Определение № 472 от 29.02.2024, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 472 гр. София, 28.02.2024 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

4-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на четиринадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Ирина Петрова

Членове:

Десислава Добрева

Мария Бойчева като разгледа докладваното от Ирина Петрова Касационно търговско дело № 20238002901034 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на ищеца Р. Д. Я. срещу решение № 3 от 11.01.2023г., постановено по в.т.д.№ 219/2022г. на Апелативен съд Бургас, с което е потвърдено решението по т.д.№ 397/2021г. на ОС Бургас и е отхвърлен искът с правно основание чл.694,ал.2,т.1 ТЗ, предявен срещу ЕТ „Орион - Весела Николова“ /н/ при участието на синдика, да бъде признато за установено по отношение на кредиторите на несъстоятелността съществуването на парично вземане на Р.

Я. за вреди от неоснователно обезпечение, допуснато по ч.гр.д. №

3150/2020г. на Окръжен съд - Варна, отменено п о в.ч.гр.д. № 4/2021г. на Апелативен съд Варна. Претенцията е в размер на 55 000 евро - претърпени имуществени вреди, състоящи се в намаляване на покупната цена на имот по предварителен договор от 05.01.2020г. с продавач ищецът и купувач трето за спора лице, договорено със споразумение от 25.11.2020г.

В касационната жалба са въведени доводи за неправилност на основанията по чл.281,т.3 ГПК с искане за отмяна на решението и уважаване на иска.

В изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК се иска допускане на обжалването по въпроси:

І.Първа група, посочени като процесуалноправни:

1

1/ „Длъжен ли е съдът да се произнася само по въпроси, които са спорни между страните и които са въведени от страните?“ като се сочи, че този въпрос е във връзка и с допустимостта на решението. Според касатора съдът е дал отговор „фактически“, като е основал решението си на извод за неизискуемост на неустойката, защото договорът не бил развален, и оттам на извод, че неустойката не се компенсира с намалението на покупната цена.

Страната счита, че произнасянето е и по въпроси, които не са били включени в предмета на спора, съответно в доклада по делото. Поддържа се, че въззивното решение е постановено в противоречие с решението по гр.д.№ 1214/21 на 1 г.о. на ВКС.

2/„Длъжен ли съдът да докладва всички доводи и възражения, изложени във въззивната жалба, или има право да откаже да включи в доклада си по делото наведени доводи във въззивната жалба? Според касатора съдът е счел, че не е необходимо да докладва всички доводи във въззивната жалба;

Може ли въззивният съд, след като е отказал, и то без да изложи мотиви, да включи в доклада по делото поставен и ясно формулиран въпрос с въззивната жалба, и въпреки изрична молба на въззивника за допълване на доклада, да основе решението си на изводи тъкмо по този въпрос, при това без да обсъди доводите във въззивната жалба?” Според касатора отговор на въпроса е даден от съда с определение в съдебно заседание за отказ за допълване на доклада, а същевременно въззивното решение се основава на повтаряне точно на изводите за неизискуемост на неустойката, но без да се дава отговор на налични във въззивната жалба и невключени в доклада на съда доводи. Поддържа се, че въззивният акт противоречи на т. 2 от Тълкувателно решение № 1 от 9.12.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2013 г., ОСГТК.

3/ „Следва ли съдът да основе решението си на всички относими към предмета на спора доказателства и то след като обсъди доводите на страните?” Твърди се, че не са обсъдени съществени и установени по делото факти, че задължението за предаване на владението, наред със задължението да се прехвърли собствеността, са двете основни престации на продавача и поради това невъзможността на ищеца да предаде владението на имота до десет дни от датата на падежа - 15.11.2020г., е съществена с оглед на възможността купувачът да развали договора и да ангажира отговорността на продавача за 2 неустойка за цялостно неизпълнение. Поддържа се довод за необсъждане на твърдението, че ищецът дори и при полагане на дължимата грижа, не е длъжен да предполага, че принудителното изпълнение ще бъде препятствано чрез неоснователни обезпечения за спиране на производството по въвода, който е бил насрочен и е щял да се проведе на 03.11.2020г. . Възразява, че не е обсъден и настъпИ.т по време на производството факт, че след още три неоснователни спирания на същото принудително изпълнение, договорът е развален.

