Решение № 285 от 01.08.2023, Окръжен съд - Кюстендил

РЕШЕНИЕ

№ 285 гр. Кюстендил, 01.08.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, I СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Ваня Др. Богоева

Членове:

Евгения Хр. Стамова

Веселина Д. Джонева при участието на секретаря Вергиния Хр. Бараклийска като разгледа докладваното от Евгения Хр. Стамова Въззивно гражданско дело № 20231500500205 по описа за 2023 година

Производство по чл.258 ГПК.

С решение №80/10.02.2023г. постановено по в.гр.д.№1584/2021г. по описа на Дупнишкия районен съд, О. Н. М., ЕГН ********** с адрес:

******** е осъдена да заплати на Н. П. Б., ЕГН ***, с постоянен адрес:

************ сума възлизаща на 8060 лв,, част от дължима сума в общ размер 18 060.00 лв остатък от парично задължение по Договор за заем от *** и анекс №1 към него от ***:М. е осъдена да заплати на Н. П. Б. ( посочени са ЕГН и адрес) сума в размер на 1719.48 лв, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва, начислено за периода от 01.07.2018г. до 06.08.2019г., върху дължимия остатък от главницата по сключения между страните Договор за заем от *** и Анекс ***, към него в размер на 8060.00 лв, като иска за обезщетение за забава в размер на законната лихва, начислена за периода от 01.07.2018г. до 06.08.2019г., за сумата над 1719.38 лв до пълния предявен размер 2536.86 лв или за сумата 817.38 лве е отхвърлен, като неоснователен.На основание чл.78, ал.1 ГПК О. Н. М.ч( посочени са ЕГН и адрес) е осъдена да заплати на Н. П. Б.,ЕГН ***, с постоянен адрес 1

.********** разноски за производството в размер на 1258.66 лв, съобразно уважената част на исковете.На основание чл.78, ал.3 ГПК Н. П. Б.( посочени ЕГН и адрес) е осъдена да заплати на О. Н. М.( посочени ЕГН и адрес) разноски за производството в размер на 77.13 лв, съобразно отхвърлената част от исковете.

В срока за обжалване на решението, определен в разпоредбата на чл.259, ал.1 ГПК , по делото е постъпила въззивна жалба, подадена от адв.А. К. В., с адрес: ******* процесуален представител на О. Н. М..В жалбата се твърди неправилност и незаконосъобразност на обжалвания съдебен акт и се прави искане за отмяна на решението и отхвърляне на предявените искове.Сочи се процесуално нарушение - изразяващо се в необсъждане и несъбиране на доказателства по делото обосноваващо необоснованост на решението.Изводът за получена в заем сума, въз основа на Договор за заем от *** се оспорва, като необоснован, доколкото не е уважено искане за лично явяване на ищцата, за установяване на обстоятелство, относно: начин ( на части или изцяло, на ръка или по банков път), време, място на предаване на сумата 59670.00 лв, кога и къде се е осъществило предаване на сумата, недекларирана пред финансови органи, като доход, сочещо, че ищцата не е разполагала с тази сума;игнорирането на показанията на свид.В.М. и М.А. поради заинвтересованост - устаноявващи, че О. М. действително е била подведена от ищцата да подпише Договора с измамното обещание, че ще и бъде доставяне стока на изгодни цени, каквото обещение не е имала намерение изобщо да изпълнява, а свид.М. установил, че такава огромна сума никога не е постъпвала в дома им, като кеш и по банков път, факт, който не може да остане незабележим.Свидетелите М. и А. установили факта,че както съпругът М., така и М. са поставяни под постоянна заплаха и психически тормоз от страна на ищцата, с последствия свързани с "Мъж, който ходи без телефон само с пистолет и нож" , това именно ги е принудило да продадат семейното жилище, нещо което не биха направили ако разполагаха с 59 670.00 лв.Изтъква се отсъствие на спор между страните, относно извършената продажба на притежавано от въззивницата жилище и замяна на имот по договор за кредит.Поставянето на твърденията за измама и заплаха под общ знаменател, вместо да бъдат разграничени в съответствие с 2 твърденията:зза измама насочени към сключване на договора за заем и заплаха - към сключване на анекс и договор за прехвърляне договор.Без да обсъди, че 2 продажбата е била мотивирана именно от постоянните закани, свързани със живота и здравето на ищцата ,от този факт е направен направилен извод, за валидност на договора за заем.Сочи се нарушение на материално правна норма - чл.42, ал.2 ЗЗД, според която формата за потвърждаване е специална, както при упълномощаване и е цитирана съдебна практика решение №153 от 03.11.1958г. по гр.д.№116/1958г. на ВКС, ОСГК - чл.35, ал.2 и чл.42, ал.2 ЗЗД.С посочените процесуални нарушения се свързва лишаване на ответницата от възможността да докаже възраженията си. В жалбата се съдържат доказателствени искания: за лично явяване на ищцата, която да даде отговор на въпрока кога, къда и как е предала сумата от 59670.00 лв, на ръка или по банков път е било предаването на сумата, на части или изцяло.Представни са : адвокатско пълномощно, операционна бележка от банка ДСК за преведен хонорар по банков път, препис за насрещната страна.

