активни действия по проучване имущественото състояние на длъжника, справки, предлагане на начини на изпълнение в течение на производството, не са предприемани от взискателя в настоящото изпълнително производство. Иска се да се намали размера на адвокатския хонорар до минимални дължимия по чл. 10, т.1 от Наредба № 1/2004 г., а 1 именно – до сумата 102,26 евро. Жалбоподателят излага и възражение, че определената от ЧСИ такса по т. 26 от Тарифа към ЗЧСИ е прекомерна, тъй като същата незаконосъобразно е начислена върху материален интерес, включващ и адвокатското възнаграждение. Претендират се разноски.

Взискателят М.С.Х. е подал възражение в срока по чл. 436, ал. 3 от ГПК.

Изтъква, че претендираният и заплатен от него адвокатски хонорар е бил намален от ЧСИ до размера, определен по Наредба № 1/2004 г. за водене на изпълнително дело с материален интерес от 60 000 лв. В срока за доброволно изпълнение длъжникът не бил се издължил, което наложило вземането да бъде събрано принудително чрез налагане на запор върху банковите му сметки. С оглед на това счита, че адвокатският хонорар следва да бъде изчислен в съответствие с разпоредбата на чл. 10, т. 2 от Наредба № 1 на ВАС и законосъобразно ЧСИ е намалил възнаграждението до размера на ½ по чл. 7, ал. 2 от наредбата.

В мотивите съдебният изпълнител изразява становище за неоснователност на жалбата.

Съдът, като взе предвид данните по изпълнителното дело и доводите в жалбата, намира следното:

Изпълнителното производство по изп. дело № 20268410401037 по описа на ЧСИ Н.М. е образувано по молба от 06.04.2026 г. на М.С.Х., подадена чрез пълномощник адв. Е.Х. от АК-Монтана, срещу ЗАД „ОЗК-Застраховане“ АД за събиране на вземания по изпълнителен лист № 138/ 31.03.2026 г., издаден по гр.д. № 391/2026 г. на Апелативен съд – София, за сумата 60 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, търпени от смъртта на С.Х.Ц., настъпила в резултат на реализирано на 08.02.2022 г. ПТП, ведно със законната лихва, считано от 30.09.2024 г. до окончателното плащане.

Молбата съдържа искане за налагане на запор върху сметките на длъжника.

Отправено е искане за събиране на разноските за адвокатско възнаграждение.

Към молбата е представено пълномощно от 02.04.2026 г., с което М.С.Х. упълномощава адв. Е.Х. да го представлява по изпълнително дело на ЧСИ Н. М., както и договор за правна защита и съдействие от същата дата, сключен между М.С.Х. и адв.

Е.Х., с предмет образуване и водене на изпълнително дело по изпълнителен лист, издаден по в.грд. № 391/2026 г. на АС-София, с уговорено адвокатско възнаграждение в размер на 2250 евро, като е посочено, че същото е платено в брой.

На 06.04.2026 г. е изпратена покана за доброволно изпълнение до длъжника за сумата по изпълнителния лист, възлизаща на сумата 30 677,51 евро – главница, ведно със законната лихва, считано от 30.09.2024 г. до окончателното изплащане на задължението, както и разноски по изпълнителното дело – такса по т. 26 от ТТР към ЗЧСИ в размер на 2 612,79 евро и адвокатско възнаграждение на взискателя в размер 2 на 2 250 евро, както и авансови такси в размер на 24,55 евро. Поканата за доброволно изпълнение е връчена на длъжника на 17.04.2026 г.

Длъжникът е подал възражение вх. № 023921/09.04.2026 г. срещу приетите за събиране разноски, посочени в поканата за доброволно изпълнение. Изложил е довод за прекомерност на претендирания адвокатски хонорар на взискателя, като е отправил искане същият да бъде намален до сумата 102,26 евро – съобразно чл. 10, т.1 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Изложил е и възражение срещу размера на определената пропорционална такса по т.

26 от ТТР към ЗЧСИ.

На 05.05.2026 г. взискателят е подал по изпълнителното дело молба за извършване на справка за притежавани банкови сметки на длъжника и налагане на запор върху тях за принудително събиране на дължимите суми за главница, лихви и разноски по изпълнението.

С разпореждане от 11.05.2026 г. съдебният изпълнител е уважил частично подаденото от длъжника възражение срещу размера на разноските, като е намалил приетия адвокатски хонорар на взискателя от 2250 евро на 1444,40 евро, както и начислената такса по т. 26 от ТТР към ЗЧСИ от 2612,79 евро на 2591,03 евро /с ДДС/.

Видно от направеното отбелязване на гърба на изпълнителния лист, на 20.05.2026 г. по делото е постъпила сума от 40893,43 евро, от които на взискателя са изплатени 36857,91 евро.

Въз основа на така установено правните изводи на съда са следните:

Частната жалба е срещу постановлението за разноски в изпълнителното производство, което постановление представлява по съществото си произнасяне по чл.

435, ал. 2, пр. последно ГПК, подадена е в срок, поради което е допустима.

Съгласно чл. 79, ал. 1 от ГПК всички такси и разноски по изпълнението, с изключение на изрично посочените такива, са за сметка на длъжника. В случая не е налице нито една от посочените в т. 1-3 от същата разпоредба хипотези, изключващи отговорността на длъжника за разноски по изпълнението.

Отговорността на длъжника за разноски в изпълнителното производство е ограничена само до размера на реално извършените в производството разноски, които са направени във връзка с изпълнението и са били необходими за принудителното реализиране на вземането.