Касаторът твърди и, че отсъства произнасяне по доводи, заявени от него, които счита за релевантни: Че въпросът за възникването на потестативното право за разваляне на договора поради причиняване неизпълнението по вина на ответницата, е съвсем различен от въпроса дали това е упражнено; Че съществено в случая е възникването на потестативното право на купувача за разваляне на предварителния договор с факта на неизпълнението на продавача да предаде владението. Поддържа се, че това е довело до сключването на спогодбата за новация, в която чрез своеобразно прихващане, за да избегне развалянето на договора и ангажиране на отговорността за заплащане на неустойка, ищецът се съгласява на намаление на цената, т.е. на собственото си вземане. Въвежда, че не са обсъдени доводите му, че вземанията са част от имуществото и намалението на техния размер вследствие на предизвикано от трето лице неизпълнение на договора, е вреда, която съдът следва да квалифицира или като реална пропусната полза или като ефективна вреда.

По този въпрос се позовава на противоречие с решението по гр. д. № 6605/2013 г. на 4 г.о. на ВКС.

4/„Следва ли мотивите да съдържат обосноваван на изводите на съда по спорните въпроси или е достатъчно съдът да изложи декларативно изводите си без да пояснява логиката на съждението си за достигане на този деклариран резултат на правосъдната си дейност?” Според касатора съдът е изложил декларативни изводи (че намаляването на цената не се дължи на компенсирането й с дължимата неустойка; че споразумението за избягване на заплащане на неустойка срещу намаление на покупната цена е плод на свободната, автономна воля на ищеца, а не е обусловено изцяло от неизпълнението на задължението му за предаване на владението и др.). Позовава се на противоречие с решението по гр.д.№ 811/18г. на 2 г.о. на ВКС.

ІІ.Втора група, посочени като материалноправни:

1/ „Следва ли при претенция за нанесена вреда да се обсъди това, което ищецът твърди, че вредоносното действие е причинило пряко като факт, или е възможно без такава преценка да се правят 3 изводи относно това, дали вредата е нанесена вследствие на действието на ответника?” По този въпрос допълнителна предпоставка не е посочена.

2/ „Дали потестативното право за разваляне на договора за изправната страна възниква с факта на неизпълнение на насрещната страна или потестативното право възниква само ако бъде упражнено?“ Според касатора въззивното решение съдържа извод, че такова право за третото лице купувач не е възникнало, защото договорът не бил развален, т.е. защото правото не било упражнено и поради това неустойката не е дължима от ищеца.

Твърди се, че това разрешение е в противоречие с решението по гр. д. № 2939/2021г., на 3 г.о. на ВКС, в което е проведена разликата между възникване на правото и неговото упражняване.

3/

„Дали избягването на заплащане на неустойка от лицето, която я дължи по пътя на постигната спогодба с кредитора срещу намаление на неговото (на същото лице) собствено вземане от изправната страна - кредитор по възникналото задължение за неустойка, поначало може да се приеме като причинено от трето лице, ако неизпълнението е причинено от намеса точно на това трето лице чрез препятстване на изпълнението чрез неоснователно обезпечение или друго действие?“ По този въпрос се поддържа, че поради отсъствие на съдебна практика, са налице предпоставките по чл. 280, ал.1, т. 3 ГПК като за развитие на правото следва се даде отговор за съчетаното приложение на чл. 365 ЗЗД относно спогодбите чрез отстъп, от една страна, и чл. 403 във вр. с чл. 45 ЗЗД от друга, когато една от страните по договор за спогодба е поставена от трето лице в положение да не може да изпълни свое задължение и така е принудена, за да избегне по- големи вреди, да реши даден спор по пътя на спогодба; „че следва да се даде отговор дали причиненото от трето лице на друго неизпълнение на договор, в който причинителят не участва, не следва да се преценява като вредоносно и в случай, че увреденият е постигнал да избегне по - големи вреди по пътя на спогодба и новация на неизпълнения договор“.

В писмени отговори синдикът и ЕТ „Орион Весела Николова“ оспорват наличието на предпоставките за допускане на касационното обжалване и основателността на касационната жалба.

За да се произнесе, съставът на ВКС съобрази следното:

Сезирана с жалба на ищеца, въззивната инстанция е приела, че предявеният иск с правно основание чл.694,ал.2,т.1 ТЗ е допустим, тъй като ищецът е предявил вземането си пред синдика и то е включено в списъка на неприетите вземания, а възражението е било отхвърлено от съда.