Препис от жалбата е връчен на насрещната страна.В срок по делото е постъпил писмен отговор с вх.№2358/09.03.20123г- подаден от адв.Е.К. САК, преупълномощена от адв.Н. П. - САК.В отговора е обосновано становище за неоснователност на подадената жалба.Срещу твърденията на жалбоподателя са противопоставени следните обстоятелства и факти: сумата по Договор за заем от *** е предадена преди сключване на договора, служещ като разписка за предоставянето й - решение №128/18.10.2017г. ВКС гр.д.

№5372/2016г., ІІІ г.д; решение №123 от 02.05.2012г. на ВКС по гр.д.

№959/2011г. ІІІ г.о, - изявлението за получаване на заетата сума, представлява разписка, имаща свидетелстващ характер, ползваща се с материална доказателствена сила, тъй като удостоверява неизгодния за издателя си факт, че процесната сума действително е била предоставена в заем на заемателя.По повод дадените от свидетелите М. и А. показания се изтъква, че същите не кореспондират със събрания по делото доказателствен материал. Сочи се обстоятелството, че от сключване на процесния договор за заем до подаване на исковата молба , от страна на въззивника не е подаван сигнал в Прокуратурата за извършена измама.Договор за заем е сключен на *** , впоследствие на ***. е подписано допълнително споразумение , като е погасена част от заетата сума в размер на 36 000.00 лв, чрез прехвърляне на недвижим имот в собственост на заемодателя, съгласно Нотариален акт за прехвърляне на недвижим имот срещу частично погасяване на паричен дълг №38, том ІІ, рег.№3538 , дело №189/27.08.2014г., по описа на Нотариус Д.Г., 3 разпитана ,като свидетел и установила, че при прехвърлянето на имота , въззивницата не е изглеждала по никакъв начин нито притеснена, нито измамена - междувременно били извършени и частични плащания по сделката.Изводите за отсъстваща измама - поради липса на доказателства и евентуално потвърждение на измамата по реда на чл.35, ал.2 ЗЗД с последващо прехвърляне на имота са оценени, като правилни и обосновани.Подчертано е, че при изповядване на сделката пред Нотариус О.

М. е заявила, че има задължения по договор за заем, прехвърляйки имота си ше погаси част от тях, а остатъкът да бъде вписан ,като задължение в нотариалния акт, както и обстоятелството ,че съпругът - свидетел също е страна по сделката. Становището на ответника по доказателствените искания е, че същите са неоснователни - сочи се влязло в сила решение ,с което е признато за установено, че ответницата дължи сума 10 000.00 лв, частично от сума в общ размер 18 060.00 лв, задължение по Договор за заем от *** и анекс №1 към него от ***. и сума 1187.44 лв- част от дължима сума в общ размер 2187.44 лв, - законна лихва за забава на основание чл.86 ЗЗД, изчислена за периода от 01.07.2018г. до 01.09.09.2019г., 128 060.00 лв - решение №260133/14.06.2021г. по гр.д.№163/2020г. на ОС - Кюстендил, с което е потвърдено решение №795/31.12.2019г. по описа на РС - Дупница по гр.д.