С оглед даденото разрешение в постановеното Решение на Съда на ЕС от 25 януари 2024 г. по дело C-438/22 и актуалната съдебна практика, при определяне размера на подлежащите на възстановяване разноски за адвокатско възнаграждение на страната, в чиято полза е разрешен спорът, съдът не е обвързан от посочените в Наредба № 1/09.07.2004 г. размери на адвокатските възнаграждения. Посочените в 3 наредбата като минимални размери на адвокатските възнаграждения могат да служат единствено като ориентир при определяне служебно на възнаграждения, но без да са обвързващи за съда. Дължимото от насрещната страна адвокатско възнаграждение подлежи на преценка от съда с оглед цената на предоставените услуги при съобразяване на предмета на спора, фактическата и правна сложност на делото, естеството и количеството извършена работа. Това разрешение е приложимо и за адвокатските възнаграждения в изпълнителното производство, в което съдът се произнася по жалба на длъжника срещу размера на приетия за събиране адвокатски хонорар на взискателя, съдържаща искане за намаляването му поради прекомерност.

При преценката на направеното с жалбата на длъжника възражение срещу размера на приетите за събиране от съдебния изпълнител разноски за адвокатско възнаграждение на взискателя следва да се съобразят освен горепосочените общи критерии, също и обстоятелствата от конкретното изпълнително дело, свързани с предприетите по него изпълнителни способи и резултатите от тях, размера на дълга и на събраните суми, респ. начините за погасяване на дължимите суми, предмет на принудителното изпълнение.

С оглед горепосочените критерии и съобразявайки данните по конкретното изпълнително дело, приетото за събиране от съдебния изпълнител адвокатско възнаграждение в полза на взискателя в размер на 1444,40 евро се явява прекомерно.

Извършеното от процесуалния представител на взискателя единствено действие до момента на подаване на възражението на длъжника е подаването на молбата за образуване на изпълнителното дело. В молбата си за образуване на изпълнителното дело взискателят е посочил изпълнителни способ – запор върху банковите сметки на длъжника, но посочването на начина на изпълнението е част от законово регламентираното съдържание на молбата за образуване на изпълнителното дело 426, ал. 2 от ГПК, поради което то не е критерий за размера на дължимото на взискателя адвокатско възнаграждение. Не са извършени други действия от страна на взискателя с цел удовлетворяване на паричното вземане по изпълнителния лист, освен подаването на молбата за образуване на изпълнителното дело. С подадената впоследствие от взискателя молба от 05.05.2026 г. /за извършване на справка за притежавани от длъжника банкови сметки и налагане на запор върху такива сметки/ не е направено различно от молбата за образуване на изпълнителното дело искане за прилагане на конкретни изпълнителни способи. По делото няма данни да е бил наложен запор върху банкови сметки на длъжника, с оглед на което и предвид направеното от съдебния изпълнител отбелязване на гърба на изпълнителния лист, следва да се приеме, че посочената като постъпила на 20.05.2026 г. сума от 40893,43 евро /включваща главницата по изпълнителния лист и законната лихва върху нея от 30.09.2024 г. до 20.05.2026 г./ е внесена от длъжника по изпълнителното дело, а не е събрана в резултат на приложен изпълнителен способ. Отчитайки обаче факта, че 4 сумата е платена от длъжника след изтичане на срока за доброволно изпълнение, то на взискателя се дължи възнаграждение не само за процесуалното действие подаване на молба за образуване на изпълнителното дело, но и за защита по изпълнителното дело.

С оглед на това е неоснователно възражението на жалбоподателя, че дължимото на взискателя адвокатско възнаграждение следва да се определи съобразно чл. 10, т. 1 от Наредба № 1/2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа – само за образуване на делото. Съобразявайки материалния интерес по изпълнителното дело /главницата по изпълнителния лист е в размер на 30677,51 лв./ в съвкупност с реално извършените от пълномощника на взискателя процесуални действия и факта, че дължимите суми са внесени от длъжника в кратък срок от изтичането на срока за доброволно изпълнение, а не са събрани чрез конкретен изпълнителен способ, се налага извод, че приетото за събиране адвокатско възнаграждение от 1444,40 евро е прекомерно с оглед фактическата и правна сложност на делото и извършените от взискателя процесуални действия по изпълнителното дело. Съдът намира, че адекватен на извършената от пълномощника на взискателя работа по изпълнителното дело е размер на възнаграждението от 700 евро, поради което приетите за събиране от ЧСИ разноски за адвокатско възнаграждение следва да се намалят до този размер.

С оглед на горното, обжалваният отказ на ЧСИ да намали приетите за събиране от длъжника разноски по изпълнението за адвокатско възнаграждение, обективиран в разпореждането от 11.05.2026 г., следва да се отмени, като дължимото на взискателя адвокатско възнаграждение са намали от 1444,40 евро на 700 евро.

Пропорционална такса по т. 26 от ТТР към ЗЧСИ се начислява само върху материалния интерес, който се определя от размера на подлежащото на принудително събиране вземане по изпълнителния лист. Материалният интерес в случая е в размер на 37043,42 евро /30677,51 евро главница + 6365,91 евро лихва, начислена от посочения в изпълнителния лист момент 30.09.2024 г. до извършеното плащане на 20.05.2026 г./. Така дължимият размер на таксата по т. 26 от ТТР към ЗЧСИ съобразно размера на вземането от 37043,42 евро, предмет на принудително събиране, възлиза на сумата 2105,52 евро, съответно 2526,62 евро с ДДС. С оглед на това приетата от ЧСИ за събиране такса по т. 26 от ТТР към ЗЧСИ следва да бъде намалена от 2591,03 евро на 2526,62 евро.