Констатирала е, че във въззивното производство е пренесен спорът за съществуването на вземането на въззивника спрямо несъстоятелния едноличен търговец, в размер на 55 000 евро, претендирано като обезщетение за претърпени имуществени вреди, изразяващи се в невъзможност да получи пълната продажна цена за имот, предмет на предварителен договор, по който въззивникът е продавач, поради намаляването й с горната сума. Обсъдени са твърденията на ищеца в исковата молба: по искане на въззивника е било образувано изпълнително производство по изп.д. № 116/ 2020г. по описа на ЧСИ Станимира Данова по издаден обратен изпълнителен лист против въззиваемия търговец за предаване на недвижим имот (вилно място, представляващо поземлен имот с кадастрален идентификатор 101135.2564.529, находящ се в гр. Варна, район Приморски, ведно с построените в имота постройки). По изпълнителното дело въводът бил насрочен за 03.11.2020г. Изпълнението по това изпълнително дело е било спряно въз основа на уважено от Окръжен съд Варна с определение № 3557 от 29.10.2020 г., искане за обезпечаване на бъдещ иск с правно основание чл.439 ГПК, който ще бъде 4 предявен от ЕТ „Орион - Весела Николова” против Р. Я.. Допуснатото обезпечение било отменено с определение от 07.01.2021г. по в.ч.гр.д. № 4/2021г на Апелативен съд Варна.

Невъзможността по изпълнителното дело да се състои насроченият за 3.11.2020г. въвод на ищеца във владение на имота осуетило възможността той да изпълни задълженията си по сключен на 05.01.2020г. с Васил И.ов В. предварителен договор за продажба на същия имот - да предаде на купувача владението върху имота до 15.11.2020г., а това довело до предоговаряне условията по предварителния договор. Със споразумение от 25.11.2020г. страните по предварителния договор договорили нов срок за предаване на обекта и намалили продажната цена за сметка на дължимата от продавача неустойка. В резултат на горното, за ищеца се породило правото да търси защита на неудовлетвореното си притезание да получи от ответницата исковата сума.

Въззивната инстанция е обсъдила, че съгласно представения предварителен договор от 05.01.2020г. ищецът като продавач и Васил И.ов В. - купувач, са се споразумели на купувача да бъде прехвърлено правото на собственост върху поземления имот с постройките срещу цена от 205 000 евро, платима на части (20 500 евро в деня на предаване на владението на деня, уговорен в договора, а остатъкът при сключването на окончателния договор). Датата на предаване на владението е фиксирана до 15.11.2020г. като при определянето й продавачът е декларирал, че към момента в негова полза е издаден изпълнителен лист за предаване на владението върху имота; договорено е окончателен договор да се сключи до 01.07.2021г. В т.8 е предвидена санкция при забава за предаване на владението върху имота - ако забавата продължи повече от 10 дни „купувачът може да развали договора по реда на чл.87,ал.2 ЗЗД. В този случай продавачът дължи неустойка в размер на

40

000 евро за цялостно неизпълнение“.

Обсъдено е споразумението, сключено между страните по предварителния договор от 25.11.2020г. с което страните са констатирали: 1/ Че неизпълнението на задължението на продавача да предаде владението е продължило повече от десет дни; 2/ Че поради неизпълнение на това задължение купувачът има право да развали договора и да ангажира отговорността за заплащане на неустойка за цялостно неизпълнение в размер на 40 000 евро; 3/ Тъй като правата на продавача не зависят от обстоятелствата, свързани с развитието на образуваното изпълнително дело въз основа на издадения в полза на продавача изпълнителен лист за въвод в имота, страните са се споразумели за следното: 1/ Новиране на продажната цена на 150 000 евро, а като насрещна отстъпка от страна на купувача отпада задължението на продавача да заплати неустойката от 40 000 евро.; 2/ Срокът за изпълнение на задължението на продавача за предаване на владението е удължен до 15.05.2021г., с оглед да се даде възможност да изпълни задължението си; в случая, че владението не бъде предадено в новия определен срок купувачът има право да развали договора и да ангажира отново отговорността на продавача за плащане на неустойка в размер на 40 000евро; 3/ Крайният срок за сключване на окончателния договор остава непроменен.