№1862/2019г., недопуснато до касационно обжалване с определение №50774/28.10.2022г. на Върховния касационен съд по гр.д.№103/2022г.Сочи се обстоятелството, че съществува задължителна практика според която решението по уважен частичен иск за парично вземане се ползва със сила на пресъдено нещо относно правопораждащите факти на спорното субективно материално право , при предявен в друг исков процес иск, за защита на вземане , за разликата до пълния предявен размер на паричното вземане ,произтичащо от същото право.В съответствие с изложеното в отговора е формулирано искане за потвърждаване на обжалвания съдебен акт.

Ответникът е подал и насрещна въззивна жалба, срещу решението в частта, в която е отхвърлен предявения иск за сумата 1719.38 лв до пълния предявен размер от 2536.86 лв, или за сумата 817.38 лв, и относно присъдените разноски за 77.13 лв.В посочената част решението е определено, като немотивирано, неправилно и незаконосъобразно.Потвърждава твърдението , че размерът на дължимото обезщетение за забава в размер на законната лихва, начислено за периода от 01.07.2018г. на основание Анекс №1 от *** до *** 4 върху сумата 806.00 лв, възлиза на сума 2536.68 лв. и отсъствие на мотиви за отхвърления размер на иска.Прави искане за отмяна на решението в посочената част и уважаване на иска в пълния предявен размер, както и за присъждане на сторените разноски за сума 77.13 лв.

Препис от насрещна жалба е връчен на въззивницата.Писмен отговор срещу жалбата не е постъпил.

Жалбата е допустима.

На основание чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните – т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.Приема се, че въззивният съд се произнася по правилността на фактическите и правни констатации само въз основа на въведените във въззивната жалба оплаквания; проверява законосъобразността само на посочените процесуални действия и обосноваността само на посочените фактически констатации на първоинстанционния съд; (решение № 176 от 08.06.2011 г. по гр. д. № 1281/2010 г. ІІІ г. о.; № 95 от 16.03.2011 г. по гр. д. № 331/10 г. на ІV г. о.; № 764 от 19.01.2011 г. по гр. д. № 1645/09 г. на ІV г. о.; № 702 от 5.01.2011 г. по гр. д. № 1036/09 г. на ІVг. о.; № 643 от 12.10.2010 г. по гр. д. № 1246/09 г. на ІV г. о).

В рамките на очертания от подадените жалба и отговор спор във въззивното производство,следва да бъдат споделени съдържащите се в обжалвания съдебен акт фактически констатации.

При условията на чл.176 ГПК във въззивното производство ищцата Б. сочи, че с ответницата е в познанство от 2006 или 2009г., запознал ги нейният свекър,колега на ответницата от **.В определен момент ответниците решили да открият търговски обект, магазин и потърсили помощ от свекърът и свекървата на ищцата.Междувременно ищцата и нейния съпруг, извършват дейност, като разносна търговия и били помолени от родителите си да зареждат магазините на ответницата.Така възникнали добри търговски и приятелски взаимоотношения.От началото на това познанство, семейството на ответницата изпитвайки нужда от средства, било подпомагано от ищцата – 5 две деца, които се нуждаели от средства за учебни такси.Средствата били предоставяни в период от 2006- 2009г.Първият път когато се подписал договора за заем ищцата поискала да се състави документ, не може да посочи точния размер на сумите, които са предоставяни.Предавани са пари, не стока.

Въпросния Договор е Договор за заем от *** между Н. П. Б. и О. Н. М., с предмет, както следва: предаване в собственост на сума в размер на 59670.00 лв, която заемателят се задължил да върне, по реда и условията на Договора.В т.І.2 е посочено, че заемодателят е предал на заемателя пълния размер на заетата сума, преди сключване на договора,който се сочи като разписка за предадената сума.

В т.ІІ .3 от договора е посочено, че заемната сума следва да бъде върната в срок, не по – късно от 30.06.2018г. на равни месечни вноски, всяка по 500.00 лв, платими до 30-то число на месеца, за който се отнася плащането ,в брой на заемодателя.